Пълна къща - примери за щастливо съжителство на няколко поколения

По празниците си ходим на гости, не знам какво се очаква да се каже по този въпрос. Не прочетох някой да си ненавижда родителите, това как Ви хрумна изобщо?

Предпочитам да живея в дом, който съм купила аз. Това не пречи да се уважаваме и помагаме.

И аз не разбрах проблема с виждането, събирането по празници и приемствеността.

Ако не живеем заедно, значи не се дишаме ли?

И сама да живея, пак ще ми възникнат противоречия. Камо ли три поколения.
Сещам се за пример на подобно съжителство. Свекърва ми е живяла в някаква такава общност, когато се е родила. Били са няколко братя, живели са в един двор със свекъра и свекървата. Общността е функционирала така: сутрин свекървата е будела снахите, разпределяла е задачите. Съответно сигурно свекърът пък е организирал синовете.
Предполагам, че такава семейна община функционира на принципа на единоначалието и подчинението на главата на семейството. Няма как да е иначе.
Дали са били щастливи? Не се знае, но при първа възможност бащата на свекърва ми се е отделил със семейството си в негова си малка къща, В ДРУГО СЕЛО! Хайде сетете се.

Моята орис е била да живея в пълни къщи. Родила съм се в пълна къща с баба  и дядо, мама и татко, сестра ми и прадядо ми(починал е като съм била на 2 г. и не го помня). Била съм дете и ми е било добре да се сгушвам на топло при моето ято. Да, но мама макар и при нейните родители, не се е чувствала много добре. Били са с общо домакинство. Като не измиела чиниите, баба й викала"защо не ги изми", като ги измие"не ми харесваш миенето" Първо са се хранели заедно, после след спречкване-отделно и накрая пак заедно. Мама викала на татко"какъв мъж си, щом ме държиш при родителите ми, една стая може да имам, но да си е моята". А татко милия му било хубаво в пълната къща, защото при живи родители е отгледан от баба си и дядо си. Родителите му са се развели още като е бил дете. Дядо ми е злоупотребявал с алкохола и татко не е знаел какво е да имаш нормални родители, на които да разчиташ. И така 12 години заврян зет. После се преместихме в близък по-голям град. И започнаха пубертетни проблеми със сестра ми. Омъжи се малка(от много акъл) и в апартамент от три стаи  заживяхме мама, татко, аз, сестра ми с мъж  и две деца. Мъжът и злоупотребяваше с алкохол и общо взето историята с родителите на татко се повтори. Няма да изпадам в подробности, че мога романи да напиша. После живях в две стаи със свекър и свекърва. Свекърва, която нареди ние да сме в по-малката стая, а те в по-голямата. Когато си легнехме тя чукаше и викаше на сина си, когато щяхме да излизаме някъде му намираше веднага задачи, беше болна за вниманието му. В кухнята отново състезание, питаше сина си кой готви по-добре. Тормозеше родителите ми по телефона, че съм му влязла под кожата и накрая естествено си събрах багажа. Дълго време сънувах, че съм там и се стрясках. Ей такава пълна къща не искам за нищо на света... Един мъж трябва да е мъж на място и да държи на жената до себе си, а не мама да му нарежда как да живее. Вярно е, че е по-добре да е пълна къща, отколкото да си сам. Когато си млад, когато си здрав и близките ти са около теб разсъждаваш по един начин. С днешна дата (родителите ни вече ги няма) със сестра ми ни се иска пак да сме всички, дори и с проблемите. А пълна къща с едно домакинство без спречкване няма.

А мъжът ти последва ли те?
Защото тук е ключът от палатката.

Темата е за добри примери, не задължително от първо лице опит. Та чувала съм аз, че има такова животно.


Семейните празници си прекарваме семейството - демек аз, мъжът ми, децата и кучето. В дните около тях може да идем на гости на свекърите за 1 ден. С майка ми се виждаме 2-3 пъти годишно, за час-два.
Никой не ми се бърка. Ни за добро, ни за лошо.

Не, остана при мама. Да се жени за нея.

Аз пък останах с впечатление, че много ненавиждат свекърва си и затова попитах . Затова оточних за тези който не понасят , а иначе нищо против нямам и не твърдя ,че като се живее отделно е задължително.  Винаги може да има нормални човешки отношения ,но може и обратното

Някои хора се понасят точно, защото живеят разделени и си уважават различията. Кой живее в едно домакинство с родители, защото много ги обича? Повечето хора се завират в чужда къща от нужда и безизходица. Варианта всеки да си има отделен апартамент в един блок/ къща ми се струва приемлив, но естествено при определени условия. Самият факт, че някой е строил къща за децата си до него обаче говори друго, ама да кажем, че едно време хората са разсъждавали и планирали живота по друг начин.

Тук се дадоха положителни примери, аз им вярвам, защото имам и такъв в семейството, но за съжаление лошите са повече, та съм с едно наум.

Съчувствам ти. И напълно се съгласявам с извода ти.
Само не те подкрепям за подчертания текст. Ами това си е било тяхното жилище, защо да сте вие в по-голямата стая! Няма логика, не знам защо си очаквала за вас да е по-хубавото.

Първо да кажа ,че още пия кафе и не мога да редактирам предния ми коментар 🤣🤣🤣 УТОЧНИМ не с О ,но още спя 🤣🤣🤣. Ще отида и в друга тема 😉😉. Напълно съм съгласна  с всички и ми е безкрайно интересно да чета историите

На семейни празници, както се разберем. Последните 2 години си бяхме вкъщи сами, защото с моя искахме да си празнуваме двамата. Видяхме се с всеки поотделно.

Нямам никакви причини да ненавиждам родителите на приятеля ми Както казах, доволна съм от конфигурацията, имаме пълна свобода и автономност, и контактите с роднини могат да са ни само бонус. Ако не са, лесно се ограничават.

За бъркането, аз не позволявам. Майка ми например е човек, който има склонност да се меси. Да дава непоискани мнения, наклон, когато още живеех при нея - активно да се опитва нещата да стават по нейния начин. Няма как да се живее спокойно така. Затова и дистанция. Баща ми е друг човек, той винаги ми казва - ти си знаеш, аз съм насреща, ако има нужда. Но и с него не бих живяла де - друго е да си господар на собственото си пространство, и нито за мен, нито за него би било по-добре да трябва да се съобразяваме един с друг.

Аз явно съм така известния вид напоследък, еднорог, имам доста нагледни примери на такова съжителство. Мирно и нормално, не казвам щастливо , защото примерно няма фоерверки . Самата аз съм живяла, като малка така, баба и дядо, родителите ми и ние две деца, само хубави спомени имам. Сега имам няколко примера от познати и приятелски семейства. Ми ок са си. Дори едните, понеже живееха в малко жилище 4 възрастни и две деца, възрастните родители сами поеха инициативата да се преместят на село, когато децата станаха по-големи.
Но пак казвам, в по-малък град сме и това е често срещано явление, напълно нормално е и сигурно най-важното отделни етажи, т.е. отделни домакинства.

И аз съм от малък град. Да, често срещано е, но лично за мен това не го прави нормално. Винаги, когато има възможност, съм твърдо "за" всяко семейство да си има отделно жилище.