Домакини 85/ Минаваме от есента, към пролетта

Вале, застоя в килата се нарича плато. Понякога се развдижва с малко тласък от 1-2 големи и нережимни плюскания. Но и от мен съвет да зарежеш кантара и да не го мислиш.
Марулетка, най- вероятно тоя ищях за печено агне е просто да си напълнят къщата и да им е весело. Яденето е като бонус.
Смърфи, имам и аз такива изпирания. После подарявам пуловера на някое малко дете.
Ма ко, поздравления за напредъка.

Мари, принципно е така.Идеята е да сме заедно , семейството.Обаче , за мое огромно съжаление, баща ми с напредване на годините много се промени.Стана едно заядливо деденце - за всичко. От нова година ни е почнал - колко хора ще си идем, да знае колко голямо животно да купи. За колко дни ще идем, да знае кога да го пече-имат хубава пещ, направена като навес с барбекю. Ама кучето ще водят ли децата? Кое не разбраха толкова време, че това куче е част от семейството. Щерката се тормози, че няма на кой да оставят кучето, не иска да притеснява дядо си. 
   На всичко това, ние със сестра ми им казваме да нямат грижа за нищо - ние ще купим, ще приготвим, ще сложим, ще вдигнем. Те да си седят и да се радват на внуци и Кати. Не може така. Откъде - на  къде?!
   После - музиката да не е силно , че Пена съседката щяла да се сърди.Никога не е толкова силно , че да пречим. Няма ли да лягат мъжете?- на баджанаците като им се отворил глътка и си стоят  по цяла нощ.Кротки са , добри, пият си , мезят си и си говорят.  Нашите бучат на мен и сестра ми после.  Сега щерката почна нова работа, като новобранец най-вероятно ще я зашият да бачка по празниците. Е как така?! Не можело така, това било празник! Да съм вземела Кати с нас тогава.Ама аз не искам.
   И ей такива дребни неща , дето развалят празника. Аз там на село не си почивам.Искам , ако идем да е за една вечер и обратно. Най-ми е хубаво у дома.
   От няколко години ги каним в Монтана ,но сега заради дядо не могат да мръднат.
   Баща ми се разсърди,че в неделя , на прошка, никой от нас не си е отишъл с питка, баница, кокошка да му иска прошка. И на сина ми е сърдит, че не му е звъннал. Ние у дома това не го признаваме и той знае.
  Директно му казах, че няма да си отида. Една неделя имам да си почина, да си видя къщата и да видя Кати.В събота до обяд съм на работа, в понеделник също.
Изплаках се!

Марулетка, добре го играе. Баш като свекърва.

Баща ми ли ?
  Да! А с него имахме супер отношения, аз винаги съм била по-близка с него. Мама ми звъни по два пъти на ден. Ако яз искам да ги чуя, звъня на нейния номер, защото той ми е по-нагоре. Дори да търся него. И за това се цупи онзи ден - аз неговия номер не знам ли.
   Абе...........

С годините толкова се вдетиняват, че не знаеш с дете ли или с възрастен човек говориш. И както една моя приятелка се шегува (нейната майка е драма царицата на драма цариците): Да е дете да й зашия един задвратник и да се кротне, ми то възрастен човек... Нашите и свекърите са много разбрани. Като кажем, че няма да ходим и никой не се сърди или се опитва да ни изнудва емоционално, а и те свикнаха да ни няма. Няма сега да ги разглезваме, де.

Добър да е денят ви!
Вале значи трайно си свалила килата. Не са малко и тялото трябва да свикне. Важно е ти да се чувстваш добре. Цветето е разкош!
Мако и ти разгърна душа на селянка Обожавам да се моткам из градината, ама сега с тези патерици и кал не ме пускат из нея....
Марулета и мен баща ми в последните си години ме дразнеше, ама сега много ми липсва.
Най-странното е и че ние също придобиваме характеропатии, ама не го осъзнаваме

Подписвам се с две ръце за всичко, което е написала Лейди.

Успокоявате ме с килата, момичета, благодаря!

Днес не тръгна добре. Мими паднала в училище на стълбите по дупе и сега я болят яко задните части, опашката. Не мисля, че е счупено, но там много си боли. Ще ида до аптеката да видя за нещо обезболяващо за мазане.

Драстеее!
Някои не само, че го осъзнаваме, ми и с тях са ни взели даже

Марулета, знаеш, че мерака им е да докажат, че "още могат" - от плащането на масрафа до вдигането на масата. Само дето това не прави общуването по-лесно и приятно.

Вале, дали да не я погледне лекар?

Налегнал ме е мързел след дългия почивен уикенд. Не, че много си починах де, аз шофирах и в двете посоки, но пък не съм работила хич - и Асан е хора. Брадъра и мама ми подариха осмомартенския подарък предварително (ще им откъсна ушите!)



И понеже вероятно нищо не ви говори - това е ергономична Logitech Master MX 3s - една от най-добрите (ако не и най-добрата) мишки за дев работа. Страничния скрол се ползва за дългите редове код, тъй като в средите за писане ако не си пренесеш сам текста - той става един дъъъъъълъг ред, както в notepad. Бях си я нацелила да си я купя с първата заплата като му дойде времето, те все да избързат значи...

Ох, ма ,Вале! Добре,че Мими е слабичка!Ама боли дълго!
    Да , прави сте за възрастните. И точно е емоционално изнудване , прилагат го и към децата и това ме вбесява.
 Но .....тва е положението.
   Аз не вярвам да има по- драма куин от майка ми. За Коледа систъра си ходиха и поизхарчили нета.Нямате идея какви ревове бяха по телефна , на мен, щот систъра не ѝ връзва. "Всичко ми разбиха, всичко! "умирах от смях.А тя реве със сълзи и глас. Но звъни по два пъти на мен на ден, ако пропуснат се тревожа.Ето, днес още не са звъннали,аз ще ги търся по-късно.Сигурно сега си почиват.
    Сноу , тамън да питам тва каска ли е ?
   Кво става  НА Плевен?Видях ви на анорамата. Ние живеем тамън малко след завоя.Как са нещата при теб?

Много близка моя приятелка е лекар рентгенолог, питах я, каза че на това място и да е счупено, нищо не се прави, зараства само.
Но не мисля, че е счупено. Не я боли чак толкова. Тя никак, ама никак не търпи на болка, ако беше счупено, не ми се мисли как щеше да крещи.

Ох, горката Мими, наистина страшно боли натъртена опашка. И дълго. Вале, там няма какво да се счупи, до 4 прешлен така или иначе са неподвижни един спрямо друг, заедно с опашната кост. Просто като има там удар, вибрацията се пренася по целия гръбначен стълб и затова боли. Отделно меките тъкани на самото място, демек синините по дупето.
Така, май се справих с разсада, пуснах по 3-4 семки в кофичка, общо 6. Като излязох на балкона да цапам, че там ми е торбата с пръст, пък тя голяма, имах изненада, цъфнали са ми виолетките. И белите, които Валето ми домъкна чак от село миналата година. Похвалила съм се отатък.
Мислех, че съм приключила за днес, направих си разсада, руло Стефани и картофено пюре и тъкмо да дига краци, установих, че нямам сирене и кола. Пак ще ходя на пазар, а за сирене мислех да мръдна по-далеч, че само там има прясно

Марулета, ядосвах се, че не успяхме да идем на село да изрежем асмите, ще чакат до Великден сега... Петък беше студено, а събота правихме помена на баба. Благоверния тоя път се държа нормално, като да не повярва човек...

Оф , и ние не сме рязали асмите у дома.Те са три,ама пак се иска време. Държим ги най - вече за сянка. Това си беше , и още си е  моя работа, ММ нито има време ,нито желание.Ама сега и аз нямам желание.

А пък ние едната тотално я изрязахме
Комшията каза, че е рано, трябвало да тръгнат зелени и да режеш на третата пъпка ли ми каза, не помня точно. Ама аз орязах и другата лозница малко. Над нея беше станала много сянка, от там махнах 3 джанки, които не бяха кой знае колко големи, но изобщо не са за там, точно над лозницата и лехата с цветя. А от едната им страна има един огромен дъб (кой идиот е оставил горско, огромно дърво да расте в двор половин декар? Много е рисковано рязането, че е до къщата и за това оцеля), а от другата е големия бор до портата. Махнах ги и се надявам сега да е доста по-слънчево и да дръпне другата лозница, че не е и поддържана, до върха на бора се беше увила. Много вършах с ножицата, като си нямах друга работа тея дни
марулета, така е с възрастните родители. Майка ми уж не е чак толкова, но ми къса нервите от време на време. Докато нямахме дете никакви големи празници не ни впечатляваха. А майка ми беше възмутена как няма да правя питки, сърми, дроб сърма и не знам какви задължителни глупости, а най-възмутена беше като решим да пътуваме и тръгнем още от Бъдни вечер. Ама свикна. Знае, че се разбираме година за година и няма нищо задължително и пак има фасони от време на време.