Според вас властните майки отглеждат ли комплексирани деца?

Все пак да не разглеждам властта (в случая властната майка) еднозначно - властта е комплекс, но и индивидуалност (или воля за такава), а това се проектира върху детето. А вече как ще се изгради цялостната му личност - оказват влияние и други фактори. 

интересна тема  не мисля че властните майки отглеждат комплексирани деца, а по-скоро деца зависими от мнението и одобрението на майка си. същото важи и ако бащата е властен. все пак обаче живота на някакъв етап предлага възможност за осъзнаване и откъсване от зависимостта от родителя. по-добре е когато това се осъзнае от детето и стане плавно а не със скандали /или поне само в необходимия минимум/ и раздори.

Аз успях да се откъсна от властната си майка с цената на нерви,скандали,настоятелност и ползвах методи на действие,взаимствани от нея!За много мои решения в живота ми се е налагала,никога не намери точния подход към мен,не се потруди да  разбере моята индивидуалност,предпочиташе да чисти и готви до припадък,да изпълнява общественополезни дейности,вместо да обърне внимание на мен.Преди 6 години я откъснах от дома ми.Искаше пак да контролира живота ми от разстояние,по телефона,манипулираше,жалваше се,страдала била и т.н.Бях твърда,категорична.
И до ден днешен, като се опитва по телефона да ме направлява,критикува,да прави анализи на грешките ми,да ме учи да се подмазвам на свекърва ми и зълва ми,Я ОТРЯЗВАМ И ЗАТВАРЯМ ТЕЛЕФОНА БЕЗЦЕРЕМОННО!А иначе всичко прави за моето и на сем. ми добруване,помага ни с пари,без аз да й искам.Много грижовна е към детето ми-нейната единствена внучка!Такова внимание аз не видях в детството си,обаче!Ако й оставя детето си за 2 часа да го гледа /1 път на 2-3 месеца/,тя го разглезва ,позволява му неща,които съм забранила.Карам й се.Мъжът ми се чуди защо се държа така с майка ми,но аз знам ! И да му разкажа цялото си детство и за опекунството на майка ми,няма да разбере,защото не го е преживял.

Образът на майката се отпечатва в детето като първи впечатления за човека (за това изключвам бащата).  Най-ранният опит на детето да се откъсне от майката  е да съществува извън нея, то се води от  нарцисизма.
Растящо дете при  властна майка  - научава се твърде рано да има изисквания или обратно – подтиска себе си?
В първи случай  - проявява се желание да взема вместо да дава, да отхвърля чуждите изисквания – при него вече се наблюдава власт.
Във втори случай - превръща се отрано в обект за другите, не се е себеизразило  - конфликт  на агресия и чувство за вина, разпознава се депресия.
Тези майки, които са по сурови, (властни) имат ли образец за биването майка? 

Исках да споделя нещо за либералната майка. И за това как се отразява либералността на самочуствието на детето.

Твърдата либералност ( да съм 'приятелка') не води до добри резултати, защото ако детето приема родителя ( майката) , като 'приятелка' , както всички останали не може да различи истинската роля на родителя. Имам пред очите си пример на моя добра приятелка ( 22г), която е в ултра-либерални отношения с майка си - цял живот майката се е водила по акъла на детето и в желанието си да бъде близо до него не е налагала никакъв авторитет ( и контрол). Постигнала е приятелство ( и споделяне) , но се е страхувала да дава обратна връзка и да налага каквото и да било мнение.
В един момент до такава степен се отвързват нещата, че на помощ идва бабата, която взима приятелката ми  и заживяват заедно ( и до момента) - така все пак момичето влиза в някакви рамки ( главно по отношение на режим някакъв - кога се яде, спи, кога се хдои на училище, как се учи  и тн).
Благодарение на баба си , тя успя да завърши с отличие гимназия, после университет Също така е възпитана, тоест има поведение в обществото, на обществени места и тн.
Обаче има една огроооомна дупка, която се усеща, когато  общуваш повече от 2 минути - вижда се с просто око, че има проблеми на личността.
Няма нещо, което в нея да ми говори, че е стъпила на земята,
че има здрава основа под себе си, че е подкрепена.
Няма такова нещо, като  мнение, няма отстояване на позиция, защото такава няма.
Просто е като онези гумени топчета, на които като им дадеш засилка те се удрят където сварят и никога не спират. Обожава корективите - един да й каже как 'трябва' - това е засилката, докато дойде друг, който казва как ' трябва'.
Има куп проблеми, включително и здравословни ( с храненето, или липсата му).
Майката 'служи' за срещи за кафе, фитнес, козметик, пазар.
Толкова.

Според мен това е твърде крайно, но има много родители, които се отключват към идеята да създават приятелства с децата, за да си споделят децата с тях. Но не минават на второ ниво - даване на обратна връзка и менторство.

И мисля, че ако от ултра-властна майка все пак може да излезе поне мотивирана личност , от ултра-либералната майка не може да излезе никаква личност.

И аз така мисля. Освен това, ултра-либералните майки създават една "порода" деца, които са абсолютни лигльовци. Свикнали вечно някой да им ходи по задника и да им угажда, свикнали светът да се върти около тях... И като дойде момента да се оправят сами - аууу, изненада  Тези деца дори от ранна възраст могат да се разпознаят по градинките - детето, което плюе и обижда другите, което крещи на родителите си /най-често на някоя баба/, което се държи ароганто и надменно с другарчетата...

quote author=Lennie link=topic=152034.msg2915393#msg2915393 date=1166877337]
Исках да споделя нещо за либералната майка. И за това как се отразява либералността на самочуствието на детето.

Твърдата либералност ( да съм 'приятелка') не води до добри резултати, защото ако детето приема родителя ( майката) , като 'приятелка' , както всички останали не може да различи истинската роля на родителя. [/quote]

Ще дам примери. Аз съм дете на либерална майка, майка приятелка, мой душевен близнак. Различни сме със сестра ми (идва от характера), но тя се разбира чудесно и с нея. Винаги е заставала плътно зад мен - вярва в мен, каквото и да става; подкрепяла ме е, но никога не ми е помагала, дори във вземането на решания. Може би за това и самочувствието ми е на ниво, защото винаги съм се справяла сама. Изборът винаги е бил мой. Индивидуалността ми си е моя заслуга, интересите ми също, майка ми е била добър слушател.
Имам приятелка, чиято майка беше властна - искаше от нея прекалено много, колкото повече искаше, толкова повече приятелката ми се проваляше в тези очаквания.  Момичето растеше несигурно, все се проваляше, спря да се старае, отдалечаваше се от майка си и всъщност изгради себе си покрай мен - срещата й със силна личност, която открояваше позитивите й в характера, човек, който повярва в нея и т.н., преоткри себе си. Сега тя е прекрасна жена, а майка й я преоткри като човек, но след някои житейски преживявания, да ги нарека така.
 

Мнението на Lennie, ми беше много интересно, и ме накара да се замисля, защото такива либерални отношения, м/у майка и дете, винаги са ми били интересни, и любопитни. Преди години имах една приятелка, чиято майка се държеше с нас като приятелка, и аз наистина я възприемах като такава, но в същото време, тази жена ми вдъхваше невероятен респект. Нямам представа как го правеше, но въпреки либералното си отношение, успяваше да държи здраво нещата в ръце, и дъщеря й беше изключително отговорен и разумен човек. Така накрая пак стигаме до златната среда, как да я постигнем, и как да намерим верния път. В забързаното ни ежедневие, нямаме време да мислим толкова задълбочено, и се налага да се доверим на инстинкта си. Много е сложно, но за мен, най-важната цел е да възпитам един добър човек, всичко друго е божа работа. Старая се да намеря златната среда, дарявам дъщеря си с много целувки, прегръдки, нежност, но в същото време, когато става дума за важните неща, съм много строга. Не знам, дано успеем, и да възпитаме едни добри хора.

Властната майка влияе зле на самочувствието на детето.Аз се старая да съм либерална.

Има голямо значение не само каква е майката, а каква е семейната атмосфера, за изграждането на характера, мирогледа, ценностната система и манталитета на бъдещото дете. Според мен семейството не е казарма, и строгата дисциплина не ми харесва. Тя не научава детето на нищо, а просто го дресира. От друга страна и прекалено освободените отношения не са за предпочитане, защото в един момент има вероятност ролите да се объркат, и респекта да се загуби някъде по трасето. Важно е детето да се уважава от ранна възраст и да се приема като равноправен член на семейството, да вижда и чува повече смях, да се говори с него за всичко, дори и по теми, общоприети за табу, да му се позволява да събира вкъщи приятели, да излиза, въобще да се чувства свободно.

Логичният отговор е - Да
но зависи , да не забравяме ,че все пак има и ген ...възможно е децата да се окажат с по-силен характер и непокорен дух

Много е важно да уточним определението властна
Една тиха и кротка смирена женица също може да бъде властна жена и върти семейството си около малкия си пръст
По- скоро под властна , разбирам жена с твърд характер, което не би трябвало да зароди комплекси в децата си 
В тоя ред на мисли аз спадам едновременно и към властните, и към либералните майки  - стремя се да бъда преди всичко приятел с децата си 

Първо да поясня, че властна майка не винаги означава, че децата израстват с чувство за малоценност. Аз примерно имам властна майка, но тя винаги ме е имала за най-кадърното дете на света. Съответно е очаквала да правя чудеса, та проблема по-скоро от там идваше и защото моите желания винаги се разминаваха с нейните. Резултатът е, че направих всичко възможно да стана независима от нея и сега не искам да я виждам. Но не мисля, че нейното властно поведение ме е променило като човек - променило е само и единствено отношението ми към нея. 
Предполагам, че ако ми е била приятелка щеше да е по-добре и за двете ни, защото сега щахме да сме в добри отношения и да си помагаме, а не да се гледаме на кръв, от което определено и двете се чувстваме зле. Може би аз по-зле защото се съмнявам, че тя изобщо осъзнава какво ми е причинявала и до ден днешен ни причинява ако и случай. Другият вариант е да го прави нарочно и да изпитва удоволствие от това. Изключвам вероятността да е толкова глупава, че да не може да разбере елементарни неща обяснени и милион пъти по още по-елементарен начин.

И аз не бих ги нарекла комплексарки, а по-скоро глупачки. Всъщност няма никакво значение как им се вика. Амбицията съчетана със способност да се мисли и анализира е хубаво нещо. Но амбиция в комбинация с ограниченост и тъпост и упоритост създава големи проблеми не само на въпросната личност, но и на тези, които зависят от нея, което най-често са членовете на семейството. Но понякога са и политици - амбициозните хора с наклонности да контролират другите често се добират до политически пост и могат да скапат живота на купчина невинни хора.

Ами крайностите винаги не са много добро нещо... Властна, прекалено обсебваща, липсваща, агресивна, прекалено либерална... Все до нещо води. Я детето става незайнтересувано и почва да реагира по всевъзможни начини, когато го "карат" да прави нещо, само не може да се накара, дори да е мотивирано... Или става много пасивно, някои пък прекалено амбициозни, други вечно търсещи одобрение, с ниско самочувствие и т.н. Такива разни...