Еееее, допиши, деееее! И да му се подчинява забрави.
- Публикувана: 2 фев. 2023, 16:15 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2023, 20:49 ч.
Щастлив съвместен живот
Е щом ще го обърнахте на битовизми, ето ви битовизми. Щастлив живот и то съвместен между мъж и жена може да има при две условия. Жената да си избере свестен мъж, и второ жената да слуша мъжа си. Едно от тези двете няма ли го не може да има щастие в съвместния живот.
Но все пак мъжкото самочувствие, достойнство е безкрайно важно.
Иначе аз не съм никак от послушните, даже съм малко лошичка, капризна и разглезена.
Ако под това, да имаш сигурен човек до себе си,,който винаги те подкрепя и подсигурява един спокоен живот, визираш,че е тъжен, не се очудвам, че ная възраст все още се луташ.
Живея си живота и грам не ми пука бг-мамите какво мислят.
Да, скучно е горното. Да ми подсигурява нямам нужда никой нищо. Хора с живец обичам, такива и мъже търся. Мирогледи разни. Аз съм хедонист.
За щастлив семеен живот, мъжът трябва да обича и носи жена си на ръце.
Плюс дископатия, ишиас, някой прищипан нерв. Като си млад вдигаш я, има плочки, има място пред плочките, ако трябва да се подпира от долу - има крик. Ама после плочките на кино, хидравликата на крика и тя на кино, товара по-голям... И вече не говорим за носене, ами за заобикаляне.
Не знам каква е рецептата за щастлив семеен живот. Предишните ми връзки винаги са били с много страст, емоция, секс по цял ден и всеки ден, но приключваха по един и същи начин. И това ми омръзна и започнах връзка с човек, към когото нямах чак толкова силно привличане. Имаше някаква тръпка, но и сега не мога да определя това чувство какво е. Беше ми интересен и исках да го опозная, но още в началото със секса ударихме на греда, поради негови проблеми. И това е до днес. Той много се старае, носи ме на ръце, иска да ме направи щастлива и се опитва по всякакъв начин. Просто някаква фактори от преди и като характер е по-особен, с типично техническо мислене, което се пренася във всички аспекти на живота, включително и сексуалния.
Та, сексът и страстта са много важни, но при мен са в малка част.
По-назад беше някой беше описал подобна на моята ситуация и се припознах, затова и реших да се включа.
Та, сексът и страстта са много важни, но при мен са в малка част.
По-назад беше някой беше описал подобна на моята ситуация и се припознах, затова и реших да се включа.
Но чак да не можеш да спиш 2 дни без мъжа си... Да ти липсва след 8 часа работа... Аз сериозно бих се притеснила за себе си, ако изпитвам такава необходимост от мъжа ми да съществувам.
Не знам зависимост ли е, какво е, нито се уговаряме, нито се задължаваме, водим се по това, което ни харесва и удовлетворява.
И в никакъв случай това не значи, че ако друга двойка не е така, значи няма страст/любов. Важното е освен страст в началото, двамата да са и с еднакво мислене и желания. Това е тайната на щастливия семеен живот. Ако теглят в различни посоки, дори да правят компромиси, никога няма да бъдат напълно щастливи.
При нас определено не е изчезнала тръпката, но сме заедно от 12 години, надявам се и да не изчезне. Не е имало изпепеляваща любов от пръв поглед, дори започна като неангажиращ секс, аз нещо се дърпах за по-сериозни отношения, но привличане и пеперуди си имаше, има си ги и сега. Разделяли сме се 2 пъти за по 1 седмица, докато живеехме в чужбина, единия път на мен ми се наложи да се връщам до България, втория път на него. Липсвахме си, заспивахме на телефона.
При двете раждания също сме се разделяли за по 4 дни, нямахме търпение да се прибера.
И да, подкосяват ми се краката, като ме целуне. А той още ме гледа с онзи блеснал поглед, с който ме гледаше в началото.
При двете раждания също сме се разделяли за по 4 дни, нямахме търпение да се прибера.
И да, подкосяват ми се краката, като ме целуне. А той още ме гледа с онзи блеснал поглед, с който ме гледаше в началото.
Глуха жена и сляп мъж.... 
Майтапа на страни, ама с малко доза непукизъм и да не си злопаметен стават нещата. Другото е дълго, за момента не ми се занимава да пиша.
Майтапа на страни, ама с малко доза непукизъм и да не си злопаметен стават нещата. Другото е дълго, за момента не ми се занимава да пиша.
На първа страница съм още, ама рефето удря всички о земята с най-доброто мнение по темата. За момента. Иначе аз бих казал - глухоням да е мъжа, е достатъчно.
Много пъти съм се замисляла над тази тема. По-лесно може би ще ми е да отговоря какво НЕ е щастлив съвместен живот… В предишните ми връзки сякаш единствено аз полагах усилия да ги поддържам тези отношения - аз се грижех за другия и за къщата, премълчавах, когато нещо не ми беше ОК, а отсрещната страна си налагаше мнението за всичко, само защото е мъж. Осъзнах, че съвместното щастие не може да се изгради само със старание от единия - има хора, с които каквото и да направиш, както и да се държиш, никога няма да са удовлетворени от връзката и винаги ще са критични и все повече изискващи, и други, с които просто е лесно да се живее, такива, които са щастливи, че сте заедно двамата, не отдават значение на дребните битовизми, не си налагат мнението, а винаги са готови да чуят и твоята позиция.
За мен щастливия съвместен живот се изразява в това мъжа и жената да бъдат тандем, екип, да се допълват и подкрепят. Двамата да бъдат едно цяло. Да имат сходни интереси, да прекарват възможно най-много време заедно, да има комуникация, да споделят всичко един с друг и да могат във всеки един момент да разчитат един на друг. Накратко - да има баланс и синхрон между двамата, и най-вече и за двамата семейството да е на първо място.
Препоръчани теми