Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?

  • 12 565
  • 368
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 19 419
Абсолютно съм съгласна с Горджи.
Двете неща нямат нищо общо.
Още повече, че при донорството има ограничения, докато при другите неща няма. Всеки може да има незаконни братя и сестри, както и законни, за които не са му казвали,докато при донорството те са ограничени до 5 живородени, вкл. родните деца на донора.
Това, което знам за донорката ми, е, че живее в Малага и има 2 дъщери. Т.е. освен синът ми има право да дари материал или да роди само за още 2 деца. Такива 2 деца може и никога да не се родят, а шансът синът ми да срещне тези 2 момичета е 1:7,888 милиарда.
Далеч по-малък е шансът, отколкото ако се окаже изведнъж, че баща му е направил случайно 2-3 комшийски дечица. Wink
Всъщност, донорството е доброволно и за донора, и за рецепиента. Който го е страх, да не предприема тази стъпка. Тя рядко е плод на каприз. По същата логика, правили ли сте изследване за родствена връзка с партньорите си, когато сте се събрали? Далеч по-притеснително е безразборното правене на "незаконни" деца, съдейки по последните мнения.

# 106
  • Мнения: 1 533
Това е идеята на брака. Да не се правят деца наляво и надясно. Аз казах, че не съм провира донорството. Против съм да няма прозрачност. Всеки замесен е хубаво да знае имената и локациите на всички други замесени. Както при стандартно осеменяване, така и при донорски и каквото и да е друго. Шансът аз да се оженя точно за съпругата ми, а не за някоя друга, пак е бил 1 на не знам колко милиарда, ама ето че се е случило.

# 107
  • Мнения: 10 352
И ако утре ти цъфнат 5 деца, които искат да си им баща, просто защото си дарил донорски материал, какво ще правиш?
И като се е случило да се ожениш точно за тази жена, се оказа и че ти е сестра ли? Нещо ти се губи нишката...

# 108
  • София
  • Мнения: 19 419
А, сакън. Аз съм го износила, родила, кърмила, гледала и т.н. това дете и изобщо не смятам, че е нужно да познава някаква чужда жена, която е дала само 1 клетка с големина 130 микрона и няма друго общо с него. Нямам и намерение да му обърквам главата с някакви хипотетични 2 майки и подобни.
Донорството не е тема табу в нашето семейство, но донорката никога няма да му бъде представена като майка.
Реално погледнато нещата са точно наопаки. Донорката (за разлика от жените, които раждат и дават за осиновяване) няма намерение да роди това дете и без майката, която го износва то е щяло да бъде поредният мензис на донорката. Аналогично е за донорството на сперматозоиди. Мъжът не иска да става баща и ако не е бащата, който ще отгледа детето, донорът спокойно може да се изпразни в тоалетната. Т.е. родителите са тези, които правят детето от донорски материал човек. Във всеки един смисъл на думата.
Аз също не бих желала, ако бях дарила, утре да дойдат разни чужди деца с претенции към мен.
Футболеро, не казваш дали сте правили изследвания с жена ти. Може бащите ви да са се заиграли някога и да не помнят с кого даже.
Шансът човек да срещне свой "незаконен" брат/сестра е в пъти по-голям, отколкото такъв от донора, пък и дете от донорски материал винаги може да има 1 на ум и да се изследва, докато всички други стреляме насляпо.Wink
Съпоставянето с извънбрачните връзки не е на място в контекста на донорството.

Последна редакция: сб, 11 фев 2023, 13:59 от Fever Ray

# 109
  • Мнения: 2 238
Не се заяждам. Питам съвсем сериозно.
Донорството на яйцеклетки/сперматозоиди у нас е анонимно и детето от донорските клетки се износва и ражда от рождената си майка и неговите родители биологично, законово и документално нямат общо с донорите. Т.е. няма как този брат да е от донорски материал.
Затова питам дали е полубрат от донорство и как сте се открили.
Като майка на дете от донорска яйцеклетка питам.
Може и синът ми след 40 г. да срещне свой полугенетичен брат или сестра. Интересно ми е как.
Защото като юрист съм срещала много случаи на братя и сестри, които разбират един за друг след 30-40-50-60 години и не ме изненадва. Даже най-често се случва след смъртта на общия родител, когато някое от децата извади удостоверение за наследници.

Справки: виж заглавието на темата и питането на момичето. Сметнах, че последния въпрос и е най-важен и там са страховете и. Споделих нещо, което може би би и било от полза. Винаги е добре да има прозрачност и без много тайни в едно семейство. Аз лично съм страдала от такива семейни тайни, защото на село един луд подмяташе, като ме види, че аз съм на {име} от втората жена. Умувала съм над това, но добре че съм най-малкото дете и тези думи за мен нямаха почва да ме уязвят.

Мисълта ми е, ако някой е (бил) донор, нека се знае. Още повече ако го е направил от благородни подбуди.

А на притеснението на момичето бих казала, че при кръвосмешението рисковете са АКО в рода има генетична мутация, то срещата с точно същата генетична мутация може да я подсили и да се изяви в пълен размер в поколението. Но това е, АКО има такава мутация. Връщайки се назад във времето, особено в малки населени места, родниниските връзки си ги има и макар и рядко, такова засичане на фатални гени се случва. Просто между непосредствени кръвни роднини до 3 коляно, рисковете са по-големи. Но ако човек си знае, че единия му родител е бил донор някога, информиран е, най-малкото може да се изследва за генетични аномалии и да бъде нащрек за неочаквана 'среща' 😀

Сега обратно на вашата тема, която разводнихте за или против донорството, кой има права на родител и т н, част от принципите са фиксирани от законодателството. Извън него, никой не спира никой да се чувства родител, когато смята, че е такъв. Себеусещането и самоопределянето, доколкото знам, все още са лични и неприкосновени права.

Аз уважавам всякакви виждания, стига някой да не ми налага своите, не накърнява интереса и доброто на семейството ми и съответно аз спавзвам същото спрямо другите. Някога съм имала желание да даря яйцеклетки. Успях само да събирам и даря урината си в продължение на 3 месеца, докато бях бременна. Използва се за извличане на хормон и приложението му в АРТ. Ситуацуята св обърна и ми се наложи аз да получа яйцеклетки, но на този етап не бяха 'моите'. Ще видим занапред.

П. П. Допълвам се, баща ми ни запозна с моя полубрат, когато се прибрах от странстване. И той си беше възобновил контакта с него сравнително наскоро. В онези времена често това е била цената, за да има нормален и сполучлив брак. Разводите бяха рядкост.

Последна редакция: сб, 11 фев 2023, 15:05 от Mama2288

# 110
  • София
  • Мнения: 16 258
Разликата в шанса да срещнеш полубрат/сестра от донорска яйцеклетка и от шавлив баща идва от евентуално по-близко разстояние във втория случай. Но и това не е сигурно, а светът е малък в днешно време. Затова наистина изследванията са най-добрият вариант.

Донорството е тайна, защото независимо кой какво си мисли като дарява, винаги може да избие някакъв инстинкт, че това дете е негово (те жени, направили аборт, страдат по изгубената "клетка"). Примерно, жена с две родени деца, които в даден момент загиват, тя вече не може да си роди други, и изведнъж се сеща, че някъде там нейна яйцеклетка е станала дете. Но дори такива екстремни варианти не са нужни. По спомен, един мъж който не му се занимавало да е баща, в даден момент му се приискало, открил си донорските деца, и си създал "семейни отношения". Затова е и тайната, за да се предпазят небиологичните родители от нежелани намеси (аналогично с осиновяването).

Детето също може да поиска да потърси биологичните си родители. Определено не е взело само една клетка от тях. В тази клетка са закодирани 50% от гените му. Ако например има необикновен музикален талант, това ще е директно наследство от биологичен родител. Същото със специфични физически характеристики - примерно, трапчинки, или ако е левичар. Ако пък някой ден се наложи трансплантация например, биологичните роднини биха били съвместими. Мисля, че и за такива случаи съм чувала, където са били издирени и са съдействали в такава ситуация.

Иначе не съм сигурна, че тоталното отричане на биологичния родител е правилната стратегия. Разбира се, той няма да бъде представен като майка/баща, но дали детето няма да почувства вид отхвърляне, ако той е сведен до нищо и неговият материал също е сведен до нищо? Дали няма детето да се почувства по-добре, ако това бъде представено като едно дарение от благороден човек, и всяко общо нещо, което то открие, като поредния дар? Не се опитвам да давам наклон, да не ме разберете погрешно, просто разсъждавам. За мен хубаво детето да чувства всяка част от себе си като важна и приета, а не отречена и отхвърлена. Обратното може да избие в неприятни посоки. Такава ситуация има своите деликатни моменти и страхът да не бъде поставено под съмнение майчинство не трябва да е водещ в решаването им - самото дете смятам, е по-малко вероятно да почувства такова нещо, ако вижда майката отворена, открита и приемаща.

Последна редакция: сб, 11 фев 2023, 16:03 от Лъвица

# 111
  • Мнения: 1 533
Fever, много лично го прие, явно защото темата ти е лична. Аз ти казвам какво смятам за морално спрямо всички замесени, ти ми развиваш теории как бащите ни се заиграли. Може, ако е така, ще се радвам да ми споделят за да знам. Така както смятам, че и твоето дете ще е хубаво да знае всичко. Не казвам, че не си му майка. Не казвам, че донорът има права. Казвам, че е хубаво всички замесени да знаят всичко. Пък ти ако искаш крий. Това е личното ми мнение. Но да знаеш, че скритото винаги излиза наяве и после ти ще обереш негативите от тайната, пък дори и сега да си с добри намерения. Тези деца винаги усещат инстинктивно, че има тайна. Чувал съм го от осиновени.

# 112
  • София
  • Мнения: 19 419
Футболеро, както казах, в нашето семейство това не е тема табу. Още повече, че това е петото ни дете и всички (също и близнаците на една от племенниците ми) по един или друг начин са продукт на АРТ, а втората ни дъщеря дори работи в тази област. И тези теми се коментират напълно свободно у нас.
Личният прием идва от поставянето под общ знаменател на несравними неща, нищо повече.

Лъвица, съгласна съм с с теб, но до частта, че донорът надали ще иска контакт, щом сам не ражда и отглежда това дете. Освен в описаните от теб изключения. Ако искат контакт с детето, донорите надали биха се включвали анонимно в процедурите. Процесът е двустранен, а не е омаловажаване на приноса им.

# 113
  • Мнения: 10 352
Повечето хора казват на децата си, че са осиновени, или заченати с донорски материал. Това не променя факта, че донорите си остават анонимни. Няма как всички замесени страни да са ясни.

# 114
  • София
  • Мнения: 16 258
Разбира се, голяма рядкост е донорът да поиска контакт. Вероятно процентът е пренебрежимо нисък.

Също е хубаво, че темата се обсъжда свободно у вас. Аз за миг се поставих на мястото на едно такова дете. И например си помислих, ако имам нещо специфично, умение, талант, физическа даденост, която не намирам у роднините си и мога да заключа, че идва от биологичния ми родител - как бих се почувствала да чуя, че той нищо не ми е дал? На хората е заложено да търсят произхода си. Аз съм се чудила например, кой друг в родата е със сини очи, от кого съм взела техническите умения, защо ми върви математиката, а не историята. Тези неща са важни за да се почувстваш, всякаш принадлежиш. Едно дете ще открие много общо с родителите си, но когато днк-то е друго, ще открие и различно. Важно е това различно също да бъде признато и прието, а не символ на нещо отречено и отхвърлено.

Назад пък някой спомена сурогатното майчинство. Дали една майка на дете от сурогатна майка не казва на детето си, не е важно кой те е износил, важно е чии гени носиш? Ами ако тези деца се срещнат и едното каже на другото, не е важно твоето, моето е важно? Затова и поставянето на едни условия, както и отричането на други, трябва да става внимателно. В днешния свят има всякакви обстоятелства, които създават съвсем нови перспективи. Важно е как детската психика ще бъде навигарана през тези предизвикателства.

# 115
  • Мнения: 15 357
Донорът няма право да иска контанкт. Никакво при това.

# 116
  • София
  • Мнения: 16 258
Няма, но хората искат и правят много неща, които нямат право да правят.

# 117
  • Мнения: 5 911
Нищо не крия от сина си, нито от семейството. Той все пак е вече на 10 години и е наясно, че бебетата не идват от щъркелите.

# 118
  • Мнения: 1 359
Няма никакво значение дали баща ти се е заиграл или си роден от донорски материал. Вероятността брат и сестра да се срещнат в живота си остава една и съща.

# 119
  • Мнения: 10 352
Ако си е играл с комшийката, вероятността е доста по-голяма...

Общи условия

Активация на акаунт