Има ли Господ и вярвате ли в него?

 

Синът ти най-спонтанно е стигнал до този извод, след като му е забранено да задоволи нуждата си от познание. За каква свобода говорим тогава?
 Не твърдя, че трябва да се изгори на котлона, а че не е грешник след като му е отнета свободата на избор!!!

Човек може да вярва както в съществуващи, така и в несъществуващи субекти.

Знанието е съвкупност от факти за обекти и напълно изключва фантазията, халюцинациите и такива на трети лица, като методи за доказване на причинно-следствените връзки.

Цитат на jasmin:
Честно казано моето собствено спасение ми е последната мисъл в главата. Човек трябва да е добър заради другите, а не поради страх от вечно пребиваване  в ада.
Колкото до това, че вярата без дела е мъртва. Звучи като “предпазна клауза” срещу лицемери (това е майтап). Всъщност мисля, че ако е истинска и безкористна вярата, тя винаги ще е придружена с правенето на добро. Мисля също, че искрената вяра е присъща само на добрите хора (независимо от вероизповеданието). Но добрите хора ще си вършат добри дела и без да вярват в Бог. Те просто имат потребност от това. И това няма нищо общо с това, в какво вярват: в един Бог, в двама, в цяла групичка богове, в някакъв космически разум, в зелени човечета...
Могат (като мен например) да вярват в силата на доброто, в любовта, в прошката, в разбирателството.
Не вярвам обаче, че саможертвата на един човек трябва да изкупи греховете на всички ни. Колко удобно. И безотговорно

[/quote]
Разбирам напълно как се чувстваш и това, че залагаш на добротата и саможертвата към другите е похвално! Аз съм разсъждавала по същия начин и съответно съм си била самодостатъчна за своето оправдание, един ден,когато застана пред Бога! Но, искам само да ти кажа, че точно тук ми е била грешката! Човек колкото повече придобива житейски опит и се сблъсква със ситуациите, а най-вече опознава себе си, с течение на времето, установявава колко е грешен и несъвършен, ако разбира се  иска да си го признае!  Няма безгрешен човек! И точно затова ни е необходима саможертвата на Христос-единствено Той е "преборил греха".  Това е най-големия подарък, който Господ ни е дал, а дали ние искаме да го приемем, си остава наш избор! Аз лично съм Му много благодарна! А безотговорен към страдащите и нуждаещите се хора може да си остане всеки един, бил той вярващ или не. Да си добър на определени моменти не е достатъчно...трябва вяра.
Това е от мен. 

Ох, и с тази мисъл съм си блъскала главата в стената доста дълго време ( особено от позицията на физик, каквато ми е професията)! Но, се  оказва, че ние хората, каквато и теория да сме развили в разни области, тя не е достатъчна да сме сигурни, че Бог не съществува, даже напротив! Нашите методи за откриване на истини все още са далеч от това, да можем да дадем отговор за много явления, камо ли за доказателство за съществуване или не на Бог!  Даже си мисля, че Господ не иска да го откриваме чрез нашите повърхностни по човешки знания и причинно-следствени връзки, които мозъкът ни е способен да създаде. Той иска да го открием чрез сърцето си! Защото, разбрах, че Той е Любов(в цялата и всеобхватност), а тя живее там!

Black diamond, евала - много прозорливо! Наистина Библията се тълкува изключително трудно и по разликите в тълкуванията си личат различията в деноминациите.
mamaG 
KRIVONDELA - представи си, че всички трябваше да откриваме топлата вода наново! Никоя добра майка няма да остави детето си да натрупа опит от горене когато е малко - и това изобщо няма общо със свободата на избор, а със знанието. Малките деца не знаят колкото майките си и, за това не им се дава правото на избор на големите!
Освен това знанието не е съвкупност само от факти - не само емпиричния метод е доказателствен!

Не бе, просто исках да знам християнският отговор на това, какво става с хората, които вярват в Бог, но не и във възкресението на Исус Христос. Но никой не ми отговоря или поне не на понятен език.

За мен това е истината!
Има добри хора, които никога през живота си не са чували името на Исус Христос. Заслужават ли да бъдат наказани заради това?

Да и да.
Бях написала едно мнение в отговор на някои коментари тук за справеливостта, кой кога страдат и подобни, но го изтрих, за да няма изблици. Аз вървам, че Господ разполага с живота ни, както е най-добре за нас, но на всяка крачка ни поставя пред избор и е наша задача по кой пътечка ще тръгнем. Нещо като пъзъл, а едва на края на живота разбираме кои сме. Важото е всяка сутрин да се събуждаме с усмивка и мисълта $още един прекрасен ден от нашия живот$. И с възторг да прекрачим прага му (на деня  ).

Да, това е истината!
И преди го казах, ама ... пак ще кажа - само Господ има силата и правото да съди, защото познава сърцата и мотивите на хората.
Прочети това, и мисля сама ще си направиш изводите:
+++
А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:
  Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.
 
  Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.
 
  Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.
 
   Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.
 
  Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.
+++

Смяташ ли, че Исус е помогнал на римлянина, защото същия е вярвал на Йехова или стриктно е спазвал 10-те заповеди! Съмнявам се...
Дано това ти даде отговор на въпроса.

Да, права си ,че няма безгрешни хора. Мисля, че всички ние носим злото в себе си. Да си  лош е много по-лесно и не изисква никакви усилия ( в повечето случаи).
Но ако човек полага усилия да бъде добър, ако въпреки трудностите, които среща по пътя си е добронамерен и позитивен, това би трябвало да бъде оценено, нали?
Не мисля, че Бог иска от нас да сме съвършени. Едно, че няма как да стане, второ няма начин да се премери колко точно си съвършен. А пък и нали единствен Бог е съвършен. Ако има и други като него, съществуването му е безсмислено.
А относно саможертвата на Исус, естествено, че бих била благодарна. Но не бих я приела. Защото смятам, че всеки трябва да плаща за грешките си и да носи отговорност за постъпките си. Преди много години, била съм 3-4 клас, с един мой съученик направихме една дивотия. И понеже той беше перманентен беляджия, в момента, в който го обвиниха си призна. Но не ме издаде. Можех да си замълча тогава и да не си усложнявам живота. С този мой съученик бяхме големи приятелчета( и досега сме такива, въпреки времето и пространството) и той всъщност беше доволен, че аз съм се отървала. Не се е чувствал прецакан или нещо подобно. Е да, ама аз си признах, изтърпях си наказанието  и се чувствах добре. Защото така е редно.
Мисля, че много проблеми в света могат да бъдат решени, ако се научим да поемаме отговорност и да си изтърпяваме наказанията за грешките. Защото ние хората сме склонни да вярваме, че когато сгрешим, е достатъчно да се разкаем и да получим прошка. Това ни е достатъчно за да спим спокойно. Да, ама на мен не ми е достатъчно. Баща ми на времето казваше, че грешките се изкупват с добри дела. Не било достатъчно само да се извиниш и другия да ти прости.
Лек ден от мен! 

Не, аз не твърдя, че Католицизмът е загърбил Библията. Неправилно съм се изразила. Доколкото знам, протестантството се е появило заради недоволството от някои християни на тълкованията на Библията от католиците. Не съм много компетентна, не съм ходила на меса, но може би има разминаване между това какво се говори на месата и какво се върши.
Добре, всички християни тук говорим за приемане на Исус в сърцето и изповядване на греховете. Но ако аз кажа, че съм добра християнка, защото постя, изповядвам се и вземам причастие, всички ли ще се съгласите с мен, че това е начина. Едни ще кажат, че трябва в последните си дни да извикам свещеник, други- че е достатъчно пред Исус в сърцето си да се изповядам и пак няма да има съгласие.
Мисля, че между самите християнски църкви има различия, как искаме друговерците да чуят за Исус и да го приемат. Много е сложно и колконо повече мисля, по се обърквам.

Да Но не всички от вярващите се съгласяват

Jasmin,грешките се изкупват не толкова чрез добри дела,а чрез желание за промяна откъдето идва и желанието да правиш добри дела.Но в крайна сметка мислиш ли че можеш да поемаеш отговорността и наказанието за всички грешки,които си правила и които ще продължиш да правиш?Е,тогава целия ти живот би трябвало да мине в някакво старание,кaто дори не можеш да бъдеш сигурна,че ще е правилното за връщане на нещата както са били преди твоята грешка и не би имала време да се насладиш на удоволствието от живота,а само ще трябва да работиш за изкупването на твоите грешки.Истината е че каквото и да направиш ти не би могла да върнеш нещата както са били отпреди твоята грешка относно другите хора,относно събитията случили се в резултат на твоите действия.Затова имаш нуждата от жертвата на Исус Христос.Бог те обича,но мрази грешките ти и не би те търпял близо до себе си такава,дори и да имаш желание за промяна и да си се променила в някои неща,затова е смисъла да изпрати сина си на земята и той да плати цената за тези грешки и да бъдеш без недостатък и одобрена в присъствието му,когато един ден застанеш пред него.

Рени, Рени, специялен пост написах за теб и ти да не го видиш, там отговарях на този въпрос и с препратка към стиха....тюх само дето малката се разсърди, че не и обръщам внимание.

Та на въпроса:
1. Тези които не са чули за това което Бог направи за хората чрез сина си Исус Христос, ще бъдат съдени според "Закона на сърцето си". Послание към Римляните  2 глава. Ще бъдат спасени според делата си.
2.Тези които са чули но не са повярвали, а са отхвърлили жертвата на Христос, няма да бъдат спасени. Те нямат оправдание.

Ей, сори. Чета по диагонал, че шефа е пред мен и явно съм пропуснала Сега имам малко работа, но като я свърша- ще наваксам пропуските
А за последния пост ти благодаря- кратко и ясно