Публикувана: 31 ян. 2023, 03:21 ч.
Последно мнение: 5 апр. 2023, 06:52 ч.

Бихте ли искали да знаете ако вашият мъж е бил донор на сперма?

12 536
368
1

# 255 3 апр. 2023, 06:51 ч.

София
Мнения: 19 384

Ревността няма нищо общо.
Просто след Н на брой неуспешни опита инвитро - бързо разбираш, че една клетка сама по себе си не значи нищо, когато не са налични съвкупност от условия.
А след успешно инвитро, докато гушкаш вече роденото си дете и подписваш решението за съдбата на останалите (жизнеспособни) ембриони (вече не просто клетки) - бързо осъзнаваш колко безсмислена е сляпата привързаност към гените.

Мис, при сурогатството създаваш, износваш, раждаш и даваш чуждо дете на чужди хора.
При донорството - ползваш чужда клетка, но тя се опложда от партньора ти, създаваш, износваш и раждаш ти собственото си дете.

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 06:59 от Fever Ray

# 256 3 апр. 2023, 08:26 ч.

Мнения: 15 357

Февър, мислих, че съм една от малкото дето не милеят за ембрионите си. Не че имам някакви де, всички ги ползвах, но и да имах нямаше да са ми скъпи, бих ги дарила на клиниката за научни цели. Ембрион на 5 дни по никой начин не го приемам като мое дете и нямам никакви сантименти, това е просто съвкупност от клетки.

# 257 3 апр. 2023, 08:52 ч.

София
Мнения: 16 232

Фивър, не всички са оплодени от мъжа. Понякога яйцеклетката е на жената. Понякога сперматозоидът е на мъжа. Понякога и двете са техни, понякога никое. Понякога жената износва, понякога друга жена износва. А при осиновяване, осиновителите нито правят това, нито дават гени. Толкова варианти, в които веднъж едно те прави законната "майка", в друг случай - точно обратното. Аз мога да си представя, че след н на брой тежки процедури, много неща губят значение. Което не значи, че те нямат значение наистина. Може би значи, че човек претръпва, губи чувствителност, притъпява инстинкти. Може и да значи, че в борбата, мъката, отчаянието - тотално пренарежда приоритетите и сменя нагласите. Това обаче по никакъв начин не прави грешни и невалидни емоциите и усещанията на други хора. Всеки си има свой път. Всеки формира своите усещания, емоции, привързаност - извървявайки този път.

# 258 3 апр. 2023, 11:46 ч.

Пловдив
Мнения: 20 682

За сто и осемнадесети път: не става дума ни най-малко за привързаност към клетки или ембриони. На мен също не би ми пукало за унищожен ембрион, освен ако не съм разчитала на него за бременност, разбира се. Става дума за дете, което евентуално би се появило от тези клетки или ембриони и което би носело гените на източника на клетките/ембрионите. За това става дума. Нищо, че не всеки ембрион ставал дете, че трябвало някой да го износи, че може да чувстваш като най-свое дете, което не носи твоите гени (от донор или осиновено например), че не знам кво - естествено, че е така, но фактът си е факт: не е като да няма нищо общо между "една клетка" и родения от нея човек. Огромно общо има. Не е единственото, което има значение, но е едно от нещата със значение. И е напълно съвместимо дори у един човек и с любов към "чуждо" биологично дете.

Скрит текст:

Ако ставаше дума за "една клетка", то например на никой мъж, случайно, без дори да разбере, направил дете като страничен ефект от другото занимание, не би следвало да му пука за това дете - но в много случаи не е така, дори в част от случаите, когато не се търси "отговорност" от въпросния мъж. На някои не им пука, но други си търсят децата, макар майките да се опитват да ги скрият от тях, някои са против да се прави аборт... Понякога бабата и дядото си искат внука. Заложено ни е да са ни важни нашите гени.

Съвсем нормално е не всеки да чувства нещата така - хората са различни. Просто не бива да се обяснява как другото е неправилно, необосновано, безпричинно...

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 11:52 от Магдена

# 259 3 апр. 2023, 13:51 ч.

Мнения: X

Фивър, сурогатното мачйинство често използва яйцеклетка от неизносващата бремеността жена и сперматозоид от нейният съпруг.

Ако гените и яйцеклетката/ сперматозида не са чак толкова важни и тяхният генетичен код не е от значение, не биха се търсили биологични родители при основяване/ че и при дарение на яйецеклтки в бъдеще. Всеки човек иска да знае откъде произхожда и какви генетични мутации/ закономерности носи, с какво прилича на роднините си и откъде идват тези му заложби и интереси.

# 260 3 апр. 2023, 14:08 ч.

Мнения: 22 634

Не, няма да ме интересува.

# 261 3 апр. 2023, 14:28 ч.

Мнения: 2 052

Винаги и навсякъде е било белег на нормално развитие на инстинктите, на нормален характер и на интелигентност да намираш за важни носителите на гените ти. Обратното - да изоставиш, да отхвърлиш, да отпратиш, ако се появи един ден на вратата ти - е белег за низост. Не знам докъде сме я докарали, щом вродената нагласа у човека да се вълнува от поколението си и обстоятелствата около тях има нужда от пространни обяснения или аргументация в защита на естественото.
И да, разбира се, че за мен ще е важно да знам дали мъжът ми съзнателно е оставил отворена възможността да създаде поколение някога, някъде, с произволна непозната жена и никога да не узнае дали или познае децата си.

# 262 3 апр. 2023, 14:31 ч.

Мнения: 2 638

Изоставените за осиновяване деца ли визираш?

# 263 3 апр. 2023, 14:33 ч.

Пловдив
Мнения: 20 682

Не може да се говори за "низост" обаче както при донорството, така и дори при оставянето за осиновяване, когато е по принуда от някакъв вид, обстоятелства всякакви. Мотивът при донорството в много случаи е точно помощ без други задни мисли и това е похвално.

Вече да се крие от партньора, е странно според мен.

За другото ясно, че +1 към Обич Синеока, коментирам твърде крайното изказване за низостта.

# 264 3 апр. 2023, 14:37 ч.

Мнения: 2 052

Цитат на: ‘Krist в пн, 03 апр 2023, 14:31

Изоставените за осиновяване деца ли визираш?

Абсолютно не е наложително да става въпрос за крайни случаи и неблагоприятни житейски сценарии, където раздялата на поколенията е неизбежна.
Става въпрос за обичайните изоставяния - бащата, който се развежда с майката и барабар с нея и с децата, или по-редките, но съществуващи случаи на майки, изоставили децата си при бащата или баби и "продължили напред". Тях аплодираме ли ги?

# 265 3 апр. 2023, 14:39 ч.

Мнения: 10 352

Защо да е странно? Всеки има право да не споделя подобна информация. Аз например не бих споделила, нито пък искам да знам, ако партньорът ми е бил донор.

Обич синеока, какво общо имат изоставените деца с даряването на яйцеклетки и сперма?

# 266 3 апр. 2023, 14:40 ч.

Пловдив
Мнения: 20 682

Тънка е границата при "обичайните изоставяния" между изоставяне и "толкова си може", толкова му е разбирането за грижа. Wink

Има и междинни варианти - детето при баба/дядо, но майката се интересува, идва, взема, дава издръжка; при мама, но бащата от време на време се вижда с него... и т.н.

Елунария, общото е нормалността на това, да те интересува собственият "ген", собствената "кръв", така го разбирам.

А защо е странно скриването, не мога да обясня съвсем рационално, но това е едно от нещата, които ми се струва нормално и коректно да се съобщят на партньор или на друг много близък от семейството. Като потайност ми изглежда обратното, поне на мен. Потайността извън норма най-често е подозрителна, без оглед на значението на конкретното обстоятелство. Wink

Последна редакция: пн, 03 апр 2023, 14:46 от Магдена

# 267 3 апр. 2023, 14:44 ч.

Мнения: 2 052

Цитат на: Elunaria в пн, 03 апр 2023, 14:39

Обич синеока, какво общо имат изоставените деца с даряването на яйцеклетки и сперма?

Магдена съвсем точно ми е разчела посоката на мислите.

Елунария, ти защо не би споделила? Освен че нищо не те задължава, каква е твоята мотивация да запазиш в тайна и съответно да не искаш да знаеш? Кое прави знанието по-нежеланата от теб възможност?

Последна редакция: вт, 04 апр 2023, 01:10 от Обич Синеока

# 268 3 апр. 2023, 14:49 ч.

Мнения: 2 638

Ако нямахте друг шанс за забременяване с Вашият съпруг- щяхте ли да се решите за донорска яйцеклетка?

# 269 3 апр. 2023, 14:52 ч.

Пловдив
Мнения: 20 682

Аз казах вече, но пак: да, да, да, бих се решила на донорска яйцеклетка, но само ако няма възможност за моя (тоест не ми е все едно, а са при отношение на евентуалност); да, бих считала и такова дете за свое, и не - това НЕ променя ама НИЩО в отношението ми към собствените яйцеклетки и собствените гени.

-----
Нали се сещате за случаите с разменени бебета, обсъдени покрай тоя софийския, в които всяка от двете майки иска, ако може, да запази и двете деца. Е, що така го искат, ако за всеки човек или само "животът" и грижите, или само гените имат значение? Ми щото не е или - или.

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 4 (25.09 - 02.10)

Събирам ли червени знаменца?

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #11: от вторник до четвъртък, 20:00

С какво ви дразнят свекървите? - 148

Причина:

Причина: