Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

ДеВа, изобщо не страдам за липсата на зъболекар в училището. В основното училище беше толкова груба, че още изпитвам ужас и си имам проблеми от това. Децата ми нямат никакъв страх от зъболекар и ходят два пъти годишно. Сина ми имаше пломби на млечни зъби, но няма страх от това и ходеше без проблем, за да му сложат пломби.
За училищата е по-добре да има медицинска сестра, която да окаже първа помощ, чак от лекар няма нужда.

Поражда се обаче един интересен въпрос. Защо има хора,които са живеели доста оскъдно и направо мизерно през соца,но изпитват носталгия към него,а други които са битували задоволено и даже с привилегии,не хранят носталгия към соца?! Има много примери и от двата случая. Със сигурност и вие познавате такива.

А защо е необходима сестра? Достатъчно е да има подготвени хора за оказване на първа помощ.
На запад е така и няма проблем.

Не само медицинска сестра,но и лекар имаше в училищата. Което беше безумно разхищение на пари и на хора.

Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари!

Това беше най-големият ми кошмар. Няма такава болка. И на практика на възрастта на сина ми - 20 години имах  повече кариеси и даже изваден зъб.

  Не всичко е пари, но и качеството е важно. Не просто да го има, но и да работи. В училището на сина ми имаше медицинско лице. Според мен нищо особено не можеха да свършат. Няколкото пъти ,когято бях свидетел покрай инциденти в училището, бяха доста неадекватни.

Времената са други. Като дете ме беше страх от операции, зъболекар и даже инжекция като ваксина и това не само в България. Апаратите и упойките бяха други и бяха други навсякъде. Апаратите, с които работеше зъболекарят ми в Лондон в началото на 90те бяха същите като тези, които оставих в България. С тях си работеше и в края на 90те, колкото и да беше добър. Упойка слагаше със спринцовка, на всеки пациент. Модерни бормашини и пистолети за упойка видях чак в началото на това хилядолетие, във Франция.

Имало е лекари, зъболекари и акушерки по селата по соца, но там са живеели много повече хора, които не всичките са имали коли, а и раждаемостта е била много по-висока. Акушерка какво да прави днес в село, в което няма кьорава бременна и на три-четири години се ражда по едно бебе, но не в селото, а в София, Пловдив, Барцелона или Атланта, а само го записват по постоянен адрес на майката в селото.

Здравната система и тогава, и сега имаше и има кусури. Тогава е нямало образната диагностика и повечето лабораторни тестове, които ги има сега.

Единствено не ми харесва системата с джипитата. По соца можеше да се отиде направо при специалист в поликлиниката, без да се губи времето на джипито, когато е ясно, че трябва специалист. Като дете са ме водели направо на очен лекар, защото ми се е подуло окото или при УНГ при болно гърло, а сега не може чрез здравната каса.

Родилната помощ и грижата за новородени и недоносени беше безобразна по соца, но като чета не е мръднала много. Не знам дали е от соца, защото в Русия и бившия СССР не е било така. Преди 10г АГ, работещ в Майчин дом в София ми каза, че нямало как да не се вържат двете ръце на жената докато ражда. Даже не е българин, а само завършил в България, макар и по соца.

За хора с физически увреждания нямаше кой знае какви удобства. В училищата нямаше масово асансьори, даже в новопостроените и деца в инвалидни колички не можеха да ходят в масови училища. Неподвижните ги изнасяха близките им при нужда и много от тях не излизаха изобщо ежемесечно. Имаше училища с интернати за слепи, глухи, глухонеми и бавноразвиващи се.

И досега в България няма кой знае какви удобства за хора с по-специални потребности, но все пак мисля, че се полагат поне някакви усилия да се даде гласност и полека да се интегрираме като част от обществото. Да, и аз съм една от тях. И когато съм се родила по време на "хубавия режим", съветът от лекарите към родителите ми бил в смисъл "направете си друго бебе, от това човек няма да стане".

Никой не го е мисли, то си е естествен процес. Просто никой не се опитва да се бори с нормалния ход на нещата. Има една китайска поговорка - като задуха вятърът на промяната глупакът строи стена да го спре, а умният строи вятърна мелница. Та така е и с живота на село - не можеш насила да въдворяваш там хората. Който иска и може ще живее, другите не, но насила хубост не става.
Впрочем питала ли си се каква квалификация има лекар, работил 5 години на село? Колко операции е направил? Колко интересни случаи е диагностицирал?  Моя близка катастрофира в провинцията и ги закараха в градската болница. Много любезни и мили хора, но не бяха открили половината счупвания и травми, та после в Пирогов (когато вече можеха да се местят) ги оправяха отново.

Майка ми пък се е запознала с баща ми точно по разпределение.
Обаче тя не го смяташе за каторга, вписала се е след местните.
И брат ми е гледан там, хазяйката й се е грижела за него срещу малко заплащане, докато е на работа.

И сега може направо при специалист. Няма направление обаче, т.е. трябва да платиш, освен ако не е спешна помощ.

И преди сигурно не е било съвсем безплатно здравеопазването, нали хората са имали удръжки от заплатите. Само че сега има и доплащане. Често става дума за големи суми, така е. Обаче се дразня от мантрата "едно време всичко беше безплатно". Май сега ние го изплащаме онова безплатно. Всички знаем как другарят Луканов и свитата му са ограбили пенсионния фонд. Сигурно не са се ограничили само с него, та и с тяхна помощ сега сме в това положение.

Не твърдя, че съм права, но защо имам спомен, че по тоталитарно време нямаше пенсионен фонд и всичко това започна да се създава след 1995-та? Мисля, че дотогава всичко е отивало в бюджета и се е изплащало от бюджета без да има деление на фондове.

Безплатно здравеопазване с торби храна и бутилки и долари в кутиите с бонбони.

Така е, пенсионният фонд е ограбен (по-точно внасялите в него са били ограбени) през 50-те години на 20 век и с тези пари са построени първите мастодонти на социализма (това за тези, дето дават пример как можели и по соц време да има промишленост).  Е, после тези мастодонти западнаха, понеже не се реинвестираше, а цялата печалба отиваш да се покриват неефективни и губещи практики, ама иначе хубаво било. И от тогава насам пенсионен фонд няма. Ама и да не го бяха окрали, поради забрана за инвестиране, парите пак щяха да си заминат при соца.