С какво ви дразнят свекървите? – 143

  • 27 178
  • 756
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 483
serendipity,
Аз не разбрах, защо деверът ти стои у вас, а не при родителите си? Хубаво за 1 вечер преди да тръгне, да дойде да се видите, но цял месец?
Той си идва за 40 дни лятото. "Едва" 10 до 12  от тях държи да прекара при нас.

# 61
  • Мнения: 7 349
Защо, защо, защо си хващате такива мъже и смятате, че с бебето ще се променят? Че и други ви втълпяват тези глупости. Той мъжът може да е много читав, но щом позволява на лудата си майка така да се държи и да се меси - значи голям праз, че е читав. Само ядове ще си имате. Не се научихте.

Здравейте!
Първо пуснах отделна тема, но после реших да пиша направо тук. Предварително се извинявам за дългия чаршаф!
Ситуацията е следната:
Мъжът ми живее с майка си в чужбина от много години, преди 6 месеца аз също се преместих при тях и кошмарът започна. Не мога да я търпя тази жена, изобщо не преувеличавам - толкова ми е противна, че чак дишането ѝ ме дразни. Първо се оказа, че тя явно е искала да ѝ заведат слугиня, постоянно обяснява колко е възрастна вече (не е, на 60г. е), как нищо не можела, всичко ѝ тежало, имала не знам колко болести и т.н... Тя постоянно лежи и яде, заради което си е станала доста едричка, а в следствие на това се е и обездвижила. Работата ѝ е, евентуално, да сготви, да пусне пералня и туй то, но обяснява, че имала много работа, ако някой я попита. Цялата работа си е от мързел. Обаче това е най-малкото зло. Ужасно обсебваща и налагаща се е. Когато искаме да излезем, тя иска да дойде с нас. Същото се отнася и за почивки. Държи да знае всичко, както и последната дума за всичко да е нейна. Иска да е център на внимание и да се съобразяваме с нея, да правим всичко, когато и както на нея ѝ харесва. Прави изречения на мъжа ми от сорта на: "Сега ще кажеш еди си какво!", "Ще направиш така и така!". Понякога пък се държи с него като с бебе и чувам неща, като: "Ооо, на мама бебето" и др., гали го, целува го. Знам, че му е майка, а за родителите децата са си деца, без значение на колко са години, но не го намирам за нормално. Освен това се е лепнала за него като пиявица и очаква той цял живот да си стои при нея и да си я гледка - почти изцяло си е на негови разноски, кара го да ѝ връзва обувките, защото тя не можела, да ѝ оправя леглото и т.н. Аз съм бременна, заради което се наложи да си намерим нов апартамент. Казах на мъжът ми, че искам да се преместим двамата, той съответно уж говори с маминка, но тя дойде и ми каза, че така от него не можела да се отдели, щяла да идва и да остава, без значение дали я искаме или не. Има и още много неща, но колкото и да се обяснявам, все ще пропусна нещо, затова преминавам направо на най-нелепото нещо, което направи и което ме провокира да пиша и във форума. Прибрах се в България за малко, но когато вече трябваше да връщам, с мъжът ми се скарахме по телефона. Той изглежда се е ядосал, след което майка му реши да ми се обади и да ми иска обяснения.. Е, не го възприемам това. Не ми се беше случвало такова нещо, честно казано, не съм и чувала за подобни случаи от мои познати.
Знам, че и той е виновен, защото я оставя да се държи така и да се меси. Опитвала съм се да говоря с него, но той постоянно намира оправдания, за да я защити.. Сега ситуацията е същата - пак ми обяснява, че майка му, видиш ли, просто искала да говори с мен и да ни успокои. Flushed Не намира нищо лошо в поведението ѝ. Когато говоря с моето семейство или приятели и поискам съвет, те са на мнение, че трябвало да съм по-търпелива, с бебчето всичко щяло да се промени, било до време.. Аз знам, че ще се промени, но нямам никаква гаранция, че няма да е към по-лошо - че тя може да ми се мъкне в апартамента всеки ден или да ми се бърка в отглеждането и възпитанието на детето. На всичкото отгоре, докато се преместим в новото жилище има поне месец, а аз не се чувствам добре около въпросната, влияе ми негативно на психиката. Уж сега трябва да съм спокойна, а аз не мога, самото ѝ присъствие ме изнервя. Не знам каква е тази неприязън, която съм развила, чак ме плаши.. Чувствам се и гузно, защото знам, че това е жената, родила мъжът ми и каквато и да е - за него си е майка, а майката е една, но не мога и да се тормозя повече..
Моля, за съвет! Някой справял ли се е с такова чудо? И как?
Притеснявам се, че това ще започне да влияе и негативно върху отношенията с мъжа ми, а смея да твърдя, че ние други проблеми нямаме.

# 62
  • France
  • Мнения: 16 603
Ами като ти е толкова акълът да забременяваш от подобен мъж... ще си теглиш.

# 63
  • Мнения: 7 603
Не е виновен мъжът тук. Ти сама си си виновна. Сори.

# 64
  • Варна
  • Мнения: 38 650
МОЖЕ да ти се мъкне, МОЖЕ да се бърка за бебето, ти чуваш ли се?! Отсега е ясно, че не само може ами и ще го прави. Нахендрила си се яко, с бебето нещата няма да се подобрят, а с мъжа си ще имаш проблеми.

Единственият съвет, който мога да ти дам е да стоиш в България, докато дойде време да се местите в новото жилище. После отиваш направо там. Обаче нататък как ще я карате, не знам. Тя е дресирала мъжа ти, че й е длъжен, а ти го отделяш от нея, въпрос на време е да станеш враг в нейните очи, ако вече не си. Мъжът ти ще е между чука и наковалнята и няма начин това да не рефлектира върху вашите отношения. Бих искала да видя нещо оптимистично в ситуацията ти, но не мога.

# 65
  • Мнения: 39
FireWithin666, Philomena, Лютиче 2.0 , прави сте и го осъзнавам напълно! Мен да бяха питали преди година, същото нещо щях да кажа, но..
Все съм била на мнение, че родителите са важни, ама не най-важни, защото няма с тях да живея, важен е преди всичко мъжът.. Уви - в грешка съм била.
Аз не съжалявам, че съм забременяла. Искам си бебчето. Иска ми се да си запазя и връзката, затова поисках и някакъв съвет тук,  понеже ми писна да слушам, че ми трябвало търпение, нещата щели да се променят и т.н. , но ако няма такъв вариант, съм готова да си гледам детенцето и сама, в крайна сметка и за него една токсична среда никак не би била добра.
HighSpeed, така виждам нещата и аз. Само че няма как да не се върна, въпреки че след въпросното й обаждане си останах още.
Искаше ми се да видя някой, който някак си да се е справил с подобно нещо и да ми е като светлина в тунела, ама явно мал шанс..

# 66
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 193
Можеш да поговориш с мъжа си сериозно и да му обясниш,че в новото жилище ще живеете без маминка.
Ако той се съгласи,после ще трябва да научиш маминка,че не може да виси постоянно у вас.
Има светлина в тунела,но само,ако мъжът ти  се осъзнае .Споделяй с него.
Не казвам да я зарежете съвсем...но нека да разбере,че вие имате право на лично пространство.

# 67
  • Мнения: 160
Мъжът ми живее с майка си в чужбина от много години, преди 6 месеца аз също се преместих при тях

Та вие направо не се познавате. Аз съм учудена на такива бързи развития, хем не съм ти свекърва. Остави я жената и бъди благодарна, че мъжът въобще е склонен да се мести.

# 68
  • Мнения: 39
salvina, преди около година взех решение, че ще ида и аз там, а преди 6 месеца се преместих окончателно, но не сме заедно от толкова.

Можеш да поговориш с мъжа си сериозно и да му обясниш,че в новото жилище ще живеете без маминка.
Ако той се съгласи,после ще трябва да научиш маминка,че не може да виси постоянно у вас.
Има светлина в тунела,но само,ако мъжът ти  се осъзнае .Споделяй с него.
Не казвам да я зарежете съвсем...но нека да разбере,че вие имате право на лично пространство.


Той това го разбира уж, съгласи се да сме само двамата, а след това отиде да говори и с майка му, само че тя дойде и ми заяви, че не можела така да се отдели от него..
На него всичко съм казала, не съм спестявала нищо, даже последния път бях и доста остра, но не знам дали ще има някакъв резултат.

# 69
  • Мнения: X
Докато не се отделите, няма да се оправите. Според мен трябва да поставиш ултиматум, или се изнася с теб - или остава с маминка.

# 70
  • София
  • Мнения: 35 923
Съгласила си се да бъдеш третото колело в двойката им и сега се оплакваш... от кого точно?

# 71
  • Мнения: 7 603
А, точно. Влизаш във връзката с ясното съзнание куде отиваш и после се мъчиш да спасиш положението... Което за съжаление никога няма да се оправи.

# 72
  • Мнения: 7 349
Ох, милата маминка. Сакън някоя да не й отмъкне скъпоценното чедо. Ама как може младите да живеят самостоятелно, че и дете чакат - майчиното сърце няма да го понесе.
Някои майки (било то свекърви или тъщи) са за лудницата. Б*си кривия манталитет.

# 73
  • Мнения: 2 140
Свекървата на ev.kostadinova е направо патологичен случай за мен.
Обаче виновните в тази ситуация са други двама- сина и самата ев. Ако сина има малко акъл отдавна да се е справил със ситуацията, даже не са  нужни жена и дете, за да прецени, че такова поведение е недопустимо. И за самата ев, ЗАЩООО бързате с децата при такава ситуация. Проблемите се слагат на масата и се решават преди появата на бебето. Едно дете не решава такива проблеми, не се чака то да промени бащата и т.н. Точно това писах и в предишната тема. В момента полезен ход няма, има различни варианти- поставяш ултиматум на мъжа си да се изнесете сами и спираш са контактуваш със свекърва си, не се съгласява мъжа ти и се разделяте или се примиряваш. Последният вариант за мен е най-лош, защото ще ти коства много нерви. Но нея няма да я промениш.

# 74
  • Мнения: 17 408
Как успя да забременееш в присъствието на този вампир 😀

Общи условия

Активация на акаунт