С какво ви дразнят свекървите? – 143

Миленака , уби ме от разстояние.
 Че и  законът изисква като теб, и  пак нарушен.Щом и държавата не може да  я накара да спазва , не се мъчи, то явно при теб вече не важи.
 Може да сме возили без столчета и без колани беше, ама нямаше толкова  коли по пътя  и  толкова диваци.
  Рори , яко си се  засилила ,дай малко спирачка да се разберем.
Където плащаш има договор. Какъв имаш със бабите и колко им плащаш?
 Ако може и  иска,   и  е със здрав разум, спазва което  е нормалното, ако това си може ,ти си виновна да възлагаш задачи и да опяваш после..
 Колко минути държи едно дете внимание върху нещо - малко са, дали по леглото ми скача или ме гледа весело и топне в локвата крака.. Това е тайната ни, Че позволяваме малки удоволствия, за това сме баби , а не родители, не сме да възпитаваме децата ви ,това е маша грижа, а са имаме малко радостни моменти заедно  и доверието на внуците. Не ги изказваме, това ни е тайната ,не те да не изказват нас.Като сте ги научили да не лъжат ,няма да лъжат. Не да чакате бабите да ги учат.
 Свестен родител няма проблеми, имат такъв ,дето е делегирал цялото отглеждане на баби, да си плати   и да е доволен.
 Не , не са ви длъжни родителите, никак даже  иза нищо, след като са ви отгледали докато стъпите на крака. Ваш ред  е да отглеждате и възпитавате.

Да, преценката на бабата постави детето ми в риск. Тя избра да пренебрегне моя забрана, която в случая е и законова забрана. Другата забрана беше за храненето насила. За мен това е много вредно. Да, тук законът няма общо, но има мое изискване. Това не е ли достатъчно? Майка ми, и тя като КАГ – много съм издребнявала. Точно затова питам: защо тук, в темата, масово твърдите, че изискванията на майките са глупави, а бабите знаят по-добре (това накратко)?


Боряна, всъщност, ако погледнеш статистика, тогава детската смъртност по пътя е била по-висока, отколкото сега.


П.П. Да допълня, че одеве пишех от телефона и ми беше неудобно.
Майка ми се надяваше, че няма да разбера за столчето, но при малките деца краката на лъжата са много къси. Беше се опитала това да мине в графа "нашата малка тайна".

Не е вярно. Моя не спи от много малък. Преди да навърши 2 вече изобщо не лягаше, какво остава да спи следобяд. Бях предупредила в градината и не го тормозеха. Там си стоеше в леглото, защо то всички деца са така, но не спеше. Това ми е втория кошмарен спомен от градината и аз не спях.

КАГ, в духа на дискусията, която сме подхванали, да се върна на храненето. Питала си тук как да накараш внука да яде плодове. Т.е. нещо на сила да му тикаш в устата, а можеш да четеш и виждаш последиците от това. И то при положение, че майката се е примирила, че не яде и не го насилва, само ти напираш.  И ти продължаваш да настояваш колко си права, колко си примерна и как снахите нищо не разбирали. Май ти си тази, която не разбира, че със собствените си хвалби се злепоставяш.

Боряна, договор е не само когато плащаш. Може да се договориш за всичко, като плащането изобщо не е задължително и Рори е напълно права

Чакай чакай малко
Какъв договор, какви пет лева.  Плащаш ли на бабата, та да имате сделка и договор, или самото гледане на безценното го третираш като награда за нея?
Аз предполагах, че бабата прави услуга, а също и обича детето и затова го гледа, предоставя подслон и грижи един вид.

Явно като мислим нещата имаме предвид различни картини.
 Столчета нямаше, бебета в количката , разглобявахме  я, и  аз до тях. Да държа колкото може. Все виках ,кога ще седна отпред. Докато седнах, те взеха волана и пак отзад.
 Не  се майтапим с опасни неща. .
 Бих казала, че и боя беше разрешен, та ако ще караме по старите стандарти и шамар е  разрешен .
  Няма да се хареса на нарушителите.
 Не само майката,  и здравия разум го изисква това внимание в детайли. Ако няма здравия разум е лоша работата.Най-вече за детето.
 Ми бъдете си прави ,не ми пречите. Нещо ви липсва обаче, да си знаете.

Никой не е твърдял подобно нещо, че майките са глупави, Миленака. Никой. Приемам за глупаво грубото и неучтиво отношение, което демонстрират някои от форума (и от живота), меко казано.
Боряна много точно го е написала - възпитанието е задача на родителя, не на баби, лелки и т.н. С поведението си родителят дава личен пример на децата си. Спазването на приетите норми е задача, която надскача всичко останало. Воденето на диалог също. За мен важно е било и - как детето ми се е държало, а не как се е държал възрастният с него (ако няма форми на насилие). Живо, здраво и културно, независимо дали е с мама, лелка, госпожа, баба. От малко. Не ми се е случвало често да говорим за такива неща след, а преди да отиде в друга среда. Понякога съм стискала зъби, но търпеливо съм показвала защо споровете не се решават с лошо. Имало е и грешки, признавала съм си, но не ми се е случвало да се срамувам от детето си.

Баба и тъща/щото нали за свекървите става дума/ -
   Рори, ако дъщеря ми гледа на гледането на внучката от моя страна , като сключване на сделка , или договор , аз ще съм пас. И много , много обидена.
    По-нагоре писах за нашите моменти, които ми се ще да имаме, вие го приехте непременно , че ще лъжем мама.Надявам се,да се изяснихме,че не това имах предвид.
   Как сме гледали нашите деца и нас как са ни гледали няма нищо общо със сегашните норми и стандарти. И слава Богу! Дъщеря ми е набор 1998г , но ние от родилното я возихме в столче.Съпругът ми работеше на кораб, беше го донесъл от Германия.Не е било задължително, ама явно и тогава съм имала някакъв акъл и възможности. Интернет нямах. Тогава препоръките на педиатрите бяха- от 40я ден сок, на 2-3м кисело мляко, на 6 месеца укрепваш с възглавници, участъковата лекарка ми се скара , че не повивам и пера в пералня.
   Толкова за тогава. Гледам внучката с толкова много желание , любов и всеотдайност. И най-вече, според разбиранията на родителите.Но най-вероятно съм изключение, И никога не съм гледала на това като на договор или сделка. За мен е привилегия, щастие, отговорност. В пъти повече се притеснявам от родителите и винаги питам  .
   В моята кола има столче за нея , защото парка е далече, а сега предстои понякога и от ясла да я вземам.

Това с КАГ и плодовете не ми звучи като на сила да натикаш в устата на някой плодове, честно казано.
Че има злояди деца, има, ама и бая трикове има, как да им предоставиш храната по интересен ( и забавен начин), та барем им харесат.
Синът ми имаше период, в който НИКАКВО месо не ядеше, ама никакво. Затваря устата и започва да мрънка. Да, ама при наличието на дефицит на желязо у него - търсих и рових всякакви статии, как и под каква форма да му давам месото, за да не прибягваме пак до малтофер-и и други добавки. Та успях, де. Намерих съвети и сега мусаката я яде, та му светят очичките..
Плодовете са полезни. Ако не се отваря устата на детето насила да се вкарват, не виждам проблем някой да търси съвети.
Имам чувството, че на моменти твърде много се издребнява.

П.П - Мисля, че една от основните причини да прояде месо пак, беше че свекърва ми му беше направила пиле с ориз.. Бях им казала да не го закачат с месото, защото е кауза пердута…
Еми, беше изял порция и половина и ни бяха дали за вкъщи. В момента, в който отворих кутията и той я видя - ПОЛУДЯ направо и омете всичко..
Изобщо не ми пука, че са му дали месо, щом прояде..

Така е. Аз и не съм написала такова нещо. Коментираме изискванията на майките, твърденията са за тези изисквания. Цитирам:
някакви глупави правила
списък с глупави забрани
нелепост
...

Забраната ми синът ми да бъде хранен насила глупава или умна забрана е?

Думите - забрани, правила. Съвсем резонно следва - договор. И аз не бих искала да участвам в договори, унизителни разправии пред малкия човек.
Скандал, ако бабата е нарушила забраната, правилата. Круиз, ако не й отърва.
Такива думи не прочетох от "нарушителите", които вече имат опит и аз лично много харесах.
Ако искаме да възпитаме на нещо малките човечета, трябва да даваме повече от заповеди и правила, да сключваме договори с близките, да ги смятаме за "нарушители". Бих искала да се върна назад и да променя някои неща, но не мога. И сега е ок.
Радвам се, че майка ми помагаше за отглеждането на сина ми, въпреки неизбежните "нарушения", благодарна съм. Научи го да обича и уважава възрастните хора, независимо от положението и статуквото му. Сега е ценен и за това, освен за квалификацията си. ММ също е добър и ценен човек, аз не съм толкова добричка като тях, но се старая. Но не бих си позволила да унижа близък пред други хора или да тъпча достойството на чужди хора. Има начини за установяване на нещата. Диалог.

Ти – не, но виж в темата други нямат никакъв проблем да унижават майките, като наричат изискванията им глупави, учат децата им да ги лъжат... Това няма нищо общо с диалога.

Luellis, внука на КАГ е голямото дете и е около моя, значи сега е на около 14. Тази дискусия сме я водили като беше на около 3-4. Много добре знаеше, че детето не яде плодове. Ми просто не обича и не ги иска, както друго дете не обича нещо друго, до сега го коментирахме. Не говорим за еднократна случка, тя настояваше в продължителен период. Снаха ѝ се беше примирила, че не яде и толкова, тя обаче се беше запънала. Тогава ѝ давахме повечето примери, които и сега се споменават и ѝ казах, че така детето никога няма да прояде, ако само не поиска. Така и стана, въпреки, че тя си настояваше на нейното, че ако не го кара на сила няма да поиска никога. Даже критикуваше снахата, кака така го е оставила да не яде като не иска, трябвало и тя да настоява. За мен това е да се храни дете на сила или да му се дава нещо на сила. Като "на сила" е ключовата дума. И сега стана ясно, че принудата обикновенно води до пълно отричане на това, нищо, че са малки, остава им
Дина, веднъж обаче не отговори какво пречи на бабата да се съобрази с майката? Защо трябва да приема като заповед, като ѝ се каже съвсем нормално "не давай това и това"? Не мислиш ли, че ако не нарушаваше нищо, повод и за скандал няма да има? Значи не е потърпевшата от този скандал, а първопричината за него. И кой е казал, че трябва да е пред детето, това само ти си го написала

 От четене съм на мнение, че както да се старае една баба ,доволни няма, все има нюанс.  Снахата си мрази свекървата и толкова.

Изобщо не става дума за мразене. Свекървата не може да очаква снахата да започне да я обича по задължение. Снахата е обидена, и с право, че нейната дума за собственото ѝ дете, за свекървата няма стойност и не зачита снахата за нищо. И това е с право. Свекървите трябва да са наясно, че вече не важи "щом е по-възрастен/а трябва да го уважаваш и слушаш, независимо от всичко" и за някои неща те са тези, които трябва да се съобразяват. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Аз от четене съм се убедила, че свекървите продължават да изповядват тази "истина" и очакват по подразбиране  да се случва. И другото, в което съм се убедила, че за тях "уважение" и "подчинение" са напълно заменими и едно и също. А то не е

Ама аз и не съм искала баби да гледат и възпитават детето ми. Изместваш проблема предмет на дискусия. Тук изобщо не става въпрос за децата оставени на отглеждане от бабите и дядовците. Коментират се гостуванията на децата при бабите и дядовците за определен период.
Обикновено бабите припират внучето да им гостува самостоятелно, без родителите. И когато се уговаря такова гостуване и бабите са приели устно условията на майката това е сключен договор между тях. Дори и в бизнеса има устни и безвъзмездни договори. Паричния поток не е задължителен, а е елемент от договора. А когато бабите викат сина/дъщерята забда им помогнат с нещо не е ли вид договор. Договор е. Уговарят се кога и как ще свършат работата. Тогава има ли плащане? Щом майката е преценила, че има причина да изисква нещо при гледането на детето и бабата е приела, но с намерението след като й доведат внучето да прави както си реши говори зле за бабата, не за майката. Първо защото умишлено е подвела майката, че приема нейните изисквания и второ, че нарушава дадената дума, а това автоматично прави дупка в доверието между двете.   Ако бабата не е съгласна с условията на майката следва да й каже, че няма да се съобрази с тях и сама ще решава как да гледа детето. Тогава майката ще реши дали условията й са преекспонирани и дребнави и е съгласна да остави детето при бабата при нейните условия или ще си потърси друг, който ще спазва изискванията й и това в случай че инициатор на гостуването е майката. Бабата като няма сили да гледа детето така както майката иска отказва. Не се съгласява с едно наум, че веднъж оставят ли й го ще прави каквото тя иска. Бабата лишава майката от информиран избор на кого да се довери.
Свястна баба не би имала проблем да постъпи честно и да каже на майката/родителите, че не иска да приеме детето със списък от изисквания и не би си и помислила, че ако майката/родителите не разберат проблем няма.
Не бих оставила детето си при човек на който нямам доверие, а доверието не функция на роднинската връзка, а на постъпките и отношенията на хората.
И са ме молили, и аз съм предлагала да прекарам време с племенници и задължително докато съм се уговаряла с майката за това съм изяснявала какво е позволено в определени ситуации, какво се дава и не се дава за ядене в т. ч. с какви глезотийки мога или не мога да зарадвам детето. А ако докато съм била с детето е възниквала извънредна ситуация след първоначалната спешна реакция веднага съм осъществявала връзка с майката, за да я информирам и да й дам възможност тя да реши какво е най-правилно за нейното дете в конкретната ситуация. И през ум не ми е минало, че имам правото да взимам самостоятелни решения относно хранене, навици, занимания на детето. Майката го гледа и възпитава по свой начин и аз трябва да защитя нейния начин на възпитание и гледане, независимо че за своето дете бих постъпила по друг начин в същата ситуация.
И всъщност децата не са имали никакъв проблем с това, че докато са били с мен са важали правилата на мама. Забавлявали сме се, щастливи сме били заедно и са очаквали моментите когато пак ще бъдем заедно. И винаги когато съм връщала детето на родителите съм казвала ако се е случило нещо по-особено.
Ако някой иска от мен нещо, което не мога да изпълня ще обясня защо не мога и ще откажа.