Не издържам и съм в безизходица, Помощ

  • 7 409
  • 108
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 19 572
Ама ти верно не си гледал, като си избирал. Няма лесно решение.
Кажи й, че се разделяте, ако няма рязка положителна промяна, наистина се разделете. Такъв е животът.

Горджи, ти си права, но при такава комбинация като тях няма да проработи, тоест той няма да успее да се наложи и да я укроти. При други хора методът ще помогне, но според мен той е твърде слаб и мекушав, няма да успее да го приложи. Нали вече предложил, тя му се разкрещяла и дотам.

# 61
  • София
  • Мнения: 38 032
Не мисля, че е слаб и мекушав.
Мисля, че някъде по пътя на родителството някой/тя не може да се справя съвсем и се нагнетява нетърпение и сприхавост.
Трябва да си кажат кой какво иска, но първо трябва да са наспали се, нахранили се и по възможност - наевали се.

# 62
  • Мнения: 62
Ама ти верно не си гледал, като си избирал. Няма лесно решение.
Кажи й, че се разделяте, ако няма рязка положителна промяна, наистина се разделете. Такъв е животът.

Горджи, ти си права, но при такава комбинация като тях няма да проработи, тоест той няма да успее да се наложи и да я укроти. При други хора методът ще помогне, но според мен той е твърде слаб и мекушав, няма да успее да го приложи. Нали вече предложил, тя му се разкрещяла и дотам.
Бъркате мекушавост и слабост с доброта. Днеска бях твърд и то пред родителите й. Мрънкаше, после дойде да ми се умилква. Каза ми, че съм много отворен, а аз , че " от тук нататък ще е така". Наистина съм добър, не мекушав. Трудно ще е , факт! Но наистина за един ден от тук , спрямо изложеното от мен,  установих че съм много мил и добър. Ще се опитам да обърна монетата и да види и твърдата ми страна. Беше полезна комуникацията с вас. Благодаря! Ще следя темата и след месец ще ъпдейтна положението.

# 63
  • Мнения: 15 324
Очакваме след месец добри новини.

# 64
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Какво работи жена ти , авторе?

# 65
  • Мнения: 2 019
Припознавам се в тази жена. И аз бях такава, когато децата бяха малки. Някакъв невероятен стремеж всичко да е перфектно и когато не се получава ме хващаха лудите. Едновременно с това не можех, не исках да се разделя с детето и за секунда. Не усещах, че имам нужда от почивка. Не исках да изляза на разходка или дори излязла мислех само за бебето и бързах да се върна при него. Не исках да го давам на баби, дори и за малко.
   По всяка вероятност и мен ме е тресла следродилна депресия. За която на 25 г не бях и чувала.
   Майка ми се опита да каже, че съм много изнервена. Чух я, но не реагирах. Пък да отида на лекар( психолог или психиатър) и през ум не ми е минало. Ако ММ го беше казал, сигурно щях да реагирам както описаната съпруга.

   Не знам  какъв съвет да дам на автора. Аз смятах, че съм си наред и всичко правя както трябва. Мисля, че и жена му не допуска, че държанието й не е нормално.
   Може би не е зле идеята да я запише. За да се види тя самата отстрани. Или да я придумаш да отидете на психолог - уж заради теб.
   Още повече, че тя има фамилна обремененост и семеен модел на поведение, от който не може да излезе. А както разбирам и не вижда нужда да го направи.
    Друг съвет - авторът да се запаси с търпение. Като поотрасне детето и майката ще се кротне. Но това с викането на детето ще си остане. Тя друго не е видяла.

# 66
  • Мнения: 17 116
Човекът си е избрал жена-кукла, после се чуди защо тя го прави на марионетка. Ами такова си си взел вкъщи, няма да се промени. Гледай си детето и му се радвай, намали очакванията, не създавай конфликт и така може да се поуталожат нещата ако караш с добро. Ситуацията е динамит с къс фишек, гледай да не прехвърчат искри и ще го преживееш. Пък като поотрасне детето може и да размислиш дали искаш да продължиш да сте заедно. Това е изхода.

# 67
  • Мнения: 62
Човекът си е избрал жена-кукла, после се чуди защо тя го прави на марионетка. Ами такова си си взел вкъщи, няма да се промени. Гледай си детето и му се радвай, намали очакванията, не създавай конфликт и така може да се поуталожат нещата ако караш с добро. Ситуацията е динамит с къс фишек, гледай да не прехвърчат искри и ще го преживееш. Пък като поотрасне детето може и да размислиш дали искаш да продължиш да сте заедно. Това е изхода.
Какво работи жена ти , авторе?
Предпочитам да не казвам, че да не се познае някой, а са срамни неща. Спокойна и приятна работа е, нещо което обича и не и донася стрес.


---‐------
Е, моля ви се сега! Не сме манекени нито тя, нито аз. Млади симпатични хора и семейство с неуредици и битовизми, които им тровят ежедневието. Точно и аз създавам конфликти, като се заяждам понякога , провоккран или не. Ще опитам да намеря баланс в себе си. Може би и аз да изпитвам депресия/стрес , все пак сменям цялото си ежедневие на което съм свикнал, както и тя. Както някой написа, ще давам най-доброто за семейството и детето. Но пак казвам, бяха полезни коментари за мен и разбира се нека и други ако решат да продължават да споделят мнения. Винаги съм споделял две максими "Не греши този, който не прави нищо" и "Човек се учи цял живот".

Последна редакция: вт, 17 яну 2023, 07:32 от Bgbashta

# 68
  • Мнения: 19 572
Вие сте като едни мои роднини. Към пенсионна възраст нещата се успокояват, дотогава и той е свикнал да му крещят, всичко е точно.
Ето, вече съобрази, че сам си си виновен, полека - лека напълно ще се убедиш в това. И така се живее.

# 69
  • Мнения: 8 102
Жената ми се струва като невротичка в следродилна депресия. То всички изкрейзваме малко от хормоните, ама чак постоянно викане и тн. и то на детето, не е нормално. Трябва да я накараш да разбере, че не е нормално. Ако трябва първо някакви изследвания я накарай да си пусне, нали понеже си загрижен за здравето й. Пък и за детето е най-добре да расте в спокойна среда, а не с истерична майка. По тази линия също може да й говориш, през грижата и любовта към детето. Вярвам, че всяка майка си обича детето и иска най-доброто за него. Ето ти две линии за въздействие. И малко по-категоричен бъди в поставянето на границите. Викане и крясъци и скандали не толерираш и толкоз. Щот ако трябва ти може да викаш повече, ама това не е решение на проблема. Трябва да си уверен, спокоен, но и категоричен и да се отстояваш. Никой не уважава мишковците.

# 70
  • Мнения: 62
За конфликта е характерно,  че са необходими две страни. За това казвам, че и аз имам вина или айде да не го казвам така, а че нося отговорност, че ми хващате думите и ги нагаждате по грешни направления.
А няма абсолютно никакво съмнение, че си обича детето, другото е немислимо.

# 71
  • Мнения: 14 956
Не знам какви са тия следродилни депресии с детенце на 9 месеца. Тя така ще има оправдание и до пенсия да се държи неадекватно и да ръмжи като бясно куче.
Според мен просто е модел на поведение, който за сега се е наложил. При определени действия или бездействия на мъжа тя действа по модела и номерът минава. До сега.

Хай да видим с твърдата страна как ще потръгнат нещата. Може да се получи.

# 72
  • Мнения: 19 572
Ти си прав. Ако казваш само: "Да, мило! Да, мило!" колкото и да ти крещят, конфликт няма да се получи. Grinning

# 73
  • Мнения: 62
Ти си прав. Ако казваш само: "Да, мило! Да, мило!" колкото и да ти крещят, конфликт няма да се получи. Grinning
Може и с "Ооо, да, мило, ооо, да!" 😂

# 74
  • Мнения: 4 118
Ама как интересно се завъртя тази тема.От помощ спасете невиния беззащитен перфектен татко до лек флирт и шегички с коментиращите и призназние,че и той не е перфектен и почти възмущение че няма да си остави женицата и ще спасява брака ти.
Точно идвах да те спасявам и ти пък се отказа..язък!

Общи условия

Активация на акаунт