Пращай децата при всяка възможност - ваканции, свободно дни, без вас. Да се грижи сама за тях и да им готви тя. Тъй де, да не се чувства сама. 
- Публикувана: 8 фев. 2023, 11:47 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2023, 11:09 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 143
. Но малкото е прекалено малко и все още не бих го оставила.
С нищо не се - "Да, добре". Оправданията са после, нещо се наложило да си търси, нещо спешно изникнално и т.н. Последният път, когато имахме гости и ги отпратихме дори имаше цупене, сякаш ние трябва да изгоним гостите си, които сами сме поканили в собствения ни дом, за да дойдат роднини, които не сме канили. Тук наистина стои човек, който смята, че всеки ѝ е длъжен и изобщо не проумява какво ѝ се казва, нито вижда проблем в себе си.
Не, тя си е такава, откакто я познавам, винаги някой ѝ е длъжен и се оплаква. Има си такива хора, на мен това не ми понася особено и не общувам с нея извън дните, в които сме у тях. Ситуацията е наистина много особена и според мен е породена изцяло от ревност. Жената иначе е културна, образована, аз си ги навързвам нещата по този начин. Тя ревнува собствените ми деца от мен, например гледаме с голямата филм, тя идва и буквално ляга между нас и казва - мама сега ще отиде да си оправи след вечеря, аз ще си остана с теб. Като отбелязвам, че това е времето след вечеря, след работен ден, единственото ми време с детето. Аз не знам, ако живеехме заедно, в какво състояние щеше да е психическото ми здраве, особено пък както всичко си слагам присърце и се ядосвам за всяко нещо, свързано с нейното присъствие.
Търпението ти е в повече и не е в твой интерес. Както го описваш и както е тръгнало, да като е жива ще сте 3ма в брака/връзката. И ще дойде време да се молиш да не си ти третата. Имаш шанс, само докато третата е свекървата. Ти си прецени може ли да живееш така занапред, защото тя сама няма да се усети и да го промени
Разбирам, че всички млади много обичат да си пишат, вместо да си говорят с хората. Но разбирам свекървата на Шерилин. И аз ще се обадя, да кажа, че подаръкът е имал успех. Е, не в работно време, но ще се обадя. Все още не разбирам, защо трябва да пиша нещо, като мога да го кажа за 5 секунди.
Аз обратното, не разбирам защо трябва да звъни, за да каже нещо,което се пише за 5 секунди. И в работно време, че да си помисля, че е нещо наистина важно и спешно.
В повечето случаи не ѝ вдигам, веднъж вдигнах и беше пощуряла, че колата ѝ се счупила на пътя, а мм не си чува телефона. ММ беше в тоалетната, не е вдигнал на секундата, звъни на мен. Оказа се, че е звъннала преди това на свекър ми, който тръгнал да я спасява, но решила да разтревожи и нас, защото всички трябва да научим невероятната драма. Побеснях направо.. то звънене, то чудо, а реално нищо кой знае какво не беше станало.
За мен звъненето е за важни и спешни случаи, а не за "подарих дребен подарък на колега". То е ясно, че никога няма да каже "баси гадния подарък, дето ми подаряваш.. грозен е и не е по мой вкус".
Едит: Марулета, чета те за козирожкия характер на щерка ти и все едно майка ми го е писала. Наистина ѝ беше много трудно да ме понесе като тийнейджър, но сега се кефи, че се справям с живота и не търпя мачкане. Тя е мекушава и не го умее...
Да, струва ми се, че зачести в последните години, но като цяло поведението ѝ не се е променило. Иначе не мълча и не търпя, всичко винаги се казва, но не го казвам аз, а синът ѝ. Аз съм свидетел на разговорите, винаги се обяснява как трябва да се съобразява и в случай че имаме възможност да приемем гости ние
ще я поканим, че не е удобно да идва, когато реши, че си имаме ангажименти, натоварена работа и т.н. Аз каквото и да кажа, не смятам, че бих я променила, поведението ѝ и на моите родители прави впечатление, много пъти сме си говорили с майка ми за това. И тук искам да отбележа, че това са млади жени в 50-те си години, при нея определено натежава ревността към сина си, тя не разбира как той предпочита да си остане вкъщи пред това да пътува, за да е при нея. Това исках да кажа още в началото и това беше аргументът към твърдението, че не всеки разбира от дума. Далеч не съм искала да се оплаквам, аз някак съм приела, че това нещо няма как да го променим, освен ако не е кардинално, което означава да преустановя всички контакти с нея. От друга страна разбирам, че е майка на мъжа ми и някак не бих искала да му го причинявам.
ще я поканим, че не е удобно да идва, когато реши, че си имаме ангажименти, натоварена работа и т.н. Аз каквото и да кажа, не смятам, че бих я променила, поведението ѝ и на моите родители прави впечатление, много пъти сме си говорили с майка ми за това. И тук искам да отбележа, че това са млади жени в 50-те си години, при нея определено натежава ревността към сина си, тя не разбира как той предпочита да си остане вкъщи пред това да пътува, за да е при нея. Това исках да кажа още в началото и това беше аргументът към твърдението, че не всеки разбира от дума. Далеч не съм искала да се оплаквам, аз някак съм приела, че това нещо няма как да го променим, освен ако не е кардинално, което означава да преустановя всички контакти с нея. От друга страна разбирам, че е майка на мъжа ми и някак не бих искала да му го причинявам.
Жалко е, че си го приела, защото и според мен ще става по-зле занапред. С възрастта не ставаме по-съобразителни, ще си изпилиш нервите цял живот и може накрая да си влошиш отношенията с мъжа ти.
За звъненето не е до възраст, а си е до човек. Аз съм дърта вече, никога не съм разбирала защо да звъня за нещо, което мога да напиша с едно изречение и другият да го прочете когато му е удобно. А да изпратиш гласово съобщение в отговор на текстово съобщение, това съвсем не го разбирам
За звъненето не е до възраст, а си е до човек. Аз съм дърта вече, никога не съм разбирала защо да звъня за нещо, което мога да напиша с едно изречение и другият да го прочете когато му е удобно. А да изпратиш гласово съобщение в отговор на текстово съобщение, това съвсем не го разбирам
Д
Скрит текст:
И тук искам да отбележа, че това са млади жени в 50-те си години, при нея определено натежава ревността към сина си, тя не разбира как той предпочита да си остане вкъщи пред това да пътува, за да е при нея. Това исках да кажа още в началото и това беше аргументът към твърдението, че не всеки разбира от дума. Далеч не съм искала да се оплаквам, аз някак съм приела, че това нещо няма как да го променим, освен ако не е кардинално, което означава да преустановя всички контакти с нея. От друга страна разбирам, че е майка на мъжа ми и някак не бих искала да му го причинявам.а, струва ми се, че зачести в последните години, но като цяло поведението ѝ не се е променило. Иначе не мълча и не търпя, всичко винаги се казва, но не го казвам аз, а синът ѝ. Аз съм свидетел на разговорите, винаги се обяснява как трябва да се съобразява и в случай че имаме възможност да приемем гости ние
ще я поканим, че не е удобно да идва, когато реши, че си имаме ангажименти, натоварена работа и т.н. Аз каквото и да кажа, не смятам, че бих я променила, поведението ѝ и на моите родители прави впечатление, много пъти сме си говорили с майка ми за това.
ще я поканим, че не е удобно да идва, когато реши, че си имаме ангажименти, натоварена работа и т.н. Аз каквото и да кажа, не смятам, че бих я променила, поведението ѝ и на моите родители прави впечатление, много пъти сме си говорили с майка ми за това.
А на него не му ли е ужасно досадно?
Как в петдесетте, то още по налудничаво става.
Ambrosia,
Може и да не е ревност само, а мързел и желание някой да я обгрижва. Идва си, когато иска, нищо не пипва, стои по цяла седмица. Свекърът жив ли е? Тя работи ли?
Като изтърси някоя глупост, направо кажи, че домакинството ще почака, пък гушкането с детето е с предимство.
Може и да не е ревност само, а мързел и желание някой да я обгрижва. Идва си, когато иска, нищо не пипва, стои по цяла седмица. Свекърът жив ли е? Тя работи ли?
Като изтърси някоя глупост, направо кажи, че домакинството ще почака, пък гушкането с детето е с предимство.