С какво ви дразнят свекървите? – 143

Хайде и ти...
Как разбра, че са "ненужни и натоварващи"?

Всъщност в ДГ има много добри порядки и 3ма възрастни за 15 деца. Учат, рисуват, пеят, правят постановки. Няма телевизия, дим на цигари, учене на тайни и ако детето е с алергия - си носи храна от вкъщи. Но и да не е, менюто в стола е много балансирано. Така беше и в яслата на Монсти. Била съм безкрайно спокойна, когато е бил там. По ми беше притеснено, когато е бил при бабите.
До тук аз не видях преекспониране, но един куп клишета. Нормално е да си избягва джънка и сладките неща. Например аз съм забранила кока-колата. За някои може да е глупост, за мен - не.

А аз бях забранила на майка ми две неща:
1. Не го карай да яде насила;
2. Не го качвай в кола без столче.
Това беше всичко. Явно и тя е преценила, че са ненужни, натоварващи, преекспонирам и още какви бяха изискванията на майките, защото наруши и двете.

Това със столчето би ме изкарало извън равновесие.

Не преекспонирай.

Това със столчето не знам защо масово се пренебрегва от по-възрастните хора. Наистина не го разбирам и яко ме дразни.

Децата им са се возили без столче и ето - оцелели.

Точно. Две деца била отгледала без столчета...

Milenaka, но това е различно и поставя детето в непосредствен риск. Не знам защо се сравнява изобщо.
Пак ще кажа, идеята не е бабата да прави каквото си иска, а майката ако е удобно да бъде малко по-търпелива. Защото тук се стига до някаква крайност - ще го прави защото АЗ съм казала и защото АЗ съм майката, аз го притежавам детето, тя да си роди нейно. Извинявайте ама отстрани звучи като его, а не като желание детето да получи най-доброто.

Ох, поне с това нямам проблеми. Но какво се учудвам и млади хора не разбират колко е опасно.
Наистина не разбирам защо толкова трудно разбирате и приемате, че родителите са основните възпитатели и те решават. Наистина е въпрос на его... за бабите.

Те децата са оцелявали и в по-екстремни ситуации и на по-кофти условия, но това не значи, че трябва младите родители да процедират по същия начин.
И друго забелязвам при по-възрастните хора - мои роднини, роднини на приятели. Колкото ти е по-трудно да гледаш детето си, колкото повече си усложняваш живота, толкова по-добре. Ако няма проблеми, зорлем се търсят и се създават. Много ме дразни това мислене.

Ама то това е дори забранено и незаконно, въобще няма какво да се обсъжда. За возенето на деца без столче. Какво има да се дискутира въобще, като дори подлежи на санкциониране.

 Става въпрос за изисквания, които отразяват някаква визия на майката за детегледането, на която тя държи - като притежател на детето може да си прави каквото си иска, разбира се, колкото и екстравагантни да са убежденията и  и съответно има право да ги поставя и като изискване, но на практика нарушаването им не застрашава детето, не са животоопасни, а на баба и дете спестяват мрънкане, искане, ненужни откази и "Мама не дава". Нищо повече от бонбон преди основно хранене, неспане, ако не ще да спи, гледане на следобедния сериал с баба - за това тук съм чела най-много възмутени снахи, общо взето глезене, това е, което правят бабите.



Филомена, не е лошо да се уточнява за къде става въпрос, понеже у нас в детската градина трима възрастни за 15 деца  изобщо не е масовия случай.

Мисля, че всички бихме се съгласили, че ако една майка изисква от бабата да спазва правила, които дори самата тя не спазва, би било мързеливо и нагло от нейна страна. Аз не познавам такива случаи, но ако други познават, възможно е - свят широк.

Във всички други положения, обаче, не мога да разбера как така от всички грехове, които може да допусне една майка, най-лошият би бил да се тревожи за детето си и да иска да го отгледа добре. Още от преди да се роди моето, се чудех на такива подигравки: каква си невротична, как се стягаш, ти сега на светица ли се правиш, че какво толкова ще му стане на това дете?.. Някакво си дете, видиш ли - просто човешки живот, за който носиш пълна отговорност, който създаваш и оформяш със собствените си ръце от самото му начало... Какво толкова му се вманиачаваш!

За гордия български (и не само български, де) стандарт "Еми нали отгледах АБВ, пък не умря!" няма и да си говорим. Летвата удари пода

Естествено, че е най-добре във всичко да се търси златната среда, но е трудно - и предпочитам да рискувам в посока "втельосване", вместо в посока "кучета го яли". Отнася се към моето дете и към всяко дете, за което съм се съгласила да се грижа - за час, ден или месец. Ако не мога, казвам "не" за свое и негово добро. Хубаво е човек да си познава силите и границите.

Пак измествате същността на проблема. Оставянето на дете при някой е сделка и тази сделка си има параметри, които се договарят. Ако приемащата страна се е съгласила с изискванията на майката/родителите преди да й оставят детето значи е приела сделката с тези параметри и няма право след като види гърба на майката да започне да ги променя, защото според нейното субективно мнение били преекспонирани. Сделката е такава каквато е договорена преди детето да бъде доведено и следва този, който е поел този ангажимент да го спазва във вида, в който е обещал да го спазва. Като сключвате договор за наем на някакъв актив, с работодател, банка, мобилен оператор или друг доставчик на услуги всяка от страните очаква от другата да си спазва поетите задължения. При отклонение от договора ощетената страна пита как да си търси правата в т. ч. и по съдебен път. Същото е, само че е устен договор като между близки хора, които уж могат да си имат доверие. Като сключите договор с банката за кредит знаете, че сте приели условията й и си плащате вноските всеки месец, ако ще и да плюете банката какви кожодери са и колко неоснователно високи са лихвите. Изразявате си недоволството, но изпълнявате договора, защото сте ипотекирали нещо или пък защото не искате да се срещнете със съдия изпълнител. И точно това е проблема. Бабите приемат сделката такава каквато е предложена от родителите, за да получат на разположение внучето и решават че имат право да променят условията по сделката едностранно. Но нямат това право и именно това е причина за проблемите с майката на внучето. Нарушените условия по договора и нарушеното доверие. Пък вие се успокоявайте с обяснения как от един бонбон на детето няма да му стане нищо и какво толкова ако му дам. А някои стигат по-далеч. Осъзнавайки че нарушават договора с майката търсят начини да го прикрият и намесват и децата. Ама сега пак ще се върти и превърта колко вредна е една мекица и че същите баби са отгледали родителите на внучето като са го хранили с мекици на килограм и ей на нищо им няма.
И сега ще повторя въпроса си по следния начин. Какво ще стане ако реша, че е преекспонирана необходимостта да ходя на работа 5 дни в седмицата в определеното време и реша да пропускам един ден или да отида на обяд? Какво ще стане ако сключа договор за наем че не трябва да има животни в жилището и ще го оставя при напускането във вида в който е било при нанасянето, но реша, че това са дреболии, нали плащам солиден наем и си взема куче, котка, папагал и когато реша да напусна оставям на хазаина да се оправя с мръсотията и щетите които жилището е понесло от това съжителство с животни и освен това откажа да платя за последните сметки? По същия начин питам какво ще стане ако не плащам на мобилния оператор или банката?

Добро резюмиране на проблема.
Аз не съм имала проблеми със спазването на моите условия, а списъкът е доста по-дълъг от този на Миленака. Но пък навремето имах колежка, която не разбираше, че отказвам алкохол при бременността ми. "Е, какво толкова?"