Какво би ви накарало да сключите брак?

За нас бракът, църковен и граждански, беше най-естественото развитие на отношенията ни. И двамата не се чувствахме ок да се представяме с различни фамилии, като приятел/приятелка и такива неща. Не ми беше комфортно детето и мъжът ми да са с една фамилия, аз с друга и да се представяме като семейство. Все едно съм някоя чужда, но покрай пандемията забавихме сватбата. Искахме да преживеем деня, в който аз съм в бяла рокля, той с костюм и сме събрали най-близките си хора да отпразнуват с нас. Емоциите, които изпитахме ние и семействата ни в деня са незабравими и бих се омъжила за същия мъж още 100 пъти, за да преживеем това вълнение пак.
Самият подпис не е променил любовта ни. Няма как да стане това. Просто ни даде един завършек, от който ние лично имахме нужда.

Ха,ха,ха… Не мога да повярвам  за какви неща се хващате… Затова ли е важен бракът? За да можело да кажем това е мъжът ми или жена ми…
Аз съм била в брак и човекът до мен нито ме е представял като съпругата ми, нито като жена ми… Казваше, че съм му половинката… Сега живея с мъж, който навсякъде говори за мен като “жена ми”. Подписът нищо не означава, ама грам значение няма… Чувството , което се създава и предава е важно… Преди макар и в брак, не се чувствах “ защитена” или “спокойна”. Сега  нямам брак, но чувствам
 ” мъжа ми” като част от мен, семейство!

Живея сама от няколко години, но преди това съм представяла мъжа, с когото живях и от когото имам дете, като половинката ми. Казвала съм и мъжа ми, той по същия начин. Никога не съм се замисляла за обръщенията, никога не е имало значение. Важни са отношенията помежду ни, не халката на ръката или думата съпруг/а (между другото за мен тази дума звучи много грозно, не заради смисъла в нея, а чисто звуково и винаги съм я мразила).

Като нямало значение подписа, защо не сте се оженили, за да сте законни съпрузи все пак? Наблюденията са ми, че тея дето приказват, че няма значение,  обикновено осъзнават, че има и именно затова не се женят.

Лично за мен бракът няма смисъл и позитиви. Аз деца не искам, така че се виждам с мъж, който също не иска или вече има и не иска повече. Така отпадат и имотните вълнения. Това, че някой мъж ми предлага брак, няма да ме накара да се почувствам по-сигурна в него. Щом е с мен, докато е с мен, изборът му е ясен така или иначе. Не държа и да нося същото фамилно име като него. Това е някаква демонстрация пред другите, а за мен не е важно какво ще кажат хората. Мога да измисля други, по-добри начини да покажа уважение и обвързаност с този мъж лично на него, без да намесвам широката публика.

Аз именно след един неуспешен брак стигнах до този извод, от личните ми преживявания!
Това не означава, че отричам избора на останалите и разбира се, че е нормално. Въпрос на лична преценка.

Това твърдение е нож с две остриета. Като няма значение защо да го правя?

Бракът се оказва много важен в разни случаи, дето по-добре да не се случват. Имаше писано по темите за болници и как голямата любов се оказва господин/госпожа Никой, докато половинката му бере душа зад вратата.

У доста хора има един демонстративен ларж не ми е за имотите, аз го обичам. Ха, добре. Все пак си помислил за имотите и като ти е отказала половинката брак, си се примирил,че няма да са общи

Всеки имот може да бъде общ и без брак. Просто се пишат двама собственици в нотариалния акт Пък и съм забелязала, че в тоя форум все се говори и се визират имотите на мъжа.. ами ако жената е "по-имотна"? Пък и не смятам, че аз или мъжа ми /така си го наричам, щото искам/ имаме морално право върху наследствени имоти на другия. Едните са си на моите родители, другите на неговите. Общо ако се купува, казах, няма никакъв проблем да се впишат и двамата в нот. акт. Или един апартамент за единия, един за другия и всичко е точно. Децата наследяват родителите си, независимо в брак или не.

XXZZXY, ако въпросът е и към мен, понеже чета отзад напред - защото мъжът ми не иска, в смисъл не е аз да го моля, а той да се е запънал, не съм го молила, изложил е там някакви си съображения, че не ще и че децата били това, което държало заедно, и понеже така или иначе виждам, че нито от зарязване пази бракът днес - това е главното пък за мен, нито от нещо друго (срам, че си родила без брак, примерно - днес го няма ), жилище си имам, доходи, да чукна на дърво, също, не ми е проблем. Аз обичам нещата да са явни и документалното да съответства на фактическото, но не бих се молила, намеквала, въздишала (имало е във форума такива теми) и прочие за такова нещо. Не ми е мечта роклята, предложението и пр. Еле на стари години - бих се чувствала категорично неудобно да се правя на нежна булка с бяла рокля (само подпис може и на стари, разбира се). А не ми е и някаква голяма романтична любов, на мен големите ми влюбвания са били други, но понеже никога през живота си не съм била хубавица, там също не съм докарвала до мечти за сватба, понеже и до каквато и да било взаимност не съм стигала даже.
Сега, децата ако питат, Аня Пенчева някъде каза, че сключила брак с Караньотов, защото синът им питал защо не са женени - той да им обяснява.

Оттук на въпроса "кое би ви накарало да сключите брак" - мен лично по принцип всяко намерение за фактическо съпружеско съжителство/отношения би ме накарало, ако и другата страна също иска. Това е официализиране на фактическото.


П.П. А по отношение на правото да казваш "жена ми" или "мъжът ми" - някои потребителки може много да настояват, че нямаме такова, но няма кой да се съобрази с тях. Обясненията как сме съквартиранти, гаджета и пр. и как съседката не ми е сестра, са просто смешни.

И почти всеки имот може да се окаже, че не е съвсем наполовина в брак.
Сега, ако се разведа, повече никакви подписи.
Оф, прекалено съм афектирана в момента точно по темата и хич не мога да изразя ясно мнение.

Още когато се запознахме с мъжа ми разбрах, че искам да се омъжа за него. С гордост нося фамилията му. За мен е чест да съм негова съпруга. И ми е хубаво като ме представя като такава, а не просто приятелката ми. Вярвам, че той в сродната ми душа и само да сме здрави, ще остареем заедно.
С бащата на големия ми син беше точно обратното и се радвам, че послушах вътрешният си глас.

Защото вече сме се женили и сме наясно какво искаме и защо.
Аре, Бази, свири мача. Небракуваните - вън! Да останат само тези за брак, че много се замъти пак.

А кой ви каза, че безбрачните ни представят като "приятелката ми"? Това, че на някой извън двойката така му се иска, не значи, че е така.

Да де, ама и съпругата се явява наследник.
Аз пък се чудя на жени, които заживяват с мъж и раждат деца без никакъв ангажимент от негова страна, дори да не иска да се няпъне да си узакони връзката.