Детето няма поставени граници. Границите може и да са по-либерални, но да ги има. И да се санкционира, когато се прекрачат. Идеята е детето да има респект, а не страх. Другото, което следва да знае на тази възраст, е, че в този живот има и задължения. Това трябва да се набие в главата с много говорене, не с физически средства. Казвам го като родител на палав и свободолюбив 10-годишен, който постоянно е в търсене на правата и удоволствията си.
- Публикувана: 24 ян. 2023, 13:05 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2023, 17:44 ч.
Емоционално дете
Съгласен съм!Но трудно се получава...В същностно може да сте ми полезна. Казвам аз примерно оправи си стаята и се почва едно мрънкане, при следваща покана го обръщаме на яд и викане, и като кажа няма да си получиш телефона водопада тръгва. Вие как бихте постъпила?Къде бъркам аз?
Моята теза, недоказана, е че непослупните деца после са много по-успешни и щастливи. Така че трябва да се радвате, ако съм прав.
Правилно сте забелязали, с лошо с тях не можеш да се разбереш. Затова вместо при неизпълнение на задача да се каже няма да си получиш телефона, пробвайте друго, не със забрана. Според мен вече е голяма за подкупване. Но нещо от рода, ще дойде едикой си, подреди стаята, да забележи колко си изрядна, например. Някак да се стимулира желание в детето да извърши дадено действие.
Има успех, защото й стоим на главата. А от там идва и недоволството.
Мисля върху нещата, които пишете. Имам грешки, да.Но пък си мисля как едното ми дете е по един начин, а другото по друг.Възпитавани са еднакво.Грешките трябва да дават еднакъв резултат. Само, че едното няма никакъв проблем с правилата и каквото му се каже става. Разбирам, че дете с дете няма еднакви. Да това е коренът мисля...Липса на уважение. Но можеш ли да накараш някой да го направи, ако не желае?
Мисля върху нещата, които пишете. Имам грешки, да.Но пък си мисля как едното ми дете е по един начин, а другото по друг.Възпитавани са еднакво.Грешките трябва да дават еднакъв резултат. Само, че едното няма никакъв проблем с правилата и каквото му се каже става. Разбирам, че дете с дете няма еднакви.
Успехът е едно, демонстрирането на неуважение към авторитет е друго.
Не отстъпвай, не давай алтернатива, изисквай си твоето и говори, обяснявай, без да влагаш емоция, без да показваш, че си се изнервил от ината й, че си на ръба да се развикаш примерно. Тихият и неотстъпчив тон ще респектира повече.
Говорене, говорене, говорене - защо трябва да се оправя леглото, защо да се пишат сомашни, защо да се уважава учителката...
Аз имам подобна ситуация вкъщи с третокласник, който не учи сам, всеки ден ни опъва нервите за всичко - за хранене, хигиена, ред, учене, уважение към другите. И всеки ден си говорим като за пръв път.
Просто търпение и никакви отстъпки от правилата, на които решите да държите най-много.
Това е характер, който изисква по-различен подход.
Говорене, говорене, говорене - защо трябва да се оправя леглото, защо да се пишат сомашни, защо да се уважава учителката...
Аз имам подобна ситуация вкъщи с третокласник, който не учи сам, всеки ден ни опъва нервите за всичко - за хранене, хигиена, ред, учене, уважение към другите. И всеки ден си говорим като за пръв път.
Просто търпение и никакви отстъпки от правилата, на които решите да държите най-много.
Това е характер, който изисква по-различен подход.
Не отстъпвай, не давай алтернатива, изисквай си твоето и говори, обяснявай, без да влагаш емоция, без да показваш, че си се изнервил от ината й, че си на ръба да се развикаш примерно. Тихият и неотстъпчив тон ще респектира повече.
Говорене, говорене, говорене - защо трябва да се оправя леглото, защо да се пишат сомашни, защо да се уважава учителката...
Аз имам подобна ситуация вкъщи с третокласник, който не учи сам, всеки ден ни опъва нервите за всичко - за хранене, хигиена, ред, учене, уважение към другите. И всеки ден си говорим като за пръв път.
Просто търпение и никакви отстъпки от правилата, на които решите да държите най-много.
Това е характер, който изисква по-различен подход.
Говорене, говорене, говорене - защо трябва да се оправя леглото, защо да се пишат сомашни, защо да се уважава учителката...
Аз имам подобна ситуация вкъщи с третокласник, който не учи сам, всеки ден ни опъва нервите за всичко - за хранене, хигиена, ред, учене, уважение към другите. И всеки ден си говорим като за пръв път.
Просто търпение и никакви отстъпки от правилата, на които решите да държите най-много.
Това е характер, който изисква по-различен подход.
Препоръчани теми