Вярвам в чудеса, че скоро ще се сбъдне нашата мечта ! ~бебеправене 411~

  • 28 984
  • 760
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 766
Относно отношенията на мъжете към цялата история с незабременяването, при нас май не вървят на добре.. И двамата сме супер изнервени вече от инвитро процедури, не се издържа вече нито финансово, нито психически и не знам до къде ще я докараме. Днес толкова жестоко се скарахме и чак заговорихме за раздяла, а сме заедно от 13 години… Винаги сме се подкрепяли, но толкова трудности и проблеми се събраха, че сякаш вече не виждаме светлина в тунела 😔

# 271
  • София
  • Мнения: 3 644
Хоуп, и ние сме в опънати отношения от няколко дена - едно, че аз съм супер изнервена от всичко дето тръгна на криво, лазя му по нервите - ясно е, ама и той не се вземе малко в ръце ами и той ми опонира та.... може би затова ми умря и желанието да се пробваме изобщо този месец....

# 272
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 139
Аз само ще подсетя, че с партньора сте екип. Като жени често преекспонираме емоциите си и сами създаваме конфликти там където нямат място.
Тъй че идете и прегърнете мъжете си, особено тези които държат да са с вас дори и пред перспективата пътят да е дълъг, трънлив и несигурен в крайния резултат.
Със или без деца, все с този човек ще остарявате. Не си тровете живота, влагайте сили и енергия да преследвате мечтите си и радостта от ежедневието заедно.

# 273
  • Мнения: 94
И ние не сме цвете за мирисане..
за изминалите 6 месеца опити винях само себе си, търсех си симптоми, четях за изчерпан яйчников резерв и какво ли не.
Накрая се оказа това, което изобщо не очаквах-мъжки фактор и то с наистина лош резултат от СГ ...
Въпреки подкрепата, която си даваме сме доста паднали духом..
Ако не ни одобрят от фонда не знам какво ще правим финансово, все пак и един самофинансиран опит си е цифра, а не е никаква гаранция за успех.

# 274
  • Мнения: 1 925
Тина, Монита, davisgirl, добре дошли и да не се задържате дълго!

Ние за нас решихме първо да почнем с брака и после с опитите за дете, но 2 години след това все още си чакаме нашето чудо. Вече си личи и на ММ, че му тежи, постоянно се грижи и за това аз как се чувствам като навсякъде около нас хората чакат деца или вече имат такива, а при нас още не се получава. Труден е този период, но както и АА каза, двамата сме си екип, така че гледаме да не се обвиняваме и да се подкрепяме взаимно. Пожелавам ви и на вас любовта да е най-силното, дори и в моменти на трудност!

За Св. Валентин ще ходим на кино/балет "Като вода за шоколад".
Не сме по грандиозните планове, но искахме все пак нещо различно да направим.
Подаръци също сме се разбрали да не си правим.

# 275
  • София
  • Мнения: 3 644
Ние бяхме категорични и двамта, че първо се женим и после правим бебе. Горе-долу 6м ни отне за първото. Подаръци за св. Валентин от години не си правим Grinning Заедно сме от хиляда години вече.

# 276
  • Мнения: 90
Момичета, след малко отивам на зъболекар и все пак си пуснах кръвен тест. Отрицателен е. Явно няма да е и този месец. Има ли шанс да съм го пуснала рано все пак, надеждата умира последна. М 20.01 ову е била или на 2-3-4

# 277
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 139
Да, бременност има след имплантация, а имплантационният прозорец е между 6 и 12 ден, средно между 7 и 10 ден след овулация. Дори да има оплодена яйцеклетка, няма как да отчете днес каквото и да е.

# 278
  • Мнения: 1 402
На мен днес ми е доста криво и искам да си споделя. След 6 месеца опити мислех, че вече съм приела, че няма да стане лесно и съм ОК с каквото и да се случи, но и този месец като наближава овулацията започвам да го мисля. Хем не искам да ми е фикс идея, хем не мога просто да оставя нещата и гледам постоянно за това кога да правим опити, дали ще стане сега, какви изследвания трябва да пускаме, ако не стане, защо не става като преди е станало лесно, колко голяма става разликата между децата… Не мога да се отпусна и през половината месец съм топка от нерви. Когато ми дойде Ц съм най-спокойна. И тъй като не искам да имам напразни надежди, още от преди О само чакам да ми дойде отново, за да мога да си направя необходимите изследвания и да ми е спокойно. Чувствам се, че нямаме шанс, а като го погледна рационално всъщност нямам големи причини да се притеснявам, защото правим всичко възможно, млади сме, имаме вече дете и т.н…

# 279
  • София
  • Мнения: 6 186
Момичета,дръжте се,това е голямо изпитание за една връзка и трябва да си покажете ,че сте заедно и се подкрепяте и в трудните моменти.В хубавите всеки може.
Като се появи детето пак ще има тревоги и безсънни нощи,няма как,покрай хубавото минаваме и през това.

# 280
  • Бургас
  • Мнения: 1 003
Минавам и аз на бърз отчет. В неделя на пункцията изкараха 6 яйцеклетки, от които 4 били презрели, закъснели сме били.... Expressionless Но пък другите 2 били хубави и са се оплодили. Днес ми звъннаха, че се развиват и ще правим свеж трансфер в сряда. Та сега въпросът е един ли да сложат и другият да замразим или да сложат направо двечките и каквото такова.

п.с. едно време имаше лентички за бременност, къде изчезнаха тия неща сега?

# 281
  • Мнения: 103
Момичета, на мен пък днес ми предложиха повишение в работата.
Това означава да стопираме опитите, ако приема.
Направо не знам какво да правя, попадали ли сте в такава ситуация 😔

# 282
  • София
  • Мнения: 12 414
Момичета, на мен пък днес ми предложиха повишение в работата.
Това означава да стопираме опитите, ако приема.
Направо не знам какво да правя, попадали ли сте в такава ситуация 😔

Защо ще спирате опити? Нов изпитателен срок ли ще имаш? Многократно бих казала че съм била в тази ситуация, изобщо, бебеправенето няма нищо общо с кариерното развитие нито пък го спира.

# 283
  • Мнения: 473
Момичета, на мен пък днес ми предложиха повишение в работата.
Това означава да стопираме опитите, ако приема.
Направо не знам какво да правя, попадали ли сте в такава ситуация 😔
Привет от мен,
Аз съм попадала, но моето мнение не бива да те повлиява, тъй като всеки човек е уникален и различно усеща нещата.
Аз имах предложение за повишение, но тъй като опитите ми тогава бяха в България отказах, защото заради тях постоянно се налагаше да отсъствам, съответно и отговорностите ми щяха да бъдат по- големи, задълженията ми щяха да изискват много повече време, дори извънработно и отдаденост. След време, когато се насочихме към инвитро опити в Турция ми се стори , че бих могла да се справя с новата позиция, защото при турците има конкретен период , в който са стимулациите, там си за седмица- две и няма разтакаване. Но вече бях изпуснала шанса си. И въпреки това не съжалявам, защото при мисълта за бебче всяка една друга мисъл губеше тежест. Вече след 5-6 години опити и неуспехи единствено финансовата част би ме мотивирала да се заема с нещо ново, защото …. няма нужда да ви обяснявам, че понякога финансите са решаващи при опитите.
И така пожелавам ти успех, сигурна съм, че и едното и другото решение би довело до хубави неща за теб!

# 284
  • Мнения: 2 550
Момичета, кураж на всичко, които в момента минавате през трудностите и в личностен план. Не се карайте с вашите мъже, бъдете си опора, наистина. От тук нататък няма да става по-лесно и при децата ще възниква напрежение, проблеми, казуси и различни мнения. Минем ли веднъж това като екип ще се наредят нещата.

Таничка, успех в сряда! Ще очакваме добри новини от теб в най-скоро време. Каквото и решение да вземете нека е най-правилното за вас!


Sisi.J , успя ли да попрочетеш някои от по-старите мнения на момичетата. На нас с ММ много добре ни подействаха всички окуражителни слова + имаше много положителни примери за повторни спермограми, които нямат нищо общо с първите. Аз много бих се радвала да успея да се похваля с нещо подобно. Засега още свикваме с нашия план (А!!) и не мога да кажа, че го спазваме на 100%, но сперматогенезата е по-дългичък процес и ще отнеме около 79 дни. Надявам се, че все ще има неща, които са проработили при нас. 

Angel_eyes_90, ако можеш да съчетаеш и двете по-добре го направи. Аз сама съм си шеф и тази ми е най-трудната година, да не говорим, че замествам и напуснал служител, но няма как едното вечно да чака по-добър период, защото такъв просто не идва. Да не говорим че майчинските ми няма да са впечатляващи, нито пък ще мога да отсъствам, за да ги ползвам напълно. Но ще го мисля като стане. Ще имам дай Боже около 8-9 месеца да намеря хора, да направя неща предварително, да реагирам някак, за да върша по-малко работа след това.

Общи условия

Активация на акаунт