Аз пък да си кажа, че на 38 години започнах от нулата, ама буквално, в абсолютно нова сфера и без абсолютно никакъв опит. Учих се, усъвършенствах се, още уча и много имам да уча... Ама ето вече 10 години си работя и ще работя още дълги години, само да съм здрава. Моята професия мога да я работя буквално до смъртта или до когато си пожелая. Но понеже започнах късно, смятам да работя до дълбока старост или поне докато съм физически и умствено здрава. Определено с порастнало дете ми е лесно, не е необходимо да правя разни еквилибристики и да се чудя как да се разкъсам между дете и работа. Когато беше малко, признавам си, че то си ми беше приоритет, а работа, кариера, пари, всичко това беше на някакъв съвсем последен план.
- Публикувана: 7 фев. 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 22 март 2023, 01:01 ч.
Балансът между кариера и брак
Лъвица и БедКарма да си работят и да не им пука, че тук ги имат за корпоративни кучки без деца. За всичко си има време. Това, което сега инвестират, ще им направи живота лесен после, както и независими от финансите на партньора, та дори той да е най- прекрасен на света. Самочувствието , че можеш да се справяш сам, без зависимости, дори в най- трудните периоди, когато отглеждаш мъничкото си дете, дава свобода. Винаги има смисъл от усилията. Винаги.
Другото е да разчиташ на случайности.
Другото е да разчиташ на случайности.
Независимо дали правиш кариера или само ходиш на работа, това е важното.
Аида, аз на 42 учих друго също и се преквалифицирах, а сега го работя, и планирам и трето надграждащо.
Никога не е късно за ново начало.
Истински добрият баланс според моите виждания е като този на Miss Wanderlust и maiathebee, поне от споделеното от тях. Намерили са правилната формула според мен - професия, която да ги удовлетворява и да са добри в нея + деца, които не са оставени на заден план и не ги отглежда активно друг член на семейството. Браво за което.
Аз пък съм взела моето дете от детска градина около десетина пъти за 4 години, но то не е било нещастно от това. Много обичаше да я взема татко й, даже единствения път, когато е плакала в градината е плакала за тати, а не за мама. Понякога я е взимал и дядо й, също обичаше и до днес е привързана към него. Аз предпочитах да я водя, това ми бяха много хубави моменти, дори когато изпусках служебния автобус и си вземах такси. Не че аз имам някаква велика кариера, просто работя и по таблицата на Крис съм в златната среда по заплащане -в третата графа, стигат ни.
Истински добрият баланс според моите виждания е като този на Miss Wanderlust и maiathebee, поне от споделеното от тях. Намерили са правилната формула според мен - професия, която да ги удовлетворява и да са добри в нея + деца, които не са оставени на заден план и не ги отглежда активно друг член на семейството. Браво за което.
Благодаря, точно префасонирането на обучението ми и допълнителните доучвания и желанието ни да си отглеждаме детето у дома, но и да имам свободно време с нея през училищните ваканции, ми бяха доводите при мисленето какво да работя след като се върнах на работа.
Беше ми много важно именно да имаме баланс между работа и свободно време, а детето ни да е у дома и обгрижвано от нас, като най-важен приоритет.
За много хора може и да е бачкаторство, гледачка без кариера, но за мен беше най-смисленият трансфер на знания и умения, за да постигна баланса от който бях щастлива. Че и мм все ме насърчава да се развивам още повече и влага всичко, което имаме за да разширя бизнеса в бъдеще, ако пак пожелая.
Истински добрият баланс според моите виждания е като този на Miss Wanderlust и maiathebee, поне от споделеното от тях. Намерили са правилната формула според мен - професия, която да ги удовлетворява и да са добри в нея + деца, които не са оставени на заден план и не ги отглежда активно друг член на семейството. Браво за което.
Със сигурност звучи като те да са доволни от баланса, който са постигнали, което за мен също го прави успешен. Но да попитам, бащата брои ли се за друг член на семейството? Балансът нямаше ли да е добър, ако той беше по-активният?
Сетих се за тая тема, над която можем да побъбрим.
В последните години,забелязвам все по- успешни хора, доказали се в професионален план, а в житейски сякаш издишат.
Разведени, самотни, неудовлетворени, но безспорни специалисти в областта си.
Къде е разковничето и баланса, който трябва да поддържаме, за да имаме всичко?
В последните години,забелязвам все по- успешни хора, доказали се в професионален план, а в житейски сякаш издишат.
Разведени, самотни, неудовлетворени, но безспорни специалисти в областта си.
Къде е разковничето и баланса, който трябва да поддържаме, за да имаме всичко?
Лъвица, това към кого беше дали бащата се брои?
Към Файър, защото тя е писала, че детето не се отглежда от "друг член на семейството".
Според мен, това пък е топа на кариерата - да си работиш за себе си. Дори да изкарваш колкото за разходите, пак е постижение.
За мен не е. Идеалистично мислех и аз същото, докато не достигнах тази точка- да работя за себе си. Но да изкарваш само за разходите никак не е приятно. На заплата си позволявах много повече неща. Вече даже не искам да работя за себе си, 24 часа мислиш за това.
Препоръчани теми