Има ли Господ и вярвате ли в него?

неслучайно казват че най-голямата лъжа на дявола била че той самият не съществува. следствие на което хората нямат страх за действията си, за това което става след смъртта и въобще от възмездие в настоящия живот, за това и много хора / в бг почти всички/ обвиняват Господ за лошотиите които се случват на земята.

Там е работата, че го познавам и то лично.

[/quote]но дали това е полезно за теб? - за мен е полезно( в това се убеждавам всекидневно) съзнанието ми да е освободено от страхове(например от страх от дявола и ада), да не се притеснявам, че ако направя нещо или ако изрека нещо, някой ще ме накаже.[/quote]

Мила, това за  мен е чисто успокояване на съвеста.
Аз правя добри дела не,защото ме е страх от някого, а от любов към Бога. (това не означава, че съм безгрешна), не се притеснявам, че ако направя нещо, че ще ме накажат, а знам, че като се покая, Той ще ми посочи изходен път от кашата която съм забъркала. А от дявола не ме е страх, защото знам, че Исус го победи на кръста и тази сила да го побеждавам ми е дадена на мен.

     

Да, Лили, подкрепям казаното от Мигито напълно. Преди да стана вярваща, страховете ми бяха много повече - беше ме страх от всичко - от смъртта, постоянно се страхувах да не ми се случи нещо лошо на мен или на близките ми, беше ме страх от бедността, да не остана без работа - от всичко. Вече съм друг човек, сега мога да кажа, че съзнанието ми е освободено от страхове. Знам, че Господ ме пази, той промисля за мен, няма да ме остави без насъщния (храна, облекло и всичко, което ми е необходимо), Той знае по-добре от мен от какво имам нужда и кое е полезно за мен - животът ми го е доказвал безброй пъти - просто трябва да се вгледаш назад и да осмислиш причинно-следствените връзки на всичко, което ти се е случило до момента. Единственото, което се иска от мен, е да се осланям на Него, да искам от него, а не от хората, да се уповавам на Него. Какво се иска от мен - да бъда добър и честен човек. Лили, имаш грешна представа за вярата и за религията. Това изречение - религията е власт за силните и успокоение за слабите - не е вярно. Е, може би за мюсюлманството е така - не им познавам религията и не мога да се изкажа компетентно, но при православието няма такова нещо. Никой не ни кара да правим нещо лошо в името на Господ - самата християнска философия отрича такова нещо. Единственото, което се иска от нас, хората, е да спазваме десетте Божии заповеди и най-важното - да обичаме ближния си като себе си. Това е. Дано да съм го обяснила правилно - и пак подчертавам - не те уговарям да станеш вярваща, не те убеждавам, а понеже се интересуваш, се опитвам да ти обясня, така че да ме разбереш.

Мигито,       !

Да вярвам в Господ,не ходя редовно на църква,защото нямам тази възможност,но честно казано напоследък взех да намразвам църквите и пияните попове в тях.Там са го обърнали на пазар,всичко е с пари,дори шишето за светена вода,изобщо мъжът ми се оказа прав,като ми обесняваше защо мрази тези църкви.Допадат ми евангелските църкви и тези на петдесятниците,пеят хората,четат си Библията и се молят.
Аз Библията не съм я прочела,все я започвам,стигам до някъде и това е,а трябва да го направя,срамота е щом вярвам в Бог да не прочета неговата книга.Моля се всеки ден,без значение от времето,но не само когато съм в нужда,а и просто от благодарност.Защото ние все искаме от Господ,а забравяме да му благодарим.Това е май общо взето,не искам да ми се оспорва мнението по никакъв начин,така мисля,така съм го написала.Амин.

Да, мисля, че има въпреки, че не ходя често на църква.Не мисля, че само в църквата може да си близо до Господ.Мисля, че не си вярващ тогава когато ходиш на църква а когато живееш така, че съвеста ти да е чиста и се опитваш да не причиняваш нищо лошо на другите хора, въпреки, че едва ли има някой който да е идеален и да е винаги добър.Според мен живота е като един бумеранг и всичко каквото правиш рано или късно се връща отново при теб.Извинявам се ако съм изпаднала в ненужно философстване.

Съвсем същото се прави и в Православната църква - хората пеят, четат си Библията и се молят. А за пияните попове - то си е за тях и си носят своята отговорност - и те са хора - грешат, имат своите пороци и задни мисли и ще отговарят за това пред Господ.


  За това си абсолютно права - наистина хората забравят да Му благодарят, а се сещат за него,  само когато имат трудности. Той и затова ни ги праща - за да се опомним, за да осъзнаем колко сме безсилни и колко сме жалки и че без неговата помощ, нищо не можем да направим.

Така е. И за това не трябва да си вярващ или невярващ за да различиш добро от зло, ще ме извините, но аз не приемам такива въпроси към невярващите в Бог.
И това е така. И никъде не съм говорила за абсолютна истина.

Но за мен по интересен е вече въпросът за "вярата", всъщност, това е и спора (а това вълнува и невярващите) -  личната вяра, която позволява да имаш своя истина /представа, е вътрешната убеденост. Вярата започва от там, където свършва мисълта. По този начин се нарушава стереотипът на човешкото мислене, за да познаваш Бог, трябва да отидеш отвъд рационалното, чрез вяра в нещо, което е неустановено (не е субект или обект, които виждаш). И така Бог може да бъде познат по един личен начин. Божията истина следователно е лична истина. Няма доказателство, има само вяра. Исус е историческа личност -  имаме сведения от римския историк Тацит - че е разпнат по времето на Понтий Пилат (управител на Юдея) - пази се камък с надпис в Палестина.
И въпреки, че сме Homo sapiens - разумен вид, съвременната наука  доказа, че емоционалното съзнание е преимущество (достатъчно е да посоча емоционалната интелигентност).
Изкуството, особено изобразителното изкуство през Ренесанса в Западна Европа е изключително съсредоточено в религиозна тематика, темите на картините са сюжети от Библията или лица от Библията. Целият свят се е отправил и днес към Флоренция, Тоскана, Рим, за да види, усети, погледа творбите на Джото, Леонардо да Винчи, Рафаело, куполът на Брунелески, скулптурите на Микеланджело, катедрали, църкви...Какво усещане ще породи полагането в гроба на Христовото тяло в картината на Тициан? Трябва да се познават детайлите, има и взаимно изключващи се, противоречиви теми в дадена картина, новаторство в интерпретацията от художника, има и митове, символи. Не казвам, че е необходимо да си вярващ, за да разбираш - даже изобщо, но някой ще ми обясни ли, как изобщо го вълнува Сикстинската капела и стенописите, например, след като е невярващ?
Смятам, че човек трябва да бъде ренесансова личност, а не да ограничава душата си.
Карчева  !

Вярвям,това ме прави силна и сигурна,дава ми сили и с вярата мога да премина през препятствията в живота си!Подкрепям Ив,сравненията и ми харесаха,мисля,че човек е по-богат с вярваща душа,още повече,че тя наистина отваря очите му за доброто и красивото!
И още нещо съм си мислила много пъти-че и най-големите атеисти някъде вътре в себе си усещат,че има нещо по-силно от самите тях,но не го признават!

"Нека си послужа с перифраза на класическия пример за часовника. Някакъв сръчен майстор е изобретил първия (джобен) часовник, но като се е разхождал в гората го е изгубил. Вие намирате този красив, изработен от мед предмет, отваряте го и разглеждате различните му части. Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Заварвате го в кабинета му да разговаря със свой колега. След дълги размишления, той започва обяснението си така: "Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта". И теорията започва – "В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал ... и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното й изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване ... При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях... По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като "естествен отбор" по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето".

“Но възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка – възразява другият професор. – Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”

Днес бях започнала да пиша, но дъщеря ми натисня бакспейса и всичко се затри, та сега пак накратко:

Кой го казва това или се носи като слух или легенда? Как разбираме, че нещо е лъжа?

Може, не споря, но е хубаво да си с чиста съвест.
А аз правя добри неща от любов към хората, за които са нещата. Не за да ми е чиста съвестта, а защото ми харесва да срещам усмивки и удовлетворение в следствие на мое добро дело.

И мен ме е страх, но предпочитам да имам реални страхове и всякакви други в добавка не приемам, за мен страхът от дявола и ада и от божие наказание е измислен и допълнителен.
За насъщния и за работа и всички благополучия в живота си знам, че се дължат единствено и само на мен и моите способности(провалите ми също са си мои), защото вярвам на себе си и на възможностите ми и не чакам някой друг да ми ги осигурява.
За десетте заповеди - като принципи ги спазвам и аз, но само някои, защото така съм възпитана и защото такива са законите на страната ми. Някои не само, че не ги спазвам, а и не виждам смисъл в тях, например: "Аз съм господ, Бог твой; да нямаш други богове освен мене" - това последното ми звучи като условие, та това е първата рамка, за която говорех преди. " Не си прави кумир и .... - това до някъде ми е ясно, но пак не разбирам смисълът му. Третата за напразното изговаряне няма как да спазвам, защото засяга само вярващите. Но четвъртата, я кажете - всички ли почивате в неделя(събота) , м, май не и май нарушавате една от заповедите, а уж Господ ги е казал. Останалите в общи линии и аз ги спазвам, вече обясних защо.

Амин

Може и сигурно има по-силно и по-разумно същество от мен като вид, но то не е Господ.

Dallia-от къде го преписа това?Аз съм чела нещо подобно,става въпрос за ,,случайното,,появяване на първата жива клетка.

 Някой по-нагоре беше писал,че науката има обяснение за това,че Бог несъществува-напротив,точно обратното е,имам много примери!

А който вярва на Дарвин и теорията му е наистина в голяма заблуда(как може да твърди,че докато един дребен вид динозавър подскачал,за да яде мухи и след време еволюирал и му пораснали крила и така се появили първите птици )

За дявола-може в Библията да е споменато,не с тези думи де.Аз знам,че понякога ,,вътрешниат ти глас,, е дявола,лошото или както там го наречете.Напр.спираш цигарите,но си казваш-,,Е какво,хайде една за последно,,...

 Не вярвам в развитата от множество религии теория, в която цялото човешко съществуване е определено като централна фигура- образ и подобие. Много несъвършено ми се вижда, та ние се опитваме да се самоунищожим от както съществуваме и факт е, че това реално нищо няма да промени. Е да може би, при една ядрена катастрофа или сблъсък с метеорит или друг катаклизъм животът, в смисъла, който ние го разбираме ще бъде затрит, нас самите няма да ни има и само до там. Все някой вид ще се наложи като господстващ, ще централизира Вселената и всичко останало върху себе си, ще има свой Бог , на който да вярва и който да го успокоява, че все пак има изкупление независимо от грешките, които си направил.....
 Бих искала да има такава фигура, на която да стоваря всичките неразбираеми и нежелани от мен събития, бих искала да има справедливост в моралните норми, които аз разбирам.Страхотно е чувството на освободеност когато не ти си отговорен за това, което се случва, но някак си не мога да повярвам във всичко това.
  п.п. Чела съм и Стария и Новия завет.

Не вярвам, че има, не ходя на църква и не спазвам религиозни ритуали. Но като изключим церемониалния и храмовия аспект на религията, съм природно недоверчива и се старая да се държа така, че все едно го има, за мене това е по-важно.

Най-обичам такива обобщения... който не е на моето мнение е в голяма заблуда...
Теорията на Дарвин е за произхода на човека
Колкото и да не ти се ще да вярваш, намерените скелети на животни и човекоподобни маймуни неоспоримо доказват еволюцията ни.