- Публикувана: 21 ян. 2023, 01:04 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2023, 01:57 ч.
Чувствителни ли сте?
Чувствителна съм. Даже свръхчувствителена.
До степен, че вече усещам колко много ми пречи това.
И не говоря за плачене на книги и филми-това ми най-малкото нещо, като за" добро утро".
Страшно е при мене. Няма оправяне години наред. Все си мисля, че вече съм го приела. И се опитвам ама е доста тегаво.
Лошото е, че и малката отива натам. И като знам какво е да си такъв човек никак не ми се иска.
Но това е положението.
Характер, гени. От всичко по малко.
До степен, че вече усещам колко много ми пречи това.
И не говоря за плачене на книги и филми-това ми най-малкото нещо, като за" добро утро".
Страшно е при мене. Няма оправяне години наред. Все си мисля, че вече съм го приела. И се опитвам ама е доста тегаво.
Лошото е, че и малката отива натам. И като знам какво е да си такъв човек никак не ми се иска.
Но това е положението.
Характер, гени. От всичко по малко.
Някои хора бъркат непоказването на чувствата и липсата на такива. Едното няма нищо общо с другото.
Лесно се живее като си непукист.
Аз наистина съм като лед. Обачее за животинки умирам. И филм да гледам, ако видя, че кученце умира, яко плача. И като цяло се разчувствам лесно за животни. За хора -грам не!
Лесно се живее като си непукист.
Аз наистина съм като лед. Обачее за животинки умирам. И филм да гледам, ако видя, че кученце умира, яко плача. И като цяло се разчувствам лесно за животни. За хора -грам не!
Аз пък много се вживявам в хорските драми. Примерно, случва се нещо гадно в семейството на колежка и аз като задълбая в мислене...кое, как, ама защо, ама как се чувстват хората, ама аз ако бях на тяхно място, ама мога ли да помогна...Склонна съм с дни да преживявам чуждите нещастия. Не дай си Боже да умре някой млад човек, когато познавам, макар и бегло. Направо изпадам в дупка на тема смърт, подтискам се и мога цяла седмица да изкарам в мислене, че еди кой си е умрял. За диагноза съм, но не знам каква.
Иначе не съм чувствителна, не рева на филми, книги и стари спомени. Винаги преценям максимално обективно ситуациите, обмислям детайлите без емоции и действам бързо. От време на време ми става едно такова меланхолично и носталгично, но гледам бързо да излизам от мисли, които ме дърпат надолу.
Само на тема смърт съм много уязвима.
Иначе не съм чувствителна, не рева на филми, книги и стари спомени. Винаги преценям максимално обективно ситуациите, обмислям детайлите без емоции и действам бързо. От време на време ми става едно такова меланхолично и носталгично, но гледам бързо да излизам от мисли, които ме дърпат надолу.
Само на тема смърт съм много уязвима.
Всички все някога ще умрем. Това е неизбежно. И да го мислим, и д ане го мислим, файда.. не се задълбочавам да мисля за неща, които са извън възможностите ми за контрол. Виж, за неща, които зависят от мен, мисля постоянно. Ама да седна да мисля да не ми падне саксия на главата, нЕма смисъл. Ако това, ако онова...
Лошото е, че и малката отива натам. И като знам какво е да си такъв човек никак не ми се иска.
Тогава спри да й показваш такова поведение?
Лошото е, че и малката отива натам. И като знам какво е да си такъв човек никак не ми се иска.
Но това е положението.
Характер, гени. От всичко по малко.
Но това е положението.
Характер, гени. От всичко по малко.
И аз се самохарактеризирам като чувствителна, но пред близките си съм изградила някаква фасада, старая се да не показвам болките и налудничевите си мисли, за да не ги тревожа. А и бих се почувствала глупаво.
Плача, когато съм сама.
С годините все по- често ме налягат тягостни мисли, екзистенциални въпроси, мисля за бъдещето, за миналото. Като по- млада бях толкова весела и безгрижна. Но като започнаха да остаряват родителите ми, това започна много да ми тежи. Далеч съм от тях и ме е яд, че не мога да прекарвам повече време с тях, а годините минават безвъзвратно.
Плача, когато съм сама.
С годините все по- често ме налягат тягостни мисли, екзистенциални въпроси, мисля за бъдещето, за миналото. Като по- млада бях толкова весела и безгрижна. Но като започнаха да остаряват родителите ми, това започна много да ми тежи. Далеч съм от тях и ме е яд, че не мога да прекарвам повече време с тях, а годините минават безвъзвратно.
Живота трябва да се приема като колекция от филми. Не като един филм.
Като сте се родили сте влезли в нечий филм. Този на родителите си. Но вашата роля там е второстепенна. В момента, в който сте решили, че ви се полага първостепенна роля е започнал вашия филм. Но той не е онзи на родителите ви. Затова, ако "онзи" е бил драма или трагедия, то не значи че и вашия трябва да е продължение. Вие избирате - дали да е романтика, дали да има комедия, дали да е екшън, дали да е фантастика. Вие сте главния герой във вашия филм, не давайте тая роля на друг, на някой от миналото или на някой който иска вашият главен герой да не изкара до края на филма. И ако вашия филм днес е драма, не значи че не можете да го замените. Вие решавате кога да свърши, и кога да започнете нов филм, различен тоя път.
Като сте се родили сте влезли в нечий филм. Този на родителите си. Но вашата роля там е второстепенна. В момента, в който сте решили, че ви се полага първостепенна роля е започнал вашия филм. Но той не е онзи на родителите ви. Затова, ако "онзи" е бил драма или трагедия, то не значи че и вашия трябва да е продължение. Вие избирате - дали да е романтика, дали да има комедия, дали да е екшън, дали да е фантастика. Вие сте главния герой във вашия филм, не давайте тая роля на друг, на някой от миналото или на някой който иска вашият главен герой да не изкара до края на филма. И ако вашия филм днес е драма, не значи че не можете да го замените. Вие решавате кога да свърши, и кога да започнете нов филм, различен тоя път.
Плаченето на книги, филми, при трагична ситуация, своя, или чужда, от страх, или обида, а също и от радост и възхищение е нормално, просто човешкият мозък е устроен така, че подава команда на слъзните канали. Само човекът има този отдушник в животинското царство. В този смисъл авторката добре си изживява емоциите и не е странно, че си го търси, та чак и клипчета си прави.
Почти всеки се чувства по-добре като се наплаче.
Неприятното е когато стане свръх мярка и почне да пречи на самия човек и околните.
Почти всеки се чувства по-добре като се наплаче.
Неприятното е когато стане свръх мярка и почне да пречи на самия човек и околните.
Така е. Повечето хора, които познавам, плачат на определени филми, музика, книги... Даже и мъжете.
Въпросът е как го правят. Някои демонстративно, вижте ме колко съм чувствителен, други – насаме, за да не правят сеири пред околните, изразявайки чувствата си. Кой както го влече.
Но това не означава, че първите са по-чувствителни или по-емоционални от вторите. Не, просто са емоционални ексхибиционисти.
Много хора, знаейки, че лесно се разплакват, се стремят да избягват ситуации, които биха ги накарали да плачат. „Ревливите“ филми, книги, песни си консумират насаме, без свидетели. Поне да се наплачат на спокойствие.
Скрит текст:
ПП Аз например плача и при умиление. При вида на миличко животинче, детенце, при новина за някаква много човешка, щедра и благородна проява... Много неприятно се получава, когато е пред публика.
А, защо, сълзите са отличен начин да се изкарат токсините от организма и живота като цяло. Чиста проба терапия.
Скрит текст:
Ако ми се насъберат разни неприятни случки и ми е напрегнато и депресивно, издебвам да остана сама вкъщи и си пускам някой „ревлив“ филм или песни, на които винаги плача. Наплаквам се едно хубаво, олеква ми и на другия ден съм нов човек. До следващия път. 
Лошото е, че и малката отива натам. И като знам какво е да си такъв човек никак не ми се иска.
Тогава спри да й показваш такова поведение?
Права си. Но това не е никак лесно. Сега съм си купила книга по темата и чета.
Здравейте. Както пише в заглавието, това е въпросът ми към вас. Аз имам моменти, в които съм адски чувствителна. Примерно плача във филми ест.😁🤦, но просто защото се поставям на мястото на актьорите.
Мога да се разплача заради стар човек, веднъж плаках мноого, защото гледах клип как майка разказва, че......детето и е починало..и го изгледах до край.
И аз имам син 🙏🏻💙🐣👶🏻Докато гледах клипа стисках ръчичката му и си казвах колко съм благодарна.
Наскоро сменихме квартирата с наш дом, живяхме там 5г. и 6мес.
Еми скъсах се да рева. Примерно това ми минава през ума.
"Това е тук последната ни закуска, обед, вечеря.
Детето се роди, порасна тук.
На това място съм била толкова щастлива. Гледката ни е еди ква си.
За последно паркирам тук. Дрън дрън."
Чак снимах клип и сложих тъжна песен, още не мога да го гледам.
Като минавам от там, още ми е тежко.
Примерно баща ми си дойде от чужбина, то и ние сме в друга държава.
Той ни причини ужасно детство, трябва ми книга за тези разкази.
Само ще кажа, че не исках да е на тоя свят.
Но сега след 4 часа ще си замине и аз пак рева. Нарочно си спомням лоши случки, но...пак.
Казвам си "ето дрехите са му тук, после ще е празно, това е последната ни разходка, за последно гледаме тв заедно.."
Миналата вечер гледах старите снимки на синът ми и пак ревнах..😢
Много често съм искала да нямам такова ♥.
100% вредя на себе си. Като плача усещам как ме боли гърлото, сякаш някой ме стяга. Искам да не ми пука толкова. Ехх ще живея много по-добре, ако чувствах 1/3 от това, което чувствам по пп.
Мисля че, когато съм около онези дни се изострят нещата.
А и имам една друга част от характера, която още повече не ми харесва.
Като се изнервя ставам съвсем различен човек, наранявам човека отсреща и даже ми е хубаво, защото така наранявам повече себе си, защото го обичам този човек...🤔
Правила съм мноого неща, като се изнервя... 🤐🤐
Просто не разбирам как тези две противоречиви чувства са тоолкова силни.
Хем мога да плача за глупости, хем като се изнервя давам наред.
Просто бих искала да съм с нормална чувствителност и да не избухвам за глупости. Хормоните ли не са в ред?🤔
Има ли такива откачалки, като мене?
Как се справяте?
Бихте ли ми дали съвет как да потуша малко тези чувства? 😑🤐🥺
Мога да се разплача заради стар човек, веднъж плаках мноого, защото гледах клип как майка разказва, че......детето и е починало..и го изгледах до край.
И аз имам син 🙏🏻💙🐣👶🏻Докато гледах клипа стисках ръчичката му и си казвах колко съм благодарна.
Наскоро сменихме квартирата с наш дом, живяхме там 5г. и 6мес.
Еми скъсах се да рева. Примерно това ми минава през ума.
"Това е тук последната ни закуска, обед, вечеря.
Детето се роди, порасна тук.
На това място съм била толкова щастлива. Гледката ни е еди ква си.
За последно паркирам тук. Дрън дрън."
Чак снимах клип и сложих тъжна песен, още не мога да го гледам.
Като минавам от там, още ми е тежко.
Примерно баща ми си дойде от чужбина, то и ние сме в друга държава.
Той ни причини ужасно детство, трябва ми книга за тези разкази.
Само ще кажа, че не исках да е на тоя свят.
Но сега след 4 часа ще си замине и аз пак рева. Нарочно си спомням лоши случки, но...пак.
Казвам си "ето дрехите са му тук, после ще е празно, това е последната ни разходка, за последно гледаме тв заедно.."
Миналата вечер гледах старите снимки на синът ми и пак ревнах..😢
Много често съм искала да нямам такова ♥.
100% вредя на себе си. Като плача усещам как ме боли гърлото, сякаш някой ме стяга. Искам да не ми пука толкова. Ехх ще живея много по-добре, ако чувствах 1/3 от това, което чувствам по пп.
Мисля че, когато съм около онези дни се изострят нещата.
А и имам една друга част от характера, която още повече не ми харесва.
Като се изнервя ставам съвсем различен човек, наранявам човека отсреща и даже ми е хубаво, защото така наранявам повече себе си, защото го обичам този човек...🤔
Правила съм мноого неща, като се изнервя... 🤐🤐
Просто не разбирам как тези две противоречиви чувства са тоолкова силни.
Хем мога да плача за глупости, хем като се изнервя давам наред.
Просто бих искала да съм с нормална чувствителност и да не избухвам за глупости. Хормоните ли не са в ред?🤔
Има ли такива откачалки, като мене?
Как се справяте?
Бихте ли ми дали съвет как да потуша малко тези чувства? 😑🤐🥺
Авторке, ти си ревла, а не чувствителна. И аз съм ревла. В общи линии гледам да се въздържам, защото виждам, че напрягам околните. А откакто имам дете, гледам много да се въздържам.
