Щастлив съвместен живот

То, ако успешнте семейства се градяха само на едната тръпка, нямаше да има едно такова останало. Обикновено силните страсти са съпроводени със ревности,  скандали  много различия, с които не се живее
Шерилин, ти не си в тая категория, нито деца имате, нито сте от 100 години заедно.
Дано, все така да сте, де, но ....тогава ще разбереш

Много ми хареса отговора на Рокстар, споделям напълно мнението й! И се надявам (вярвам), че отново ще усетя споделеното щастие.
Животът е спадове и върхове, и това се отнася с пълна сила и за съвместният такъв .

Хепи, това пък със скандалите от къде го измисли?

Не знам защо си го представяш така, едва ли не тръпката е някакво вечно ревнуване и крещене? Абсурд, аз лично нито крещя, нито ревнувам. Всъщност съм доста уравновесена и крайно неемоциоанлна. Само с него имам тръпка, иначе съм доста обрана от емоции.

Честно казано съм на 30 и за моите години толкова дълга връзка даже е изключение. Рядко има такива около мен. Пък в днешно време и 10 г не са малко, за някои си е период на два развода.

И това с нямането на деца не е фактор. Хора се разделят и с деца, и без.

Никога не съм харесвала тази първоначалната тръпка. Обичам да съм в зоната си на комфорт, само тогава мога да съм 100% свободна пред човека до себе си и да му имам пълно доверие. В началото това е невъзможно, поне за мен.
Да, различни тръпки са, но удовлетворяваща ми е именно другата, в дълга връзка, не тази в първите месеци.

За омръзването - както доста в темата споделиха, всичко е до късмет. Не всички си пасват и физическата красота е последният фактор, който оказва влияние.

Хепи Док, не помня да сме се карали някога. Или да сме се ревнували.
Наличието на тръпка не означава, че тя е в основата, но тя е плюс, когато я има. Основата е в приятелството, доверието, обичта, а тръпката е подправката и тя не би трябвало да е негативна. Има ли ревност и скандали, това не е тръпка, а болен егоизъм. И глупост, че седиш в отношения,които не са ок.

Може да се каже, че само веднъж ми се случи да се влюбя, да имам невероятна тръпка, да горя и т.н. - на 20 и малко години. Е, да, ама човекът нито реално ме обичаше, нито пък искаше същите неща в живота като мен (доста сходна история с тази на приятелката ми). Та дотогава не смятах, че изобщо мога да усещам такива чувства. Хубаво, но както се подразбра, разделих се с него. И преди него имах връзки (като една по-дълга и уж сериозна в гимназията), след него пък ми беше трудно, защото ми трябваше доста време да го преодолея. Срещнах мъжа си, паснахме си, впечатли ме, аз него също, разбрахме, че имаме супер много сходства. Усетих от самото начало един комфорт и пълно доверие, а с "голямата моя любов" бях постоянно на тръни, защото интуицията ми подсказваше, че няма взаимност. Но нито в началото, нито сега може да се каже, че съм била силно влюбена в мъжа си или да горя, да изпитвам луда страст. При него също мисля го няма това влюбване. Но пък се обичаме, подкрепяме, грижим се един за друг и си живеем добре. Роднини смятат, че много си подхождаме и че има радост в очите ни като се гледаме. Дали ще сме дълги години заедно - не знам, имам съмнения, но времето ще покаже. Нямам реална причина да искам да се махам от този брак, затова и се омъжих, затова и имаме дете. Бих била страшно глупава да сложа край (или да бях сложила край преди сватба и бебе), защото за мен този човек е избор, а не компромис и не си представям живота без него. Затова съм и преценила, че силно влюбване, дива страст, силна тръпка, огън мога да ги прежаля. Ако чаках да намеря нещо такова + всичко, което мъжът ми ми дава - щях да си умра сама.

Аз тръпката я свързвам точно с обсебването в началната фаза. Тя е с цел възпроизвеждане. За мен е невъзможно да се поддържа повече от година-две максимум. Не знам защо липсата на тази обсебеност я свързвате с липса на секс, чувства и сексуално привличане? Сексът може да е страхотен, да сте романтични, да се обичате, да си гукате и една лоша дума да не си казвате. Но чак да не можеш да спиш 2 дни без мъжа си... Да ти се подкосяват краката като те целуне след n на брой години и един милион целувки по-късно... Да ти липсва след 8 часа работа... Аз сериозно бих се притеснила за себе си, ако изпитвам такава необходимост от мъжа ми да съществувам.

Напълно съм на Вашето мнение.

Ооо, цели 8 часа!?
Ние винаги сме работили заедно. Последните 15-тина години предимно от дома. И хич не се притеснявам за себе си. Но ние сме най-добри приятели от раждането ми, което е "утежняващо" обстоятелство.
И това с възпроизвеждането само в началото не е нашето. Ние едва преди 5 месеца приключихме с тази фаза от живота.

Абе има тръпка и тръпка. Едно е на 20 да идва пича с мотора, да го виждаш през ден, да има тайнственост...стремежи, мечти.

Друго е на 60 да са ти пожълтели зъбите, окапала косата, някой може да има и някое заболяване да се изпуска в гащите недай боже...по-трудно е да има тръпка така да се каже. Като гледам в 99% от женените над 50, тръпка не виждам. Нула. Зиро.

Любимото ми е хора без деца да обясняват, как нямало значение дали имаш дете или не за една връзка. Има огромно значение. Изкарай една бременност и да се грижите за постоянно ревящо бебе и ще си говорим пак за тръпки и тн. Тогава другите неща излизат на преден план.

Говоря от опит. Файър,  точно това визирах и аз.
Големите тръпки и любови при мен бяха пагубни. Омъжих се, тогава когато видях в човека срещу себе си, абсолютна любов и подкрепа, готов на всичко за мен. Човек, който се интересува най- вече от мнението ми и личността ми. Не ме кара да го ревнувам, не ми подлива вода,обича ме и до сега.
И до ден днешен не съжалявам, защото с "Големите тръпки", щях да съм в лудницата .
С него ми е спокойно и сигурно, а това е много важно за развитието на семейството

Определено децата са голям фактор. Едно време свършвам работа в 18 и вечерите и събота и неделя с жена ми бичим айляка. Екскурзии, спорт, разходки, басейни, филми, дискотеки....сега детето е всичко това.

Футболеро, ти виждал ли си 60-годишни хора? Та това са още работещи и пълноценни хора. Това с изпускането идва около 20-30 г. по-късно.
Пък и не знам на колко си, но съм убедена, че на 80 ще виждаш 60-годишните като млади гаджета.

ХУ, аз в момента гледам 5-то дете на 5 месеца. Моето мнение брои ли се, след като на нераждалите не се брои?
И какво общо имат децата с отношенията между двамата? Това са различни писти. Децата са част от нас, които отглеждаме и обичаме, но нашите отношения са си наши и ние сме се обичали преди тях, а сега се стараем да съхраним тази обич и за след децата. Кое точно излиза на преден план, че да забрави да обичаш половинката си?
Ти колко деца имаш?

Децата не пречат нито на отношенията, нито на разходките, нито на нищо. Е, ок, на дискотека не е хубаво да ходиш с тях до определена възраст.

Мдам, някои като да имат доста тъжни животи ми звучат.
//
Подкрепям напълно мнението на Fever Ray.