Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?

  • 12 510
  • 368
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 19 366
За мен е същото. Защото детето става конкретно дете след раждането си и то се получава при редица обстоятелства, а само 1 клетка не е достатъчна. Неслучайно дори и при ин витро се налагат по няколко опита, за да се получи. И подходяща среда, и подбран сперматозоид, и определени хранителни вещества, и подходяща температура и т.н. Т.е. дори и тази толкова важна яйцеклетка не струва нищо, без редица други обстоятелства.

Осиновяването няма нищо общо, защото тогава това дете не е само клетка, а е износено и родено от жената същество.
Една самостоятелна клетка няма в себе си живот и не е способна да оцелее сама.

# 76
  • София
  • Мнения: 16 228
Яйцеклетката дори и твоя, детето няма как да е.
Детето става такова, каквото го отгледат и възпитат родителите му и каквато комбинация се получи от тази миниатюрна клетка, гените на бащата и всички останали фактори от средата, в която расте.
Все едно донорката да претендира, че най-малкият ми син е неин. Ми не е. Той попива всичко от мен - от кърмата, през ласките до отношението. Онази клетка реално не е той.
А и стигне ли някой до донорска яйцеклетка, това дете обичайно е много желано, обичано и обгрижвано.

За мен си е. Щом носи моите гени, винаги ще го чувствам като свое. Всеки човек е бил яйцеклетка, преди да се развие. Яйцеклетките, които се изхвърлят с цикъла, не се развиват, но тази ще се развие.

Това, разбира се, съм аз. Има много хора, които имат съвсем друг поглед. Нямам против донорството, но ясно разбирам, че не е за мен. Същото със сурогатното майчинство. Това е избор, който не бих направила, но много хора го правят. Когато това са легализирани процеси и всички страни са се съгласили, естествено, че детето си е твое. И естествено, че то е взело много от теб, а след определено време, вероятно и повече, отколкото от биологичната си майка. Все пак, то носи и частица от нея. За нея може би няма значение, за него може и да има, в даден момент. За мен винаги би имало, ако е мое биологично дете. За самото дете, обикновено винаги отглеждащият родител е възприеман като истинският родител - с него е връзката. Но някакво любопитство и влечение към биологичният родител също е очаквано и нормално. С донорска яйцеклетка обаче, предполагам доста по-малко, отколкото при осиновяване.

# 77
  • Мнения: 15 357
Детето е на майка си и баща си, които са го отгледали. Една яйцеклетка не ме прави нечия майка. Но пък дава смисъл в живота на някоя изстрадала майка. Моето мнение е това.
Имаме дете в групата в яслата на дъщеря ми, което е от донорска яйцеклетка, майката в общия чат написа по един повод " няма как да прилича на мен, генетично не е мой". Генетично, иначе си е неин. И няма никакви притеснения тя като реципиент.

# 78
  • София
  • Мнения: 19 366
Детето е на жената, която го е носила 9 месеца и го е родила.

# 79
  • Пловдив
  • Мнения: 20 681
Добре, де, и сто пъти да го повторите, какво точно ще се промени?
Аз разбирам, не го научавам сега, знам го очевидно, че за някои хора е така, и в това няма нищо лошо, напротив, хубаво е, че има откъде да се вземе донорски материал, казвам го съвсем искрено. Нещо повече, ако имах нужда от донорска яйцеклетка, сигурно бих се възползвала. Ако моя много близка жена (дъщеря, сестра и пр.) имаше нужда от сурогат, сигурно също бих станала.

Ако поантата е "не е нормално отношение като вашето, една клетка за всеки трябва да бъде само клетка, все едно отишла в канализацията" - по-добре недейте. Не, не трябва непременно да е така, съвсем нормално и природно е и когато не е.

П.П. Осиновеното дете друга жена го е носила и родила, то на кого е?
Няма такива категорични правила, важащи за всеки случай.

# 80
  • София
  • Мнения: 16 228
Добре, де, и сто пъти да го повторите, какво точно ще се промени?
Аз разбирам, не го научавам сега, знам го очевидно, че за някои хора е така и в това няма нищо лошо, напротив, хубаво е, че има откъде да се вземе донорски материал, казвам го съвсем искрено.

Ако поантата е "не е нормално отношение като вашето, една клетка за всеки трябва да бъде само клетка, все едно отишла в канализацията" - по-добре недейте.

Абсолютно. И аз не виждам нужда от това омаловажаване на чувствата на една жена към потенциалното й потомство. Дори да е само една яйцеклетка, една донорка е минала през хормонални стимулации и неприятни процедури, за да може да я дари. Излишно грубо и неуважително ми се струва това отношение. Не сме дошли да ви искаме децата, споко.

# 81
  • Пловдив
  • Мнения: 20 681
Да, но даже и в стимулациите не е същината.
И за мъж, който минава само една... в чашка, важи същото. Не е ненормално, ако чувства това потенциално потомство като свое. Просто това трябва да си го прецени човек, преди да стане донор.

# 82
  • Мнения: 5 905
Имаме дете в групата в яслата на дъщеря ми, което е от донорска яйцеклетка, майката в общия чат написа по един повод " няма как да прилича на мен, генетично не е мой". Генетично, иначе си е неин. И няма никакви притеснения тя като реципиент.

Стана ми интересно. Какво налага подобно споделяне с непознати хора?! Според мен показва, че жената изобщо не приема детето си като свое, при все че го е износила.

# 83
  • Пловдив
  • Мнения: 20 681
Според мен нищо такова не показва. Все едно осиновяване да се крие. Някои крият от всеки външен, някои казват на близки, някои сигурно - на всеки.

# 84
  • Мнения: 5 905
Според мен нищо такова не показва. Все едно осиновяване да се крие. Някои крият от всеки външен, някои казват на близки, някои сигурно - на всеки.

Не става въпрос да се крие, а да се развява наляво и надясно. Но наистина всеки си преценява. Аз съм на принципа ‘need to know’ 🤣

# 85
  • София
  • Мнения: 19 366
Магдена, не критикувам никого.
Това, че не разбирам подобна гледна точка, не означава, че не я приемам за нормална.

Виж, това вече ми е ненормално чак в детската градина да подчертаваш, че роденото от теб дете не е твое. Още повече, че генетиците подбират така донорите, че да има максимум прилика.

# 86
  • Пловдив
  • Мнения: 20 681
Тя не го развява според мен, казала го е по относим повод.

Аз съм на принципа да не се крие. Не, разбира се, да се бие тъпан и без повод, то по принцип си е странно, ако нещо се казва, без да те питат и без да има връзка; но да не се премълчава непременно по повод. Хората са различни и никакъв извод според мен не следва от подобно изказване.

# 87
  • Мнения: 1 531
Оня ден го коментирахме с жена ми и казах, че бих дарил, тя нямаше напротив. Малко в кръга на майтапа го казахме, но наистина бих дарил. Друг е въпросът, че и ние се замислихме какво става ако синът ни се ожени/омъжи за свои полусестра или полубрат.

# 88
  • Мнения: 10 352
Ако синът ти се омъжи за полубрат, нищо няма да стане Joy

# 89
  • Мнения: 15 357
Жената за която споменах не го приема  явно за странно, срамно и необичайно. Беше свързано с проговаряне. И изобщо искала казала, нейни си потребности. Споменах го във връзка с "мое дете" и си казах мнението напълно добронамерено за това, което аз лично чувствам. Не казвам, че моето е правилно, просто аз така го усещам.

Общи условия

Активация на акаунт