За мен щастието идва под формата на моменти, а не някакво хронично състояние, в което от сутрин до вечер пърхаш екзалтирано десетилетия наред. Между тези моменти на щастие има всичко като емоции, а като действия е важно да има съвместни усилия за постигане на общи цели, да текат градивни процеси, които да изпълват случващото се - дори трудно и тежко - със смисъл. И когато всичко това води в дадени моменти до тези ценни моменти на щастие, то да е изпълнено със смисъл и значение и за двамата, да е лично тяхното щастие, споделено и някак си нахранващо душата.
Космическите тръпки в началото са чудесни, но далеч не задължителни - едва ли има една единствена рецепта за любов. И да, децата променят живота да двойката и динамиката на техните отношенията, разбира се, че е така.
Космическите тръпки в началото са чудесни, но далеч не задължителни - едва ли има една единствена рецепта за любов. И да, децата променят живота да двойката и динамиката на техните отношенията, разбира се, че е така.
Хем край мен имам истински примери, и родителите ми са заедно над 50 год. и близки и приятели имам с щастлив брак от 30 години. Ама аз като веднъж вече развеждала се, нещо тия много дългите истории все са ми съмнителни, все не ми са романтични и така. Като видя 50 или 60 годишни да се целуват или натискат си казвам: "Милите, сигурно скоро са се срещнали" 
