Авторката може да не участва достатъчно в домакинството - с финанси и труд, може детето да е буйно и трудно, може двамата (майка и дете) да тежат на възрастните хора и да правят живота им ад.
- Публикувана: 10 ян. 2023, 13:14 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2023, 12:18 ч.
Как да постъпя?
Значи още по-добре ще е авторката да се изнесе.
Не може ли например временно да наемеш квартира в твоя град, било то сама или с мъжа? Хем няма да си пилите с майка ти денонощно нервите, хем ще си по-близо до баща си.
Иначе според мен ще съжаляваш, ако се преместиш, за пропуснатото време и ако не си близо, когато нещо стане. На твое място бих си спестила тези угризения.
Иначе според мен ще съжаляваш, ако се преместиш, за пропуснатото време и ако не си близо, когато нещо стане. На твое място бих си спестила тези угризения.
Не мога да дам категоричен съвет. Дали да тръгнеш сега или после зависи от много фактори и взаимоотношения в семейството.
Гледането на тежко болен и в частност при онкологично заболяване в семейството е изключително натоварващо за всички, вкл. и за самия болен.
Колкото и силно да обичаш близкия идва момент, в който ти се иска теглото да свърши по-бързо. Тежко е за болния, два пъти по-тежко е за обгрижващия.
За деца е изключително тягостно и оставя травми за цял живот.
Гледането на тежко болен и в частност при онкологично заболяване в семейството е изключително натоварващо за всички, вкл. и за самия болен.
Колкото и силно да обичаш близкия идва момент, в който ти се иска теглото да свърши по-бързо. Тежко е за болния, два пъти по-тежко е за обгрижващия.
За деца е изключително тягостно и оставя травми за цял живот.
Скрит текст:
Баща ми почина от рак когато бях на 10 г. В "гадния" социализъм раково болните в последен стадий бяха в болница. Баща ми винаги ме посрещаше и изпращаше с усмивка, дори 3 дена преди да почине. Той беше оправил всички свои документи, в случай на най-страшното да нямаме грижи поне с това. Беше планирал и уредил моята почивка за лятото и беше казал на майка ми - каквото и да се случи аз да получа всичко, което е искал за мен. Ако твоят баща е от този тип той би искал ти да си щастлива, а не да стоиш непрекъснато до него.
Сега ситуацията с онко болните е доста различна, дори линейка не идва ако има проблем, целият ужас, безпомощност да помогнеш, остава за най-близките.
Сега ситуацията с онко болните е доста различна, дори линейка не идва ако има проблем, целият ужас, безпомощност да помогнеш, остава за най-близките.
Според мен, зависи от това доколко ти полагаш грижи за баща си и доколко - майка ти го прави. Ако основно тя полага грижи, твоето отсъствие няма да е натоварващо за нея, даже може да отдъхне с облекчение, защото ако на теб ти додейва да си в среда с раздразнение и скандали, със сигурност и тя чувства същото. Та тя даже не ти говори, какво остава да се радва, че си там.
Но ако твоето изнасяне ще я натовари с допълнителни тежки задължения, то би могла да останеш, докато дойде най-лошото.
А тя какво ще одобри, какво не, кой каква вина ще вменява, не го мисли.
Ако се изнесеш, ще е добре да идваш често да виждаш баща си. Може това изнасяне да помогне като отиваш при него, да не е толкова напечено с майка ти, но може и да не помогне, а обратното - да влоши нещата. Няма как да се знае.
Тя всъщност какво иска от теб?
Но ако твоето изнасяне ще я натовари с допълнителни тежки задължения, то би могла да останеш, докато дойде най-лошото.
А тя какво ще одобри, какво не, кой каква вина ще вменява, не го мисли.
Ако се изнесеш, ще е добре да идваш често да виждаш баща си. Може това изнасяне да помогне като отиваш при него, да не е толкова напечено с майка ти, но може и да не помогне, а обратното - да влоши нещата. Няма как да се знае.
Тя всъщност какво иска от теб?
Моят съвет е - изчакай. Бъди до баща си докато може, това време е много кратко, всичко може да приключи за седмици. Заровете томахавките с майка си. Обстановката е винаги тягостна в такива ситуации, защото надежди няма. От една страна това е хубаво изпитание и за връзката ви с новия партньор, от друга страна няма да се връщаш назад с угризения, че не си дала достатъчно внимание на баща си, когато зейне празнината. Относно детето, ако е достатъчно голямо, може би не е лошо да му се обясни ситуацията и когато дядото се чувства по-добре, да се виждат, макар и за мъничко. Така ще му остане спомен, който да не е крайно грозен, без да се крият обстоятелствата. Аз съм против криенето на информация, държането в неведение, настрани, и залъгването, че животът е цветя и рози. А и необременения детски ум разтушава обстановката.
Относно детето, ако е достатъчно голямо, може би не е лошо да му се обясни ситуацията и когато дядото се чувства по-добре, да се виждат, макар и за мъничко. Така ще му остане спомен, който да не е крайно грозен, без да се крият обстоятелствата. Аз съм против криенето на информация, държането в неведение, настрани, и залъгването, че животът е цветя и рози. А и необременения детски ум разтушава обстановката.
Да. През изминалата година изгубихме свекър ми от рак на дебелото черво. Беше диагностициран късно, живя 11 месеца след като го откриха. И него го болеше, взимаше си обезболяващите и беше част от живота на сина ми (5 годишен) всеки ден, в който се чувстваше що годе прилично. Или поне така се държеше. Съвсем не трябва да се включват децата в обгрижване на болния, но да поседиш за 10-15 минути до леглото на човек, в случай, че се държи в кондиция и има желание, не ми се вижда толкова страшно. От реакцията на детото ми, когато трябваше да обясня, че си е отишъл, пък разбрах, че децата и родителите не приемат нещата по един и същ начин, всеки има своя призма. Това, че осъзнаваш нещо, не значи, че ще се чувстваш по същия начин, както друг човек.
Аз пък ще изкажа коренно противоложно мнение и то ако се поставя на мястото на баща й. Като родител, не бих искал моето дете да спре развитието си заради мен. Да - сигурно би ми било приятно да е до мен, но ако е влюбено или преследва мечтата си в професията, не бих желал да седи до болните си родители и да пропусне шансовете си. Да - хубаво е да се погрижиш за баща си, за месец, два. Аз лично се грижех за дядо ми няколко месеца. Но да зарежеш своя живот, своята любов, щастие, заради предишното поколение - не е правилно. Те са те направили за да си щастлива, не да ги гледаш. Моето дете искам да е щастливо, а не да съм му бреме. Ако нещата са така от доста време - намери му болница, болногледачка, интересувай се от него, помагай му както можеш. НО в никакъв случай не зарязвай своето щастие заради родителите си. Колкото и егоистично да звучи.
Щом бащата е в напреднал стадий, докато авторката се чуди дали да избяга или да се грижи за него, той ще си замине. Темата е излишна. Има хора с чувство за отговорност към най-близките си, има и други, които искат друг да им каже колко е хубаво да избягат от компанията на умиращия си баща. Първите не биха издържали другаде, даже ако са някъде ще се приберат, затова и не пускат теми. Вторите ще си гледат собствения задник цял живот и без някой да ги окуражава.
А по принцип има и такива неща като стечение на обстоятелствата - нещо хубаво ти се случва, точно когато родителят ти вече ще си заминава. Авторката какво е виновна, че е намерила точно сега подходящ партньор? А и аз лично останах с впечатление, че тя не толкова иска да се отърве от грижи по умиращия, колкото иска да се махне възможно най-далеч от противната си майка.
А по принцип има и такива неща като стечение на обстоятелствата - нещо хубаво ти се случва, точно когато родителят ти вече ще си заминава. Авторката какво е виновна, че е намерила точно сега подходящ партньор? А и аз лично останах с впечатление, че тя не толкова иска да се отърве от грижи по умиращия, колкото иска да се махне възможно най-далеч от противната си майка.
Не знам, за мен подобен въпрос е идиотски и човекът, който го задава или е неадекватен от стрес, или морално-етичните му представи са извън норма. Вероятно същото се отнася и за подходящия партньор, защото не мога да си представя, че ще напирам любимият ми да дойде в моят град в момент, в който негов родител умира, вместо да се грижи за родителя. Като е толкова любим любимият ще отиде при нея, за да е до нея, докато тя е до баща си. Или ще изчака. Или тази велика любов ще изгасне на секундата ако не изтича да се мести?
Понякога темите тук ме изумяват, а от тях повече само някои отговори.
Ами тогава дайте съвет да се премести с баща си, вместо да слагате епитети...примерно? Малко по-умно е някак.
И мен ме изумява как се дават съвети за местене в друг град - мога само да предполагам колко са привилегировани хората, които смятат такова действие за някаква фасулска работа.
И мен ме изумява как се дават съвети за местене в друг град - мога само да предполагам колко са привилегировани хората, които смятат такова действие за някаква фасулска работа.
А не е ли по-гадно да седи до баща си и да чака да умре. А понякога някои хора ги мислиш, че умират, ама може да умре и след 3 години. Изобщо много е гадно да говорим това нещо. И тоя новия любим и той трябва да чака 1-2-3 месеца някой да умира. И после като умре - кво ще си отворят шампанското ли. Някак много гадно звучи. Трябва да се преместиш при любимия, ако вярваш, че това е правилната стъпка, а не да чакаш някой да умира.