Балансът между кариера и брак

  • 47 612
  • 1 978
  •   1
Отговори
# 1 485
  • Мнения: 83

Между другото, от квоти нямаше да има нужда, ако жените сами напредваха кариерно. Явно не успяват поради това, че част от вниманието си отделят за раждане и гледане на деца - както го е наредила природата.
Затова и държавата им оказва подкрепа по безброй начини, та да не се чувстват като горката кариатида на Роден, която е клекнала, натисната от камъка, който носи, но продължава вярно да го крепи, колкото й стигат силите.


И ето го проблемът накратко.
Няма количество помощ от държавата, достатъчна да предума една жена да има деца, ако обществото и съпругът й разсъждават по този начин. Защото тя си знае много добре какво ще последва.
Природата е наредила жените да могат да раждат и да кърмят, а мъжете - не. Но природата е дала и на двата пола срещуположни палци и минимумът мозъчни клетки, достатъчни за пране, готвене, смяна на памперси, игра и помощ с домашните, обличане, пазаруване.
Въпреки това, и в тукашния разговор, и в обществото като цяло сме готови да предлагаме всякакви чупки и варианти - майчинство, обезщетения, компенсации, гаранции; само за протокола, според мен са абсолютно необходими и полезни, - но някакси не можем да отидем чак толкова далеч, че да попитаме необходимо ли е жената да върши цялата тази работа сама. Сложни закони за подкрепа на трудовия пазар? Абсолютно! Господинът да вземе да притопли бебешкото пюренце и да нахрани младенеца сам? Ама не говорете абсурди, моля ви се!! Smiley
Мисля, че много, много повече жени биха имали деца, ако знаят, че ще могат да разчитат на съпруга си да ги отглежда наравно с тях. (Това обяснява и отказа на жени от напреднали държави, със сравнително добри социални системи за подпомагане на майчинство, да имат деца).
Но всички знаем какво се случва обикновено - не само, че ще теглите всичко почти сама, ами и накрая ще се намери някой да ви се подиграва как имате наглостта да се правите на мъченица. С моя съпруг си помагаме за малкия еднакво и работим еднакво; но трябва да видите как реагират околните, като го зърнат да го разхожда сам, да го преповива... Възхита! Хвалебствия! Ще речеш, че не своето бебе, ами стотина осиротели дечица от трета държава е взел в нежните си грижи Smiley
Да не говорим какво става, като се пеят песнички или се четат книжки, например... Когато аз го правя, реакцията е нулева - че какво толкова необикновено има тук?, - а когато го направи той, хората го гледат с тържественото изражение на теле пред нива с люцерна и само дето не го питат откога е вдовец... Smiley

# 1 486
  • Мнения: 4 348
Няма количество помощ от държавата, достатъчна да предума една жена да има деца, ако обществото и съпругът й разсъждават по този начин. Защото тя си знае много добре какво ще последва.
Чудна работа - ето аз разсъждавам "по този начин" (не че разбрах кой точно), пък с жена ми имаме две деца, кой ли я придумал да ги роди? Сигурно аз насила...

Интересно ми е как се включват тук и жени, които въобще нямат деца, или имат по едно - хем имат и кариери и подкрепящи ги мъже, пък нямат деца колкото моята, потиснатата, която си взе 2 пъти по 2 години майчинство и сега има да ги гони в кариерата.

# 1 487
  • София
  • Мнения: 15 879
Ами те после много такива жени съжаляват, но нямат избор. Сега, каква точно конкретно е твоята ситуация, не те познаваме, няма как да знаем. Има жени, които харесват мъжът да ги издържа на 100%, а те да си стоят вкъщи. Има жени и толкова си могат. Друга тема обаче, какво се случва с тях, ако мъжът реши да ги смени с по-нов вариант, например, или пък по някаква причина загуби трудоспособност. Не всички "традиционни" мъже имат желанието, а дори да го имат - много малко имат средствата - да продължат да осигуряват стандарт на бившата половинка, докато въртят нова. Но когато някоя такава жена се оплаче във форума, не казваме - как може мъжът ти да не те издържа, това му е ролята - а й казваме, като го избира, не гледа ли, защо се постави в ситуация да си зависима и т.н. - и това го припяват и мъжете. Искаме жената да си стои в традиционната роля, но мъжът е доста гъвкав как и кога да изпълнява неговата.

# 1 488
  • Мнения: 7 860
Интересно ми е как се включват тук и жени, които въобще нямат деца, или имат по едно - хем имат и кариери и подкрепящи ги мъже, пък нямат деца колкото моята, потиснатата, която си взе 2 пъти по 2 години майчинство и сега има да ги гони в кариерата.
На някои ни кариерите им са кариери, ни мъжете подкрепящи, ама карай да върви. Ще се правим, че вярваме на логореята и измислиците. И че не помним какво е писано и трито.

Мисля, че много, много повече жени биха имали деца, ако знаят, че ще могат да разчитат на съпруга си да ги отглежда наравно с тях. (Това обяснява и отказа на жени от напреднали държави, със сравнително добри социални системи за подпомагане на майчинство, да имат деца).
Тук е заровено кучето, според мен. Изборът на партньор е определящ, също и стабилността на семейството и отношенията в него, после са обстоятелствата и подробностите.

Аз съм имигрантка, мъжът ми също, имаме три деца между 7 и 13, и двамата имаме кариери, децата ходят на извънучебни занимания три до пет дни седмично, ми получава се някак си.
Благодаря, че се включи. Четейки тук вече бях почнала да роня сълзи за всичките ми приятели и роднини в САЩ, отглеждащи повече от едно дете, едновременно с професионалното си развитие. При всички тях е налице адекватно образование и добри професии, съотвено доходи позволяващи им качествено отглеждане и приличен стандарт.

И накрая само ще напомня, че социалната държава е скъпо удоволствие. Социалните придобивки и блага се финансират от жестоки данъци, плащани от работещите и бизнеса. Няма безплатен обяд.

# 1 489
  • София
  • Мнения: 15 879

И аз това казах преди няколко страници. Всичко се плаща по един или друг начин, рано или късно. В момента мисленето е, щом досега рискът и тежестта са били при жените, откъде накъде мъжете или държавата ще тръгнат да помагат и да променят баланса? Няма лошо, ама после защо се реве, че била ниска раждаемостта или че жените бягали от традиционните роли? Всеки се бори за себе си, в крайна сметка, особено когато разбере, че другите правят същото.

# 1 490
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852

Интересно ми е как се включват тук и жени, които въобще нямат деца, или имат по едно - хем имат и кариери и подкрепящи ги мъже, пък нямат деца колкото моята, потиснатата, която си взе 2 пъти по 2 години майчинство и сега има да ги гони в кариерата.
И защо да не се включват? Семейство без деца или семейство с едно дете не е семейство ли? А такива с 3 може ли да се включват или само ако са с 2, тогава да пишат?

# 1 491
  • Мнения: 5 845

Интересно ми е как се включват тук и жени, които въобще нямат деца, или имат по едно - хем имат и кариери и подкрепящи ги мъже, пък нямат деца колкото моята, потиснатата, която си взе 2 пъти по 2 години майчинство и сега има да ги гони в кариерата.
И защо да не се включват? Семейство без деца или семейство с едно дете не е семейство ли? А такива с 3 може ли да се включват или само ако са с 2, тогава да пишат?

Щото не сме им на нивото. Къде ти! Имам само едно дете и прилична, но не блестяща кариера. Не мога да се меря с други…..

Истината е, че всеки търси начин да си реши проблема - едно семейство решава, че ще се върнат на работа и ще дадат детето/децата на ясла още от бебешка възраст, други решават, че майката (най-често), ще си остане вкъщи с години, за да си гледа децата, докато бащата прави кариера. Винаги нещо трябва да се пожертва. Много малко са тези, които могат да постигнат всичко без жертви. Това е особено вярно за семействата на емигранти. И друго иска да кажа. Не винаги имането на едно дете или нямането на деца е въпрос на избор. Понякога е въпрос на можене. Аз исках повече от едно дете, но за съжаление по същото време майка ми се бореше за живота си и на мен не ми се получи, вероятно по ред причини, включително и стрес. Та нека сме малко по-великодушни. Нека първо погледнем себе си и тогава да съдим другите.

# 1 492
  • Мнения: 4 348
И защо да не се включват? Семейство без деца или семейство с едно дете не е семейство ли? А такива с 3 може ли да се включват или само ако са с 2, тогава да пишат?
Бе те да се включват, ама моля да не викат "никоя жена няма да се навие да ражда деца, ако мъжът й е като тебе" - защото ей на, моята се е навила, и то с радост и без да се оплаква, че съм я потискал, защото е постояла малко в къщи, докато са били невръстни.
И това докато те самите не са се навили още за деца (или само за едно), хем мъжът им не е неандерталец като мене, а по-модерен.
Която жена има 3 - респект!

# 1 493
  • София
  • Мнения: 15 879
Винаги нещо трябва да се пожертва.

Със сигурност е така. Децата идват с много жертви - и са свързани с не един момент на себеотрицание. Така е с грижата за всяко едно живо същество. Дори домашният любимец изисква жертви, половинката - съвсем. За мен са важни две неща - едното е, да има баланс и справедливост - прекалено много хора очакват след детето животът им да не се промени. Това е невъзможно, или е възможно единствено за сметка на някой друг. За мен това е неприемливо. И второто нещо е - решенията да се взимат заедно и всеки да има равно право на глас. Няма как да се съглася на нещо, когато виждам, че моите нужди и желания не се зачитат, не се уважават и не участват в крайното решение. Кой как ще се конфигурира, за мен няма значение - ако горните две са изпълнени и хората вътре във връзката са удовлетворени (в рамките на реалистичното, защото пълно щастие няма), бих нарекла техния модел успешен - но за тях самите. За друга двойка може да е напълно неприложим и тотално вреден.

# 1 494
  • Мнения: 2 891
Скрит текст:
И защо да не се включват? Семейство без деца или семейство с едно дете не е семейство ли? А такива с 3 може ли да се включват или само ако са с 2, тогава да пишат?
Бе те да се включват, ама моля да не викат "никоя жена няма да се навие да ражда деца, ако мъжът й е като тебе" - защото ей на, моята се е навила, и то с радост и без да се оплаква, че съм я потискал, защото е постояла малко в къщи, докато са били невръстни.
И това докато те самите не са се навили още за деца (или само за едно),
Скрит текст:
хем мъжът им не е неандерталец като мене, а по-модерен.
Която жена има 3 - респект!
Хайде, опряхме до меренето на броя деца. Сега пък едно не било достатъчно, трябвало повече, защото жена му имала две. Това ми звучи като "моята крава дава повече мляко".  Ми ромите имат по 5-6, вие с твоята жена как я мислите тая работа? Искате да минете тънко и лесно само с две? Smiley

# 1 495
  • Мнения: 772
Абе не искам да се заяждам, ама логиката "жена ми не се оплаква от мен, следователно съм прав" нещо ми бяга...

# 1 496
  • София
  • Мнения: 15 879
Ох, малко офф топик, но това ми напомни за онея мъже, детo разправят, че им е добър размерът, никоя не се била оплакала досега Joy

# 1 497
  • Мнения: 4 348
Е за размера какво има да се хвали човек - на един господ дал повече, на друг по-малко. Колкото е дал - толкоз.
Докато балансът работа-семейство всеки сам си го прави - пък ме учат на акъл жени, които семейство нямат, докато аз имам две деца и някак си балансирам и да работя, за да ги храня и обличам, и да им отделям време да ги науча на нещо, да ги заведа да спортуват, да си поиграя или поговоря с тях, и т.н.
Състезание по брой няма - инак се признавам за победен от всеки ром, който е направил повече деца от мен.
Но съвети за баланса е хубаво да дават хора, които вече са го постигнали. Или ако не са, да споделят какво им е попречило.

# 1 498
  • Мнения: 2 891
Скрит текст:

Между другото, от квоти нямаше да има нужда, ако жените сами напредваха кариерно. Явно не успяват поради това, че част от вниманието си отделят за раждане и гледане на деца - както го е наредила природата.
Затова и държавата им оказва подкрепа по безброй начини, та да не се чувстват като горката кариатида на Роден, която е клекнала, натисната от камъка, който носи, но продължава вярно да го крепи, колкото й стигат силите.


И ето го проблемът накратко.
Няма количество помощ от държавата, достатъчна да предума една жена да има деца, ако обществото и съпругът й разсъждават по този начин. Защото тя си знае много добре какво ще последва.
Природата е наредила жените да могат да раждат и да кърмят, а мъжете - не. Но природата е дала и на двата пола срещуположни палци и минимумът мозъчни клетки, достатъчни за пране, готвене, смяна на памперси, игра и помощ с домашните, обличане, пазаруване.
Въпреки това, и в тукашния разговор, и в обществото като цяло сме готови да предлагаме всякакви чупки и варианти - майчинство, обезщетения, компенсации, гаранции; само за протокола, според мен са абсолютно необходими и полезни, - но някакси не можем да отидем чак толкова далеч, че да попитаме необходимо ли е жената да върши цялата тази работа сама. Сложни закони за подкрепа на трудовия пазар? Абсолютно! Господинът да вземе да притопли бебешкото пюренце и да нахрани младенеца сам? Ама не говорете абсурди, моля ви се!! Smiley
Мисля, че много, много повече жени биха имали деца, ако знаят, че ще могат да разчитат на съпруга си да ги отглежда наравно с тях. (Това обяснява и отказа на жени от напреднали държави, със сравнително добри социални системи за подпомагане на майчинство, да имат деца).
Но всички знаем какво се случва обикновено - не само, че ще теглите всичко почти сама, ами и накрая ще се намери някой да ви се подиграва как имате наглостта да се правите на мъченица. С моя съпруг си помагаме за малкия еднакво и работим еднакво; но трябва да видите как реагират околните, като го зърнат да го разхожда сам, да го преповива... Възхита! Хвалебствия! Ще речеш, че не своето бебе, ами стотина осиротели дечица от трета държава е взел в нежните си грижи Smiley
Да не говорим какво става, като се пеят песнички или се четат книжки, например... Когато аз го правя, реакцията е нулева - че какво толкова необикновено има тук?, - а когато го направи той, хората го гледат с тържественото изражение на теле пред нива с люцерна и само дето не го питат откога е вдовец... Smiley
Абсолютно. Особено мъжете от поколението на 60-70-80-те години (които са бащи на моите връстници) сякаш изобщо не са участвали във възпитанието на децата си. Познавам толкова много хора, които говорят за баща си като някой полу-непознат субект, с който са съжителствали. Те комуникират само с майките си, които предават на бащата като развален телефон. И как да бъде иначе като тия татковци никога не са участвали активно в живота на детето си - да го разхождат, да играят с него, да го приспиват, да го хранят и обличат, да ходят на родителски срещи, да го успокояват като плаче, да имат споделени хобита, да говорят и споделят.
Аз съм жена, но моят баща ме водеше на риба, играехме шах и събирахме гъби (това по повод, че съм чувала от мъже, че не участват в живота на момиченцата, защото плитки не знаели как да правят, моля ти се). Той се прибираше всеки ден след работа вкъщи, ако излизаше на заведение ме взимаше с него. Там беше пълно с мъже, които знам, че имаха малки деца, но висяха по ергенски в мъжка компания, докато жените им бяха вкъщи с децата или на площадките.
Все пак все повече млади татковци виждам по улиците, градинките и в училището и се надявам в следващите 20-30 години да спрем да се впечатляваме, че мъжът възпитава и се грижи за собствената си кръв.

# 1 499
  • Мнения: 8 093
И защо не може да са постигнали баламс с едно дете и да им е хубаво и затова да не искат повече деца? Нещо норма ли има за броя на децата? Доколкото знам това е лично решение на двамата родители.

Общи условия

Активация на акаунт