С какво ви дразнят свекървите? – 143

Ами аз нямам време да чета и се вживявам толкова. Но с хормони, без хормони , при живи родители , няма как да си кръстя детето както не искам. И мъжа бих схванала по-отрано мисля под чие подчинение е и какво мога да очаквам. Но съм се омъжила на 29 г. Затова пиша , че за млад , неопитен човек, с прибързан брак , бих го разбрала . Но вече  са малко такива девойки.

С тези жилища съм на мнение, че при развод остават за децата. Трябва да е законно правило някак, знам че не  е  и не може. Какво се правят на луди.

Когато има манипулация е логично да има и манипулирани. Знаете какво е, да не търся речник.
Последно ме изманипулираха, когато бях на 35. И въобще не бях новобранец. И опит имах в тази област, ама нà - случва се. Като да се спънеш и паднеш.

Те и сега си остават за родителя, с който са децата.
 Много недостоен човек би изгонил децата си на улицата .

Ако говориш за жилището, това не е вярно. Абсолютно възможно е ползването да е за родителя, който остава с децата, а собствеността на другия. И ползването е със срок, за разлика от собствеността. И дали ще го изгониш на 17 години и 11 месеца или на 18 години и 1 месец, за мен няма особена разлика

Рори, в твоя казус е имало няколко червени фенера.
1) първоначалното мнение на мъжа детето да е кръстено на техните.
2) отказът от комуникация на тази тема - това е направо червена заря!
3) врътката за собствеността на жилището. Не може да не ти е важно! Финансовите въпроси са от първостепенна важност. Не може просто да махнеш с ръка и да продължиш. Живеем в свят, в който можем да оцелеем без любов, но не и без пари.

Говоря за собственост. Собственост на децата да остане.
 Вярно ,че който няма собственост нещо не им дава, но въпросът е за роднини, от двете страни ,дето са дали и си го вземат. Няма вземане ако има деца, да остава за тях. На внуците ако не искат да дават са за убиване. То е  вече дадено,  продадено дето се вика, .

Мдам, според мен, мъжът от самото начало е бил напълно ясен и откровен - детето ще е на неговите родители! Никакво "де факто съгласен с нея" аз не видях! Тя защо е решила, че ще стане на нейното и после е останала изненадана, не знам.
Никой не ни е виновен за собствената ни глупост!

Това пък с кръщаването на буквички винаги ми е било много смешно. Сега пък и анаграма се намеси 🙄
Малко като във вица: " Кръстиха го Светльо на дядо си Ламби" 🤣

В коя част на България или чужбина бащата носи документите в общината? Не се ли носят от длъжностното лице в болницата? Не се заяждам, но аз съм подавала декларацията в родилния дом и толкова. Oт общината само си взех акта за раждане.

Боряна, на Ананас го казах, не на теб. Твоето изказване стана ясно, че за собственост иде реч, нейното твърдение беше, че оставало за родителя с децата, което е невярното в твърдението и не е норма.

Да, жената от примера на Рори е имала червени лампи във връзката си. Но предполагам, че е била фокусирана единствено в появата на дете и това е било първостепенно, останалото на втори план. Мъжа сигурно я е убедил, че първия приоритет И за него е детето и не е бил откровен, че има други неща, които са по-важни за него. Тя го е приела много лесно, защото за самата нея е било така и тук ѝ е грешката. Не знам дали познавате жени борещи се с репродуктивни проблеми, наистина може да не виждат нищо друго. Да, това е особено психическо състояние и не бих ги приравнила с тези, които в нормално такова не виждат червените флагове

Мисля, че в малките населени места, където общината няма всички функционалности и най-вече връзка с други институции, нещата стоят по малко по-различен начин. Не съм сигурна все пак. Иначе е така, както го описваш

Типично човешко успокоение е мисълта "Ами аз никога не бих попаднал в такова положение!", също както и мисълта "Все някакви знаци трябва да е имало" - самата аз съм си го мислила непрекъснато, защото обичам да чета човешки истории, а когато видиш някого, на когото се е случило нещо страшно, не искаш да повярваш никога, че може да се случи, дори да си предпазлив, дори да го мислиш, дори да имаш опит. Ето тази част от историята - аз да бях, щях да забележа и да се спра овреме! В безопасност съм!
Но за съжаление, животът е пълен с... неща.
Някои хора са добри манипулатори - понякога защото дори те самите не си дават сметка, че нямат "благородни" намерения и веднага ще клекнат пред по-силния, като мъжа пред семейството си.
Някои хора съветват другите да дадат още един шанс; че търпението е добродетел; че за всичко трябват двама, трябват и компромиси (и защо ли ми се струва, че точно тези хора често са първите, които после да обвинят жертвата: "Ами да си била малко по-умна! Да си знаела!!"). Ами семейството? "Какво е едно дете без баща, бил той и най-вредната гнилоч на света?!"
Понякога не забременяваш в деня и часа, в който си си наумила, а в момент, в който не е оптимален. И имаш нужда от подкрепа.
А и обществото продължава да съществува, защото се спазва негласния социален договор, че човек не се държи с човека като вълк. Затова си имаме все някакво доверие - иначе всеки си е остров и никакви семейства, никакви приятелства, точка, дотам.
Някои хора се възползват от това доверие и чакат, когато човек е най-уязвим. Ще ми се това да беше първата история, в която чувам мъж или семейство да си покаже рогата точно пред бременна или току-що родила жена.
Дано жената да е изчакала удобен момент, когато си е поне малко стъпила на краката, с детенцето да са се отървали от това отвратително семейство, а и от мъжа (освен ако не са му трансплантирали нов характер?!) и да са щастливи и спокойни сега.

Дени, във Варна, преди много години. Частния Майчин дом.

Птица, двама души месеци преди събитието са на различно мнение, казано е, но не е обсъдено. Ден преди раждането бащата казва: Ти си майката, теб ще питат. Кое мнение на бащата е по - актуално?
Къде видя анаграма. Няма да кажа името, но има имена, които се различават с 2-3 букви, но дори и в именника са посочени като едното производно на другото.

Да, за жилището е червена лампа ако някой се фокусира върху въпросите за собствеността. Жената ще наследи родителите си и не вижда заплаха в това и мъжът да има нещо на негово име.
Останалото обаче са червени лампи, които се случват месеци след като бременността е факт. А борбата със стерилитеъа е нещо, което е невероятно тежко и физическо, и психическо преживяване и фокусът на двойката е там. Така е.

Ха, Дени, точно!
Поредната партенка май ще се окаже, колкото да разбуни духовете в темата 😉
Не казвам, че Рори го е измислила, а че някой нея сериозно я е изпързалял.

Иначе и аз знам за случай, в който са заявили на родилката, че няма да я приберат вкъщи, ако не кръсти детето на свекъра. Но той е времената на майка ми, така че да го обсъждаме тук е неактуално.

Дзверилин, чети внимателно! Семейството продължава да си е семейство, жената си седи при мъжа и роднините. Имат си по-сериозни проблеми.

О, това ми навява мисъл - обсъждали сме ,знаеш ме, постъпи правилно и накрая  - ти решавай каквото трябва. Каквото трябва е ясно - моето.

Да, права е Боряна. В някои семейства така се разговаря. И другият в двойката би трябвало да го е разбрал за годините съвместен живот, да си изпипва добре нещата, а не пост фактум да мига изненадано с клепки, що така не станА моето.