Например, ако в една детска градина оставят дечицата цял ден без госпожата и те си правят каквото им хрумне, какво би станало до края на на деня? Бихте ли искали вашето дете да е сред тях? Вие спокойно ли бихте отишли на работа, като през това време си мислите, че то си е самостоятелен човек и си е самодостатъчно да се справи? Е, така гледа на нас и Бог-като на негови деца. И понеже ни познава повече, отколкото ние самите себе си, Той ни е дал правила, за да не пострадаме. Но и свободна воля, не ни кара насила(а, ние като родители не бихме направили това за нашите невръстни деца) Значи, ние сме по-склонни да ограничаваме хората около себе си и да изискваме. Защо се сърдим на Бог тогава? Ами защото не искаме да Му се доверим! И все Той ни е виновен за света, който всъщност ние сме си "подредили". И всички нещастия ни сполетяват, защото категорично отказваме да Го чуем, обръщайки Му гръб и дръзновено крачим напред, уверени в собствените си сили и възможности! Е, така е до едно време, докато не ни налегнат тежките изпитания...Светът не е доброжелателен към нас, за съжаление! Да, Господ иска ние да се смирим и да предадем живота си в Неговите ръце, защото колкото и да не искаме да приемем, това е по-добре за нас. А ако продължаваме да сме "непослушни", ние си носим последствията!
За ин витрото..много ми е трудно да се поставя на мястото на тези хора, които нямат друг шанс...Но, си мисля, че Господ не би допуснал да се създаде човек, без Неговата воля... Важното е, ние да го осъзнаваме...
