Новата година ще ми донесе дълго чакано дете ! ~бебеправене 410~

аре тука едни 5 стотинки от мен:
ако верно са 10 дни е вероятно да е заченала преди консултацията ...

Като сме почнали с истории, в групата ни с първото дете писа уплашена мама, че разбрала чак в 4-ти месец, че е бременна. А първото го чакали 10!!! години. Сега жената кърмила и отдавала липсата на цикъл на това, изобщо не допускала такъв вариант. Така че чудесата се случват, когато най-малко очакваме

Jo di, тихичко честито! Този път да е до финал, лека бременност и здраво бебче около термин ти пожелавам! Хайде дано повлечеш крак!

shantall,

Успех пожелавам на всички от сърце!

Отначало и аз тръгнах с нагласата "сега другия месец ще съм бременна", или "до края на лятото ще съм бременна и Коледа ще си я прекарам с коремче, измислях подаръци на родителите, за да им кажем" и ала бала всякакви такива щуротии... пълен крах, празниците минаваха, година- две се изтърколиха и всеки път ми ставаше неприятно като на даден празник или месец не бях бременна, а си бях наумила да съм. Затова за себе си лично открих, че е най-щадящо просто да се оставя по течението, разбира се да правя всичко необходимо междувременно, изследвания, прегледи, но цели вече не си поставям свързани с това. По-скоро мисълта ми вече е "душичке златна на бъдещото ми дете, когато сметнеш, че е най-подходящо заповядай, чакаме те", но през това време ние ще си живеем живота и ще му се наслаждаваме. И напоследък съм сравнилтено по-спокойна, отколкото в началото, когато, ако ви кажа, че имах ритуал да изгарям със запалка над мивката отрицателни тестове сигурно ще ми се смеете, но тогава се заричах, че следващия ми няма да е отрицателен.  Е  ясно, че не стана така. Но пък за ранното тестване съм със смесени чувства, защото отначало се тествах рано, тъпо ми ставаше, затова си бях казала, че вече няма да се тествам рано, да обаче на един от следващите месеци ми закъсня и се оказах бременна, а бях правила някои противопоказни неща с идеята, че уж при нас естествено нямало как да стане, та... сега просто си купувам от тестовете с по-голяма чувствителност и гледам в някакъв разумен срок да се тествам примерно 12 ден от овулация и ако трябва ще повторя. 

anabelle, на ваше място бих изчакала, аз също имах аборт в 6-7 седмица и тогава препоръката беше да изчакаме поне 2-3 цикъла и психически и хормонално и тъканнта да се възстанови, още повече щом сте били болни, дайте шанс на организмите ви да заздравеят.

S.G.C., аз бях с нагласата, че този месец ще е пропилян шанс, защото ММ беше на лекции от сутрин до вечер, но ето, че хванахме дните, имахме два фоликула от правилната страна,  и си виках ето пък както го отписах, ние пък се постарахме,но... не станало /всъщност още греее лека надежда - до първата капка кръв/.
И честно казано думите на Алисън малко ме сдухаха, най-вероятно не го е казала с лоши чувства, но някак го приех като: изпуснали сте шанса! И без това често се замислям, че не сме първа младост отдавна и това нашето да стане на всяка цена е малко пресилено - все едно вървим срещу вятъра.

И аз бях тръгнала с нагласата, ей сега септември/ октомври ще забременея и спокойно зимата ще изкарам с коремче😁 и това беше 2020г, после с времето усещах, че не стават нещата, само на себе си вредих. Не ми изглежда добър вариант, да се сложи краен срок. Все пак Господ когато реши тогава. Божа работа е. След последния негативен тест, по-лесно започнах да приемам. Просто банално може да звучи ама е самата истина, просто оставяш се на течението на времето. Ако трябва няма да следиш овулации и тн. През ден или през 2 дена ще има полов живот. Когато мозъка се успокои, ще се случат нещата, на мен ми е трудно да направя това. Психично съм срината, но като чета истории и се успокоявам и си казвам, че е време да спра да се тормозя.

При мен и хората много ме тормозиха, но си казах "не живея за хората", всеки може да говори каквото си иска, аз като мисля, за тях на мен си правя лошо. Тялото ни има нужда от спокойствие за бебо... Осъзнах се просто. Има хора с много лоши резултати и накрая като се успокоят се случват нещата.
Ще ви разкажа една моя история, имах спънки със връзките ми, и накрая си казах, еее ако ще да намеря правилния човек, не мина и месец, запознах се с ММ, и с връзките ми се тормозих хааха все си мислех, че няма да намеря човека. Но ето като оставиш нещата на течението се случват ❤ все затова си спомням и ми побиват тръпки 🫣
Сега се тормозя за бебо и е време да оставя НАПЪЛНО!😂  
В най-скоро време ще станат нещата, вярвам🙂 Просто инати бебета ще имаме... 😁

Моята идея за заричането беше именно до април да си дадем "свобода" и да си живеем живота, без да мислим за ранни тестове, графици и т.н. и без да се сдухваме като видим едната черта. Това си е "игра" с мозъка. В същото време, колкото повече се отчайваш, че няма да стане - ти даваш сигнал на тялото, че няма да стане и то изпълнява.

Идеята ми е, освен ако човек няма някакъв доказан физически проблем, който наистина не позволява забраменяване по естествен път, да живеем с мисълта, че все някога ще стане и да не насилваме процеса. При мен нещата работят и винаги са работили така - с поставяне на срокове. Винаги всичко досега ми се е получавало накрая, в поставения срок, защото се "освобождавам" от отговорност до настъпването му и се отпускам по течението. Реално отговорността е тази, която ни държи стегнати и пречи нещата да се случват - защото ги насилваме. Насила хубост не става
Както shantall казва - "не сме първа младост", "не сме се постарали" или както всички си казваме "сега ще правим С тогава и тогава, пък ще пия еди какво си, пък ще е в еди коя си поза" - всичко това е носене на товар върху раменете и бизнес планиране. Още повече - обвинения към себе си и партньора, към тялото ни. Как очакваме това тяло да създаде живот, когато не вярваме в него и на моменти го ненавиждаме?
Зачеването е плод на любов, бизнес не ни трябва Това поне са моите усещания.

Интересно ми е от колко време ви са опитите за бебче и кога трябва вече да се решим за процедури след като не се получава по естествения начин?

Специалистите казват 1 година. Но зависи и от възрастта на двамата.
Аз лично съм на 31 и си правих изледвания, преди опитите. Ако не стане след 4ти месец, ще пращам и ММ на изследвания. След 6-7ми, ако не е станало, ще ходим на репродуктивен.

Ние правим 2ри месец опити. В момента усещам как всеки момент ще ми дойде. Ще видим как ще се развият нещата.

При нас са 2 години естествени опити. Понеже при мен веднъж стана естествено сега правим всичко възможно отново за естествено.
Насочиха ме към др Калчев след спонтанния аборт и да не губя време а да търся причина и да действаме. За справка на 25 съм юни ставам на 26.

На теория след 1 година неуспешни опити до 35 години и до половин година над 35. Не е задължително да се стига до процедури, понякога има много дребен проблем, който е решим и се случват нещата. Послушайте интуицията си - ако тя ви казва, че нещо не е наред, направете си рутинни изследвания дори да е вътре в посочените срокове. Аз усещах, че нещо не е ок и тръгнахме по лекари на осмия месец опити, бях на 29, мъжът ми на 26.

KPP, скоро сте тръгнали по този път и наистина ти пожелавам да стигнете до заветната цел без напрежение и в 'поставения срок'!
Но разбирам гледната точка на другите момичета - много от нас сме тръгнали с идеята, че ще се случи, че нямаме проблеми, че е въпрос на време, въпрос на освобождаване на съзнанието, ама после месеците и годините се трупат и възприятието се променя. И всеки път като някой ми е казвал "като спреш да го мислиш ще стане" това ме е наранявало много, защото имах чувството, че едва ли не заради моето мислене не става (дори след като знаех, че шанса ни е само инвитро). Трудно е продължаваш да гледаш позитивно. В групата има момичетата, които успяват да го правят и искрено им се възхищавам за това и чакам с нетърпение тяхното търпение да бъде възнаградено!
Хубавото е, че тук се подкрепяме и не се оставяме да рухнем съвсем, но все пак е напълно нормално понякога човек да губи вяра. Аз лично не знам дали искам да вярвам вече в нещо (и дори не говоря за религия, атеист съм) Вярвах, че всичко ще е наред с бременността, вярвах, че след раждането цикъла ми ще се нормализира, вярвах, че може да сме от чудесата, забременели нормално след инвитро. Омръзна ми да вярвам. Доверявам се на медицината и ще повярвам че ще съм майка на две живи деца, едва когато си гушна второто, реално трето дете.

На въпроса за опитите - сега не се пазим от 4 месеца, първото забременяване ни отне 2г и 3 месеца (и едно ин витро). Под 35 години 12м опити, над 35 - 6 месеца (май такова бяха препоръките), преди да се потърси репродуктивен специалист. Дали ще се наложат различни АРТ процедури след това, се решава от този специалист на база изследвания.

аз нашите опити вече не знам как да ги броя... спряхме да се пазим някъде през 2018 лятото, през 6 месеца се случваха някакви биохимични, после уж целенасочено се пазехме, после ковид... може би на първите 6 месеца без резултат пуснахме първите изследвания където се видя, че всичко е наред, изписаха ни разни добавки за подобряване качестовто на яйцеклетките и след 3 месеца се получи извънматочната, след нея това ни е втори месец целенасочени опити.

При нас опитите са малко повече от година, преди 2, 3 месеца чак започнах  с изследванията (защото съм търпелив и позитивен човек, но това понякога вреди, отколкото да помага). Засега сме направили всички рутинни изследвания, без цветна снимка. За нея репродуктивния ни каза да си дадем още 2, 3 месеца, защото до момента няма друг проблем. Не знам до колко и това е ок, ще видим. Аз съм на 28, ММ на 38г. Засега не съм имала БХ или каквато и да бременност.

Шантал, моята история съвпада с твоята. Затова те разбирам❤ и ние 2019 спряхме да се пазим и след това ни дадоха добавки за подобряване и аз имах биохимични след тях🙏🏻 наближава ни времето...