С какво ви дразнят свекървите? – 143

  • 27 203
  • 756
  •   1
Отговори
# 600
  • София
  • Мнения: 20 847
Аз съм споменавала, че моя колежка, образована, интелигентна и от голям град - искала да кръсти сина си Х.
Свекър й се казва У, мъжът й почти У. с малко изменение. Тя твърдеше, че мъжът й записал детето Х-У.
И имената на детето са: лично Х-У, бащино У (без -ов накрая)

Е, свекърите са дали жилище, живеят в един вход (или блок).

# 601
  • Мнения: X
След толкова години  стерилитет , че и здравословни проблеми с детето , името е важно, но човек като е направил вече нещо , което не му е по сърце , но е свършен факт , аз поне бих спряла да се самоокайвам и ще продължа напред. Лошото е, че едва ли с тази проява ще приключи лошото на този мъж и семейството, от което произхожда. Това е проблем. И ми е интересно тези хора продължават ли да са заедно. Жената , ако е с него само заради жилището, след името на детето , значи не е от незнание там. Няма ли родители , които имат дом ? Нелепо е да си прекара живота по този начин, обвинявайки мъжа . Това детенце с тях ще го направят съвсем нещастно , както е и болничко. Много е тежко, дори за здраво дете да живее с родители, които не се обичат.

# 602
  • Мнения: 6 971
Само защото нещо излиза от рамките на това, което ви е познато и можете да приемете за що годе нормално не означава, че не е истина.
Когато лекаррят дава зелена светлина на двойката да кажат на родителите си за бебето едната баба и двамата дядовци са щастливи и честитят. Свекървата не показва емоция и вместо честито казва: Ама то още не е сигурно. И това след дългогодишно очакване. Звучи ли реално. Не. Ама бях там и чух как го казва.

Детето не е болничко, а с увреждане и на специфичен режим на отглеждане и живот. Необходими са и двамата родители.

# 603
  • Мнения: 24 638
Какво не е сигурно? Че има дете ,да не пиша страшни неща?
Стига бе.

# 604
  • при късмета
  • Мнения: 25 689
Какво не е сигурно? Че има дете ,да не пиша страшни неща?
Стига бе.
Предполагам е имала предвид, че не е сигурно, че ще има дете, а не, че няма бременност. Т.е. може нещо да стане

Когато лекаррят дава зелена светлина на двойката да кажат на родителите си за бебето едната баба и двамата дядовци са щастливи и честитят. Свекървата не показва емоция и вместо честито казва: Ама то още не е сигурно. И това след дългогодишно очакване. Звучи ли реално. Не. Ама бях там и чух как го казва.
За мен звучи реално, защото не е изолиран случай.
Да не говорим, че все още, ако има проблем с появата на дете се смята, че проблема е в жената. Не знам още колко поколения трябва да минат, че да се изкоренят порядките на комунистическото общество. Видно е, че не е минало достатъчно време. И докато младите приемат безпрекословно остарялото мислене на родителите си и го правят свои традиции, то не ще боксуваме с напредъка, а ще се връщаме назад с тичане, не с крачки

# 605
  • Мнения: X
Уф, сега ще напиша нещо , което не е политкоректно във форума. Децата - здрави, болни имат нужда от майка и баща , отглеждащи го в екип , а не във война един с друг. Затова като жени трябва да сме наясно докъде можем да стигнем в компромисите . Ако не можем да се справим сами, заряваме томаховките , загърбваме стари обиди и продължаваме напред . След като казвате, че за отглеждането на детето трябват двама родители, значи този баща не е невъзможен човек. Няма нужда от самонавиване и навиване от страна на близки и роднини колко е онеправдана майката. Всеки нормален човек има кантар за добро и лошо и когато натежи лошото , обикновено избира противовесно решение. А страничните хора не помагат с коментари и припомняне на стари обиди. Жената си знае защо, какво и ще си намери пътя. Дано детето има късмет въпреки дядовото име.
  Ма ко , при мен изглежда се е изкоренило комунистическото общество преди 20 г. още - всички близки и познати знаят, че репродуктивните проблеми могат да бъдат и при мъжа също толкова често, колкото при жената. Дори позната на майка ми, която е 80 год. си казваше, че синът и има проблеми и затова семейството му няма деца.

Последна редакция: чт, 16 фев 2023, 12:17 от Анонимен

# 606
  • Мнения: 15 026
Само не разбрах какво общо има комунистическото общество с убедеността, че само жената е виновна за липсата на деца в едно семейство, ама щом казвате 🤣

# 607
  • Мнения: 6 971
Започнах да разказвам за това семейство провокирана от мнението на хора, че няма как да се наложи човек да не иска да прави нещо, но да го приеме. Не става въпрос за получаване на съчувствие, а само да покажа че не може с лека ръка да се обобщава и да се дават готови рецепти. Както предупреждава листовката на всяко лекарство дори и симптомите да са същите не давайте това лекарство на друг. Хората, които не са се оказвали в дадена ситуация не могат да си представят за какво точно става въпрос и не го вярват. И не е само за имената. За много неща човек си мисли, че няма как нещо да е толкова нереално, нп всъщност има. Случват се всякакви неща. Просто човек вярва само на това което му е до някаква степен познато и не може да се постави на мястото на човек в непозната за него ситуация.

Например моето дете беше бебе и огромен луд се опита да ми го вземе с количката и повтаряше, че трябва да умре и искаше да го бутне пред колите на улицата. Аз бях в шок, борех се да удържа количката, детето пищеше а аз повтарях крещейки НЕ. Хората гледаха сеир. После някой ми каза че хората не са ми помогнали защото не съм викала Помощ. Как да му обясня, че в този момент в главата ми имаше само ужас и една единствена дума НЕ. Не ме разбра. Няма как да ме разбере, но поне да не дава акъл и да не ме изкарва виновна за ситуацията.

# 608
  • Мнения: X
Понякога с мм сме си обсъждали как да кръстим бъдещите си деца. То малко нероден Петко, ама си говорим. И винаги съм казвала, че нещо случи ли се, което да ме накара да сменя решението си, ще го направя. И то е именно нещо такова, като да дам име със значение, защото вярвам в смисъла и силата на имената. Ако сме на косъм от смъртта хич няма да се колебая и ще дам име като Станислав/а, Стоян или Божидар/а. Защото са красиви и носят смисъл, сила. Човек не знае въобще как ще мине и бременност, и раждане. В последния момент може нещо да се обърка и да си между живота и смъртта. В такъв момент бих дала силно име на детето си, заради волята му за живот.
Особено след описаната случка, след дълъг период на очакване, опити и безплодие, все си мисля, че дядото е най-маловажен в картинката...

# 609
  • Мнения: 8 114
Ние до 6-7 месец не знаехме пола на бебето /криеше се, не можеха да го видят и на 4д 5 д и тн./ Понеже моя мъж се надяваше да е момиче и бяхме обсъждали само женски имена и имахме около пет имена и не можехме да изберем кое ни харесва най-много. Една вечер му казах, че ние хубаво мислим само женски, ама ако случайно се окаже момче, е добре да имаме и мъжки имена. Седяхме до късно нея нощ и не можехме да измислим даже едно име, което да ни хареса. Накрая и двамата в един глас казахме името. На другия ден бях на преглед и бебето се беше разкрачило мноооого хубаво да му се види атрибута. Приех го като знак, че си е харесал името и затова се показа. Повече не сме обсъждали какво да бъде.

# 610
  • Мнения: X
Малко да сменя насоката на темата с имената...

Преди няколко дни свекърва ми писа да ме пита за съвет при избор на един подарък за трети, понеже не разбирала от това, което ще подарява. Посъветвах я, дреболия беше. Супер, ама жената подарила подаръка. Звъни ми в 17:30 (аз съм на работа до 18 и не обичам да ми се звъни в работно време, освен ако някой не умира). Като цяло даже не обичам да ми се звъни, рядко говоря по телефон, предимно на чат комуникирам.

Звънка ми жената, ама понеже не знам защо е, решавам да вдигна... ами тя да ми благодари, подаръкът би се харесал... е сериозно ли ми се обади в работно време да ми изтърсиш нещо, което можеше да ми напише на вайбър с 1 изречение. Пет минути колко хубаво било, как се зарадвал, как не знам си какво...
Ей, това ми беше първата мисъл:
Скрит текст:

# 611
  • Мнения: 24 638
Тя с рождения ден не се оправя , ти работното време искаш да помни
  Дописвам - като сложиха компа , почнах на скайп да пиша, не че знаех какво правя с този компютър, ама опитвах и се учех. Та си мислех ,щом е  зелено , явно за мен е  готов човекът да общува ,де да знам. Писах на снахата  , нищо особено ,как сте. Търпя ме три минути , отговори и писа ,че е на работа. Не повторих. Явно работи с този скайп или си е нейна работа що е зелено ,но не за мен както мисля. Та схванах де. Доста неща схващам късно  ,но все пак.
 Може да съм грешна ,но пиша на сина да препредава. Ако има нещо важно,  иначе отговарям на тях. Тя от неговия месинджер пише и винаги  я познавам. Има разлика в стила дет се вика ,не може да го изимитира.
 Тази сутрин ми е пратил снимка на малките от преди години. Викам това от цикъл " А бяхме млади ли е " отговори ДА. Голям разговор. Дълъг с три изречения. Стига толкова.

Последна редакция: чт, 16 фев 2023, 13:33 от Бор_яна

# 612
  • Мнения: 1 662
Шерилин, с ръка на сърцето ти казвам, че може би малко го вземаш повече присърце от колкото е необходимо. Та това е на дреболиите дреболията!😃😃😃 Даже е готино, че е била толкова развълнувана жената. Аз бих се зарадвала, че съм помогнала успешно. Пей сърце бъди! Не се вторачвай чак толкова..

# 613
  • Мнения: X
Сигурно сте прави. Аз за рождения ден вече не го мисля, понеже мина. Сега до следващия имам 10-11 месеца... Grinning
Просто ме побърква това звънене за щяло и нещяло... човек ще каже, че апартамент сме избрали, а не дреболия...

# 614
  • Мнения: 2 119
Тя с рождения ден не се оправя , ти работното време искаш да помни.
И кой го казва?

Общи условия

Активация на акаунт