Емоционално дете

  • 3 120
  • 90
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте!
Имам проблем с дъщеря си, която е 10-годишна. Трудно приема правила и реагира бурно при опит да се поставят такива. Обичаме да има ред. Уважава, обича, смее се до момента, в които нещо не й допадне...Казва едно НЕ, всички ставаме лоши и водопад от думи. Дали имаме нужда от психолог? Включвам и нас като родители, предполагам, че може и ние да бъркаме. А може да е характерно за възрастта. Благодаря!

# 1
  • София
  • Мнения: 35 101
Водопада чувате ли го? Дискутирате ли и търсите ли обяснение на не-то?

# 2
  • Мнения: 1 993
Наказания налагате ли? Имам предвид в границите на нормалното.

# 3
  • Мнения: 20
Водопада чувате ли го? Дискутирате ли и търсите ли обяснение на не-то?
Да, чуваме го!Искам да имам доверието на дъщеря си и при всяка ситуация говорим.Изчсквам да се успокои, говорим... Казва" Да, тате. Прав си" и следващия път всичко се повтаря.
dania1 опитваме, но не знам дали има смисъл...повече се изнервя

# 4
  • София
  • Мнения: 38 501
Общо взето, нормално за възрастта. Правилата би трябвало да са си същите - режим на ставане, лягане, ходене на училище, домашни...
Променило ли се е нещо напоследък?

# 5
  • София
  • Мнения: 35 101
Трябва много сериозно да си помислите за границите - тези, които абсолютно никога не трябва да се доближават, какво остава за преминават.
Тези, които са маркирани, но са разтегливи и свободната воля.
Както и да приемете, че детето си има свое виждане и особености.

Преценете много хубаво къде е детето и къде сте вие. И после не се напрягайте за глупости.

Иначе, на ръба да пубертета и цялата незряла емоционалност и незнанието какво да я правят ще ви побърка съвсем.

# 6
  • Мнения: 20
Общо взето, нормално за възрастта. Правилата би трябвало да са си същите - режим на ставане, лягане, ходене на училище, домашни...
Променило ли се е нещо напоследък?
Rockstar "проблема" не е от сега, но с растежа става, по-изразителен. Още в градината имахме моменти на репчене на госпожите и после в училище моменти в които заявявахме на госпожата по занималня, че няма да пишем.

# 7
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Малко глезена работа ми се чини, особено това с репчвнвто на госпожите и тропкането с краче, че няма да пише.

# 8
  • София
  • Мнения: 35 101
Това не е емоционалност, а ненавременно зададени граници и липса на авторитет.

# 9
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Баш. Разглезили сте детето и сега си берете плодовете. Родитеството понякога иска твърдост и категоричност, а не зрели разговори с незрели деца.

# 10
  • Мнения: 20
Когато детето е осиновено все внимаваш да не стъпиш накриво. Но до някъде ме успокоявате... Аз си мислех да не сме били твърде взискателни и да сме я напрегнали.

# 11
  • София
  • Мнения: 35 101
И да сте я напрегнали, да се троска на преподаватели и вас за единственото нещо, което се налага да прави - нека реве.

# 12
  • София
  • Мнения: 38 501
На каква възраст е осиновено?
Има ли затруднения в училище?

# 13
  • Мнения: 20
На каква възраст е осиновено?
Има ли затруднения в училище?
Като бебе, но знае. 5.40 среден успех, но и стоим на главата да учи.

# 14
  • София
  • Мнения: 38 501
Е какъв е проблема тогава? 5:40 си е уау. В 3 клас.
Каква ви е целта? Да стане по-кротка?

# 15
  • Мнения: 1 228
Няколко неща, върху които да помислите:
* Дали Вие не поставяте твърде много правила (споменахте, че обичате да има ред, затова питам)?
* 99% от децата не обичат да спазват правила (още по-малко тези, които навлизат в пубертета). С това не казвам, че не трябва да го правят, просто казвам, че не е нещо необичайно.
* Помислете дали да не й дадете малко повече свобода и право на избор да наруши някое правило, но и да си понесе последствията след това (изключвам тези, с които би навредила на други хора). Така ще си направи някои изводи и може да преосмисли поведението си. Например - не иска да пише домашни. Ми да не ги пише, ще отиде на училище без домашни и ще си получи забележката, двойката или каквото там й се полага. Не иска да вечеря - ами ще си легне гладна. Не иска да си оправи стаята - ами ще тъне няколко дни в кочинката, ще й дойде приятелче на гости и може би ще изпита неудобство от това, че не е почистила.
* Бунтът срещу авторитетите е част от израстването на децата. Звучи клише и глезотия, но е истина. Ще го израсте, няма страшно.

И в заключение съвет дали да се обърнете към психолог. Ако неспазването на правилата влияят на други хора в обкръжението на детето и нарушава техните права (вдига шум и пречи на съседите, обижда околните или посяга физически на други деца), тогава няма лошо да ползвате услугите на такъв. Но ако просто Ви отговаря, не си оправя леглото, не учи толкова, колкото на Вас Ви се иска, не се храни с приготвената от Вас храна - за бога, психолог не е нужен, нужно е време, търпение, отстояване на Вашите виждания за възпитание, но и даване на възможност за "кривване" леко от рамките от време на време.

Последна редакция: вт, 24 яну 2023, 17:04 от Мила Атова

# 16
  • Мнения: 20
Е какъв е проблема тогава? 5:40 си е уау. В 3 клас.
Каква ви е целта? Да стане по-кротка?
Притесняват ме нервите, когато не е на нейното. Липсата на уважение към авторитет. Бунтарското ме притеснява.

# 17
  • София
  • Мнения: 38 501
В какво точно се изразяват нервите? Нормално е да се бунтува малко.

# 18
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Запишете я на спорт и всякакви извънкласни занимания. Да няма време за нервничене. Канализирайте тези емоции. Обикновено когато човек е зает не мисли за глупости.

# 19
  • София
  • Мнения: 38 501
На тази възраст дъщеря ми правеше един скандал всеки работен ден в 11:30 преди училище. Все нещо си търсеше и аз трябваше да го намеря на секундата, иначе...
Ами понякога я оставях да си крещи, понякога виках и аз, мина и замина.

# 20
  • Мнения: 20
В какво точно се изразяват нервите? Нормално е да се бунтува малко.
Тук грешка имам и аз.Тропвам по масата и понякога викам, и тя ме копира. Почва да разхвърля и изпуска пара.След време се кротва и търси гушкане

# 21
  • Мнения: 1 228
Е какъв е проблема тогава? 5:40 си е уау. В 3 клас.
Каква ви е целта? Да стане по-кротка?
Притесняват ме нервите, когато не е на нейното. Липсата на уважение към авторитет. Бунтарското ме притеснява.
Офф, мога трактат да напиша за това. И не само съдейки по моето дете, ами и по роднинските, приятелските и съседските такива. Абсолютно нормално е. Бунтарството не е нещо лошо в крайна сметка, но пак казвам, стига някой друг да не отнася негативите. Сега ще кажете, че Вие ги отнасяте Smile Ами да, разбирам Ви, за жалост е така, но е неминуемо. А нервите могат да се дължат на хормони, може и на темперамента, може и някакво леко разглезване да има, но няма нищо чак толкова страшно и непоправимо.
Само да кажа, че аз лично за някои неща отдавна се предадох. Взех решението да преглътна някои мои виждания за живота и възпитанието, но да си съхраня нервите, както и тези на дедето. Не може да ги моделираме точно така, както на нас ни се иска. Например още от втори срок на първи клас го зарязах да се оправя сам с домашни и учене - колкото-толкова (между другото, ако имате достатъчно смелост да го направите, може да се изненадате приятно Wink ), вече не му повтарям по 20 пъти да идва да яде, ако иска идва, ако не - не, може би затова сега е толкова снажен и строен Stuck Out Tongue Winking Eye, стаята си я оправя, когато иска, просто не позволявам да му идват гости, ако е разхвърляно и такива неща.

# 22
  • Мнения: 856
Малко глезена работа ми се чини, особено това с репчвнвто на госпожите и тропкането с краче, че няма да пише.
Не малко, а много.. Това дете не е “емоционално”, а ужасно разглезено. За какви нерви става дума на тази възраст? То няма уважение към никого и е свикнало все да става на неговото. Това не е от възрастта. Родителите да търсят вината у себе си.

# 23
  • Мнения: 3 250
Трябва да сте строги и много внимателни, защото дори  и строгото възпитани може да е  не достатъчно за формирането на нормална личност.
Оставили сте момичето да нарушава правилата и да не признава авторитета на учителките.
Какво мислите, че ще се случи след около четири години?

# 24
  • Мнения: 20
Трябва да сте строги и много внимателни, защото дори  и строгото възпитани може да е  не достатъчно за формирането на нормална личност.
Оставили сте момичето да нарушава правилата и да не признава авторитета на учителките.
Какво мислите, че ще се случи след около четири години?
Най-вероятно ние сме виновни, но с приказки явно не става. Шамари ли да раздавам?

# 25
  • Мнения: 3 250
Това е ваше решение.

# 26
  • Мнения: 9 706
Трябва да сте строги и много внимателни, защото дори  и строгото възпитани може да е  не достатъчно за формирането на нормална личност.
Оставили сте момичето да нарушава правилата и да не признава авторитета на учителките.
Какво мислите, че ще се случи след около четири години?
Най-вероятно ние сме виновни, но с приказки явно не става. Шамари ли да раздавам?
Не мисля, че шамарите са решение. Изобщо.
Ангажирайте времето и енергията й със спорт. Бойните спортове са добър вариант.  Учат на дисциплина и уважение.

# 27
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 090
проблема" не е от сега, но с растежа става, по-изразителен
Преди да кажете за осиновяването ли започна или след? Защото ако детето се чувства само срещу света се получава точно такава реакция.

# 28
  • Мнения: 20
проблема" не е от сега, но с растежа става, по-изразителен
Преди да кажете за осиновяването ли започна или след? Защото ако детето се чувства само срещу света се получава точно такава реакция.
Не пропускаме възможност да коментираме този факт. Не ми показва някакво вълнение.

# 29
  • София
  • Мнения: 7 990
Детето няма поставени граници. Границите може и да са по-либерални, но да ги има. И да се санкционира, когато се прекрачат. Идеята е детето да има респект, а не страх. Другото, което следва да знае на тази възраст, е, че в този живот има и задължения. Това трябва да се набие в главата с много говорене, не с физически средства. Казвам го като родител на палав и свободолюбив 10-годишен, който постоянно е в търсене на правата и удоволствията си.

# 30
  • Мнения: 20
Детето няма поставени граници. Границите може и да са по-либерални, но да ги има. И да се санкционира, когато се прекрачат. Идеята е детето да има респект, а не страх. Другото, което следва да знае на тази възраст, е, че в този живот има и задължения. Това трябва да се набие в главата с много говорене, не с физически средства. Казвам го като родител на палав и свободолюбив 10-годишен, който постоянно е в търсене на правата и удоволствията си.
Съгласен съм!Но трудно се получава...В същностно може да сте ми полезна. Казвам аз примерно оправи си стаята и се почва едно мрънкане, при следваща покана го обръщаме на яд и викане, и като кажа няма да си получиш телефона водопада тръгва. Вие как бихте постъпила?Къде бъркам аз?

Последна редакция: вт, 24 яну 2023, 21:41 от Vlad78

# 31
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Потърсете помощ от психолог, щом се затруднявате. По- добре късно, но да се опитате да овладеете нещата. Иначе в пубертета ще стане страшно.

# 32
  • София
  • Мнения: 7 990
Съгласна съм, че е трудно, но трябва и постоянство и много разговори с детето. Както посъветваха и в предходния пост, ние (родителите) също минахме през срещи с психолог.

# 33
  • София
  • Мнения: 35 101
О, да, една консултация без детето ще е чудесна.
Моя приятелка изпитваха с баща ѝ подобни затруднения и направиха 2-3 срещи - разбраха много неща, смениха подхода и решенията бяха на лице.

# 34
  • Мнения: 1 522
Моята теза, недоказана, е че непослупните деца после са много по-успешни и щастливи. Така че трябва да се радвате, ако съм прав.

# 35
  • Мнения: 20
Моята теза, недоказана, е че непослупните деца после са много по-успешни и щастливи. Така че трябва да се радвате, ако съм прав.
Да, чувал съм го и вероятно е истина. Поразрових се в различните типове характери: холерик, флегматик и т.н. Там горе долу пишеше същото.Холериците към които смятам, че е и нашата госпожица палят от раз, обичат да командват, гонят си интереса до край и с лошо с тях не можеш да се разбереш. Разбира се всеки човек не се характеризира само с един тип, но един е преобладаващ. Илюзията, че ще стане по нашия тертип вече я няма, но поне да загладим малко ръбовете.

# 36
  • Мнения: 3 535
Правилно сте забелязали, с лошо с тях не можеш да се разбереш. Затова вместо при неизпълнение на задача да се каже няма да си получиш телефона, пробвайте друго, не със забрана. Според мен вече е голяма за подкупване. Но нещо от рода, ще дойде едикой си, подреди стаята, да забележи колко си изрядна, например. Някак да се стимулира желание в детето да извърши дадено действие.

# 37
  • София
  • Мнения: 35 101
Типа нервна система няма общо с липсата на възпитание и поставени граници.
Аз съм холеричка и на нашите не им е било лесно, но Бога ми, знаех кое и докъде е позволено и кое по никакъв начин няма да се толерира.


# 38
  • София
  • Мнения: 38 501
Е какво толкова прави детето? Хвърлила две играчки?

# 39
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Как какво прави? Да се репчи на възпитателки и да тропка с краче, че няма да пише, това определено би имало сериозни последици у нас.

# 40
  • София
  • Мнения: 38 501
Детето има успех 5,4 който определено не се постига с не-писане.
Моя хубавец като е кротък, ама се скатава, има къде къде по-лош успех.

# 41
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Успехът е едно, демонстрирането на неуважение към авторитет е друго.
В трети клас повечето деца имат добър успех, това не е кой знае какъв показател.

# 42
  • Мнения: 20
Има успех, защото й стоим на главата. А от там идва и недоволството.
Мисля върху нещата, които пишете. Имам грешки, да.Но пък си мисля как едното ми дете е по един начин, а другото по друг.Възпитавани са еднакво.Грешките трябва да дават еднакъв резултат. Само, че едното няма никакъв проблем с правилата и каквото му се каже става. Разбирам, че дете с дете няма еднакви.
Успехът е едно, демонстрирането на неуважение към авторитет е друго.
Да това е коренът мисля...Липса на уважение. Но можеш ли да накараш някой да го направи, ако не желае?

# 43
  • София
  • Мнения: 1 363
Не отстъпвай, не давай алтернатива, изисквай си твоето и говори, обяснявай, без да влагаш емоция, без да показваш, че си се изнервил от ината й, че си на ръба да се развикаш примерно. Тихият и неотстъпчив тон ще респектира повече.
Говорене, говорене, говорене - защо трябва да се оправя леглото, защо да се пишат сомашни, защо да се уважава учителката...
Аз имам подобна ситуация вкъщи с третокласник, който не учи сам, всеки ден ни опъва нервите за всичко - за хранене, хигиена, ред, учене, уважение към другите. И всеки ден си говорим като за пръв път.
Просто търпение и никакви отстъпки от правилата, на които решите да държите най-много.
Това е характер, който изисква по-различен подход.

# 44
  • Мнения: 20
Не отстъпвай, не давай алтернатива, изисквай си твоето и говори, обяснявай, без да влагаш емоция, без да показваш, че си се изнервил от ината й, че си на ръба да се развикаш примерно. Тихият и неотстъпчив тон ще респектира повече.
Говорене, говорене, говорене - защо трябва да се оправя леглото, защо да се пишат сомашни, защо да се уважава учителката...
Аз имам подобна ситуация вкъщи с третокласник, който не учи сам, всеки ден ни опъва нервите за всичко - за хранене, хигиена, ред, учене, уважение към другите. И всеки ден си говорим като за пръв път.
Просто търпение и никакви отстъпки от правилата, на които решите да държите най-много.
Това е характер, който изисква по-различен подход.
Благодаря, ще опитвам!Знае, че няма да я ошамаря и си магарее.

# 45
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 090
Не пропускаме възможност да коментираме този факт. Не ми показва някакво вълнение.
Ами според мен го преекспонирате и детето се чувства само насред обществото на големите, затова им реагира по-остро. Вие си знаете де, но така звучи погледнато отстрани.

# 46
  • Мнения: 20
Не пропускаме възможност да коментираме този факт. Не ми показва някакво вълнение.
Ами според мен го преекспонирате и детето се чувства само насред обществото на големите, затова им реагира по-остро. Вие си знаете де, но така звучи погледнато отстрани.
Дано не е прозвучало като всекидневно. Говорим когато тя повдигне въпроса или има ситуации. Няма как да е скрито от другите и ежедневието ни поднася различни ситуации.

# 47
  • Мнения: 3 250
Със захлаждане на ръбовете няма да стане.
Едва ли не вие сте приели, че детето има право да се държи така, а вие сте длъжни да разбирате.
Никакви разбирания, никакви оправдания с типа характер. Това поведение трябва да се изтръгне от корен, нищо че звучи брутално.
След години ако си дадете равносметка човек ли ще сте отгледали или сте се провалили?
Така както е тръгнала, при условие, че е момиче и скоро ще навлезе в пубертета, какво очаквате да се случи?

# 48
  • Мнения: 1 228
Направо си вземете един робот и си го програмирайте, както ви е кеф. Когато нещо не ви харесва, му "изтръгнете" платката, процесора и пр.
Направо не мога да повярвам какви съвети ви дават някои хора, при положение че нищо кой знае какво не се е случило. Дайте децата да ги скопим от всякакви емоции, импулси, личностни особености и ги направим еднакви, като по калъп.
Аз не останах с впечатлението, че е лошо, агресивно, неблагодарно, социопатно дете. Нищо кой знае колко лошо не е направила. Изглеждате интелигентен, загрижен и възпитан човек, така че едва ли е и разглезена.  Продължавайте да я обичате, обгрижвате и да я възпитавате според вашите разбирания и нещата ще си дойдат на мястото. Просто не очаквайте, че ще можете да я направите по свой образ и подобие, това не е глина да се моделира изцяло както на вас ви се иска.

# 49
  • София
  • Мнения: 38 501
Абсолютно съгласна!
По въпроса какво ще стане с подобно момиче в пубертета - ами мина го успешно, все си е такава бойна и мисля, че това определено ще й помага в живота.

# 50
  • Мнения: 1 228
Точно! Моят синковец е като описания случай, ама на 5-та степен.😅 Може би затова така бурно реагирам на коментарите, че видите ли, мръдне ли едно дете извън някои общоприети разбирания, то автоматично е или разглезено, или ще бъде проблем в бъдеще за обществото. Просто хората сме различни още от малки, всеки реагира и израства по различен начин.
Практичен и конкретен съвет от мен - и вие трябва да отстъпвате понякога, и вие трябва да правите компромиси. Ние сме родители, но не сме господари и собственици на децата си. Аз не правя компромиси със следните неща - спокойствието и здравето на други живи същества и грижата за околната среда, в смисъл да не се хвърлят боклуци навън и да не се чупят дръвчета (единственото нещо, за което е отнасял задвратник и повече не повтори). Всичко друго вече съм склонна да го преглътна, пък всеки да си носи последствията.

# 51
  • Мнения: 3 250
Това да не може да спазва нормите на поведение в клас за мен минава всички граници.
Да оправдаем това поведение с не на роботиката и да на индивидуалните особености, не ми се струва правилно.

# 52
  • Мнения: 1 228
Зависи каква норма точно не е спазена и дали се е случило еднократно. Аз разбрах, че е станало веднъж и затова твърдя, че не е болка за умиране. И ако просто е възразила за нещо, без да обижда и без да буйства, какво толкова е станало? Ако е системно и е грубо, това вече е друг въпрос, но аз не останах с такова впечатление. И пак казвам - трябва да се обяснява кое е редно и кое не, но чак пък да не им се прощава една реплика и да не им се позволява малко бунт от време на време, също не мисля, че е много здравословно.

# 53
  • Мнения: 1 522
Прекалената строгост на родителите според мен прави деца инвалиди в емоционален план.

# 54
  • Мнения: 3 250
Тук се пише, че детето е "емоционално", така че трудно да го направят емоционален инвалид.
Но последствията от техните си действия са си техни.

# 55
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Аз от така поднесената информация не виждам детето да е емоционално, а чисто и просто разглезено.

# 56
  • Мнения: 20
Аз от така поднесената информация не виждам детето да е емоционално, а чисто и просто разглезено.
Какво да предприема като действия?

# 57
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Посъветвайте се с детски психолог.

# 58
  • Мнения: 4 762
Авторе, прочетох само твоя пост и съжалявам, ако се повтарям с други.

Погледни долния линк.

https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/o … -defiant-disorder

Вашето ми прилича на oppositional defiant disorder. На сина ми, който в момента е на 10 години, му поставиха тази диагноза, когато беше на шест години след обследване с невролог, психиатър, психолог и подобни. Работили сме с психолог и със специалист по обучителни затруднения (заради поведението му в училище, не заради оценките) и той, и аз.

# 59
  • София
  • Мнения: 38 501
Еха...
Значи, аз имам дете със СОП. Достатъчно съм се разхождала по психолози и прочие, за да знам че диагноза на дете се слага много трудно. Искам да кажа - в случая на автора детето си е ок. Малко работа трябва, да, но без психиатри, моля.

# 60
  • Мнения: 4 762
Еха...
Значи, аз имам дете със СОП. Достатъчно съм се разхождала по психолози и прочие, за да знам че диагноза на дете се слага много трудно. Искам да кажа - в случая на автора детето си е ок. Малко работа трябва, да, но без психиатри, моля.

И аз знам колко е трудно. Диагнози не слагам, просто споделям на какво ми прилича. Диагнозите на моя син са издадени от специалисти след месеци наред изследвания, тестове и наблюдения, при това не само с психолог.

Ако авторът прецени, нека да разгледа, да прочете, да си проучи нещата и евентуално да се консултира с психолог или друг специалист. Ние живеем в чужбина, за България не знам как стават нещата.

# 61
  • Мнения: 20
Авторе, прочетох само твоя пост и съжалявам, ако се повтарям с други.

Погледни долния линк.

https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/o … -defiant-disorder

Вашето ми прилича на oppositional defiant disorder. На сина ми, който в момента е на 10 години, му поставиха тази диагноза, когато беше на шест години след обследване с невролог, психиатър, психолог и подобни. Работили сме с психолог и със специалист по обучителни затруднения (заради поведението му в училище, не заради оценките) и той, и аз.
Благодаря за отклика и отделеното време. В общи линии е контактна с другите деца, търси комуникация и обича води "дружината",  което не се харесва на всеки.  По-тъмничка е поради етнос и това я дразни, а и понякога дистанцира другите, които са предубедени в това отношение.

# 62
  • Мнения: 3 535
С огромна болка го казвам, но горното е основният проблем. Детето не е разглезено или подобни. Детето е достатъчно умно, за да усети различното отношение, което не може да преработи с невинното си детско съзнание и затова реагира с прояви, наподобяващи бунт. Не знам как може да се помогне.

# 63
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 090
По-тъмничка е поради етнос и това я дразни, а и понякога дистанцира другите, които са предубедени в това отношение.
Аз оставам с впечатление че твърде много натяквате на детето колко е различно от другите и затова то се затруднява да се впише в колектив. Може и да не е станало нарочно, но ефектът е че има подсъзнателно противопоставяне. Работете с детски психолог, това не са неща които се решават дистанционно по половинчато описание. Сега остава само да му се лепне и една непрофесионална диагноза и да се заклейми като болно.

# 64
  • Мнения: 20
По-тъмничка е поради етнос и това я дразни, а и понякога дистанцира другите, които са предубедени в това отношение.
Аз оставам с впечатление че твърде много натяквате на детето колко е различно от другите и затова то се затруднява да се впише в колектив. Може и да не е станало нарочно, но ефектът е че има подсъзнателно противопоставяне. Работете с детски психолог, това не са неща които се решават дистанционно по половинчато описание. Сега остава само да му се лепне и една непрофесионална диагноза и да се заклейми като болно.
Извинете, но не съм съгласен относно натякването. Тя се прибира от училище с преживени ситуации и тогава коментираме. И всеки път й обяснявам , че е талантлива, красива , умна.

# 65
  • Мнения: 1 993
Мисля, че за "натякването" става дума по-скоро за това, че  навън децата явно показват, че детето е различно, дори несъзнателно-то като натрупа тези емоции и тревоги, трябва някъде да избие.
За това мисля, че трябва  по-скоро психолог, освен за вас и за нея - да я разпита как върви в училище и т.н.

# 66
  • Мнения: 1 522
За жалост децата копират родителите. А масово българските родители са расисти и хомофоби.

# 67
  • Мнения: 20
За жалост децата копират родителите. А масово българските родители са расисти и хомофоби.
Хора всякакви.Преобладаващо хората са толерантни.

# 68
  • Мнения: 1 522
За жалост децата копират родителите. А масово българските родители са расисти и хомофоби.
Хора всякакви.Преобладаващо хората са толерантни.

Но нетолерантните са по-шумни и по-агресивни и изглеждат повече.

# 69
  • Мнения: 3 250
Толерантни са възрастните, защото са научени, че това поведение в правилното.
Децата са си деца. Знаете каква е подсъзнателната реакция - този е като мен, този не е като мен. Те не го правят нарочно, не са расисти, нетолерантни членове на нашето общество. Просто са деца и ако не казват, то показват с поведението си отношението към другите.
Тук стигаме до въпроси:
 - трябва ли другите деца да са емоционални инвалиди, или поне лицемерни, защото така е прието;
- възможно ли е генът, а не възпитанието да определя отношението към задълженията - понеже част от обществото в страната ни има само права, но няма задължения

# 70
  • Мнения: 1 522
Толерантни са възрастните, защото са научени, че това поведение в правилното.
Децата са си деца. Знаете каква е подсъзнателната реакция - този е като мен, този не е като мен. Те не го правят нарочно, не са расисти, нетолерантни членове на нашето общество. Просто са деца и ако не казват, то показват с поведението си отношението към другите.
Тук стигаме до въпроси:
 - трябва ли другите деца да са емоционални инвалиди, или поне лицемерни, защото така е прието;
- възможно ли е генът, а не възпитанието да определя отношението към задълженията - понеже част от обществото в страната ни има само права, но няма задължения

С две думи децата трябва да са расисти към другите деца, защото според вашите разчети няква група нямала задължения.

Това е един порочен цикъл. Много често един човек като му казват, че е глупав и не може, той наистина го вярва и става глупав и не може.

Та може проблемът да е точно във вашите предразсъдъци. А и има и порочния кръг на бедността. Вие била ли сте в порочен кръг и излизала ли сте от него?

# 71
  • Мнения: 3 250
Децата са деца, те не са расисти и нетолерантни.
Но усещат кой е различен.
За детето на авторката се каза, че не трябва да се прави емоционален инвалид и не е стана нищо щом не може да спазва правилата в час и започвал някакъв водопад от думи.
Ок, нека си изживява емоциите, но защо щом за нея може, то другите деца трябва да са задължени да са някакви приемливи за авторката и нейното дете.
Излиза, че едни може да са "емоционални", а другите трябва да са правилни.
И това да се набива в умовете им още от деца.

# 72
  • Мнения: 1 522
Децата са деца, но ако едно дете вземе нож и наръга нарочно друго и го убие, то става убиец. Ако едно дете ви открадне портмонето, то става крадец. А ако тормози друго на расистка основа, то е расист. Или вие не смятате, че ако ви обере малотен, той не е крадец?

# 73
  • Мнения: 3 250
Преди години имаше такъв опит точно от дете!
И не че съм нетолерантна, но беше с по-мургав тен, явно заради гена.
В тази история децата не са расисти, не са обидили детето, но явно поведението им е по-дистанцирано.
И като добавим "емоционалните" прояви в клас, и ако друго дете не се проявява така... наистина ли останалите деца са длъжни да я харесват?

# 74
  • Мнения: 1 522
А вие това дете вините ли го или няма проблем само защото е дете? Никой не е длъжен да те харесва. Но не е готино едно дете да се чувства отхвърлено, изолирано от групата, а още повече тормозено. А повявайте ми - децата нехаресването го показват с тормоз, а не с вежлива усмивка като възрастните.

# 75
  • Мнения: 3 250
Т.е. вкъщи като му се каже нещо започва водопада от думи, в класната стая учителката също не може да му каже нищо...
Кое друго дете се държи по този начин?
И децата се виновни, че не я харесват?
Как са ги накараме са я харесват?
Това дете задължително трябва да е харесвано?
Явно е прекрасно, т.е. трябва да е прекрасно.
Има неща, които никога няма да са така както искаме, все едно да земята да се върти от изток на запад по наше желание.

# 76
  • Мнения: 10 601
Малко глезена работа ми се чини, особено това с репчвнвто на госпожите и тропкането с краче, че няма да пише.

Аз като "госпожата в занималня", имах точно такъв типаж дете до скоро в групата. Не можах да го изтърпя, това неговото поведение, и го преместих в друга група. Майката го описваше с прилагателното "хиперактивен" (тук на авторката е "емоционална"). Повиках я на първи и последен разговор в присъствие на детето, което пред майка си не смееше нищо да каже и покаже, и си ѝ казах директно, че детето ѝ не е хиперактивно, ами невъзпитано. И че няма друго дете, в групата, което да не познава граници. Последва очакваното възмущение от мен, но с радост прие предложението ми да го преместим при друг учител. И така и вълкът сит и агнето цяло. Та, мисълта ми е, че разбира се, че е разглезено детето, което отказва да пише в занималня. Родителят е научил детето да толерира само неговия авторитет, в моя случай, а в случая на авторката - никакъв авторитет.

# 77
  • Мнения: 3 250
Това е дете на десет години. От тази малка възраст то си прави каквото си иска.
Ами предубедени били хората, но защо ли.

# 78
  • Мнения: 10 601
Нищо общо няма етнос с поведение. Търси се оправдание.

# 79
  • Мнения: 1 522
Трябва да умеем да разделяме нещата. Както детето е хубаво да бъде възпитано и това конкретно дете има своите кусури и трябва да се работи с него ( но от страна на родители и учители ), така и другите деца нямат право да го сегрегират на база цвят и произход. А и доколкото знам, обикновено децата, които се държат сносно и добре не сегрегират, пък дори и отсреща да имат разглезено дете. Така че явно и тези дето я обиждат на произход не са много по-добри като поведение. Ако не и по-лоши. Даже е възможно те с расизма си да провокорат това дете да отвръща така.

# 80
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Не мисля, че етносът се корени в проблема. Едно ромче, когато е добре гледано, прилежно и чисто облечено и сресано, с нищо не се различава от едно по- мургаво българче.
Трябва си психолог, който да проследи проблемите.

# 81
  • Мнения: 3 250
И мълчанието било злато. Защото като отвори уста и започне да тече водопада от думи и всичко приключва.

# 82
# 83
  • Мнения: 1 786
Моята теза, недоказана, е че непослупните деца после са много по-успешни и щастливи. Така че трябва да се радвате, ако съм прав.
А ако не си? Joy

# 84
  • Мнения: 6 252
Непослушните деца ставали по-успешни възрастни? Глупости на търкалета. В живота съм виждала твърде много примери за точно обратното. Човек трябва от най-ранна възраст да знае, че освен права има и задължения. И стига с тези СОП-ове и хиперактивни щуротии - сега всяко второ хлапе е с "диагноза", поставена от родителя, който в повечето случаи не знае как да се оправя с хлапето - затова е и пълно с невъзпитани и лигави деца. Тук не казвам, че авторът не става за родител, но очевидно трябва по-твърда ръка (според някои - сакън да не нараним крехката емоционална душа на детето). Ако авторът и жена му срещат трудности, нека да се срещнат със специалист. Не съм сигурна колко кадърни са повечето в този бранш, но сигурно ще се намери някой читав.

# 85
  • Мнения: 4 412
Поставете ясни граници на детето, за да се чувства сигурно. Не чувствайте съжаление, спрямо осиновяването и произхода. Това са факти и е време да ги приеме. Отделно децата се възползват, когато усетят, че някой е уязвим по дадена тема. Не трябва да прави издънки, които да прощавате само защото е осиновено и има нужда от повече внимание. След това поработете върху самочувствието - да се приема такова каквото е. Така няма да могат да я обиждат за цвят на кожа, произход и т.н.
Спрете, ако има начин, занималнята. То успех 5.40 е ок, но нека да се пробва сама да се справя със задачите. Където не успява, ще помагате.
Намерете извънкласни дейности, които да й харесват и да я ангажират в свободното време. Така и излишната енергия ще се изразходи.
Оставете на страна отправената стая. Дали едно дете на 10 си е оправило или не стаята, не предопределя живота занапред.

# 86
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Когато детето е осиновено все внимаваш да не стъпиш накриво. Но до някъде ме успокоявате... Аз си мислех да не сме били твърде взискателни и да сме я напрегнали.

Всички "не сте сложили граници", "разглезена работа" и бла-бла абсолютно не важат, когато се касае за казус на осиновяване. Децата са прекрасни всичките и вероятно при значителна част от тях има някакви трудности около поставянето на граници, но да се сравнява осиновителска с типична ситуация не е сериозно.

При осиновени деца имаме два проблема в повече.
1. Първичната рана на изоставянето и последствията върху поведението и нагласите към хората и общностите.
2. Чисто физиологичните последици от не най-доброто ранно отглеждане и стимулиране.

Потърсете читав специалист. психотерапевт, запознат със спецификите на осиновяването. Потърсете и медицински екип, който ще установи физиологичните проблеми, влияещи на нервната система на детето.

И на Ваше място бих игнорирала разбирачи, убедени че знаят какво се прави в случай на осиновяване, "щото то си е същото". Не е.

# 87
  • Мнения: 3 250
Деца са били осигурявани и през 20-ти век.
Не е това.

# 88
  • Мнения: 258
Прочете някои книги за родителство и общуване с деца. Имайте реалистични очаквания от дете на нейната възраст. Задавайте еднакви правила с майката, за да не получава детето разнопосочни сигнали. Ако, все пак ви е трудно, консултирайте се с психолог без нейно присъствие, както са ви посъветвали. Успех!

# 89
  • Мнения: 142
Като майка на една 9 + годишна дъщеря мога да ви кажа, че според мен е от всичко по малко. И за възрастта е характерно- те сега са нито малки, нито големи. Иска им се да са независими, но не знаят как да го постигнат, не искат да им се налага, мислят си, че могат и знаят всичко, а реално не е така. И сте я разглезили, недопустимо е да няма уважение към по- възрастни, учители, да отговаря, да тропа с крак. Аз бих казала така- избирайте си войните които да водите, налагайте и трябва да има ясни и точни граници, които тя не трябва да преминава. Като я наказвате, нека си изтърпява наказанието, не го отменяйте. Трябва да осъзнае, че всяко действие има последстивя и това се учи от личен опит най- добре. С шамари нищо не се постига, даже в повечето случаи става по- зле (пак според мен). А защо на 10 г. (3 или 4 клас мобе би) трябва да учите с нея??? Моята от 1-ви клас, ден 1-ви учи сама и е отличничка. Помагам рядко, когато се затрудни. Пожелавам ви, а и вярвам че всичко е период, и всичко ще премине, но не отсъпвайте  Simple Smile УСПЕХ!

# 90
  • Мнения: 4 762
А защо на 10 г. (3 или 4 клас мобе би) трябва да учите с нея??? Моята от 1-ви клас, ден 1-ви учи сама и е отличничка.

Вашата може. Други деца не са така. Причини хиляди.

Общи условия

Активация на акаунт