Yellowstone Universe (Сагата за семейство Дътън) - тема за истинската свобода...

Цялостно съм много, много доволен от финала на историята и не мога да разбера тези оплаквания в imdb ревютата на епизода, ама те са по-скоро от разни болни Кевин Костнър фенове според мен.
За мен лично отдадоха дължимата почит и на самия Джон Дътън и то няколко пъти. И засилено дори.

Тази свещена земя винаги си е била на коренното население. На индианците. И си отиде там, където трябваше. Това беше казано като закана още в 1883 ако си спомняте.

А думите на любимата ми Елза ме разплакаха на финала.

И сега за двете неща, които не ми харесаха. Хм, хайде да станат три, макар че това третото си е дреболия ама фенщина сега какво да сторя...
1) По-сериозно ми недоволство:
Не трябваше Бет да убива Джейми. Все пак е жена. Не че жените не могат да убиват, ама някак си... Примерно Рип както беше дошъл по-скоро да го беше засилил и от инерцията Джейми да си разбие главата (така дори и Рип нямаше да е умишлено убиец). Не че Джейми не го заслужаваше, а и наистина ако беше пратен в затвора, то преди това щеше да издаде за 'Гарата' Но ми се искаше ако може да не е Бет убиецът (въпреки че той на нея най-много навреди).
2) Дреболията, която ми беше важна. Искаше ми се с последния кадър преди надписите както дадоха новото ранчо на Бет и Рип от птичи поглед да се бе видяла закачена на входа табелата 'Йелоустоун - ранчото на Дътънови'
Тя нали остана за тях след като Кейси каза, че ще основ свой си бранд. Ама уви, не го показаха. Дали самия Шеридан не се е сетил? Или иска да разгранични децата от баща си и че тръгват по техен си път?
Мхмх.
3) Искаше ми се и Лойд да беше приел поканата на Рип и да останат заедно. За това се сетих сега. Съвсем дреболийка, ама аз съм фен на тези неща.

Нямам претенции за нищо друго.

Един достоен завършек, уважаващ и фенове и наратив на един от най-великите сериали в цялата телевизионна история.

Абсолютно съм ок, че точно Бет уби Джейми. Абсолютно логично ми е и тя самата имаше нужда да скъса с това завинаги, а причините й са много повече от една, като именно последната и най-съществената - убийството на баща й, финализира решението й. Самото убийство като детайли не ме замисли и впечатли, в Йелоустоун и въобще в света на Шеридън сме свикнали с убийствата, прикриването им.. Сцената беше подобаваща и отговаряше на нрава на Бет. Как е била сигурна, че Рип ще дойде? Не е! Но Бет винаги е живяла на ръба на опасността, адреналина.. А това, че Рип бързо разбра какво се случва и пристигна навреме само затвърди като за последно тяхната огромна и силна любов!

Действията на Бет съвсем не бяха под емоция или афект, а добре планирани и обмислени. Чаканият момент просто дойде, сбогуването при ковчега беше красиво, а изреченото като клетва и получено разрешение. Думите й в предишните епизоди не бях празни обещания за отмъщение, нито просто заплаха към Джейми, или от болката пред Кейси.
Не го приемам и за братоубийство, защото нямат обща кръв. Тя самата прибра дете, но не само защото не може да има биологично или заради Рип, който има подобна съдба. А и именно, за да го възпита различен от Джейми! Обичта й към Джон никога не е изключвала травмите, които им е нанесал като родител!

Табелата също смятам, че нямаше място нито у Кейси, нито у Бет! Ново начало. Нови семейства. За Кейси е ясно, че очакваше отдавна тази независимост. Но и за Рип е един достоен завършек - от ратай да бъде глава на семейство, да има собствен дом. Въпреки че при тях привидно Бет е водещата, много фино и нежно му предоставя тази възможност да я закриля.

За Лойд и въобще за комуникацията между всички, вкл. и каубоите, които се разпръснаха, в мен остана усещането, че ще се виждат и могат да останат близки. Пътищата им все ще се преплитат.. Всички продължават с животни, коне, остават каубои!

На мен също ми хареса, че точно Бет уби Джейми, макар че преди страница писах, че не искам убиецът му да е някой от двамата Бет или Кейси. Не ми хареса съвсем начина, по който го направи.

Съвсем закономерно беше Бет да убие Джейми, защото неприязънта ѝ към него започва още преди Е1 на С1. Защото тя е тази, която първа е изпитала и усетила най-тъмното у Джейми. Тя е тази, която постоянно го подтиква към грешни избори, така че да той да разгръща тази най-черна страна, за да я видят всички, той да прави следващи грешки, до момента, в който за него вече да няма връщане назад. Тя изкара най-лошото от него и му обеща, че ще го убие. И си изпълни обещанието. Само че, заслепена от омразата си, Бет също вече има кръв по ръцете си и смърт на съвестта си, а до момента беше единствен Дътън, който не беше убивал още човек. Но всъщност за мен тя винаги е била противоречив образ с твърде много демони и колкото и да я харесвам, не успях да я харесам с цяло сърце, така че съм доволна, че вече и тя е убиец. Щеше ми се обаче да се справи сама с убийството на Джейми, а Рип да е замесен само в прикриването на трупа и убийството.

Рип прибра табелата, но не за да я ползва, а заради огромната й сантиментална стойност, за него самия. Защото, ако Бет и Кейси винаги са усещали ранчото да ги дърпа, а те искат да се откъснат от него, за Рип това ранчо е единствения дом.

И тъй като наистина не успях да харесам Бет, не съм фен и на любовта ѝ към Рип. Има нещо абсурдно и грозно в тази любов, колкото и да имат много красиви моменти заедно. След като е толкова голяма любовта им, защо не са се събрали по-рано и да осиновят дете от бебе? А отношението им към Картър, особено в началото, беше като към куче. Как се очаква дете да се научи на любов така?

Изобщо, има много сюжетни линии и то от гръбнака на сериала, които са ми странни за края на 20-ти и 21-ви век. Но с прекрасни актьори, спиращи дъха диви пейзажи, волно препускащи коне, пък и крави, както и драматична музика, се е получил един от най-страхотните сериали.

Не ми хареса сцената, в която индиански деца обръщаха надгробните плочи. Важно беше да ни покажат как Мо казва, че погребаните там са пазители на земята, просто трябваше да го направи преди някой да почне да ги събаря.