Точно така. Няма противоречие.
- Публикувана: 31 ян. 2023, 03:21 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2023, 06:52 ч.
Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?
Този, който цени гените си и държи на тях не би ги дал, но ако му се наложи би взел от този, който не цени и държи на своите, така ли?
Напротив, вече писах, че даряването е акт на силно благородство и човещина. За мен това е водещото, когато се дарява. Непрестанните извъртания на думите и опити за хапливи реплики не подсилват нечия позиция, нито помагат на хората да се поставят на мястото на тези, в ситуацията да имат нужда от донорство. Често казано, много неприятно впечатление ми докара тази тема. Прекалена отбранителност, прекалена нападателност, силна чувствителност, явна язвителност. Какво стои зад всичко това?
Стоят предразсъдъци, на пластове.
Прекалена отбранителност, прекалена нападателност, силна чувствителност, явна язвителност. Какво стои зад всичко това?
Много са умни и остроумни някои. Малко трудно схващат, но нищо.
Този, който цени гените си и държи на тях не би ги дал, но ако му се наложи би взел от този, който не цени и държи на своите, така ли?
Прекалено държа на генетиката за да ползвам чужда яйцеклетка.
Редактирай се още няколко пъти, Магдена 😁
Лъвица, изобщо не хапя и нападам. Просто.ми е любопитно щом някой толкова държи на гените си как приема чужди? То и с кръводаряването е същия хал между другото
Лъвица, изобщо не хапя и нападам. Просто.ми е любопитно щом някой толкова държи на гените си как приема чужди? То и с кръводаряването е същия хал между другото
Предполагам, от безизходица.
Кръводаряването какво отношение има към собствения генетичен материал или потомството?
Стоят предразсъдъци, на пластове.
Прекалена отбранителност, прекалена нападателност, силна чувствителност, явна язвителност. Какво стои зад всичко това?
Какви? На мен ми се струва, че в дъното е някаква дълбока, може би екзистенциална несигурност. Може би също страх, че обществото ще осъди, ще отхвърли. Мога да изброя и други неща, но темата започна да става дори по-грозна, отколкото беше и не желая някой да се почувства атакуван. Разбирам, че темата е доста чувствителна, но с такъв подход, единствено се настройват двете страни една срещу друга, без изобщо това да е била първоначалната нагласа.
Ако мъжът ви ви каже, че някога е бил дарител на материал на банка за сперма как бихте се почувствали?
Бихте ли искали да знаете за това или не?
И кога бихте искали да ви каже - още като гаджета или след сватбата? Може ли да разлюбите някого заради това?
Темата е чисто хипотетична и това нали някой е донор си е негова работа уж. Голяма част от материала сигурно се изхвърля и не се ползва. А и ако е единичен случай вероятно не е ползван.
Но би ли ви било страх, че сина или дъщеря ви може да се ожени за свой полусестра/полубрат?
Бихте ли искали да знаете за това или не?
И кога бихте искали да ви каже - още като гаджета или след сватбата? Може ли да разлюбите някого заради това?
Темата е чисто хипотетична и това нали някой е донор си е негова работа уж. Голяма част от материала сигурно се изхвърля и не се ползва. А и ако е единичен случай вероятно не е ползван.
Но би ли ви било страх, че сина или дъщеря ви може да се ожени за свой полусестра/полубрат?
Ами аргументацията очевидно не свърши работа. Обясни се десет пъти - едно си баба бае.
Нито аз, нито Лъвица, нито Обич Синеока или Мис Вандерлъст сме опитвали да омаловажим или подиграем усещането на тези, за които генетичният материал е "една клетка" без особена връзка с детето, което се получава от нея. Обратно, от другата страна се внушава, волно или не, че тази незначителност е обективна и е нормално да важи за всички, че яйцеклетката не е нищо по-различно от банка кръв - а то нищо общо няма! - и че ценим не потенциалното си потомство, а по някаква причина клетките си, било еритроцити или изтичащи в тоалетната яйцеклетки.
Още десет пъти се обясни, че няма противоречие между това схващане и възможността да обичаш като свое и биологично чуждо дете - в отговор плоска шега и още по-плоска и немощна ирония на това, че редактирам. Как точно трябва да се отговори?
Нито аз, нито Лъвица, нито Обич Синеока или Мис Вандерлъст сме опитвали да омаловажим или подиграем усещането на тези, за които генетичният материал е "една клетка" без особена връзка с детето, което се получава от нея. Обратно, от другата страна се внушава, волно или не, че тази незначителност е обективна и е нормално да важи за всички, че яйцеклетката не е нищо по-различно от банка кръв - а то нищо общо няма! - и че ценим не потенциалното си потомство, а по някаква причина клетките си, било еритроцити или изтичащи в тоалетната яйцеклетки.
Още десет пъти се обясни, че няма противоречие между това схващане и възможността да обичаш като свое и биологично чуждо дете - в отговор плоска шега и още по-плоска и немощна ирония на това, че редактирам. Как точно трябва да се отговори?
Именно- предасъдък.
Може би също страх, че обществото ще осъди, ще отхвърли.
Стоят предразсъдъци, на пластове.
Прекалена отбранителност, прекалена нападателност, силна чувствителност, явна язвителност. Какво стои зад всичко това?
Може би също страх, че обществото ще осъди, ще отхвърли.