- Публикувана: 21 дек. 2006, 11:03 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 10:31 ч.
Има ли Господ и вярвате ли в него?
Подкрепям това изказване напълно!
По въпроса за ин витрото - Католическата църква е против защото:
1. Човек влиза в ролята на Бог.
2. Църквата вярва, че човекът е човек от момента на оплождането. При този вид оплождане са налице повече от един ембриона - какво става с останалите - ако не биват използвани за опити, биват замразявани, за да бъдат готови за употреба, когато дадената двойка отново има желание за дете. Това е в противоречие с морала на Католическата църква.
Ин витро оплождането не е лечение, а изкуствено създаване на човек. Църквата не отрича лечението на безплодието, нито операциите, свързани с този проблем. Католическата църква е издала специален документ по този въпрос - от 22. 02. 1987 г - инструкцията Donum vitae. Никъде не се твърди, че когато едно семейство страда от безплодие, то е заради греховете им. Неведоми са пътищата Божии.
По въпроса за ин витрото - Католическата църква е против защото:
1. Човек влиза в ролята на Бог.
2. Църквата вярва, че човекът е човек от момента на оплождането. При този вид оплождане са налице повече от един ембриона - какво става с останалите - ако не биват използвани за опити, биват замразявани, за да бъдат готови за употреба, когато дадената двойка отново има желание за дете. Това е в противоречие с морала на Католическата църква.
Ин витро оплождането не е лечение, а изкуствено създаване на човек. Църквата не отрича лечението на безплодието, нито операциите, свързани с този проблем. Католическата църква е издала специален документ по този въпрос - от 22. 02. 1987 г - инструкцията Donum vitae. Никъде не се твърди, че когато едно семейство страда от безплодие, то е заради греховете им. Неведоми са пътищата Божии.
без да съм католичка ако нямам деца не бих направила инвитро.
инвитрото е човешки метод на решаване на проблем без да се търси истинската му същност и справяне с нея.
инвитрото за мен е намесване в суверинитета на Бога. децата се създават в любовния акт на двама души, Господ в момента на зачеването влива душата на бъдещото дете в ембриона, питам се откъде се взема душа на децата заченати инвитро или Господ ей така увжава нашето непокорство и дава душа на детето?
не приемайте като заяждане мнението ми, но такива са разсъжденията и убежденията ми.
Уриел, представи си следната ситуация. Момиченце е блъснато от пиян шофьор, единият яйчник и тръбата ги вадят след операцията. След време се установява, че другата му тръба е фатално запушена.Или пък млад мъж, чиято спермограма е фатално лоша и никакви операции и лечения не помагат. Нямат деца, а се обичат с половинките си. И ти смяташ, че Бог не иска да имат един единствен шанс-инвитрото.След като без деца ще са нещастни цял живот? Що за Господ и що за хора разсъждават по този начин? По този казус могат да разсъждават най-обективно единствено засегнатите, ти може само да си представяш колко предана би била към идеите си.Но не знаеш как в действителност би постъпила.
И друго- кога точно Господ дава душа на детето са само нечии теории. И ако Господ отговаряше на всички молитви, нямаше да го има подфорумът за осиновяването, където пък е още по-голяма трагедия, защото май е по-лесно да родиш инвитро, отколкото да осиновиш.
Несъгласието ми е по-скоро интуитивно. Чувствам нещата по друг начин. Не мога да приема някои моменти в християнството и това е! Аз например съм от хората, които и на мравката път правят; не си представям да се отнеса некоректно към някой или да откажа помощ... В същото време по природа съм скептик, за всичко търся научни обяснения и нищо не приемам със сляпа вяра. А Господ не ми е засвидетелствал съществуването си (или поне както аз бих го разбрала). Но ще бъда наказана за разлика от хората, които живеят като мен, но извън християнския свят...
Някак си не е логично. Все пак не ме ли е създал Господ така недоверчива?!
2/ Тези, които не са чули, ще бъдат съдени по "закона написан в сърцата им", т.е. по съвестта им и това, дали са я пренебрегвали.
Не се чувствай длъжна да си доверчива (ако е така)! За да повярваш, трябва "откровение" от Бога, както се изразяват вярващите. Ти още не си получила "знака", по който ще разбереш за съществуването Му. И аз не съм повярвала, защото еди кой си ми е казал еди какво си... Но, рано или късно, всеки има този шанс... Факта, че така дълбоко си се замислила и искаш да знаеш е най-ценното в теб! За другото, Господ ще се погрижи!
Към Krivondela и останалите, които разчитат на себе си - колкто и да сме силни и да надмогваме проблемите, никой от нас не може да седне на моста между живота и смъртта и да си каже: "Няма да умирам". Не ми е приятно да навлизам в темата за смъртта, но най-силният човек, когото познавах се стопи за половин година пред очите ми и повярвайте, човек се чувства толкова безпомощен и жалък пред лицето на неизбежното. В каквото и да вярвате, обичайте хората, които са около вас - така времето ни тук няма да е пропиляно...
Всичко, което съм постигнала през живота си, съм постигала благодарение на себе си и труда си. Минала съм и през наивната вяра, и през молитвите, и никога не съм усещала Божията подкрепа. Правя това, което зависи от мен, ще се науча да не искам друго.
Никой няма да избегне смъртта- нито вярващите, нито невярващите. За съжаление Бог може да е справедлив, но не е милостив. И всъщност въобще не съм сигурна, че съществува. Съществувам аз. И хората, които ме обичат и обичам. Тяхната любов съм усетила, не нечия химерична.Те също не са вярващи в този смисъл, в който влагат много пишещи тук. И предпочитам в ада с тях, отколкото в тъй наречения рай. Та такива ми ти работи.
Бях решила да не пиша повече тук. Няма да досаждам много, но понеже подхванахте тема за ин витро, а аз съм лично засегната, ще ви кажа само едно нещо: няма начин, хора които нямат проблеми със зачеване и износване да разберат какво става в сърцата ни и каква агония преживяваме всеки ден от живота си. Може да се опитате да си представите, но няма да успеете. Все едно да кажеш на болен от рак:"Знам как се чувстваш". Ми не, не знаеш.
Не ме интересува мнението на църквата по въпроса, не ме интересува и мнението на вярващите също.Аз ще се боря да имам дете и ще го имам. И ако има Бог, той ще бъде на моя страна, убедена съм.
Не ме интересува мнението на църквата по въпроса, не ме интересува и мнението на вярващите също.Аз ще се боря да имам дете и ще го имам. И ако има Бог, той ще бъде на моя страна, убедена съм.
Поуката всеки я извлича за себе си, както и сам е отговорен за избора си на кого, доколко и как да вярва, без значение дали се касае за 2 008 000 българи след Руско-Турската война или за два пъти повече в началото на 21 век. Българинът трудно би допуснал да го манипулират в моменти на безизходица и неволя с тълкуване или цитиране на исторически факти,защото е жилав и е намерил начин за самосъхранение. И поради това е достоен за уважение!
Точно така - българинът никога не е допускал да го манипулират!
Просто някой внушава неверни църковни интерпретации без грам логика - затова става въпрос.
Българинът е прагматичен и се е съхранил.
Доказателство е народната мъдрост!
"Склонена главица - и сабя не е сече!"
"Да би мирно седяло - ни би чудо видяло!"
Незачитането на фактите не оправдава сляпата вяра в спасението и в Бог.
Към Krivondela и останалите, които разчитат на себе си - колкто и да сме силни и да надмогваме проблемите, никой от нас не може да седне на моста между живота и смъртта и да си каже: "Няма да умирам". Не ми е приятно да навлизам в темата за смъртта, но най-силният човек, когото познавах се стопи за половин година пред очите ми и повярвайте, човек се чувства толкова безпомощен и жалък пред лицето на неизбежното. В каквото и да вярвате, обичайте хората, които са около вас - така времето ни тук няма да е пропиляно...
Не съм казала, че няма да умирам
Човек трябва да вярва в себе си, за да му повярват и другите - тогава няма как да се чувства "безпомощен и жалък в лицето на неизбежното".
Вярата в Бог е по-скоро илюзия, че не си сам и сигурно действа при слаба и уязвима психика. Но, аз нямам такова впечатление от
българите като цяло. Българинът е жилав и се е съхранил благодарение на вярата в собствените сили.
Бях решила да не пиша повече тук. Няма да досаждам много, но понеже подхванахте тема за ин витро, а аз съм лично засегната, ще ви кажа само едно нещо: няма начин, хора които нямат проблеми със зачеване и износване да разберат какво става в сърцата ни и каква агония преживяваме всеки ден от живора си. Може да се опитате да си представите, но няма да успеете. Все едно да кажеш на болен от рак:"Знам как се чувстваш". Ми не, не знаеш.
Не ме интересува мнението на църквата по въпроса, не ме интересува и мнението на вярващите също.Аз ще се боря да имам дете и ще го имам. И ако има Бог, той ще бъде на моя страна, убедена съм.
Не ме интересува мнението на църквата по въпроса, не ме интересува и мнението на вярващите също.Аз ще се боря да имам дете и ще го имам. И ако има Бог, той ще бъде на моя страна, убедена съм.
Ето един пример на това, което твърдя по-горе.
JASMIN БРАВО!!!
С теб съм - и морално и духовно!!!
...
JASMIN БРАВО!!!
С теб съм - и морално и духовно!!!
Благодаря!
не налагам мнението си на никого. всеки решава сам как да се справя с предизвикателствата на живота според убежденията си.
и бих желала преди някой да скача срещу мен и убежденията ми /които между другото засягат само мен и не вредят на никого/ да ми разгледа профила и да види нещо което да му указва че имам дете
и бих желала преди някой да скача срещу мен и убежденията ми /които между другото засягат само мен и не вредят на никого/ да ми разгледа профила и да види нещо което да му указва че имам дете
УРИЕЛ, пожелавам ти никога да не попадаш в положение да искаш дете, а да не можеш да имаш. Пожеланията са ми искрени и от сърце.
Просто не мога да си представя(както казва jasmin) да искам нещо много и да се примиря с това, което "бог" желае. Не ти опонирам, само казвам моите мисли.
Просто не мога да си представя(както казва jasmin) да искам нещо много и да се примиря с това, което "бог" желае. Не ти опонирам, само казвам моите мисли.
...............След като без деца ще са нещастни цял живот? Що за Господ и що за хора разсъждават по този начин? По този казус могат да разсъждават най-обективно единствено засегнатите, ти може само да си представяш колко предана би била към идеите си. Но не знаеш как в действителност би постъпила..........
Аз съм един от тези хора. По стечение на обстоятелствата класическата медицина марко нещо ме е отписала в това отношение, но аз имам друго мнение и затова аз пък съм отписала нея
Алтернативните методи са велико нещо. Не коментирам конкретния ти доста драсичен пример, а гледната точка. Аз знам как бих постъпила, защото взех решение вътре в себе си, когато класическите докторя ми говореха глупости 
И не на последно място, защото вярвам в силата и милостта на Бога и не поставям на съмнение причините за изпитанията, пред които ни изправя в живота ни. Може причината е, че аз не смятам децата за център на вселената и може би точно затова се оказа, че за мен има алтернативен начин без да се тръшкам. не налагам мнението си на никого. всеки решава сам как да се справя с предизвикателствата на живота според убежденията си.
и бих желала преди някой да скача срещу мен и убежденията ми /които между другото засягат само мен и не вредят на никого/ да ми разгледа профила и да види нещо което да му указва че имам дете
Аз пък ще кажа БРАВО на УРИЕЛ!
Защото е лесно да се бунтуваш, роптаеш и хулиш, но според мен е много по-трудно да се примириш със съдбата си, да си понесеш кръста и да кажеш: "Да бъде волята ти, Господи!". Не знам какво е да нямаш деца, сигурно е ужасно, но има и по-лошо от това. Много често тук се спомена за Йов многострадални. Когато Господ позволил на дявола да му отнеме всичко, за да провери вярността му, Йов казал: "Господ дал, Господ взел. Да бъве благословено името Господне". Заради смирението и търпението му, Бог после го възнаградил стократно.
Към тези, които не вярват, че съществува Господ - защо се гневите тогава, нали той не съществува според вас и всичко, което се случва, е плод на случайността?
Рано или късно ще разбереш колко малко нещата зависят от теб. Дори и косъм от главата ти не пада, без Господ да го е пожелал. Аз също преди години си мислех, че всичко зависи от мен - е, рано-рано ми умряха тези илюзии. Кои сме ние? Толкова сме крехки и слаби, толкова сме уязвими. Вярата ми изобщо не е наивна, а напълно осъзната и изстрадана. И предпочитам Господ да е на моя страна, отколкото да воювам с него, защото със сигурност аз ще загубя. Между другото, от опит знам, че са верни думите на Исус Христос: "Искайте и ще ви се даде!" - Да, Господ изпълнява желанията ни, но не когато ние искаме, а когато той прецени - той знае по-добре кое е полезно за нас и кое не. За всичко си има време.
и бих желала преди някой да скача срещу мен и убежденията ми /които между другото засягат само мен и не вредят на никого/ да ми разгледа профила и да види нещо което да му указва че имам дете
Аз пък ще кажа БРАВО на УРИЕЛ!
Защото е лесно да се бунтуваш, роптаеш и хулиш, но според мен е много по-трудно да се примириш със съдбата си, да си понесеш кръста и да кажеш: "Да бъде волята ти, Господи!". Не знам какво е да нямаш деца, сигурно е ужасно, но има и по-лошо от това. Много често тук се спомена за Йов многострадални. Когато Господ позволил на дявола да му отнеме всичко, за да провери вярността му, Йов казал: "Господ дал, Господ взел. Да бъве благословено името Господне". Заради смирението и търпението му, Бог после го възнаградил стократно.
Към тези, които не вярват, че съществува Господ - защо се гневите тогава, нали той не съществува според вас и всичко, което се случва, е плод на случайността?
Всичко, което съм постигнала през живота си, съм постигала благодарение на себе си и труда си. Минала съм и през наивната вяра, и през молитвите, и никога не съм усещала Божията подкрепа. Правя това, което зависи от мен, ще се науча да не искам друго.
Рано или късно ще разбереш колко малко нещата зависят от теб. Дори и косъм от главата ти не пада, без Господ да го е пожелал. Аз също преди години си мислех, че всичко зависи от мен - е, рано-рано ми умряха тези илюзии. Кои сме ние? Толкова сме крехки и слаби, толкова сме уязвими. Вярата ми изобщо не е наивна, а напълно осъзната и изстрадана. И предпочитам Господ да е на моя страна, отколкото да воювам с него, защото със сигурност аз ще загубя. Между другото, от опит знам, че са верни думите на Исус Христос: "Искайте и ще ви се даде!" - Да, Господ изпълнява желанията ни, но не когато ние искаме, а когато той прецени - той знае по-добре кое е полезно за нас и кое не. За всичко си има време.
Маги ДС, никога не съм се гневила на никой за това, че нямам деца. Никога не съм задавала въпроса "Защо на мен?". Защото знам, че такива неща се случват. Освен това си давам сметка , че има и хора с много по-жестоки съдби от моята. А на търпение се научих много отдавна. И да, приела съм мисълта, че може и да не успея. Но не съм се предала. След всеки неуспех ставам по-силна. Тъй де, нали казват "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Аз ще се погрижа за първата част...
Маги ДС, никога не съм се гневила на никой за това, че нямам деца. Никога не съм задавала въпроса "Защо на мен?". Защото знам, че такива неща се случват. Освен това си давам сметка , че има и хора с много по-жестоки съдби от моята. А на търпение се научих много отдавна. И да, приела съм мисълта, че може и да не успея. Но не съм се предала. След всеки неуспех ставам по-силна. Тъй де, нали казват "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Аз ще се погрижа за първата част...
Ей, ти пък Жасмин, не го приемай лично, разсъждавам си по принцип. А за това си права, че трябва да направиш всичко възможно и вярвам, че усилията ти ще бъдат оценени, но нали знаеш - ние предполагаме, а Господ разполага! От сърце ти желая да ти се сбъдне желанието!
Каквото и да правим, трябва да сме готови за най-лошото и да се надяваме на най-доброто!
По повод нямането на деца: Познавам едно семейство, което не можеше да има деца. Не знам точно каква беше причината, но лекарите им бяха казали, че няма надежда да се сдобият със собствена рожба, затова си осиновиха едно момченце и чакаха да осиновят и момиченце. Междувременно не спираха да се молят за собствено дете и още преди да дойде реда им за момиченцето, майката роди живо и здраво свое момченце. Така в момента семейството е щастливо с три прекрасни дечица.
Нека всеки си направи изводите сам.
Нека всеки си направи изводите сам.
Маги ДС, никога не съм се гневила на никой за това, че нямам деца. Никога не съм задавала въпроса "Защо на мен?". Защото знам, че такива неща се случват. Освен това си давам сметка , че има и хора с много по-жестоки съдби от моята. А на търпение се научих много отдавна. И да, приела съм мисълта, че може и да не успея. Но не съм се предала. След всеки неуспех ставам по-силна. Тъй де, нали казват "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Аз ще се погрижа за първата част...
Ей, ти пък Жасмин, не го приемай лично, разсъждавам си по принцип. А за това си права, че трябва да направиш всичко възможно и вярвам, че усилията ти ще бъдат оценени, но нали знаеш - ние предполагаме, а Господ разполага! От сърце ти желая да ти се сбъдне желанието!
Каквото и да правим, трябва да сме готови за най-лошото и да се надяваме на най-доброто!Всичко е наред!