С какво ви дразнят свекървите? – 143

Сега гледам да не пълня чинии. Но вече назад казах, че на мъжа ми му беше останало като навик. А майка ми винаги неговата чиния я препълва. Той яде веднъж дневно, знам колко е вредно, ама не мога да се преборя. А майка ми все си мисли, че е изморен, съответно гладен. И да, все още понякога му е много, но си го изяжда. Но, детето ако не иска или не може да дояде нещо, пръв казва "като не можеш, остави го". Не налага, това което е налагано на него.
А аз бях много, ама много злояда, сестра ми също. Майка се хващаше за главата и готвеше по няколко неща. Баща ми не ядеше месо, никакво. Не беше веган, само месо не ядеше, с всички други продукти от животински произход нямаше проблем. Яз ядах месо, но не и кайма, а сестра ми ядеше кайма, ама не и месо. Аз ям кртофи, не понясах ориз, тя обратното. Обаче в много малки количества, все не бяхме гладни. В 6 клас нямах 30 кг. До преди една диета от ендокринолог заради завишена захар и профили 3 месеца, без тесто (а към момента живеех на пица и баница), захар, картофи, абе обичайното, на дърти години бях 44 кг. А гладна никога не съм стояла.
А нещо, ако не ми харесва, не го пипах, та ако ще цялата рода и цялото у-ще на куп да са на главата ми. Казвах на госпожите, тогава другарките, че и седмица да стоя там, просто няма да го ям и толкова. И това от детската градина още. И още съм така. Например, да съм на пустинен остров и последното ядене, от което да ми зависи живота, ако примерно е шкембе, просто ще си се гътна от глад и толкова

Моят мъж понякога казва "Нашето дете ще го научим да си изяжда всичко в чинията" и ми настръхва косата. Докато не си сипва само, нямам против. Но да, колкото си сипеш сам, трябва да си го изядеш.
Не приемам седенето на масата, докато се изяде всичко, бутането насила в устата, бой през устата, за да я отвори и да напъхаш нещо (да, имам такива примери), заплахи от рода на "Ще ти го изсипя във врата" и още мнооооого подобни.

Ма Ко, няма да се гътнеш от глад, ще го изядеш шкембето и за още ще питаш, ама.да не се стига до там.

Майка ми (лекар) все повтаряше, че злояди деца не познава. А аз бях както го описа Мако. Не обичам месо, освен на сочни пържоли или не много мазна кайма (доста трудно се намираха в моето детство). Не обичах и картофи в манджа. А пък баща ми не понасяше ориз, напомняло му за казармата. За сметка на това много обичах боб и леща. Общо взето не обичах (и не обичам) готвено. Но пък не мога да живея без салата. Просто нашите уважаваха вкусовете ми и никога не са ме насилвали за количество.

Майка ми умира за шкембе. Прибирам се един ден, осмърдяла всичко, че си готвеше, колкото и да затваряше врати, отваряше балконската врата в кухнята и пускаше абсорбатора, все ми миришеше. От коридора едва успях да стигна до банята, че да върна всичко, което бях яла през деня. Влязох в кухнята без да дишам, взех тенджерата както си вреше и я излях в тоалетната. Не издържах. От тогава си правеше шкембе, само като знае, че няма да се прибирам. Не можех да седя на една маса, с някой, който яде тая гадост. А моите и двамата обичат. На главата ми се качиха, защото не давах това да влезе у нас по никакъв повод, а сега майка прави у тях и у нас идва готово. Една вечер много късно се прибирахме от някъде и заради закъснението майка звънна да види какво става. Каза, че има шкембе и да меним през тях да вземем за вечеря за тях двамата, а аз все ще измъкна нещо от фризера. И така веднъж компромис и после им стана навик
По ирония утре за вечеря това са си поръчали
Боб и леща и като дете ядях и сега много обичам. Всички ни уважаваха вкусовете от родата, ама все не можеха да ни угодят и намерят това което изобщо ядем

Аз пък съм закръглена (не дебела) от икономии.Не насилвам внуци  да си изаждат всичко,но аз само отхапано крайче от кюфте няма да хвърля,или пък нещо  само начоплено и оставно.Ами не ме е гнус  от тях  и  го изяждам. Не съм толкова богата, че да хвърлям храна.

Колкото до правилата,слава Богу на мен никой не ми е давал нареждания и  списъци,освен  за  час - лекарство-количество, когато са болни,защото  обикновено аз съм болногледачката  през деня.
Някои "тайни" си имаме,но те не са  опасни  Навремето  като прясна баба-гледачка аз сама почвах да докладвам какво и как  сме правили . Никой не обръщаще внимание и аз спрях  Ако попитат,казвам, ако не питат,не обяснявам. Така вече 13-14 години.

И защо е толкова сложно бабата да се съобрази с майката и да не дава определени храни на детето или пък да спази режима му?
Някакъв инат ли е,борба за надмощие,да покаже,че знае повече или какво...,,две деца съм отгледала,тя ще ме учи мене...,,

И после защо има конфликти и защо майката не дава детето..
Ами така ще е ,като не се зачита мнението на майката.

Тая тема се повтаря циклично през определени периоди .   Дъвкана е не един или два пъти.   Майките преекспонират някои вреди, а бабите затова не се съобразяват, защото са преекспонирани. Никой нормален няма да навреди нарочно на внуче само, за да дразни снаха си.

Е, не разбирате, и не разбирате, че бабите не сте в правото си да решавате някои неща за внуците и да действате през главите на родителите.
Не били се съобразявали, защото били преекспонирани вредите. И от висотата на какви преценявате кое е преекспонирано и кое не, за чуждото дете? Да, точно така, внучето ви е чуждо дете, поради простата причина, че нито сте го правили, нито сте го раждали вие.
Ей такива изказвания и самодоволни заключения водят до конфликти между поколенията, ама не ви увират главите. Възрастта не е гаранция за повече опитност, проумейте го. Достатъчно практики от нашето детство днес са доказани като грешни, вредни, а някои откровено опасни, та да ми се перчите колко деца сте отгледали. Ма били оцелели. А я да видим какъв е процентът на зрелите индивиди със стомашни проблеми, например? И някаква идея откъде идват голяма част от тях?

Пример за предубеденост и тесногръдие е това изказване. На едно ниво е със "Свекървите са лоши".

Аз се дразня от друго - изискванията са си нормални, отдавна знам ,че това са чужди деца. Чужда беля са казвали и нашите баби.
 Само което родиш е  твое.
 Но не сме машини и не винаги се получава исканото.
 И да се "надуеш" че са ненадеждни, негодни , мързеливи дори свекърви и майки, на които си оставил дете ,имал си доверие, да се цупиш ,че не е станало до минутата каквото си искал -  глезене  е  и каприз.
 Щом имаш нуждата да е детето ти при тези хора, имай  и уважение към тях
 Много рядко би било напук,  или във вреда,  тогава  няма място дете при тях, над 99%  е някакво невнимание, или пренавиване ,претоварване, защото родител винаги иска да помогне, или е  упрекван, ако не иска , ма как може...
Наистина съм свидетел , жена с болести и проблеми , гледа внуче, майката (дъщеря  е) излиза рано, бабата прави закуска , води до автобус за училище, приема от училище,  с все заниамния, а почна от детската градина. Ами каза си жената ,че иска да е сама и ще е по-добре,  така и скъсяват живота.

 Възрастна е жената ,над 70.
  Да тропаш с краче е дразнещо , аз така искам. Дали може отсрещния да отговори на изискванията ти  е друг въпрос.
 И не ,не гледам внуци и нямам проблеми с това, да изпълнявам. За ядене вече ,кой когато и колкото иска, никога насила не съм карала някого за каквото и да  е. Няма забрани и здравни проблеми у нас.

КАГ, дори и да се преекспонира, хората, различни от родителите, са длъжни да се съобразят.
Примерно моята свекърва ми се разсърди, че не съм пробила ушите на детето, защото тя му подарила обеци. Баща ми каза, че е редно, щом бабата е подарила обеци да отида и да пробия дупки. Ами нямаше как да стане. Не, че сега не носи, просто стана, когато тя поиска. Не съм била против, просто не беше тогава времето. Ето, сега ако иска и всеки месец да й купува нови, нямам против.

Изключително мъдро казано от свекървите, бабите тук. Много бих искала тези хора да са уважавани и от деца, и от внуци. Чета заради тях тук, защото се надявам (отдавна ми е време) да стана като тях (скоро).
Мъдрост, умереност и търпение.
Аз самата съм насилвана в детската градина да дояждам чиния, моето поколение помни тези кошмарни порядки и мисля, че знаят до каква травма могат да доведат. ММ е бил оставян с парички и милият е ходел на гости у приятели на обед, за да яде топла храна. Сега си облизва чинията. Всеки има нещо от детството, което го кара да бъде разумен.
Сега прочетох за пробиването на ушите. Моите са пробити на 4 годинки, но никога не нося обеци. Нека детето реши като порастне за такова нещо (мое мнение).
Детето е чудото в живота, заради което си струват всички жертви. Няма да е лесно на бъдещите майки, нито на настоящите. Но все повече битува в обществото мнението, че близките хора "не са си длъжни" с нищо един на друг. Да, на теория е така. Не са си длъжни дори с човешки думи. Дори с тревогите, с болестите, с проблемите.
Иначе, много точно казано (но грубичко) - круиз.

Ама я има и другата гледна точка.
Някои родители искат бабите да гледат децата, но вървят и с претенциите. Не говоря за базовите нужди - да е изкъпано и нахранено детето + да се опази живо.
Има много примери, в които родителите си веят байряка по почивки, заведения, оставят детето на радителите си, НО и задават лист със стотици забрани. Без соя, без глутен, без шоколад, без телевизия, без да скача в локвите и т.н и т.н.
Според мен, като искаш услуга от някой, можеш да си затвориш очите за някои неща с цената на това да си починеш и да се позабавляваш.
За услугата, която вършат бабите, може да им се простят едно-две прегрешения. Ако естествено не се скрият!

В детската градина никой не смее да поставя такива условия и е доволен, че има къде да остави детето и да отиде на работа,  обаче от бабата се изисква пунктуално изпълнение на неща, които често пъти са ненужни и натоварващи. Говорим  за здраво дете, без противопоказания да консумира нещо си.