Вярвам в чудеса, че скоро ще се сбъдне нашата мечта ! ~бебеправене 411~

Ще ме извините, че рядко пиша, не е защото нямам желание - изтощавам се вече да гледам екрани и на работа, и в обучения, а съм и с немалък диоптър. Чета всичко, на всяка страница си поплаквам с вас за добро или лошо, особено напоследък, сигурно хормони. С Депакин явно се понесохме добре - док каза, че матката изглежда отлично. Няма да пия друга опаковка. Цитирам: приличащ по-скоро на задържан фоликул 21 мм в десен яйчник и още един 15 мм. Защо ли не се изненадвам… Но да си чакам цикъл. Започвам странна комбинация от непознати за мен медикаменти и евентуално веднага трансфер. Какво щастие, че дума не отваряме за повтаряне на биопсии, PBMC и хистероскопии, вливки и надрасквания. Нищо подобно. Край. Дори естрофем не се споменава. Честно ви казвам, с пристъпването в клиниката погледнах към 7-ми кабинет, където се бяха събрали чакащи за поредните манипулации и ми тръгнаха сълзите. За тях, за нас, за всички замесени лекуващи ни и помагащи, които взимат присърце нещата и отдават цялото си време и енергия за каузата. Остава малка надежда в мен, но и си представям как след връщането на последния ембрион няма да имам никакво ходене там.
Сутринта извадих късмет с транспорта - при закъснение на влака 2 часа, за щастие бях доста подранила и добре, че се качих на автобус. Защото за първи път влязох за преглед с макс 15 минути закъснение. Йеееей, това си е за отбелязване, Superdoc
След това пътувах с едно супер яко бебе, изпълни ми душата да го гледам как си игра, хапна и накрая кротичко заспа. През цялото време бях захилена.
По темата с многодетните семейства - много им се радвам и недоумявам как въобще е възможно да се коментират подобни лични решения с остра нотка и обиди в обществото. Аз съм горда леля на тройка тийнейджъри, да са ми живи и здрави и те, и родителите им! Всеки от тях със своята индивидуалност и способности, наистина са невероятна радост. Не е лесно, но и никой не очаква да е. Свалям шапка на съфорумката с пет, повечето ветерани я знаем коя е. Добронамерено им се възхищавам. А в мястото, където работя, съседи са ми 3 семейства с по 3 деца, в един блок.
Така или иначе стана дълго, стиснете по едно палче - малко ми остава да бъда вписана в чакащите в регистъра за осиновители. Изготвянето на един доклад разстояние и една „най-важна среща” с Директор. Точно това ми дава невероятно спокойствие и сила едновременно.
Като за финал, обърнахте ли внимание на един кадър в Черешката тази вечер?

Лошото, че вече сме много зле с финансите. Смятам пак да започна да рисувам. Ще ми е много трудно да съчетаят това с ходенето на работа и стреса като цяло, но ще опитам. Ако нямате против, може да кача след време някои картини тук. Ако някой ваш близък обича изкуството.

По въпроса с многодетието... Имам съседка, която е най-голяма от 6 деца, а съпругът ѝ най-малкия също от 6 деца. И двамата са около 55 годишни и имат само едно дете. Не са от малцинството де... За нея знам, че майка ѝ е имала проблем със забременяването и докторите ѝ казвали, че нямало да може да забременее, даже един от лекарите чукнал на бюрото и казал, че когато това дърво роди, тогава и тя щяла да роди. А свекър ѝ казал, че на село яловите крави ги колели, а яловите жени се развеждали. Но успява и почти през година и нещо ражда 6те броя, като историята не свършва съсвем. Бащата на съседката ми се оказва, че имал любовница, която също забременява от него и ражда, но не иска бебето и решава да го остави в дом. Е, майката на съседката ми, родила скоро шестото си дете, взима и отглежда и детето на любовницата. Кърмила ги е и двете. Звучи невероятно наистина, но познавам и майка ѝ, и братята и сестрите ѝ, и бащата с любовницата. Развели са се в някакъв момент, а по-късно любовницата си взима все пак детето и не го дава в дом. Животът е шарен.