Как да се изправя след раздяла

  • 7 549
  • 76
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 25 610
А мен ме вбесяват съвети към хора с разконцентрирани чакри (да го кажа по-меко), че мъж или дете ще им решат проблемите.
Не, няма! Само ще създадат по-големи.
Мъжът може в най-добрия случай да ти е партньор, който ти пази гърба, но в никакъв случай патерица, на която да си опираш недъзите, включително и психическите.
Същото важи и за децата – те, сами по себе си, създават достатъчно поводи за разбалансиране и на най-стабилния родител, затова в никакъв случай не могат да служат за терапия на психично неуравновесени хора.

# 46
  • Швейцария
  • Мнения: 1 810
Естествено, че нито мъж нито деца са психотерапевти или пък вълшебни хапчета. За близките и особено за децата е много трудно с психично нестабилен родител. То затова има и лечение. Аз не занимавам ММ с моите проблеми, лекувам си се и си върша задълженията благодарение на адекватната терапия. Но той казва, че откакто се лекувам има нова жена и е много против да спирам посещенията при лекар.

# 47
  • INFJ
  • Мнения: 9 358
Стигнахме ли вече до съвета "намери си мъж, че да си осмислиш живота"? Joy
Именно този начин на мислене е проблема на авторката, а и на много други жени. Не вярват, че могат да бъдат удовлетворени и щастливи, ако не са закачени за някой.

# 48
  • Мнения: 16
Стигнахме ли вече до съвета "намери си мъж, че да си осмислиш живота"? Joy
Именно този начин на мислене е проблема на авторката, а и на много други жени. Не вярват, че могат да бъдат удовлетворени и щастливи, ако не са закачени за някой.

Моооооже би го казваме, защотооооо с този “някой” сме чувствали щастието и удовлетвореността от живота(без значение как е свършила приказката).
Правилно изразяване според мен е, че не чувстваме сигурност в нас самите?!🤔🤔
Не съдете толкова строго

# 49
  • INFJ
  • Мнения: 9 358
Прекалено много се фиксираш в този "някой", без значение кой е. Фокусирай се върху себе си, върху другите аспекти от живота. Не трябва всичко да се върти около един мъж, и ако го няма - край, живота вече не става за живеене.

# 50
  • Мнения: 5 230

Моооооже би го казваме, защотооооо с този “някой” сме чувствали щастието и удовлетвореността от живота(без значение как е свършила приказката).

Била си щастлива с него преди, когато и двамата сте били други. Сега вече няма как да е същото. Дали сте си един на друг каквото сте могли, изчерпали сте се. Естествено е. Остави вече този мъж в миналото, там му е мястото.
Дай си време да опознаеш себе си, със сигурност не си същата като преди 5-10 години. След това може да си потърсиш партньор, който да пасва на сегашното ти "Аз".

# 51
  • Мнения: 650
Стигнахме ли вече до съвета "намери си мъж, че да си осмислиш живота"? Joy
Именно този начин на мислене е проблема на авторката, а и на много други жени. Не вярват, че могат да бъдат удовлетворени и щастливи, ако не са закачени за някой.
Права си, но има и още един аспект - като имаш партньор - имаш повече ангажименти и просто не ти остава време да се депресираш ))))

# 52
  • Варна
  • Мнения: 135
Партньора не е патерица, а нюанс в живота...краските са прекрасни, но винаги можеш да се изправиш, да се изтупаш, да се насладиш на картината.....и да нарисуваш нова, първо сама ( трябва да обичаш себе си и да знаеш, че можеш и сама ако се "налага") пък после знаеш ли от кой храст ще изскочи "заека"...после ще потворите заедно, но първо се научи да твориш сама картината на живота си ..всяко начало е трудно, но не невъзможно...как да се изправиш? С размах и желание Simple Smile

# 53
  • Чужбина
  • Мнения: 421
Здравей,

Според мен трябва да се разнищят причините за т. нар. "нервна криза" преди 2 години и последвалата я депресия. Аз мисля, че това би бил ключът към разрешаването на голяма част от проблемите.

Тази "нервна криза" би трябвало да се корени в нещо. Обикновено това е нещо вътре в нас, в самия човек, разбира се, нерядко кризите се провокират или предизивикват от външна намеса или присъствие, вкл. може да бъде и от партньора. Но като че ли винаги има нещо в нашия начин на мислене и възприемане на живота и света.

Смятам, че когато изясниш за себе си защо си изпадала преди в депресия, а може би и сега попадаш в такава, когато изсветлиш истинските причини за това, едва тогава ще можеш да дадеш верните отговори и да потърсиш лечение/ изцеление.

Какво може да се препоръча: когнитивно-поведенческа терапия (отнема дълго време), EMDR терапия (при травми в миналото), медитации, йога (обикновено жените много си падат по йогата), въвеждане на здравословен начин на живот - хранене и движение; ако е необходимо - някои тестове, за да се изключат евентуални хормонални или други здравословни проблеми.

Желая здраве и успех!

# 54
  • Мнения: 1 522
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.

# 55
  • Мнения: 16
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.


Привет! Моя психиатър разговаря с мен по около 40-50 минути всеки път. Не знам, защо всеки си мисли, че виждането му за психиатър е единствено и вярно за целия свят.
Не мислите и чувствата ми се нуждаят от психиатър и психолог, а вътрешния хаос, който не ми дава мира. Който ме кара да се страхувам от всичко, който не ми дава са спя, да се храня нормално(свалила съм килограми, като това не ми е било цел), да мисля адекватно, да шофирам отговорно, да съм на работното място, като един нормален човек!!!

# 56
  • Мнения: 9 701
Мислите и чувствата не са ли всъщност вътрешният ти хаос??
Скрит текст:
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.

Привет! Моя психиатър разговаря с мен по около 40-50 минути всеки път. Не знам, защо всеки си мисли, че виждането му за психиатър е единствено и вярно за целия свят.
Не мислите и чувствата ми се нуждаят от психиатър и психолог, а вътрешния хаос, който не ми дава мира. Който ме кара да се страхувам от всичко, който не ми дава са спя, да се храня нормално(свалила съм килограми, като това не ми е било цел), да мисля адекватно, да шофирам отговорно, да съм на работното място, като един нормален човек!!!

# 57
  • Мнения: 16
Мислите и чувствата не са ли всъщност вътрешният ти хаос??
Скрит текст:
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.

Привет! Моя психиатър разговаря с мен по около 40-50 минути всеки път. Не знам, защо всеки си мисли, че виждането му за психиатър е единствено и вярно за целия свят.
Не мислите и чувствата ми се нуждаят от психиатър и психолог, а вътрешния хаос, който не ми дава мира. Който ме кара да се страхувам от всичко, който не ми дава са спя, да се храня нормално(свалила съм килограми, като това не ми е било цел), да мисля адекватно, да шофирам отговорно, да съм на работното място, като един нормален човек!!!


В момента вътрешния е свързан и с много странични фактории, следствие на раздялата. Смяна на местоживеене, връщане в среда, която е ЛЕКО токсична, затваряне на отворени вратички, са само част от цялостната картина😏
Благодаря за вниманието, разбирам и вашите мнения, но стигнах до извода, че всеки сам трябва да избере кое е подходящо за така нареченото “изправяне”. Дали хапчета, дали психолог, сеанси, йога, книги, разходки, приятели, промяна на мислене…… всеки си има избор 😊

# 58
  • Мнения: 267
За какво страдаш? За човек, който вместо да ти помогне е предпочел да избяга?! За това са "партньорите", "в добро и зло". Ако не е до теб в труден момент, то за какво ти е в лесното. Горе главата, всяко начало има край.

# 59
  • Мнения: 1 999
За какво страдаш? За човек, който вместо да ти помогне е предпочел да избяга?! За това са "партньорите", "в добро и зло". Ако не е до теб в труден момент, то за какво ти е в лесното. Горе главата, всяко начало има край.

 А всеки край е начало на нещо ново.
  И да - много вярно: всеки по свой начин се изправя и започва отначало. Това не е главоболие - пиеш аналгин и ти минава.


  Моята психиатърка комбинираше лекарства и психология ( изслушваше, задаваше въпроси, даваше примери, анализираше). За това мога да кажа, че е невероятен специалист. Но тя е от старата генерация, когато нямаше толкова много специалности, течения, психотерапии.
   И тя ми обясняваше, че липсата на серототин може много да ти обърка психиката, усещанията, чувствата. С една дума - депресия. Не усещаш и чувстваш нещата реално. Мислиш си - никой не ме обича, нищо няма смисъл, животът е гаден. Защо да живея?
  Та както при диабетиците - налага ти се да пиеш нещо за да възстановиш организма.  Никой не упреква диабетиците, че приемат инсулин и не ги нарочват, че са надрусани, нали?

А психологията задава въпроси, на които сам трябва да си отговориш и да опознаеш себе си. И тогава вече правиш това, което е най-добро за теб.

Общи условия

Активация на акаунт