Не издържам и съм в безизходица, Помощ

Ама нали за това пиша, за да не оставям женицата, горката самичка. Флирт никъде не виждам. А, иначе перфектни хора няма. Някой няма ли да пита как намирам време да пиша тук и да гледам детето и да изрази критика, че толкова го и гледам 😂 Да не търсим под вола теле, викам аз.

Е то голямото гледане на 9м дете.Все едно че гледаш няколко гладни крокодили.и ние деца сме гледали пък не
сме търсили медали и почести за това.

Виж, може би изобщо не е такъв случая, може жена ти да си е просто крива като характер, но ще ти дам личен пример, че преди години, когато децата бяха малки и аз бях крайно преуморена, изнервена и изтощена, съм изпускала нервите си и съм почвала да им викам, просто защото в този момент съм се чувствала абсолютно безсилна и отчаяна. И в тези моменти съм имала нужда мъжът ми не да почне да ми се кара що викам и да влезе и той в конфликт с мен, а да ми подаде ръка, да ми каже, че всичко е наред и ще ми помогне и изобщо, по някакъв начин да ме успокои.
Опитай се да поговориш с нея на спокойствие и да разбереш нейното поведение. Особено ако преди това не е била такава сприхава, може би има нещо, което в момента може да се направи, за да се върне предишния ѝ баланс.

Мисля си, че жената се е усетила, как живота се преобръща, когато имаш дете и цялата сЛободия, която е имала преди, въпреки че не гледа отновно тя детето, я няма. Това много може да изнерви, наистина. Въпросът е , че са минали доста месеци и все пак трябва да се е осафирясала ( любима дума), ама явно нещата ще отиват към по-зле.

Познавам много бащи в майчинство/бащинство за първата година, защото парите които получават са доста повече от тези на майката. Ами, чудесно си живеят, да ви кажа.
Не знам в този случай, защо я хапят така кучетата, ама да крещиш на детето си е недопустимо.
Бих провела много сериозен разговор и то със заплашителен тон.. Без физическа агресия, разбира се.
При евентуален развод, може да изискате психологическа експертиза, че майката не е способна спокойно да отглежда дете и тогава вече може да се наложат изследвания и терапия..

Ще споделя следното с бележката, че е от 3то лице т.е. може и да има изкривяване на истината.

Имам приятел с подобна история - всеотдаен баща, изкарва добри пари, готви, чисти вкъщи, играе с детето. Не си взе бащинство, но след като майката се върна на работа той беше този, който излизаше в болничен като детето е болно, караше / взимаше от градина, работеше често от вкъщи и т.н. Майката работеше до късно... и вечно недоволна, вечно намила... Бащата нае бавачка, майката "ама защо бавачка, "ние" трябва да го гледаме", намери градина "ама защо тази градина, много е далече, ти ще караш" и т.н. и т.н.

Еми... бащата не издържа и си тръгна и в момента е много по-спокоен и щастлив. Поделят си грижите и времето с детето (последно беше при него за 1 седмица, макар и болна), а в един момент на майката й се наложи да покаже, че се справя и тя и започна да отделя много повече време на детето, което е само в плюс.

Аз пък искам да подкрепя автора, вярвам,че помага много. Моя мъж също е живял сам( с живи родители обаче) и отвътре му идва да чисти банята,да пуска прахосмукачка и тн.
Но това ,което ме плаши е,че жената е истеричка. Дали е депресия или не - все тая. Не е нормално да крещиш на бебе докато то плаче, няма ли майчин инстинкт да й стане жал,да го успокои,гушне? Егати майката.
Авторе, говори с адвокат какви са възможностите да получиш родителските права. Виждала съм такива истерички,едната си биеше детето до ученическите й години. Имай предвид,че детето като проходи и проговори, ще почне да се тръшка за всичко, има такъв период . Не е изключено да му посегне в яда си . Аз не бих била спокойна да я оставя сама с него
Имаше причина може да са хормони или депресия. Да отиде на лекар й кажи или ще претендираш за род .права, може пък и да се стресне.
Изобщо не слушай коментарите кой колко чисти, дали преувеличаваш или не - това е все тая . Тук важното е единствено отношението към детето, защото тази жена не ми изглежда в ред и ще му нанесе някоя увреда рано или късно.

Как се обича такъв човек ?!
Това поведение е страшно отблъскващо. Мен лично това би ме изгубило и отдалечило от човека. В нея има нотка на злоба и много насъбрало се напрежение. Нещо в ежедневието и може би. Има нещо. Не е без причина това поведение. Обикновено от личен опит мога да кажа, че с промяна в нещо се променя и настройката, нагласата и отношението на човек.

Според мен трябва да си неагресивен, но твърд и да отстоиш твоите и на детето интереси. Защото в случая жена ти перфектно си отстоява нейните интереси.

Първо и покажи, че  я подкрепяш, но няма да и търпиш истериите. Бъди мил и грижовен, но в момента, в който тя отново си покаже рогата, бъди безскрупулен - пример. Да речем изпада тя в няква истерия - директно си вземи шапката и отиди да покараш колело или да се разходиш за час два. Като се прибереш - не казвай нищо. Ако тя повдигне темата - кажи - мило, много те обичам, но няма да търпя твоите истерии. Ако имаш някакъв душевен проблем, съм на среща да ти помогна, да те изслушам, отиди ако искаш на психолог, но няма да позволя да си изкарваш нервите и агресията на мен и на детето ми.

Смятам, че това ще я стресне.

Но трябва да го направиш точно по този начин. Не със страх, не с извинения, не с агресия. Твърдо и решително.

Ей, направо го закова в десетката това! Благодаря за примера, защото точно така ще стане е реално! Най-смисленото и конкретно действие до сега! Отново, благодаря и за отделеното време и отношение!

Един въпрос - правите ли редовно секс? Защото ми се струва, че не. Ако правите редовно, малко е вероятно така да се държи. Ако правите редовно, докато лежите след секса - съвсем миличко и кажи - забелязвам, че напоследък си изпускаш нервите върху мен и детето. Може ли да те помоля да престанеш да го правиш, че нещо се напрягам вече.

Тва също ще е добре.

А ако не правите секс, което като ти чета нещата, е доста вероятно - имаш и по-сериозен проблем от нейните нерви.

А именно - че връзката ви се разпада.

Интересно ми е кога и съпугата ще тръгне да пише от форума, защото конфликтът изглежда двустранен, не едностранен както беше представен в първия пост. Ако търсиш някоя поговорка да ти оправи живота, няма такава. Семейното щастие е да се напаснете, ако съпругата е по-остра, ти трябва да си мекичък и да се опитваш да не създаваш допълнителни конфликти, стъпвай на пръсти като е уморена и нервирана, продължавай да бъдеш част от мебелировката, явно това е което я прави щастлива. Ако търсиш да играеш някакъв театър в стил Укротяване на опърничавата, не мисля че ще ти се получи първо защото това е измислена пиеса и второ защото от това дето описваш за отношенията ви ми се вижда че ти липсва усет за да нацелиш кое как. А и май вече си го пробвал този метод там дето си крещял тя като крещяла нещо имаше писано.

Ми тази ситуация е достатъчно красноречива, че жена ти има нужда от малко тропане по масата. Като си бил по-твърд е дошла да се умилква и ти е казала, че си "много отворен" (това направо си е било скрит комплимент от нейна страна). Има такива жени, от добро не разбират, поел си домакинството и си загубил достойнството си в нейните очи. Трябва да си го върнеш. Пак казвам - без истерии, те принизяват човек в очите на другия, карат го да изглежда слаб, неконтролиращ се. С твърдост, лош поглед, тих и невъзмутим. Ако не, оставяш й парцалите пред вратата.

Допълвам се: не казвам, че тези игрички от детската градина са най-доброто решение, но емоционалната интелигентност и на двама ви толкова позволява.

Живееш с емоционално нестабилен човек...знам, че си го знаеш и не ти казах нещо ново...адмирации за взетите решения относно домакинството и майчинството, но...ти си и дал зелена светлина, че може така, пък тя си праши напред с позволителния билет...върни си авторитета на мъж, защото според мен тя те приема за кукла на конци - щом трае ( разбирай приема ) държанието ми значи мога...първо не и позволявай да проявява вербална агресия към детето ВИ ( било повече нейно, отколкото твое, хайде бе, да не зачена свише и щом е решила да го роди е ВАШЕ)...не позволявай и отношението към теб...не чакай ситуация - проведи сериозен разговор, точно както правят възрастните хора...когато видиш, че бомбата започва да тиктака и "демоните" я обладават отново - взимаш детето и излизате на разходка...без обяснения...оставяш я да се набеснее, но да агресира към нещо друго...време е вече порасналите съпруг и баща в теб да се събудят..зимния сън приключи, направи си пролетна чистка на ненужни емоции и неадекватно поведение..

Внимавай с взимането на детето само, че ако тръгнете да се развеждате, да не те набеди, че си го отвлекъл.

Подозирам, че си малко свекървенски тип мъж, каквото и да правиш вкъщи - имаш си тертип, иззел си поле за действие на жена си да определя и менажира средата, която обитава, колкото и да си мислиш, че и правиш услуга и тя ти бута прахосмукачката в ръцете. Сега се опитваш и да бъдеш по-майка от майката, и пак си мислиш, че си голямата работа като някой ти бил казал колко по-добре се справяш от нея. Въпросът е - ако тя се справяше блестящо и от воле - ти какво щеше да правиш, с какво щеше да блеснеш?

Стартът на майчинството е период на активна трансформация и израстване у жената, изграждане на тип връзка с детето, както и ново усещане за себе си. Това е едновременно естествен процес, но и състояние на стимулиращ, трансформиращ дискомфорт. Преодоляваш го, интегрирайки новата си роля на майка към своето Аз. Отнема различно дълго. Ти в момента пречиш с вмешателството си в едно пространство, което не я оставяш да завземе - на грижовна майка. Буквално я подготвяш за още по-голям провал в момента, в който се върнеш на работа.
Твоята задача в момента е да обгрижваш предимно майката, за да може тя да обгрижва спокойно детето ви. Не да дондуркаш бебе и да раздаваш критики.

Жена ти страда от заблудата за Удобното Бебе - това от модерните наръчници, инстаграм, рекламите за пелени и разказите на разни приятелки със селективна памет. Неприятно, но се израства като разбереш коя е реалната базова линия на реалността с дете под годинка, а това идва с опита. Опит, който ти в момента я препречваш да натрупа и осмисли.

Отивай на работа.