То и зависи какво се разбира под кариера, ако е мениджмънт на хора и проекти е едно, ако е професионално удоволетворение, е друго.
- Публикувана: 7 фев. 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 22 март 2023, 01:01 ч.
Балансът между кариера и брак
А понякога и двете са взаимно свързани.
Аз под кариера разбирам професионално развитие. Не задължително мениджърска позиция, един професор, който прави научни изследвания, също може да има и има (академична) кариера, макар че не работи в корпорация (примерно).
Удовлетворението от работата или професията е хубаво нещо, а и много важно, на всеки го пожелавам, но това, че човек е доволен за себе си няма нищо общо с кариерата.
Маркетинг и на мен не ми е интересен, не че нещо разбирам от темата, но това не означава, че човек не може да направи кариера в тази област, така че не ми стана ясно с каква цел е спомената.
Удовлетворението от работата или професията е хубаво нещо, а и много важно, на всеки го пожелавам, но това, че човек е доволен за себе си няма нищо общо с кариерата.
Маркетинг и на мен не ми е интересен, не че нещо разбирам от темата, но това не означава, че човек не може да направи кариера в тази област, така че не ми стана ясно с каква цел е спомената.
Имаме различно виждане по въпроса Фил.
От 10-12 часа будно време, да се прекарват 2 часа само с детето на ден, докато се готви вечеря, мият се съдове, къпе се, приготвяш се за утрешния ден и прочие, са ужасно малко и некачествено като време.
Достатъчно деца съм наблюдавала през годините работа и малко са децата, които биха предпочели да са в училище/ градина, пред дома си.
Че и тийновете, и майките им си чакат ваканциите и времето след работа/ училище, и се радват на неочакван почивен ден, а камо ли деца под 5/6 години.
Още навремето като учех в колежа Бизнес и Финанси, най- интересни ми бяха ХР, ИТ и Маркетинга. За разлика от финансите, счетоводството, Търговското право, банковото дело и прочие скучности.
От 10-12 часа будно време, да се прекарват 2 часа само с детето на ден, докато се готви вечеря, мият се съдове, къпе се, приготвяш се за утрешния ден и прочие, са ужасно малко и некачествено като време.
Достатъчно деца съм наблюдавала през годините работа и малко са децата, които биха предпочели да са в училище/ градина, пред дома си.
Че и тийновете, и майките им си чакат ваканциите и времето след работа/ училище, и се радват на неочакван почивен ден, а камо ли деца под 5/6 години.
Още навремето като учех в колежа Бизнес и Финанси, най- интересни ми бяха ХР, ИТ и Маркетинга. За разлика от финансите, счетоводството, Търговското право, банковото дело и прочие скучности.
Фил, разбирам те.
Бали прочете кога най- накрая сме били на вечеря някъде заедно сама двамата?! Детето ни е все с нас и чак сега започна дс бе дъха да идва на повечето места и ни пита кога ще ходим на фитнес двамата, за да си стои вкъщи сама.
Взе пак децата си планираме и избираме колко и кога да ги имаме, и знаем, че много години няма да имаме възможността и дс можем да имаме време само заедно с мъжа си, както преди децата.
Много двойки избират да са child- free именно заради това. Тенденцията расте в световен мащаб.
Бали прочете кога най- накрая сме били на вечеря някъде заедно сама двамата?! Детето ни е все с нас и чак сега започна дс бе дъха да идва на повечето места и ни пита кога ще ходим на фитнес двамата, за да си стои вкъщи сама.
Взе пак децата си планираме и избираме колко и кога да ги имаме, и знаем, че много години няма да имаме възможността и дс можем да имаме време само заедно с мъжа си, както преди децата.
Много двойки избират да са child- free именно заради това. Тенденцията расте в световен мащаб.
Да ви кажа ли, че тия години с малките деца са безценни,когато са покрай вас. Когато станат големи, и ви гонят от стаята и постоянно са на телефона, или вие си говорите, но в един момент се усещате, че никой не ви слуша, тогава чак ще оцените това време, което май се е изнизало безвъзвратно.
Вече ги моля, да отидат някъде с нас и все по- често отказват.
Вече ги моля, да отидат някъде с нас и все по- често отказват.
Никога няма да бъде както преди, затова гледайте на живота си така, че да сте доволни от това как е след. Вие сте си го избрали и децата също са част от него. Защо непрекъснато ги пробутвате като пречка или повод да го начукате на мъжете (си)?!
Дренка, ти май си скрит мъж и не разбираш нищо. Как може такива кощунства да говориш в този форум.
Още не е почнал пубертета при моите, ама започвам да виждам за какво става въпрос. Все още се справям и с двамата, да видим по нататък как ще е. Бебешкия период при нашите не беше толкова тежък, нормалните тръшканици и истерии, ама проблема беше в съня. Малкия се будеше по 10 пъти на нощ с истерични писъци, кошмари, намирахме го из целия апартамент сутрин. Някъв ужас беше до към 3 годишен, аз дето спя като труп нощем ми разказваше играта. Хубаво че се успокои по едно време и видяхме кво е сън. Отделно вече ги карам да помагат, не е като едно време да ги носим на ръце. Определено сега е по лесно с по големи деца.
Аз съм фен на френската школа и не смятам за добра идея децата да са в центъра на семейството и още по-малко на живота ни.
Миналата година бяхме на католическа сватба. Имаше сигурно 100 деца. Ако поколението на нашите родители е имало по 5-6, то сегашното има "само" по 3-4. Но хората са измислили "системата на 2". На всеки 2 седмици имат по една вечер като двойка, на всеки 2 месеца - уикенд, а на всеки 2 години - почивка без децата. Иначе един ден ще се събудят и няма да познават човека до тях.
Ох, нощните кошмари. Няма такъв ужас.
Миналата година бяхме на католическа сватба. Имаше сигурно 100 деца. Ако поколението на нашите родители е имало по 5-6, то сегашното има "само" по 3-4. Но хората са измислили "системата на 2". На всеки 2 седмици имат по една вечер като двойка, на всеки 2 месеца - уикенд, а на всеки 2 години - почивка без децата. Иначе един ден ще се събудят и няма да познават човека до тях.
Ох, нощните кошмари. Няма такъв ужас.
Така е ,Фил..стига да може човек.Те при католиците жената често не работи,така че като баба може да взима внуците..
Ние като нямаме на кого,си го мъкнем с нас.
С нетърпение чакам нашите да дойдат или да идем ние и тогава си почиваме качествено.
Но пък не съм привърженик да му правя постоянно весело на детето.Къде играем,къде аз чистя то си се върти наоколо и си играе.И аз съм човек и не съм в услуга непрекъснато на детето.
Ние като нямаме на кого,си го мъкнем с нас.
С нетърпение чакам нашите да дойдат или да идем ние и тогава си почиваме качествено.
Но пък не съм привърженик да му правя постоянно весело на детето.Къде играем,къде аз чистя то си се върти наоколо и си играе.И аз съм човек и не съм в услуга непрекъснато на детето.
Не знам, писала съм напоително по темите с години. Нагласата е водеща и децата не са виновни за майчиното си неудовлетворение и изначално очаквани загуби на ползи.
Ние избираме да сме родители и имаме 18 години, в които ние ще сме незначителни и на второ място като нужди.
Не може на мен да ми се спи, че снощи сме пийнали вино с мм на вечеря, а детето да има ранен час или кръжок, и да решим да не го заведа/ отиде.
Или понеже кръжока е далече, да го запиша на нещо друго, но нежелано, за да ми е само удобно на мен.
Рядко сме ползвали бабите и дядовците ( станаха такива на 48-50 и сега са на 62-64), нито бейбиситъри или гледачки.
Детето е навсякъде с нас и сега вече имаме времето само за нас си. Шегувахме се с мм миналата година, че за първи път на Свети Валентин бяхме двамата само
Децата порастват, но чувстват и виждат кога са досадни, нежелани, обвинявани за неудоволствието на родителите си или за неуспехите им.
Мислете в перспектива и искате ли да имате хубава връзка с тях като пораснат или ще ви обвинят за всичкия булшит, който са усещали.
Навигацията с по- големи деца, вниманието какво ще кажеш 18 години, как се държиш навсякъде, как реагираш в ситуации, как боравиш със стреса, как показваш емоции са видими и децата се учат не от думите ни, а именно от тези ни дела.
Ние избираме да сме родители и имаме 18 години, в които ние ще сме незначителни и на второ място като нужди.
Не може на мен да ми се спи, че снощи сме пийнали вино с мм на вечеря, а детето да има ранен час или кръжок, и да решим да не го заведа/ отиде.
Или понеже кръжока е далече, да го запиша на нещо друго, но нежелано, за да ми е само удобно на мен.
Рядко сме ползвали бабите и дядовците ( станаха такива на 48-50 и сега са на 62-64), нито бейбиситъри или гледачки.
Детето е навсякъде с нас и сега вече имаме времето само за нас си. Шегувахме се с мм миналата година, че за първи път на Свети Валентин бяхме двамата само
Децата порастват, но чувстват и виждат кога са досадни, нежелани, обвинявани за неудоволствието на родителите си или за неуспехите им.
Мислете в перспектива и искате ли да имате хубава връзка с тях като пораснат или ще ви обвинят за всичкия булшит, който са усещали.
Навигацията с по- големи деца, вниманието какво ще кажеш 18 години, как се държиш навсякъде, как реагираш в ситуации, как боравиш със стреса, как показваш емоции са видими и децата се учат не от думите ни, а именно от тези ни дела.
Наистина не смятам, че е полезно, най-вече за детето, да кръжим като хеликоптер около него 18 години. Не да им пренебрегваш основните нужди, но не е необходимо и да пренебрегваш своите. Децата имат своето място в семейството, в клана, в обществото. И ние като родители трябва да ги научим на фрустрация, на трудност и дори на скука. Скуката е много полезна за тях, защото тогава почват да си тормозят сивите клетки, не когато сме им подготвили супер дупер програма за целия уикенд. Едно време жените са прели, тъкали, шили и готвили почти постоянно. И децата са си играли в краката им. Нима тогава са били по-нещастни? Не мисля, дори напротив. В днешно време децата са постоянно под опеката на възрастен и постоянно в някаква програма. Резултатът е, че са страшно инфантилни. Помните том Сойер и приятели? Колко днешни деца са способни на неговите приключения.
Аз предпочитам емпиричното познание. La connaissance du laboureur, както я описва Борис Сирулник. Монсти през ден ме моли след училище да отиде на гости при приятелчетата си или те да дойдат у нас. Как не са се наиграли цял ден? Не знам.
Вярно е, че се радвахме на свободен час или ден, но спомни си - прекарвахме го в кафето с приятели. Най-много да помързелуваме с книжка в ръка. Не сме ходили да си говорим с мама и татко. А аз много се имах с нашите и до ден днешен сме си много близки.
Аз предпочитам емпиричното познание. La connaissance du laboureur, както я описва Борис Сирулник. Монсти през ден ме моли след училище да отиде на гости при приятелчетата си или те да дойдат у нас. Как не са се наиграли цял ден? Не знам.
Вярно е, че се радвахме на свободен час или ден, но спомни си - прекарвахме го в кафето с приятели. Най-много да помързелуваме с книжка в ръка. Не сме ходили да си говорим с мама и татко. А аз много се имах с нашите и до ден днешен сме си много близки.