Пълна къща - примери за щастливо съжителство на няколко поколения

Аз със свекърите не бих живяла никога, дори на различни етажи, че и в един и същи град - абсурд. Майка ми е друга бира. Мъжът ми изключително много я уважава, но и тя е страшно добър и грижовен човек. Свекърите например не се интересуват от нашата дъщеря, а майка ми живота си дава за нея. Двете са си голяма партия, за което много се радвам, тъй като отлично знам какво е чувството да имаш истинска баба (и дядо) до себе си. Връзката между баба и внуче е уникална.

Аз пък не мога да си представя да живеем с мъжа ми и майка ми заедно. Обичам майка си, но характерът й е ужасен - нетактична е, постоянно дудне, намира кусури за всяко нещо, прави забележки и за дребни неща, меси се, налага се постоянно и за всичко, ако не стане на нейната дори за някоя незначителна глупост - почват се драми, ревове и тръшканици. Интелигентна жена е, но понякога говори глупости, които биха обидили и най-търпеливия и широкоскроен човек. Хората трудно я търпят и с право. Много се зарадвах като станах студентка и се махнах от нас, но всъщност с годините тя стана още по-дразнеща. Абсурд да искам да живеем пак заедно, дори едно гости ме натоварва.
Свекърите са разбрани хора и не се месят. Нямам особени забележки там, харесваме се взаимно.

Колежка имам, живеят в една къща те с  годеника й, родителите на момчето, баба и дядо има също в картинката/къщата. По етажи са май разпределени, но къщата е една. доколкото е разказвала, ок е всичко, май си им и харесва, на нея поне, защото имат купено ново отделно жилище, но така и така десета година го ремонтират и не бързат да се отделят. Явно има и такива случаи.

Абе то отстрани…

Едни мои познати също уж бяха щастливи и им харесваше тази конфигурация. Разводът им после беше грозен.

На празниците ми е било най- хубаво. Събирахме се 10- 12 човека, децата щастливи играят,разопаковат се подаръци, кипи еуфория по приготовления.
Пак уточнявам, че свекървата винаги е била, като на гости на етажа ни. Никога не се е месила, със съвети и досаждане. Може би си е до човек, не знам.

Тонка, твоето писание незнайно защо ми напомни на бившата ми свекърва. Тя казваше: " Дъщеря ми кърми цееели три месеца, а снахата (аз) само три месеца."

Там е работата, че не е отстрани, а е от вътре това казаното....от колежката.
Ако искаш вярвай, ако не искаш..недей, все ми е тая лично на мен.
Ако не й харесва, апартаментът ги чака. Защо не са в него?

И на мен ми харесваше да живеем у свекървата или у моите родители, макар, че имахме апартаменти и аз и мъжа ми.И ние правихме 2- 3 години ремонт и после живяхме още 3 години у тях след като се роди второто дете.

Доки, имам някакъв спомен, че ти беше споменавала, че не е било никак лесно нагаждането и е трябвало доста да се отстояваш, за да станат приемливи нещата?

Иначе и на нас като малки, като се съберехме цялата рода на село (моето семейство, баба и дядо, вуйчо и неговото), и ми се струваше доста забавно, имаше си много приятни моменти. Ама като се замисля, имаше си и доста разправии, баба ми с вуйчо ми се дъвкаха, тя не харесваше снахата, всички я обсъждаха, тя и с баща ми не се имаше, вуйна ми пък си теглеше към нейните неща, майка ми също не я долюбваше... Пък си имаше типично битовите дрязги, кой какво ще свърши, кой къде ще спи, кой на кого зарязал децата, кой взел по-хубавата стая, кой се натресъл... всякакви изпълнения е имало и си мисля, че никак не им е било много гот на всички участници. Под повърхността си се усещаше бая напрежение и неприемственост, видни дори за малки деца, а и често си избиваше директно. И това без да живеем заедно за постоянно, а само в определени моменти.

Да, винаги съм се борила и отстоявала. Такъв ми е характера и често ако не стане на мойто, горко им.😄
Не казвам, че всичко е било идеално, но хората от рано разбраха, че за да има мир между мен й синът им, трябва да спазват граници.
Такива свекъри на всички пожелавам.

Това с празниците няма нищо общо. Преди е имало случаи на Бъдни вечер и Коледа да си отидем някъде на СПА с мм. И не сме ходели при никого. После сме били на работа на всички празници и пак не сме ходили никъде.

В последните години ходим на гости и при майка ми и при техните.

Тази Коледа аз поканих всички у нас, защото имахме 3 погребения общо в двете семейства за 2022. Едното от тях беше два дни преди Коледа. Не ни беше до празник, защото загубите бяха твърде тежки. Аз организирах всичко, защото са празници и лошото е факт, но животът е за живите. Нито майка ми се чувства добре без баща ми, който почина преди половин година, нито родителите на мм с техните загуби. Но това е положението, по-добре една вечер заедно, отколкото всеки сам да седи в неговата си къща и да реве.

В такъв момент човек преглъща различията. По НГ трябваше да ходим в чужбина да празнуваме. Отказах екскурзията и останахме в нас. Поканих ги пак. Готварската ми печка изгоря преди пазниците, не купихме нова и на 1 котлон успях да направя два пъти трапеза за 5 човека. Получи се. Мисля, че всички бяха доволни.

Това, че си ходим на гости е едно, а ако живеем заедно ще е съвсем различно. Свекърите останаха да спят на НГ в нас, да не се прибират по нощите, майка ми си хвана такси и отиде да допразнува у леля ми. Беше странно само дори за 1 нощ да спят у нас. В апартамент сме, за двама ни е достатъчен, но за още двама големи не става. А някога тук са живели свекърите, бабата и мм. Просто не знам как се е получавало.

По празниците всеки си празнува у дома - с половинката (и децата, когато са вкъщи). Събираме се в дните след това на сладкиши и кафе/питие, разменяме подаръци. Със семейството на сестра ми имаме традиция на НГ след полунощ (стига да сме си вкъщи) да идем у тях за наздравица или направо излизаме на стълбищната площадка да гледаме фойерверките и да пием шампанско.

Абе хора, по празници всеки се събира със семейството - ние сме три деца и винаги се уговоряме да ходим заедно при нашите с децата, на море през ваканциите. Едно време беше така у баба ми. Щеше да е готино да живеем в близост, ама в една къща - мерси.

Тета, щом не си ти навряна със свекървата е острани. Колежката много неща може да говори..

Едното време свърши, за съвременни източници - надайте се.