Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Постоянно критикуване! Как да се справя?

  • 3 122
  • 109
  •   1
Отговори
  • Мнения: 31
Не мога вече. Не издържам . Четири години търпя само критики от семейството на мъжът ми. Със всеки изминал ден стават все по - нагли и нагли, а аз мълча ли, мълча , защото съм принудена да живея в тяхната къща (слава Богу поне сме на отделен етаж)
Критиките са най различни: от това какви хапчета пия за задържане на бебето и защо не пия такива каквито ми е казал единият от роднините , който няма медицинско образование, а слушам хората от болницата до това как трябва да се обличам, за да се обръщат чуждите мъже след мен и да му ставало готино на моя, че ме гледат. А моят мъж със сигурност не иска да се обличам така че да ме заглеждат другите. Критикуват относно подаръците, които правя или пък какво правя с подаръците, които не харесвам , или защо майка ми идва да ми помага , а не се оправям сама (оправям се сама, до колкото мога с дете на почти 2,  просто имам силна връзка с мама и ми приятно тя да е тук, да гледа детето , а аз да си изчистя по - бързо или да наготвя по - бързо. Или пък тя да ми наготви нещо, което обичам. ) Защо ходя на гости при майка и баща ми, как съм поканила хората на кръщенето на детето ми, дали съм казала Добър ден или здравей (като Добър ден се смята за нещо лошо) . Съседката и тя ме критикува защо съм отишла сама в близкият парк , защо не съм я взела с мен, защо не съм и звъннала. Братът на мъжът ми и жена му защо съм казала нещо, което аз не съм го казвала, обаче се водят преговори, дискусии и се чувствам като на съд понякога , и всеки път излиза , че тя нещо не е разбрала. Започнах да ги отбягвам защото психически се усещам , че ако още някой ми каже нещо, този път няма да се усмихна , а ще избухна по изключително груб начин и ще кажа неща , които не ми влизат като цяло в работата , но и аз мога да критикувам . Усещам им енергията . Засякох се с бащата на мъжът ми в магазина . Дори не ме поздрави, което последните 3 пъти, в които сме се виждали се превръща в прецедент . Други хора спират да ми говорят и клеветят името ми пред други роднини и приятели и вече просто съм на предела на силите си, а на този етап няма как да се преместим да живеем на квартира или да си купим наше жилище.
Дайте ми съвет как да се държа с тези хора. С добро не става - лицемерка съм, с лошо не става - интригантка съм, неутрална не става да съм - пак съм лоша ....

Последна редакция: ср, 25 яну 2023, 14:08 от Не се сърди, човече

# 1
  • София
  • Мнения: 3 477

Аз имам един съвет, с който много от нещата ще изчезнат, просто, защото няма да има ежедневни срещи - квартира, далече от тях.

# 2
  • Мнения: 3 580
Мъжът ти подкрепя ли те.
Ограничи допирните точки, не се засяга, а когато е възможно подхождай със шега.
Докато живеете там ще има дрязги.
Дистанцирай се максимално.

# 3
  • София
  • Мнения: 24 434
Не мога вече. Не издържам . Четири години търпя само критики от семейството на мъжът ми. Със всеки изминал ден стават все по - нагли и нагли, а аз мълча ли, мълча , защото съм принудена да живея в тяхната къща
Скрит текст:
(слава Богу поне сме на отделен етаж)
Критиките са най различни: от това какви хапчета пия за задържане на бебето и защо не пия такива каквито ми е казал единият от роднините , който няма медицинско образование, а слушам хората от болницата до това как трябва да се обличам, за да се обръщат чуждите мъже след мен и да му ставало готино на моя, че ме гледат. А моят мъж със сигурност не иска да се обличам така че да ме заглеждат другите. Критикуват относно подаръците, които правя или пък какво правя с подаръците, които не харесвам , или защо майка ми идва да ми помага , а не се оправям сама (оправям се сама, до колкото мога с дете на почти 2,  просто имам силна връзка с мама и ми приятно тя да е тук, да гледа детето , а аз да си изчистя по - бързо или да наготвя по - бързо. Или пък тя да ми наготви нещо, което обичам. ) Защо ходя на гости при майка и баща ми, как съм поканила хората на кръщенето на детето ми, дали съм казала Добър ден или здравей (като Добър ден се смята за нещо лошо) . Съседката и тя ме критикува защо съм отишла сама в близкият парк , защо не съм я взела с мен, защо не съм и звъннала. Братът на мъжът ми и жена му защо съм казала нещо, което аз не съм го казвала, обаче се водят преговори, дискусии и се чувствам като на съд понякога , и всеки път излиза , че тя нещо не е разбрала. Започнах да ги отбягвам защото психически се усещам , че ако още някой ми каже нещо, този път няма да се усмихна , а ще избухна по изключително груб начин и ще кажа неща , които не ми влизат като цяло в работата , но и аз мога да критикувам . Усещам им енергията . Засякох се с бащата на мъжът ми в магазина . Дори не ме поздрави, което последните 3 пъти, в които сме се виждали се превръща в прецедент . Други хора спират да ми говорят и клеветят името ми пред други роднини и приятели и вече просто съм на предела на силите си, а на този етап няма как да се преместим да живеем на квартира или да си купим наше жилище.
Дайте ми съвет как да се държа с тези хора. С добро не става - лицемерка съм, с лошо не става - интригантка съм, неутрална не става да съм - пак съм лоша ....
Ето тук ти е грешката – не си принудена. Предполагам не са те вързали.

По принцип въобще не е трябвало да се съгласяваш да живееш там, но това е поправима грешка. Твой избор е дали ще се изнесеш и ще я поправиш. Тях няма да ги промениш.
Ето затова отказах да ставам "завряна снаха".

# 4
  • Мнения: 4 977
Изнесете се.

Няма друг начин. Навреш ли се в чужда къща, рядко има мир. Особено ако става дума за малък град или село, повечето хора са с кофти манталитет.

# 5
  • София
  • Мнения: 8 185
Първа грешка - забила си се при хора, с които не се разбирате.
Втора грешка - пука ти от мнението им.
Трета грешка - мълчиш си години наред.

Ако търсиш съвет как да промениш тях, това няма как да стане. Можеш да се дистанцираш физически и емоционално. Ако това ти е невъзможно и си зависима финансово - лошо. Значи си направила избори, с които не можеш да живееш. Време е да промениш начина, по когото правиш избори.

# 6
  • Мнения: 1 494
Мисля си, че всичко е в твоята глава. Имаш някакъв проблем с критиката т.е вземаш нещата навътре и ги пречупваш през твоята призма. Понякога хората си говорят, а си миля че те не те критикуват-ти го приемаш така.
Съседката те е попитала защо не си я взела с нея в парка...ти критика, жената може да и е скучно, да иска да се разходи, един обикновен въпрос спрямо теб и битието ти, ти го приемаш като КРИТИКА!
 Вземи един лист и си запиши всичко през деня което за теб е критика .Седни и го обмисли добре, спомни си ситуацията едва ли всеки те критикува.
В магазина ако си купиш хляб и продавачката ти каже "абе докарахме нов вид хляб защо не вземеш от него да опиташ.." жената предлага нещо ново, предполагам в твоята глава звучи "ся що го вземаш тоя хляб скапания, вземи от по-хубавия". Това за теб е критика.
Помисли добре, всичко ли е критика?

# 7
  • София
  • Мнения: 8 969
Спри да плащаш данък обществено мнение. Просто не обръщай такова внимание на това кой какво казал. Не е задължително да е насочено към теб, но явно ти така го приемаш. Нека си говорят хората. Подминавай и си гледай себе си.
И послушай Оливиа.

# 8
  • INFJ
  • Мнения: 7 615
Изнесете се, едва ли има друго по-бързо и ефикасно решение от това.

# 9
  • София
  • Мнения: 148
Не става ясно мъжът ти как реагира в тези ситуации. Не те ли защитава пред семейството си? Подозирам, че по-скоро си мълчи и оправдава тяхното поведение пред теб. "Те са си такива." Ако е така, няма да става по-добре, ако продължите да живеете в къщата им.

Другият вариант е той да е черната овца в семейството и да го отнася, наравно с теб.

А не е гаранция, че като се изнесете, особено ако сте в същия град, те пак няма да те тормозят. Имам представа какво е да живееш с подобно семейство. Колкото и да не ти пука за хорското мнение, ако ти се дудне 24/7, няма как да се абстрахираш нонстоп.

Но във всеки случай, голяма грешка е и да си мълчиш. На твое място, аз бих им отвърнала, дори с риск да ме изгонят от къщата.

# 10
  • Мнения: 5 324
Където и да се изнесе, после все някой друг ще говори.

# 11
  • Мнения: 294
Скрит текст:
Не мога вече. Не издържам . Четири години търпя само критики от семейството на мъжът ми. Със всеки изминал ден стават все по - нагли и нагли, а аз мълча ли, мълча , защото съм принудена да живея в тяхната къща (слава Богу поне сме на отделен етаж)
Критиките са най различни: от това какви хапчета пия за задържане на бебето и защо не пия такива каквито ми е казал единият от роднините , който няма медицинско образование, а слушам хората от болницата до това как трябва да се обличам, за да се обръщат чуждите мъже след мен и да му ставало готино на моя, че ме гледат. А моят мъж със сигурност не иска да се обличам така че да ме заглеждат другите. Критикуват относно подаръците, които правя или пък какво правя с подаръците, които не харесвам , или защо майка ми идва да ми помага , а не се оправям сама (оправям се сама, до колкото мога с дете на почти 2,  просто имам силна връзка с мама и ми приятно тя да е тук, да гледа детето , а аз да си изчистя по - бързо или да наготвя по - бързо. Или пък тя да ми наготви нещо, което обичам. ) Защо ходя на гости при майка и баща ми, как съм поканила хората на кръщенето на детето ми, дали съм казала Добър ден или здравей (като Добър ден се смята за нещо лошо) . Съседката и тя ме критикува защо съм отишла сама в близкият парк , защо не съм я взела с мен, защо не съм и звъннала. Братът на мъжът ми и жена му защо съм казала нещо, което аз не съм го казвала, обаче се водят преговори, дискусии и се чувствам като на съд понякога , и всеки път излиза , че тя нещо не е разбрала. Започнах да ги отбягвам защото психически се усещам , че ако още някой ми каже нещо, този път няма да се усмихна , а ще избухна по изключително груб начин и ще кажа неща , които не ми влизат като цяло в работата , но и аз мога да критикувам . Усещам им енергията . Засякох се с бащата на мъжът ми в магазина . Дори не ме поздрави, което последните 3 пъти, в които сме се виждали се превръща в прецедент . Други хора спират да ми говорят и клеветят името ми пред други роднини и приятели и вече просто съм на предела на силите си, а на този етап няма как да се преместим да живеем на квартира или да си купим наше жилище.
Дайте ми съвет как да се държа с тези хора. С добро не става - лицемерка съм, с лошо не става - интригантка съм, неутрална не става да съм - пак съм лоша ....
Имам един съвет, който при мен работи винаги - с техните камъни по тяхната глава. Повечето хора са като животните, виждат слаб човек и го изяждат. Бъди интригантка, бъди злобна... Ще видиш колко добре ще се почувстваш. Не е ирония.

# 12
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 8 608
Ми критикувай ги и ти, може да ги уплашиш че си станала устата и да се кротнат. Сега като си мълчиш така е, ще ти солят на главата защото им е лесно да го правят, няма отпор.

# 13
  • Мнения: 31
Мисля си, че всичко е в твоята глава. Имаш някакъв проблем с критиката т.е вземаш нещата навътре и ги пречупваш през твоята призма. Понякога хората си говорят, а си миля че те не те критикуват-ти го приемаш така.
Съседката те е попитала защо не си я взела с нея в парка...ти критика, жената може да и е скучно, да иска да се разходи, един обикновен въпрос спрямо теб и битието ти, ти го приемаш като КРИТИКА!
 Вземи един лист и си запиши всичко през деня което за теб е критика .Седни и го обмисли добре, спомни си ситуацията едва ли всеки те критикува.
В магазина ако си купиш хляб и продавачката ти каже "абе докарахме нов вид хляб защо не вземеш от него да опиташ.." жената предлага нещо ново, предполагам в твоята глава звучи "ся що го вземаш тоя хляб скапания, вземи от по-хубавия". Това за теб е критика.
Помисли добре, всичко ли е критика?

Същото си го мислих и аз, че е само в моята глава и че имам някаква травма в главата. За това ще се насоча към психолог , за да разбера дали това наистина е така.
Относно съседката, написах изключително малко за нейното поведение .
Преди може би два месеца ми призна , че ме е коментирала със свекърът ми ... Но каза само това , че ще ми каже, за да не правела интриги: "аз казах само това за теб, че не мога да те разбера що за човек си " , аз я попитах какво има да ми се разбира. Нормален човек с дете, който има чувства , емоции както всички останали. Не си вра носа там където не ми е работата, не обичам да обсъждам и клюкарствам за хората. И се започна нямах предвид това. Ами ти излизаш пред нас и си гримирана , защо въобще се гримираш (гримът ми е спирала и червило или очна линия ) , ти все имаш някаква работа , не мога да те разбера какво толкова правиш във вас (тук обяснявам, че след като простра, сгъна дрехи и изчситя докато детето спи, ако имам време чета книга , правя си маска на лицето , къпя се, гледам филм и медитирам) отговаря ми се , че не е така и че работата винаги мога да я оставя и да оставя всичко , което правя. Аз я питам защо отговорът е че никога няма да ми е подредена къщата, никога няма да свърши къщната работа .... И тук аз не виждам смисъл тя да ми говори тези неща, защото нея не я засягат . Всъщност засягат я , защото аз предпочитам детето ми да спи вкъщи , вместо да вися в някое кафене ( и не е като да не се е случвало цял ден да съм с нея )
Тя както ми говори, изведнъж спира да ми говори, виждаме се на терасата аз я поздравявам , тя не ми отговаря , ако майка и започне да говори с мен и казва "оставяй я тая " и след като започне отново да ми говори ми казва как е спряла да ми говори, защото аз съм излязла с Петя (съученичка ) и не съм и казала. Как аз съм решила да отида при майка ми и не съм и казала . А в случая това , че сме съседки не означава , че трябва постоянно да сме заедно и да и давам отчети .
И всъщност може би от това идва моето предложение, че и тя ме критикува .

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 11 870
Авторке, и на мен ми изглежда, че просто ти твърде навътре приемаш обикновени неща. Трудно може да се случи такова съвпадение, всички - от другата снаха до съседите - да са все нагли и бъркащи се. Може, но е малко вероятно.
Не обръщай такова внимание и не го мисли. Ако настояват, помисли за съответен отговор, но не се връзвай на всяка дума.

Общи условия

Активация на акаунт