Щастлив съвместен живот

  • 9 998
  • 205
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 525
Да виждал съм. 99% от познатите ми над 50 години дори не се целуват, говорят си един на друг сърдито. Ама са заедно и не се разделят. Аз не говоря сърдито на жена си. Явно живееш в друг свят.

С детето също. Не знам как е едно и също, когато се грижиш само за себе си и когато се грижиш и за още един друг човек, който е напълно безпомощен и се храни и ака през час.

# 121
  • Мнения: 2 886
Скрит текст:
Ооо, цели 8 часа!? Wink
Ние винаги сме работили заедно. Последните 15-тина години предимно от дома. И хич не се притеснявам за себе си. Но ние сме най-добри приятели от раждането ми, което е "утежняващо" обстоятелство.
И това с възпроизвеждането само в началото не е нашето. Ние едва преди 5 месеца приключихме с тази фаза от живота.
Чудесно, радвам се за вас.
Аз пак бих се притеснила за себе си. Просто не желая да съм зависима емоционално от никого по този начин.
Въобще тези тръпки никога не са били по вкуса ми. Чакам да ми минат с нетърпение. Може би хората затова са различни.
По повод приятелката на FireWithin666 - може би и тя е такъв тип човек. Чула е, че има "изпепеляваща" любов, виждала хора как "се гледат" влюбено след 20-30 години брак, но тя самата за 40 години не го е изпитала. Според мен не че не е намерила "любовта", просто тя не е такъв човек и няма и да го изпита. Никога не би горяла по някого вечно, защото не е от горливите.
Как други такива двойки са намерили тази горяща любов и тръпка и се гледат влюбено на по 70 години? Най-вероятно са такива хора. И най-вероятно биха се влюбили така пламенно и в някой друг. Просто са хора, които се обсебват от чувството за любов и го канализират в определен човек. Не вярвам в сродните души. Ако този човек не се беше раждал, те пак щяха да се влюбят така силно в някой друг.

Последна редакция: сб, 04 фев 2023, 16:08 от Mandy Bo

# 122
  • Мнения: 8 401
Мдам, някои като да имат доста тъжни животи ми звучат. Rolling Eyes
//
Подкрепям напълно мнението на Fever Ray.

Ако под това, да имаш сигурен човек до себе си,,който винаги те подкрепя и подсигурява един спокоен живот, визираш,че е тъжен, не се очудвам, че ная възраст все още се луташ.

# 123
  • Мнения: 1 525
Скрит текст:
Ооо, цели 8 часа!? Wink
Ние винаги сме работили заедно. Последните 15-тина години предимно от дома. И хич не се притеснявам за себе си. Но ние сме най-добри приятели от раждането ми, което е "утежняващо" обстоятелство.
И това с възпроизвеждането само в началото не е нашето. Ние едва преди 5 месеца приключихме с тази фаза от живота.
Чудесно, радвам се за вас.
Аз пак бих се притеснила за себе си. Просто не желая да съм зависима емоционално от никого по този начин.
Въобще тези тръпки никога не са били по вкуса ми. Чакам да ми минат с нетърпение. Може би хората затова са различни.
По повод приятелката на FireWithin666 - може би и тя е такъв тип човек. Чула е, че има "изпепеляваща" любов, виждала хора как "се гледат" влюбено след 20-30 години брак, но тя самата за 40 години не го е изпитала. Според мен не че не е намерила "любовта", просто тя не е такъв човек и няма и да го изпита. Никога не би горяла по някого вечно, защото не е от горливите.
Как други такива двойки са намерили тази горяща любов и тръпка и се гледат влюбено на по 70 години? Най-вероятно са такива хора. И най-вероятно биха се влюбили така пламенно и в някой друг. Просто са хора, които се обсебват от чувството за любов и го канализират в определен човек. Не вярвам в сродните души. Ако този човек не се беше раждал, те пак щяха да се влюбат така силно в някой друг.

За мен много обективно мнение. Много ми е интересно тези вярващите в сродни души - според вашата теория би трябвало шансът да сте сами да е 99 % - защото какъв е шанса от 7 млрд да срещнеш сродната си душа. И как пък в 99 % от случаите това е все човек от същия пол, език и народ. Ако има сродни души, би трябвало да е много вероятно и възможно 20 годишен китаец да се ожени за 70 годишна ескимоска. Сродни души просто, ще кажете вие.

# 124
  • София
  • Мнения: 18 348
Явно наистина живея в друг свят.

Манди, може би е така. Не знам.
Футболеро, това беше казано в началото на темата още. Сродната душа често има много допирни точки с теб, а това често се обуславя и от еднаквата среда и входното възпитание.

# 125
  • Мнения: 1 525
Идеят за сродната душа според мен е илюзия, целяща като си бил с един човек 2 години и като си ахам да забременееш, ама те дразни, че не си пере чорапите - вместо да скочиш на друг да си кажеш....ъхъм, абе тоя ми е сродната душа. Е защо пък тогаз да е само една сроднат душа? Защо да не са 2? Кво лошо има?

# 126
  • Мнения: 22 020
Мисля, че имаме подходяща сродна душа за всеки период от живота си. Може да са различни хора в различните периоди. 

# 127
  • Мнения: 4 029
Fever Ray, възхищавм ти се за факта, че имаш пет деца и сте съхранили тръпката в семейството. В същото време си мисля, че това малко човече на пет месеца няма да има това, което имат по-големите му братя или сестри. Съвсем искрено ти желая да сте здрави с мъжа ти още дълги години, но както и да го погледнеш това бебе ще има много по-малко време прекарано с родителите си. И вероятно в много по ранен етап от живота си ще трябва да се справя с проблемите без да разчита на вашата помощ. Във същото време може би точно то ще е това дете, което ще трябва да се грижи най-много за едни възрастни родители, защото всички останали деца вече са смейни и есетствено имат по-малка възможност за това. Просто мисля на глас. И не ми се вижда честно за едно дете да се роди след като родителите му са минали 45 или повече години. Сори за отлконението.
За себе си. 28 години брак. 7 години преди това гаджета. Уважение и изслушване. Зачитане на достойнството на другия. Общи финанси.

# 128
  • Мнения: X
Значи нямам право на мнение, защото нямам деца? Ами пишете го това още при регистрация във форума, защото иначе няма смисъл…



Отношенията с мъжа/жената продължават и след децата, както са важни и преди тях.
За съжаление, изпитания се случват и когато нямаш деца. На нас много трагични събития ни се случиха в кратък период и честно казано не мисля, че само ревящото бебе е фактор в двойката, пердон тройката.

# 129
  • Мнения: 2 886
Абуто, точно по-големите деца, вече порастнали зрели хора със свои деца, би трябвало да се грижат за родителите си. Не най-малкият ученик или студент, живеещ на общежитие и тепърва водещ гадже след гадже в стаята си и заформящ връзка и евентуален партньор. Ама не знам това какво общо има с темата.
И според мен имането или липса на деца нямат нищо общо с чувството на влюбеност.

# 130
  • Мнения: 1 525
Абуто, точно по-големите деца, вече порастнали зрели хора със свои деца, би трябвало да се грижат за родителите си. Не най-малкият ученик или студент, живеещ на общежитие и тепърва водещ гадже след гадже в стаята си и заформящ връзка и евентуален партньор. Ама не знам това какво общо има с темата.
И според мен имането или липса на деца нямат нищо общо с чувството на влюбеност.

Понякога има. Отделят се хормони и при самото раждане, каращи майката да се привърже към детето. В няква степен това се придава и към бащата. Цялото семейство става по-сплотено. Така че придобиването на дете според мен в общия случай увеличава чувството на влюбеност поне първите години.

# 131
  • София
  • Мнения: 37 629
Хваля се публично, но и тръпка и секс и сичко ми е шест, голяма котарачка съм Laughing
Ако умре, сигурно ще съм се смряла и аз.

Абуто, излез от Българи от старо време. Има модернизации като частни домове за възрастни и болни, сичку има

# 132
  • София
  • Мнения: 18 348
Абуто, всъщност точно най-малкият ще получи най-много, защото имаме опита, времето, желанието и спокойствието.
Надявам се, че все ще сме живи поне до 65-70, когато ще е пълнолетен човек. При нас децата след пълнолетие си хващат и пътя, и хляба. Най-големите вече от години живеят на 1500 км. Може и това дете пътят му да е и по-далеч, че после може и няколко години само за нас двамата да ни останат. Това с дългото разчитане на родителите не го разбирам аз. Финансово сме го осигурили, а кой колко ще живее е Божа работа. Ако си идем рано, все някой ще му подаде ръка при толкова братя, сестри, братовчеди и прочее голяма и близка рода като нашата. Пък кой ще ни гледа, дано сме живи и здрави и да не се налага. Родителите ни са по на 75 и сами си се гледат още, че и смениха града, за да са по-самостоятелни, защото бяхме почнали да се опитваме да ги гледаме уж.
Ако за всяко нещо в живота човек го е страх от крайния срок, то направо от младини да ляга и да чака, че няма ред за оня свят.
На нас на 50+ ни предстои емиграция. Освен и от нея да се откажем, че няма смисъл, понеже след 10-20-30-40 г. ще се гътнем.

# 133
  • София
  • Мнения: 4 051
Не вярвам в живота без страст.
Също така не вярвам, че е възможно щастие, без един мъж да е влюбен в жена си.
Опасявам се, че генераторът на всичко това е именно любовта, която изпитва един мъж към жена си.
Обратното е следствие.
Една жена не бива да се обвързва, ако мъжът не е влюбен в нея по онзи начин - дълбоко, безусловно и изцяло.

# 134
  • Мнения: X
Е щом ще го обърнахте на битовизми, ето ви битовизми. Щастлив живот и то съвместен между мъж и жена може да има при две условия. Жената да си избере свестен мъж, и второ жената да слуша мъжа си. Едно от тези двете няма ли го не може да има щастие в съвместния живот.

Общи условия

Активация на акаунт