Балансът между кариера и брак

Ще роди две деца, как докъде...

Нали това вкл кариерата, непрекъснатото надграждане.

Ами то май няма как да си на нула. В Северна Америка медицина се завършва по-късно обикновено, защото първо се завършва бакалавър, после 4 години медицина, после специализация, пък ако искаш И академична кариера, още няколко години магистратура, та докторат, та пост-док (обикновено преди да учиш медицина). Междувременно не си на минимална заплата, разбира се. Бих казала, че заплащането е в горните 5-10% за страната, докато специализираш, но де факто си специализант. Понякога до към 40 си все още в началото на кариерата. Зависи от много неща. Уф, само докато го пиша ме побиха тръпки, хем аз съм учила в Европа, та бях по-млада, но си е много, много труд.  Дали ще стимулирам дъщеря си да тръгне по този път не съм убедена. Уважавам всички “хирургини”, които познавам, не ги смятам за нещо странно или неподходящо за жена, но си е трудна професия.

Малко извън темата, прочетох, че задължават строителните обекти да правят тоалетни за жени. Явно броят на жени работещи в строителството се увеличава.

Какво общо има това с дискриминация? Ако една професия изисква 10 години само учене, преди да започнеш да практикуваш, естествено, че ще е много по-трудно да започнеш на 36. А дори една по-обикновена преквалификация изисква време. Това, което твоят приятел е постигнал не е невъзможно, но е далеч от масовия случай. А и обикновено изисква подкрепящат и жертвоготовен партньор, когато вече има изградено семейство, както често е на тези години. Ако пък няма, това значи семейството да се отложи с години, защото трудно ще се съвмести - освен, отново, ако партньорът не поеме останалата тежест. Ако твоята жена поиска да учи за лекар, готов ли си да поемеш всичко, което тя няма да може, докато учи за тежки изпити, практикува и поема по няколко 24-часови смени една след друга? И то не за година-две, а за десетилетие+?

Амин!

В моята област в големи фирми (>50 000 души) важи същото, което казва и Абаджиева - от 35 нагоре стартират нещата, до около 40 идва първо по-голямо повишение (такива на заплатата има и преди това). Изключение прави бордът на директорите, при тях правилата са други.

Кариерата и нивото на развитие (отново за моя инженерен бранш говоря) се дефинират от бройката хора, които управляваш (донякъде, защото много хора избират да не се занимават с HR-ската страна на нещата) и най-вече сумите, които управляваш (това може да варира също и във вид на сумите, за които водиш преговори или за които сключваш договори, защото често решенията дори на много високо ниво не са еднолични). В средна фирма, за която имам данни, се отличават съвсем мини сумички, след това идва ниво до около милион евро, (което дори в малката фирма изобщо не е мениджърско), след това идват около 10 милиона (в още по-малки фирми са около 5). Първото мениджърско ниво в средна фирма идва с управление на около 100 милиона (понякога има междинни нива за няколко десетки), в по-големи фирми сумата расте до няколкостотин за най-ниското ниво мениджър...

Лично аз по това измервам отговорността на работата за професии, в които има физически продукти или са от бизнеса (т.е. лекар, учител не са сред тях) и е факт, че когато се търсят хора, един от въпросите по въпросниците е именно за колко пари си отговарял най-много до този момент... Включително в едно производство може да се обърнат произвежданите продукти (или т.нар WIP - work in progress) в сума - дали ще е производство на легени за пране или телевизори, т.е. началникът на линията може да каже за каква сума в момента отговаря.

Това го пиша във връзка с дефиницията на кариера и какво е разбирането в дадения бранш. Тъй като не съм едновременно с това адвокат, съдия и лекар и за там критериите е силно вероятно да са други, уточнявам още веднъж, че говоря за типична бизнес среда.

Баш за лекар едва ли ще поиска. За лекар, както писаха и колегите, има 10-15 години, през които влагаш учене и работене за малко пари, и примерно 30 години, през които възвръщаш инвестицията.
Ако почнеш това нещо на 36, няма да има кога да си получиш отплатата за усилията, тъй като 36+10/15= 50 и ще имаш само 10-15 за "възвръщане на инвестицията".
Но пък има достатъчно други сфери, в които за да напреднеш не ти трябват 10-15 години учене и чиракуване.

Също, на 36 години не винаги трябва да почваш от нулата, както моят приятел, който смени сферата.
Може да си продължиш в твоята си сфера, в която вече имаш и образование, и опит - просто да си го прекъснала преди това за майчинство, или да не си си давала много зор докато имаш грижи покрай малки деца, а след това да засилиш оборотите.

Да ти кажа за съдийките.
В повечето съдилища работата, или по-скоро работодателят позволява работа от къщи, закъснения, излизане от работа в работно време, а също и влизане в сградата в извънработно време. Тоест работата извън заседания и дежурства може да се свърши по всяко време, освен ако не се запъне шефчето, демек първият между равни, да държи да си от 8,30 до 17 на бюрото. Което се случва много рядко, всъщност аз съм чула напоследък само за един такъв пример, за който цялата страна научи от медиите (коментарите на хора извън професията бяха от типа: "ау, как не го е срам, карал ги да работят"; всъщност работата си е твоя и чака тебе, за друго става дума).
А пък стават шефки, щото и в съда мъже вече все повече няма. Къде са мъжете, не знам, и в адвокатурата са гачели поравно, не е там да са отишли всичките мъже, така че - мистерия. Някои викат, че мъжете били в бизнеса, ама не знам.

За гледането на деца във всяка професия гъвкавото работно време е много важно, решаващо. Говоря за случаите, когато ги гледаш лично, разбира се, не когато жената, бабата и прочие е на постоянно разположение.
Всъщност аз не виждам, да си кажа, нищо лошо в бабите на разположение и гледането на децата от тях, докъдето са съгласни да поемат. С удоволствие бих се възползвала от тази екстра, но не мога, имаме само една жива баба на 300 км. Казвам го, защото в тоя форум много се държи на правилото "никакво товарене на бабите". А един приятел, и той така без баби и бяха наели бавачка, казва: "дете без баби е половин сирак".

Ами ето де, това казвам и аз - на 36 не можеш - или поне няма смисъл/не си заслужава да започваш от нулата определени кариерни пътища. Така че не е като да не е загубила опции.

И все пак - ясно е, че няма да реши да става лекар, но ако тръгне да прави нещо, което рязко ще й покачи заетостта и намали възможностите да участва в домакинството и гледането на децата, ще я подкрепиш ли?

Лъвица и БедКарма да си работят и да не им пука, че тук ги имат за корпоративни кучки без деца. За всичко си има време. Това, което сега инвестират, ще им направи живота лесен после, както и независими от финансите на партньора, та дори той да е най- прекрасен на света. Самочувствието , че можеш да се справяш сам, без зависимости, дори в най- трудните периоди, когато отглеждаш мъничкото си дете,  дава свобода. Винаги има смисъл от усилията. Винаги.
Другото е да разчиташ на случайности.

Магдена, зная го това. Виждала съм ги обаче да си носят папките съдийките за уикенда , а една приятелка заседаваше в четвъртък и после с голямата чанта.
Имах предвид, че заседателните дни не можеш да си спестиш, а и не си остават вкъщи за дълго майчинство. Не зная дали всички са така, аз виждам само тези, които са се върнали бързо .

Аз лично не познавам практикуващ лекар или медик с академична кариера, който приключва кариерата си на 50 години по свое желание. Освен друго, още първата година след цялата хамалогия на специализиране и тн си възвръщаш инвестицията. Мисля, че все пак е важно и къде се развива действието, защото ситуациите са различни в различните държави. Примерно, в България инженерните специалности не са особено добре заплатени, доколкото съм чувала, докато в Канада само с бакалавър ставаш член на професионална организация и си добре заплатен.

Хайде, настана време да тръгвам към “тръстиката”. Приятен ден на кариеристките.

Благодаря, Тайс, точно това са и моите разсъждения. За мен смисълът са точно горните неща, а не да си го меря в анонимен форум. Децата също винаги са били нещо важно за мен - но както с кариерата, то е идвало с мисъл за правилния човек и партньор, с когото да ги правим и отглеждаме, а не за да задоволя свои или обществени амбиции да се размножа. Такъв човек съм - за мен нещата идват с идея, с мисъл и смисъл, искам да ги изпипам и да съм доволна от резултата, а не просто да чекна едно хиксче в някое квадратче и да отчета дейност. Така съм и в работата, така съм и в личния живот.

То такива жени най-вече плашат средностатистическия мъж, тааааа. Затова и толкова нападки.

Друго си е да четем после поредната тема във форума за една, която си е прибрала муньо, който не и дава 5 лева за кафе или тя го издържа, щото на 22 е искала отчаяно бебчИ...

И аз виждам така нещата, не бихме направили дете преди да знаем, че ще можем да го отглеждаме адекватно (по нашите критерии) и без лишения. Не сме и от хората, които ще имат за цел да купуват на детето сьомга, а те ще ядат скумрия (условен пример, защото същия съм чела тук във форума и ме стъписа, по-скоро всъщност натъжи...), защото подобно бюджетиране ми е доста рисково и всякакви евентуалности или дребни непредвидености не се покриват.
Не ми се иска детето да страда за елементарни неща като храна, обувки, компютър / лаптоп / каквото се ползва от учениците, само защото аз / ние като родители не сме си предвидили добре разходите като сме го създавали. Нека поне за каквото можем, да се погрижим.