Юлче се върти, второ пълзи, трето пък се мръщи на новите храни! - Родени Юли 2022 - тема 5

Деси, дай боже това да ви е за последно за тази година.

Ох... цени... Болна тема. Много силно го усетих това поскъпване защото аз пазарувах за домакинството. Чанта с продукти за която плащах средно 35 лв в хранителния магазин сега плащам около 70. В лидъл излизах с 1.5 - 2 колички за 300 лв сега за тези пари излизам с количка запълнена на 2/3. Майчинството ми е минималното вече 780 от тази година. Сещате се докъде стига. За щастие дрехи за децата имаме доста от приятелки, а ние с ММ рядко купуваме за себе си. Моите са повечето от ремикс. Играчки напоследък взимам втора ръка. И без това им омръзват за няколко дни. Трябва да стегна още малко харченето. Днес ходих да платя сметките... ми 700.09 лв оставих в офиса на изипей. Не е истина направо.

Аз пробвах вчера следобед да дам на Лъчи каша (Кога подяволите станаха 7-8 лв!). Хич не й хареса. Нито чиста нито с плод. Днес пак ще пробвам. Иначе вече има въведен жълтък и 4 вида месо. Ако не прояде каши глутена ще го въведем с коричка хляб както при каката.

Да ви се похваля - вчера тръгвам да се изправя от леглото и ММ вече по навик ми подава ръка. Но докато той подава ръка аз вече се бях вдигнала с коремна преса. Звучи абсурдно човек да се хвали, че се е изправил сам, но това ми беше голяма мъка. Изглеждах като морж на суша. От известно време се опитвам да вляза в релси. Може би малко преди да си пишем в темата за килограмите. Реших, че и да спре кърмата все пак 7 месеца е била на смесено хранене. Орязах въглехидратите. За съжаление въпреки това кръвната ми захар все още е много висока. Трябва време...

Много се усеща поскъпването на живота. И да...и нашия семеен Мерцедес не спря да се чупи. Моята кола я дерегистрирахме, още докато бях бременна, а ще ми трябва скоро и не търпи много отлагане покупката на нова.
И тъй като работя в сферата, като знам как няма доставка на нови коли от Ковид насам + поскъпването на втората употреба...не ми се мисли. Доволна съм от майчинството си, но след година най-вероятно няма да е много...

Моето ЗВБ бебе днес яде за първи път глутен под формата на фусили/паста. Хапвала е пилешко, яйца яде през ден под формата на палачинки, омлет и т.н. Не можех да повярвам само как  си изяде пилешко бутче съвсем сама! Месата са ми най-трудни и притеснителни относно предлагане. Все още се притеснявам от гаг-ването, не мисля, че се преодолява някога! Не мисля, че тук съм споделила, но преди няколко дни Дара се задави до посиняване покрай устата с вода! Беше страшно меко казано...Всеки ден в главата ми я има мисълта, че може да си утрепя детето заради метода на захранване, който съм избрала. Но, уви, късно е, няма връщане назад, няма как след като вече от месец яде така, да върна на пюрета. А, то детето се справя добре, но майка му не е наред.

И като заговорихте за ПМС, хормони и т.н. не зная дали от умората, разкъсания сън или тоталната промяна на живота, съм станала много изнервен и сприхав човек. Наясно съм, че появата на дете влияе на отношенията между партньорите, но ми е доста криво, никога не съм се карала така с мъжа си. Топли ме мисълта, че не са някакви луди скандали, а по-скоро "съскане" за ежедневни глупост. Но, Боже, само как понякога му завиждам като хърка кротко в леглото.

Бъбълз, с теб сме на една вълна значи. И аз съскам много на ММ, за всяка дреболия, сякаш не партньор, а враг имам.. Много му е обидно горкия, а пък аз малко се сепнах, че кофти основи на родителството като модел на взаимоотношения поставям така.

Йоан също се задави днес и то с намачкан банан, който му давах с лъжичка…. Повърна някакво количество и продължи да се дави. Извадих го от столчето и го сложих да седне в скута ми, тупнах го по инерция по гърба и се сетих че инструкциите на първа помощ бяха да се изкашля сам щом диша и го оставих, справи се.

Аз много обичам да раздавам (непоискан) акъл, обаче и ние бяхме така в началото - аз от преумора и нерви нон стоп се драках, заяждах, дразнеше ме ВСИЧКО. Както разбрахте вече, не бях съвсем на център. Много ме натоварваше факта, че съм вързана за бебето, 24/7. Адски много завиждах за свободата, която има мъжа ми. Макар и двамата да сме ангажирани и той да се включва активно в отглеждането, той отива на работа, а аз… оставам с бебето вкъщи. Като видя той, че нещата отиват на зле при мен, почна да го извежда навън без мен. Прибира се от работа, изморен, тегли един душ и го изкарва навън. За 10мин, за 1 час просто колкото да си поема глътка въздух. (Тва щото съм домошар, иначе аз щях да излизам сигурно). Горе долу от тогава вечер като се прибере от работа се хваща с малкия, аз се скатавам нанякъде. Или върша нещо из вкъщи, или пуша, или нещо, което да ме отдели от бебето за момента. По същия начин е и сутрин - той го вдига, аз я доспивам, я цъкам на тел, я нещо друго. Не ме разбирайте погрешно, обожавам си бебето, но това, че нямам 5минути за себе си на разположение ме съсипва/ше. Та тук идва акъла - включвайте ги тез мъже колкото можете повече, колкото бебето позволява. Не колкото мъжа позволява. Ако бебето се буди нощем - мъжа (е освен ако не сте на кърма) Намерете си начин за вашите 5 минутки въздух (докато бебето спи вкъщи през деня и сте сами, не се брои). По повода с цените и семейния бюджет се връзвам също - нашия страда допълнително от това, че моите 5 минутки свобода понякога са да отида до ДМ, без наистина да имаме нужда от нещо 😂

По повода един пост описващ доста точно моите чувства - https://www.instagram.com/p/Ckgol1-hZG7/?igshid=YmMyMTA2M2Y=

Моят се включва и то много, просто аз по инерция вдигам пара. Имам лош модел насаден от баба ми, да е жива и здрава, че все трябва да е както тя иска в момента. Не питайте как се живее 3 поколения в един апартамент, достатъчно ми е до 19-годишна та за цял живот 😅 Ама пусто лошите черти се прехвърлят през поколенията и аз съм взела контрол фрийка 😁

Ние минахме през този период със съскането и карането и сопането и това, че му завиждам за свободата и т.н. всичко , което описвате. Много се дрънкахме и все на нож му отговарях, а той не е от смирените и си ми връщаше. Като отидохме в Козлодуй уж при роднини, да ни помогнат - е няма да ви казвам как ни игнорираха, като разбраха, че съм с ковид всички. Не, че нямат ваксини или не са го карали, не че майка ми не гледа племенницата като бяха с ковид сестра ми миналата година, и т.н. все неща от които ми стана много обидно. След това пък успяхме да се скараме и със свеки.. каза някои тъпи неща за наследството, които отдавна са решени и изговорени и изобщо нямаше смисъл да повдига въпроса, при което всички се изнервихме. Извини се жената, аз я разбрах, но ММ много и се обиди. Викаха си, караха се, после тя на него се обиди и в един прекрасен момент с ММ осъзнахме, че семейството сме си ние с децата, никой не ни е длъжен да ни помага (не че са искали) и, че сами трябва да се подкрепяме и помагаме. Нееее, че това не го знаехме, но някак си в онзи момент много силно го усетихме и се събрахме и се активирахме сами да се справим с всичко. Той беше и хоум офис там и децата гледаше докато бях с Ковид изолирана. Сега от както сме в София е същото, помага ми много повече от преди.. Дори се шегуваме, че малката мен ме приема за даденост и е свикнала с мен, знае че винаги съм покрай нея и не реве. Обаче да види, че баща и излиза от стаята се почва едно викане и крещене по него да се върне. Много е смешна и много привързана към него. Помага ми с каквото може, даже сега докато е още болничен ме е оставил да се възстановя психически от натрупаните нощи неспане и тревоги. Та, един прочувствен разговор с право куме в очи кое ви тормози според мен винаги ще помогне.
Да похваля Алис, днес яде за пръв път пилешко месо в пюре на Гербер с пащърнак. Мале, няма такова лапане, сама си взимаше лъжицата и тъпчеше в устата хахахаа аз само пълнех. Не знам колко клипчета и снимки и направих, много беше сладка. Можеше и цялото пюре да изяде 125 кг. но я спрях на половината, защото все пак първи ден яде пиле. За вечеря гледаше брат си как хапва и искаше много от неговото, та и дадох един чери домат отрязан на половина, изсмука му вътрешността и течността и го остави хахаха. Голямо вампирче е това дете.
Бъбълз, възхищавам ви се, искам и ние да стигнем до вашето ниво някой ден. Как предложи макароните така както са си на спирали ли?

И на мен ММ много ми помага, чак като се издразня за нещо, ми става супер виновно 😅
И аз също прозрях много наскоро, че сме си сами - приятели, роднини, всичко живо се отдръпна..не очаквах да е така, но се свиква.. криво е понякога като гледам как хората все са нанякъде, а аз съм като отшелник вкъщи по цял ден сама като ММ е на работа..

Bubblez, ние въведохме успешно яйцето - какви палачинки правиш? Чудя се как да не ги направя прекалено мазни иначе имам рецепта за палачинки с елда и банан.

Да се включа и аз по темата - вече не се караме както в началото от преумора, обаче от време на време аз много паля. Почвам да осъзнавам че винаги съм била избухлива просто нвкакси все съм мислела преди че другият човек не е бил ок, а не аз. Проблемът е че ММ е много критичен човек на моменти, и дваматс сме деви, но той е далеч по-овладян, като реши да ме ядоса само процеждс нещо през зъби но съвсем с равен тон, аз подпалвам и след малко почвам да викам. Напоследък заради умората и това че нон стоп е вкъщи - учи за изпити, нещата ескалират и аз сериозно се притеснявам че викам пред детето. Идвам от семейство с много крясъци но все си мислех чр ще ми се размине. Просто не мога да се владея. След 5 минути всичко ни е ок и се оправвмр но има един момент в който нещата рязко ескалират. Та от време на време се виждам с една терапевтка ще се уча как да се справям с това - но каъо цяло трябва цялостно да се успокоя малко, а малко се чувствам размита в ежедневните задължения и не успявам да разпускам особено сега в това гадно зимно време.
Иначе нашата кола е пълна трошка, но това е положението. Аз тепърва трябва да карам шофьорски защото тука в Драгалевци съм тотал изолирана иначе. Стискам си парите защото иначе няма как да остана с бебето втората година. Сега ММ може би ще почне втора работа, но пак няма как да стане. Едно време беше въпрос на чест за мен да не мисля за пари, но приоритетите ми се промениха и тутакси почнах и аз да си правя сметката. Всичко измервам във време с детето, защото няистина много го обичам (каква изненада) и осъзнавам как бързо ще отлети това време. В същото време трябва и малко по-отгоре да се гледа на нещата, щото явно твърде много се впрягам, ама не знам как да го докарам до дзен. Тъкмо си взех мултиспорт, сега и тях щели да качват на сто кинта. Нема да им стъпим 😂 Връщам се на домашната йога оле. Поен пролетта и лятото ще се разхождаме на воля.

Голяма съм змия аз, ММ,който е най-спокойният човек на света  след като почна да ми вика, си казах вече съм минала всякакви граници, ама нашите разправии са за най-тъпите малоумни битови неща. На мен ей така като ми кипне,че той не прави нещо свързано с детето както аз смятам,че  е най-добре или по-бавно и не толкова чевръсто. А той наистина всичко е поел от мръсната работа  и домакинската, която може вечер естествено да се свърши. Съответно не му остава много време да се занимава с детето и аз мрънкотя, но да си измия косата вече ми се струва лукс и свободно време за почивка. Трудничко си е без помощ, няма какво да си кривя душата, но аз бях с нагласата,че няма кой да ни помага и го очаквах. Другото,което много ме натоварва е че не шофирам и се чувствам зависима, не мога детето на лекар сама да заведа, или някъде на по-далечна разходка, а ММ все пак работи човекът, колко и постоянно да си наглася срещите спрямо нас.

И последно да се ожалвам, много го закъсах с вените. Аз  и преди да забременя бях зле по наследствена линия, ама сега е друго ниво, краката са ми все едно някой ме е бил, целите са в сини паяжини, релефни подути вени и става много зле, уж носих  компресионни чорапи, раждах с такива,  качих 10 кг през бременността и пак е супер злв. Не знам как да процедирам,  нещо ми мирише на операция, но едва ли генерално ще ми помогне, вече е
 абсурд да сложа къса пола/ панталон,  а и много ме болят и тежат краката.


И защото и мен ме гони ПМС-то, вчера от както Fillme  разказа Лъчи колко сладко е хапнала агнешко, ми се дояде и на мен със зелена салата....ммммм.

Точно заради контрол фрийка в мен се скатавам, когато той се хване да прави нещо с детето. Иначе и аз съм така - това защо така, айде по-бързо, ама това не така. Хм не - опитвам се и аз да се променя, щото са пълни глупости да се нервя за такива неща. Ама ми е много трудно. Иначе ММ ми се смя в началото като му казвах, че за мен да си взема душ вече е лукс. Мислеше си, че се бъзикам. Ама бързо разбра, какво имам предвид.

Отново заради контрол фрийка в мен, никой не ни помага. Има желаещи от време на време, ама пусто му аз не мога да се пречупя. Ще трябва, че това бебе както плаче вече от чужди хора, трябва някак да се социализира.

Честно казано си мислех, че до половината годинка ще сме влезли в някви коловози, аз ще съм свикнала с цялата тежест на майчинството, ама май още не съм. Не че не сме затънали яко в рутината, ама все пак някак си не мога все още да приема всичките тея промени в живота.

Деси, браво за яденето! Май месоядно ще излезе твоето

Маги, не обсъждахме ли точно с теб “Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели…” нали баш там пише, че без да искаме и осъзнаваме правим точно това, което нашите родители са правили с нас, на възрастта на бебето. Сигурна съм, че нещата ще се оправят, особено щом работиш върху това 🥰

Мекси, отивай на лекар!

При нас скандалите винаги започват от МЕН 😏 По принцип съм нервен човек, но сега затворена с двете деца вкъщи е някакъв кошмар. Станала съм голямо мрънкало, чак аз не се понасям , не знам този човек ММ как ме търпи още 😁 Помага ми супер много винаги след работа, събота и неделя нон стоп , но аз все намирам за какво да мрънкам и скапвам всичко. Разбирам, че не съм права, разбирам, че така отблъсквам и него и помощта и всичко, но ... Не мога да се спра.
Онзи ден голямото дете ми каза : Искам да стана така, както като бях на 4 години - да не се карате вече с тати.
Почувствах се като пълен идиот, няма майтап супер криво ми стана . И то да се карахме заради някакви проблеми Ок, а то заради мойте глупости.
Всяка вечер преди сън си казвам, че ще спра и съм до никъде ...

Малко ми олеква като виждам, че всеки си има своите демони. Да, точно затова много се бях замислила покрай книгата, защото вкъщи много се е кряскало - един вид за добро утро от най-малкото. Не понасях баща ми защото избухваше за най-малката глупост. Разбира се, не съм като него точно, но не е и като да съм паднала много далече от дървото. Като се замисля и майка ми имаше тоя навик, та явно наново ще се уча как да запсзвам самообладание в конфликтни ситуации.

И аз това си казвам - повече няма да повишавам тон, но тяка до следващия път.

ММ също много помага - през повечето време единствено той ходи да пазарува за нас двамата, единствено той готви вечеря, споделяме си чистенето, оствя ме да се наспя често сутрин и той гледа детето. Но спи отделно и това макар и удобно ме напряга, защото имам нужда от близост, а той иска да се наспива. И всяка нощ сама се боря с многобройните ревливи събуждания, понякога храня, понякога успокоявам само, взимам го при мен, гушкам и сутрин пак ме буди малкото човече и буквално ми се качва на главата и почва дя ми пипа лицето да се събуждам. ММ през това време е спал непробудно цяла нощ и му остава време и да се разсъни и понякогя като ида в хола с бебето, след като съм си играла с него още малко еа си доспи баща му, измила съм го, облякла съм го  и ММ ми каже - чакай малко да се разсъня де, защото съм светнала лампата и ужасно много се изнервям, защото цяла нощ мен никой не ме пита кяк се разсънвам.

Като цяло се разбираме, ама явно си е предизвикателство за всички двойки отглеждането на дете. Просто понякога ме хваща носталгията от това, което бяхме последно като бях бременна. Непрекъснато си показвахме обич, бяхме си истински близки, а сега си избождаме очите за глупости.

Здравейте, мамита... Не смогвам да ви прочета.. последните теми само чета и като няма с какво да помогна не пиша.
Да се включа за списъка и аз, мама anewals - бебе Ясен,България.
Моят юнак си се буди на 2 часа вечер да се кърми, имаме 4 зъбчета, а 5тото белее, а така се надявах да поспим скоро.
 От месец сме започнали със захранването у дома, зеленчукови пюрета все още, но започнах да въвеждам кашите, като 3 дни беше оризова на Хип, 2 дена царевична Хип, първият ден малко се зачерви,около устните,но помислих,че е от много търкане на лицето,защото го дразнят венците. Днес въведох на Хип кашата- Първата Каша на бебето, която в състава си има сухо мляко и цялото лице на детето пламна... Измих го под течаща вода, почистих със сребърна вода, намазах с гел на Мустела за раздразнения и след час мина.. Сега не знам къде сбърках нещо, какво да правя с тези каши..утре ще притеснявам и педиатърката. На вас случвало ли ви се е подобно обриване по лицето и как процедираме в такава ситуация?

Голямо изпитание за двойката е отглеждането на децата. Няма как и без дразги и спорове понякога, важното е да се изяснят нещата и да не си лягаме сърдити. Особено пък и за възпитанието все ще има прав и крив, няма как. Откачам, когато направи нещо, което според моите разбирания е грешно, но за него си е в реда на нещата. И аз съм от тези, които палят бързо и от най-малкото. Изнервени сме от забързаното ежедневие, все не стига време за нищо, единия казал нещо, пък другия се обидил.
И аз самата също съм изнервена, защото колкото и да се опитвам да съм организирана не ми се получава и се ядосвам.
Аз все си страдам, че искам време за мен и мм, но е трудно.
 Мъжът ми ми помага ужасно много за всичко, даже не знам, ако не е той как ще се оправя. Когато се прибере от работа поема малкия, за да се изкъпя и да вечерям. После го къпем и се оправяме с него да лягаме, а той остава с баткото и се занимава с него. Той пазарува, главно той готви, чисти и подрежда. Когато си е вкъщи гледа да се занимава с малкия, а когато спи е с баткото. Често му съчувствам, защото от работа поема домашната лудница. Но има и неща, които не може да поеме като храненето (разбираемо) и приспиването (нещото, което в момента е супер зле и ако имах помощ щях да се чувствам по-добре). Иначе Марти го обожава. Когато го види е на 7то небе от щастие, целия подскача и веднага иска да го гушне. Аз спя с Марти, а той с баткото. Нещото, което също много ме тормози, но на този етап няма как да е по друг начин.
Винаги ще ми липсва времето, което имахме, когато бяхме без деца, защото бяхме много свързани, навсякъде и във всичко бяхме заедно. Ние сме заедно още от ученици и въпреки това никога няма да ми е достатъчно времето, което сме имали. Имаме много силна връзка и затова се усеща така...
Един ден, когато децата порастнат, надявам се пак да си имаме само нашето време. Общо взето, когато баткото стана на 4-5г малко можехме да вдигнем глави, защото и той стана по-самостоятелен, но и сега с Марти има време докато поотрасне.

Отдавна сме разбрали, че разчитаме на себе си и не трябва да имаме очаквания към някой друг.

Хубаво е да знаем, че не сме сами!

Бъбълз, браво за смелостта. Аз си признавам, че не мога да съм толкова смела с яденето и всеки път ще умирам от страх. Не е моето нещо това. Дано нямате повече такива ситуации.

anewals, кога е родено бебчето?

Много пъти успях да се открия във вашите думи относно раздразнението и викането. ММ беше най-спокойния човек на света, но на моменти и той започна да вика, аз също осъзвам тогава, че съм минала границата.. И аз идвам от семейство с невротичвн баща, което винаги ме е дразнело и сега не мога да повярвам как го копирам и се държа точно като него. Думите излизат от устата ми и все едно той е в стаята.  Понякога си мисля, че имам биполярно разстройство - както съм ок след 5 минути вече може да крещя и нажежа обстановката до безкрай.
Поне до скоро бях така. Напоследък нещата са по-добре. Не знам само хормоните ли се нормализираха или съм прекалено уморена, за да се карам. Понякога ми е по-лесно просто да изхвърля боклука, примерно, вместо да повторя 50 пъти и да се изнервим. Или да отскоча до магазина, вместо да го чакам 3 часа, за да се накани да отиде той. Аз съм бърза, върша по 5 неща едновременно, в същото време мисля за още 10. Той е бавен и мисли само за 1. От там идват основно проблемите.
За цените ми е болна тема, като гледам не само на мен. Ходене по хотели вече ми е лукс, с 3 деца трябва да взимаме апартаменти или 2 стаи. Вече гледам само airbnb. За море както бях писала - бунгало в къмпинг. Тази година дори не сме отварвли тема за ски и оправданието е бебето, макар че лифт картите са основния проблем. Все по-често готвя супи, ориз, спагети, отдавна не съм взимала сьомга, храна от ресторант за вкъщи...и така. Живи и здрави да сме, да избутаме тази криза.
Аз имам питане за захранването.
Захранвам от 10 дена. Въвела съм 4-5 зеленчука, на кърма е. Как да стане обедното хранене? Преди съм следвала схемата първо мляко, за дохранване и опитване след това пюре. Но тя си пълни корема с мляко, после яде доста пюре, отваря уста, сърди се като спра, накрая повръща. Пробвах и първо пюре да яде- 125гр си ги хапна. Не поиска мляко и реших да се направя на разсеяна, след час вече поиска и си яде цяло хранене (10мин +), така реално през час яде. Рано ли е да заместя хранене? Ще си изяде 190гр пюре, но пък да не ми намали кърмата...Съжалявам за дългия пост.