Вината на идеите и тяхната цензура – носят ли идеите вина?

Да кажем, че мислите и идеите сами по себе си могат да носят вина е логически неиздържано. Мислите и идеите са абстракции, които имат нужда от някакъв носител. Не се самосъздават и саморазпространяват. Така че не, идеите не (могат да) носят вина.

Носи ли човек, като носител, вина за мислите си? Зависи коя религия питаш.

Ако непознат ме бутне случайно на улицата, а аз се разгневя и първата ми мисъл е, че искам да го цапардосам с чантата - имам ли вина за зла умисъл, ако не бъде изразена с действие? Като приемаме, че под "вина" разбираме "нарушаване на морални норми", тъй като нарушаването на закони е уредено във всяка държава. Та, подобни спонтанни мисли са по-скоро условен рефлекс или дори инстинкт за самосъхранение (самозащита).

В нашето общество се насърчава споделянето на негативните мисли в контролирана среда като начин за превенция, защото се предполага, че те биха могли да доведат до съответните негативни действия. Ако питам някой свещеник или терапевт какво да направя, за да се избавя от подобни мисли за насилие над непознати на улицата, и двамата биха ми препоръчали да ги споделя под формата на изповед или 50 лв/час. Или пък да постна коментар в темата за оплаквания във форума. Изричането на мисълта я материализира и облекчава нуждата от по-нататъшно действие. В този смисъл, свободната реч е защитена от закона, доколкото говоренето/писането не причиняват материални щети, които лесно могат да бъдат измерени, нито нарушават нечии човешки права. Пропагандата и всякаквите -изми се разглеждат отделно от закона, именно защото прекрачват границата и носят конкретни вреди на конкретни групи от населението.

"Мисъл" не предполага след себе си "действие" - между двете стоят свободната воля и право на избор. Ако Хитлер си беше стоял кротко у тях и само беше записвал мислите си в дневник, щеше ли да е такова олицетворение на злото? Вероятно не. Упражнил е свободната си воля за зли цели, като е намерил платформа за идеите си, така че да бъдат достояние на стотици хиляди хора. След това всеки от тези стотици хиляди хора е имал възможност да прояви собствената си свободна воля на свой ред - и не всички хора възприемат една и съща идея еднакво. Хитлер е имал достатъчно противници от философска и морална гледна точка.

Та дори не съм убедена, че авторите на негативни идеи могат да носят вина за каквото и да е. Вина е силна дума. Отговорност, може би, да, но дори отговорността се простира само до метода на изразяване на мисълта и в какви мащаби бива разпространявана.

Написаното ми напомни сцена от филм. Една млада жена се оплаква на пастора, че е напуснала ангеля-хранител, който и е бил смисъл на живота и надеждата за бъдещето и сега е отчаяна. Пасторът я съветва да се върне при него, а да не бяга. Лицето и грейва, в следващата сцена пътува с автобус до една къща, разбива вратата, наръгва с нож една по-възрастна жена, грабва и бебето от ръцете и казва: "Върнах се, ангелче."

Човек може да е отговорен само за това, което изрича, а не за това, което бъде разбрано. Тук изключвам откровени подбудителства към престъпления.

Книгата на Хитлер в много държави е забранена. Кое е издателството, ако не е тайна?

С две думи е нужно да станем като Оруел и да се изразяваме иносказателно като във Фермата за животните. Трябва да говорим само с ефимизми и ако сме първични или с недостатъчно умствен капацитет - нямаме шанс да се изразим. Аз това разбрах от теб.

Неписани правила на социума.
Гората голяма.

Но пък има и двоен стандарт, не можем да го отречем. Ако някоя жена каже, че носи нож в себе си, защото я е страх в тъмното - това е едно. Но ако поразсъждаваш над темата дали определна група хора са по-защитени и имат повече възможности да се държат неадекватно без това да ги застрашава физически - това е подбудителство към насилие. хахахаха

Не се наказва идеята, а материализирането на идеята под формата действие, в случая подстрекателство. Ако подстрекаваш към бунт, носиш вина за подстрекателството (има някакъв оттенък на принуда), а не защото си мислиш нещо си. Ако подстрекаваш дете, носиш отговорност и за него, защото се приема, че децата и подрастващите до определена възраст не са достатъчно морално зрели, плюс по чисто биологични причини, следователно не могат да проявяват собствената си воля по достатъчно информиран начин. За разлика от подстрекателя възрастен, който е наясно с лимитациите на детската душевност, така да го кажа, и с действието си е нарушил моралната норма да облъчва невинни деца с неподходящи идеи.

По въпроса за цензурата и политкоректната реч мнението ми е, че е въпрос на мода, най-просто казано. Човечеството има големи залитания в крайно десни идеи, на места още удържат фронта, и по инерция в момента залита в крайно ляво. Ще мине известно време, докато махалото спре някъде в центъра.

Едно е да кажеш: Всеки има право на хубав живот. Това е идея.
Друго е: Довечера отиваш на улица Перла 18, разбиваш вратата и взимаш парите от шкафа до огледалото. Това е подбудителство. Даже ставате ОПГ.

Ами аз лично съм присъствал на концерт, на който Слави е казвал, че трябва да отидем и да изметем боклука от парламента. Това като подстрекателство изглежда и приканване за бунт. Значи би трябвало той да е в затвора. Интересното е, че аз който съм крайно либерален - тоест одобрявам гей бракове, всякакви свободи, се плаша от крайният тренд - например фейбук ме блокира многократно, защото съм бил обиждал някого - а аз се изразявам точно като този човек, но без да ползвам ефимизми. Другото интересно е, че аз смятам, че не трябва да забраним дори и най-крайните идеи като крайно десни и крайно леви, които не одобрявам. Защото ако ги забраним ги правим мъченици. Много по-разумно е да ги оборим с логика и доводи.

Рокстар - а какво е ако кажеш не харесвам еди какви си хора. Това омраза ли е или предпочитание? Аз лично съм крайно антирасизма, но разсъждавам. Чудя се и аз.

Слави много отдавна трябваше да е в затвора.
Фейсбук също е краен. Просто медия, която се храни от реклама и се пази да не се оцапа. Което пък спада стойността му на медия. 😁
Ами, лично мнение е. Всеки има право на лично мнение, стига да не го изпляска в някоя медия.
Еее, къде ме върна, към следването ми - Медии и ПР.

Аз не мисля, че проблемът са идеите, а по-скоро тяхната интерпретация от различните индивиди. Затова например, проучвания показват, че колите без шофьор са безпроблемни, ако се управляват по пътищата повсеместно от изкуствен интелект. В момента, в който се прибави човешко управление, настъпват проблемите😊.

Ами, крайната простащина вървяща със съответния изказ трябва да не се толерира.
Най- странното е, че цензурираният търси обяснението извън себе си.

Няма идея и автор, които да са виновни сами по себе си за каквото и да било. Превръщането им в политики чрез органите и средствата на държавната власт, при това най-често в изкривен и уродлив вид, си е вина на властимащите, не на идеите. Но да обвиниш идеята и автора ѝ (обикновено умрял отдавна) е най-лесния начин да оправдаеш днес собствените си или чужди злодеяния. А, да не забравяме също, че винаги целта на прилагането на идеите е била "за общото благо".

Горджи, знаеш онова прословуто на Мартин Нимьолер:

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Да не стане :

Когато дойдоха за хората говорещи еди как си, аз мълчах, не говорех еди как си.
...
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Пак да наблегна на съдържанието и изразните средства, не, че се противопоставям на различната мисъл.

Има начин и начин.

Иначе, аз никога не съм била ограничавана и възпирана да изразявам мислите си, явно съм късметлийка.

Слави може да си говори каквото си иска - пак, изразяването на мислите на глас не ги прави непременно вредни, камо ли престъпление (това би било диктатура). А и явно никой от феновете му не му се е вързал. Не съм чула някой да е щурмувал парламента напоследък. Щом няма материални щети и изметени хора, за какво по-точно е виновен? Евентуално някой депутат би могъл да подаде жалба за емоционален тормоз. Ако пък все пак някой се беше юрнал да сваля парламента, и доказуемо може да се проследи, че идеята е дошла от Слави, това вече е съвсем друг казус.

Ако в някаква среда нормата към момента е да се говори с евфемизми, а ти съзнателно я нарушаваш, дали проблемът не е в твоя подход? В смисъл, драмата ти е, че в нета не можеш свободно да наричаш хората с думи, които според теб са ок, но те ги приемат за обидни? Сори, ама в повечето ситуации не е все тая коя дума използваш, защото значението на думите се променя, езикът еволюира според нуждите. Би ли нарекъл шефа си п*дал в очите, дори ако си дълбоко убеден в тази си мисъл? Вероятно не, защото в професионална обстановка нормата е да не псуваш хората на глас. Защо да е по-различно, когато комуникираш с непознати във ФБ?