Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?

Това съответства напълно и на моето виждане по въпроса. Тази половина от гените, които идват от женска страна, ще са мои и там ще е закодирана биологичната информация на моите близки и предци.
.....

Де факто излиза, че ако една двойка влезе в клиниката и по ред причини трябва да използва дарителски генетичен материал, т.е. в жената се развие бременност от генетично не нейна яйцеклетка, то детето си е нейно, защото тя го носи, превръща го от няколко клетки живот в човек. Накрая тя е майка на своето дете.

Ако обаче на една жена и имплантират генетично чужда оплодена яйцеклетка, тя я износи и накрая роди, ако е подписала договор за сурогатство изведнъж се сменя песента - на биологичната майка и се казва то детето си е твое, нищо, че го износила и родила другата жена. Но във фактическото положение за детето няма разлика, то не знае кой къде си е положил подписа и през чия карта е минала транзакцията.

Така че си имам едно наум да не абсолютизирам при асистираната репродукция кое дете чие е и на кого въобще пък не било, нюансите са повече и водите са по-дълбоки.

Моето виждане е /и май бг закона/ че майката е тази, която износва и ражда. Аз лично не бих дарила яйцеклетки, не обичам медицински процедури и гледам да са минимум.

За мен пък изобщо не е важно генетичния материал, кой го е износил и дали е биологино мое или не. По-важното е, че го гледам. Даже нямам нищо против осиновяването.

Ама какво значи “даже” нямам против осиновяването?
Имам близка, която е осиновена и не само че е най-малкото обичана колкото нас, ами даже глезенето беше и в повече.
Според мен, когато на една двойка се наложи да мине през дълъг път на асистирана репродукция, се сменя целия мироглед.
Аз също съм за даряването и на женски и мъжки донорски материал, но мисля, че за себе си бих мислила като Лъвица.
И не, осиновяването за мен няма общо с даряването на яйцеклетки или реципрочно -  сперма.

Иначе осъзнавам колко е лицемерно, но ако ако ни се беше наложило нямаше да имам и грам скрупули да се възползвам от донорски материал все едно какъв.

Всеки с разбиранията си.
Аз не бих осиновила, нито дала за осиновяване, както не бих станала или ползвала сурогатна майка.

Аз лично исках да даря яйцеклетка, но поради здравословен проблем се отложи, а после дойде Ковид капана и след това и забременях. Нямам сантимент към яйцеклетка, която бих дарила, не приемам, че децата ще се мои или сестри/братя на моите деца. Това бебе няма да е в мен, няма да ми чува сърцето, няма да го родя, кърмя, гледам. По тази причина и не разбирам сурогатното майчинство. Да, бебето в теб генетично не е на 100% твое, но го храни твоето тяло споделяте едно кръвообращение. 🤷‍♀️ Яйцеклетка не е равно на бебе, защото има едни 9 месеца, които превръщат нищото в нещо.
Осиновяването е чудесно, няма общо с напредналата медицина. Жена родила и оставила дете е родилка, не майка.

Донорството е трудна тема.
Ако става дума за сперма и яйцеклетка, все е генетичен материал.
А даряващите мислят по друг начин, поне така мисля.
Не мислят за гените си, а че ще помогнат на други в нужда, по желание го правят.
Докато другият избор, често е в ръцете на роднини и спрямо техните възприятия.

Не на сто - на нито един процент не е твое генетично. Казвам го, понеже съм срещала някакви митове за обратното.
Което не пречи ти да си му майка. Както нищо не пречи осиновителката да е майка, както и нищо не пречи ползващата се от сурогатно майчинство да е майка.

Това са няколко елемента и в случаите, когато не сочат едно и също лице, няма само един елемент, който да е водещ, а е различно според случая. Жената, която те е отгледала като най-близката ти жена, може да е осиновителка (и тогава ти е майка), но може да ти е леля, баба или мащеха. Жената, която те е родила, може да ти е майка, може да е сурогат (да, знам какъв е законът в България и не говоря за закона в България), а може да е и биологичната майка на осиновено по обичайния път дете. Няма "майката е тази, която...". Няма едно и също "тази, която...". И няма общоважащо за всички разсъждение: "ама това е само клетка". Чудесно е, че не всеки го чувства така, за да могат нуждаещите се от донор да станат също родители. Няма как чувствата на останалите да бъдат променени и не е нужно да се опитва. Всяко дете, родено от моя яйцеклетка, аз по всяка вероятност бих го чувствала като мое. Без значение как е за Марийка. Това е положението и много хора са така. Напълно възможно е да чувствам като мое и отгледано от мен като мое биологично чуждо дете, това не отменя другото.

И за баща, донор, оплодител и квото там е аналогично, само без елемента раждане.


+1. На пръв поглед е лицемерно, но идва от това, че хората са различни. Донорът на материала ще е човек, за когото това е само клетка. Което също не е лошо, не е неправилно, не е глупаво, не го прецаква по някакъв начин, просто друг вид възприемане. И всички доволни.

Ами обикновено хората, които могат да имат собсветни деца, са против да осиновят. Осиновяват само ако обстоятелствата ги притиснат в ъгъла. А аз лично предложих на жена ми да си осиновим преди да имаме собствени. Но тя не искаше и затова си имаме наше.

Не е така. Аз бих осиновила дете и това ми щение не е обвързано с наличието на биологично.
Като цяло, не гледам емоционално на биологичния материал - гледам на крайния резултат като на душа в тяло. Моя, чужда - все любов.

И аз така мисля.

Преди години събирах информация по темата.
Доколкото си спомням спермата, която се използва в Бъглария е най-често събирана в Сландинавските държави.
Съответно материалът взет от нашата държава, би се употребил в Европейска, но възможно по-далечна от Бг.
Не знам към днешна дата как стои въпросът  но не ми се вярва при нас (където дори осиновения индивид няма достъп до информация за донора) да се използва сперма от сънародници.
Така че действително липсва реален шанс да се срещнат и влюбят и създадат поколение  полусестра/-брат.

За жените не знам какво мислят по въпроса. Аз не бих коментирал с партньорката си - не смятам, че е важна тема.

Можеш да си избереш с какъв произход да е донорът, който ще ползваш.

А пък за злоупотреби никой, никога не е чувал.