Доколкото разбрах,темата е за живеенето в една къща.Да се живее наблизо ,но всеки в собствен дом е друго.
- Публикувана: 30 ян. 2023, 15:48 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2023, 16:46 ч.
Пълна къща - примери за щастливо съжителство на няколко поколения
Не бих могла и не бих искала да живея по този начин. Не съм конфликтна личност, но за мен подобен живот ще ме натоварва всеки ден и много бързо ще ми писне. И моята рода, и тази на мъжа ми са далеч - в други градове, на стотици километри. Така и на двама ни е по-спокойно, защото и мъжът ми разсъждава като мен. С бебе сме и може би в един момент ще ни се прииска да имаме наблизо някоя баба, но хич пък не обичаме месене, дуднене и непоискани съвети.
Имам познати в подобни конфигурации - не са щастливи. Някои си провалиха браковете.
Имам познати в подобни конфигурации - не са щастливи. Някои си провалиха браковете.
Ми, аз от 20 години живея така и определено позитивите са повече. Децата, като бяха малки, болни, винаги имаше кой да ги гледа. Със свекървата ,никога не сме си месили черпаците. 15 години техните плащаха всичко, данъци,, разходи по къщата, подобрения.
Сега осъзнавам, че ако останем сами, няма да можем и отоплението да си поемем сами в тая огромна къща. Имало е дразги през годините, но като си врътнех ключа на етажа...дреме ми.
Важното е мъжът до вас, да е мъж и да ви подкрепя, а че майка му е отдолу...голяма работа.
Сега осъзнавам, че ако останем сами, няма да можем и отоплението да си поемем сами в тая огромна къща. Имало е дразги през годините, но като си врътнех ключа на етажа...дреме ми.
Важното е мъжът до вас, да е мъж и да ви подкрепя, а че майка му е отдолу...голяма работа.
Доколкото разбрах,темата е за живеенето в една къща.Да се живее наблизо ,но всеки в собствен дом е друго.
всички, които не правят циркове, отстрани изглеждат щастливи
Нямам и аз положителни примери около себе си. Едно бивше гадже ми предлагаше да живеем заедно, но щяхме да бъдем в едноетажна къща на практика 3 домакинства. Без колебание отказах. Той пък не склони на друг вариант.
Ние си живеем отделно от родителите и ни е добре. Не мога да си представя да имам главоболия с месене, стиковане, делене на домакинство и всички такива екстри. Почти всички сме в един град, но определено не сме наблизо. Всеки си ходи, когато реши. Хем си ги виждаме, хем не ни влияят по никакъв начин на бита. Така съм го искала, така си го направихме и съм доволна. На някои хора може и да им се получава схемата с родата, но като се знам, няма шанс да съм от тях 
Обичам ние да си определяме нещата, без външни влияния.
Обичам ние да си определяме нещата, без външни влияния. 
Пак ще кажа, както си направиш нещата отначало, така ще бъдат. Аз намеси от никакъв характер не бих изтърпяла, и никога не са и пробивали в тая ниша. Ако мъжът ми е бил друг и е допускал вмешателство на майка му, със сигурност нямаше да сме заедно.
Животът ми поднесе и от двете ситуации - самостоятелност и съжителство със свекъри в общо жилище. Оценявам плюсовете на всяка една от тях.
Съжителството може да е изпитание, но при мен беше повече комфорт и сплотеност: да си свободен от притеснения какво ще правиш с болното дете/деца, когато не можеш да отсъстваш от работа, да виждаш как то/те попиват бабини умения, дядови приказки, да си позволиш някое и друго излизане без деца и т.н.
Моите наблюдения от такова съжителство не са положителни. Много държа на свободата си и такива конфигурации не са за мен.
Аз съм блондинка и два пъти прочетох първия пост 🤔🤔 тук нали не е за тези който живеят сами ,а само споделяне за тези който съжителстват с други поколения. Или аз пак нещо не схванах ?🙄🙄
Досега да беше заключена или забравена темата от липса на отговори..
Няма как да не се коментира и от противоположната страна. Стават чудни дискусии .
