С какво ви дразнят свекървите? – 143

Ирис, майката обикновено слуша педиатъра за храненето. Не казах, че майката знае най-добре, за това е педиатъра, казах, че най-добре си познава детето. Това не е едно и също. А бабата, ако се мисли за капацитет и знае по-добре, да ходи да спори с педиатъра, не със снахата или сина.
И не, не е изнудване, а предпазване на детето. Недостойно е бабата да кара детето да лъже и крие, ако нарочно е престъпила някоя забрана. Ето това е недостойно

Затова не трябва да има много на брой ненужни  - а нужни са единствено увреждащи здравето - забрани и няма да има нужда и от криене.

Примерно "Не казвай на мама, че гледахме телевизия", показва, че майката ще се сърди, че са гледали телевизия, а защо, дявол знае, след като най-вероятно и самата тя и мъжът и са гледали телевизия като деца.

За това ли като ходя по хотели децата закусват основно с какаово топчета (по същество зрънчо) заляти с прясно мляко, оняфват и вечерят пица или пържени картофи. Докато майките зонат краставица, домат и мандарини. То било от обширнитр познания и адекватни съвети на педиатъра. 🙄🙄🙄
Всяко семейство, дете, и ситуация са толкова различни, че трудно може да се обобщава.

Ще има да те плюе снахата

dariVale,
В този форум са се събрали най-знаещите и най-здравословно живеещи жени. Извън форума е друга работа. Там са обикновените хора, чиито деца ядат вали, чипс, гледат телевизия и телефони и о, ужас, са здрави и слаби.

Цялата работа е, че майката е шефа, след като това е нейното дете ( казвам майката, защото мъжете рядко се занимават с тия детайли), обаче това е дискомфортна позиция и за двете страни, след като трябва да е шеф на собствените си и мъжови родители, а те очевидно са  достатъчно компетентни, та да са изгледали минимум едно дете, именно нея, или мъжът и. И действително има нови неща, които са важни, като например това, че сега не даваме аспирин ( макар че ние сме пили), но по отношение на здравето и лечението последната дума е на родителите и бабите рядко смеят да поемат отговорност. Но примерно бонбон,  гледане на филмче, спане следобяд, тия неща, които стават препъни камък, са обикновено съвсем маловажни и по скоро нарушават някаква визия на снахата за детеглвдането, отколкото да вредят реално.  Ще кажете, детето си е нейно, и визията си е нейна, ако иска без филмчета ще го държи, ако иска без бонбони, тя решава
Да, обаче тука имаме още два живи фактора, човеци със свои желания и възгледи, а именно детето и бабата. И ето така се получава  "Добре бабо, вземи си бонбонче, но няма да казваме на мама".  И почват сръдните и недоволството как баба разваля дисциплината и няма да и дават да вижда детето, а в крайни случаи този дребен акт се третира и като учене на лъжи, разбиване на доверието майка-дете и т.н.

Разбира се, ако става въпрос за пияници,   насилници, хора, които са безумни и ще дадат лукче на бебе ( какъвто случай се разказваше тука), е съвсем правилно да се държат изкъсо и да не им се позволяват никакви своеволия с детето.

По повод някои предни коментари - това тъпкане с боклуци, било то от майките или скришом от бабите, не е съвсем безобидно. После да не се чудите защо в днешно време повечето деца са затлъстели. Да, има и здрави деца с нормално тегло, но масово навън виждам не просто пълни, а направо дебели деца. И особено мила картинка е да видя сравнително малко дете, но огромно по размер със също толкова огромната си майка/баба да набиват някаква вредна и мазна храна.

Хайде пак великата модна мантра, щом даваш шоколад, вафли и близалки, значи тъпчеш детето и то е дебело, горкото.

И да не е дебело, пак не е хубаво да консумира сладко и оцветители.

Бонбоните и ТВ може да са дреболия, но да се прави съюз с детето срещу майката не е дреболия. Ако човека, който е поел грижата за чуждо дете за известно време иска да го поглези трябва пред детето да получи лично или по телефон, вайбър, мейл съгласие от майката/родителите да се направи изключение. Не е дребилия да се учи детето да лъже. Татко така обърка детето докато беше малко по отношение на това що е истина, лъжа, шега, благородна лъжа, премълчаване, че вече в средата на тинейджърството още не може да различава шега, не може да се шегува и определено се чувства объркано по отношение на лъжата. Татко вече го няма и много ми липсва, но е факт, че нанесе голямо объркване в някои разбирания на детето ми именно заради такова мислене. Това било дреболия, другото дреболия, системно пренебрегваше това което аз съм преценила и задала като рамка, защото то важало у нас, а у тях можело и всичко ще е наред ако не кажем на мама. Обаче се оказа, че някак мама която си познава детето винаги разбира и разправиите никога не са били заради "бонбончето", а заради отношението на дядото и към детето, и към мен като родител на това дете. Аз давам бонбони, вафли, сладоледи и имам свое виждане по въпроса, но ако съм оставила детето и по някаква причина съм казала да не му дават бонбони примерно и са обещали, че ще се съобразят с уговорката, но зад гърба ми са му дали това вече е проблем. Как мога да имам доверие на хора с които съм се разбрала нещо, обещали са ми и после правят каквото са си решили. А пък ако освен това са направили и уговорка с детето да не казва на мама това какво е според вас. Оставете разрушения авторитет в очите на детето и последващите му проблеми в общуването с родителите му. Това е проблем в общуването между възрастните - майка - баба и дядо. После как ще има доверие и разбирателство между тези възрастни хора по какъвто и да е въпрос след като бабата и дядото са показали такова лично отношение към майката като човек, не майка. Доверието, разбирателството е нарушено заради "дреболии". И докато със своите родители жената ще се скара, обяснява и т. н. със свекърите трябва да говори бащата. Но част от мъжете предпочитат да не влизат в конфликт със своите родители, премълчават и ето го конфликта в младото семейство. А от него следва конфликта снаха свекърва. Същите мъже, които премълчават пред своите родители нямат никакъв проблем и с голяма охота скачат срещу родителите на жената, преди още двамата помежду си да са обсъдили проблема. И това прави пропастта между снахата и свекърите още по-голяма. Ни на практика дълбае и отношенията в семейството на младата родителска двойка. И всипко това започва с дреболиите - бонбонче, ТВ, мекички, които добрата баба предоставя въпреки уговорката с майката да не го прави при направена нова уговорка с детето да не казва на мама. А защо да не казва на мама? За да няма баба проблеми с мама. Значи баба има "топки" да излъже мама като обещае че ще следва уговорката им, но няма "топки" да каже на мама, че това са дреболии и тя ще си прави каквото иска. А детето не само е свидетел на тези отношения на възрастните и модела им на поведение, формиран от личните им морални и етични норми, но и е вкарано в играта в ролята на премълчаващ съучастник или ако го попита мама нещо вече влиза в ролята на дете което лъже мама и това е с етикет правилно сложен от бабата в момента в който прави тази уговорка с детето. Съвсем отделен е въпросът, че дете на съответната крехка възраст е поставено в ситуация да избира към кого трябва да бъде лоялно. Като лоялността към бабата вече е консумирана под някаква форма и детето се чувства и задължено. Отделно, че тази консумация се явява и авансово плащане за бъдеща пряка или косвена лъжа казана или премълчана пред мама. Ако ли пък детето избере лоялността към мама автоматично предава баба и отново малко или много ще се чувства виновно. А и баба вероятно няма да пропусне да му го спомене като му каже, че заради това вече няма да получава от "дреболиите". Така детето пак няма да разбере, че няма да ги получи, защото има някакви правила, а ще разбере че няма да ги получи защото е наказано за това, че не е изпълнило уговорката с баба и е казало истината на мама. На практика в очите на детето ще изглежда че е наказано за това че е казало истината на мама. Страхотен урок от баба (тъща или свекърва). И освен това на подсъзнателно ниво за детето остава открит въпроса защо баба която е направила същото - не е спазила уговорката с мама не е наказана също като мен. Ако ли пък мама реши да ограничи контактите на детето с баба му, но не му обясни че е заради това че баба и то не спазват правилата и освен това лъжат объркването за детето става още по-голямо. Пък когато излязат от училище и започнат самостоятелен живот ще цъкаме с език и ще недоволстваме от съвременната младеж и ще жалим държавата оставена в ръцете на същото това поколение. Защото всичко е започнало с дреболиите, а те са се превърнали в лавина, която е помела по пътя си всички тези добродетели на които сме се опитали с думи да учим децата си, но на практика сме ги зачерквали пред очите им веднъж с бонбонче, друг път с ТВ.

ПП една такава двойка баба и дядо свикнали да обещават да следват инструкциите и щом родителите си тръгнат да вземат нещата в свои ръце бяха решили да прекратят лечението - антибиотик, капки и др. на дете оставено им болно с ушна инфекция и да го лекуват с чист селски въздух. Слава богу че не се е стигнало до усложнение. Не знам родителите какво мислят по въпроса, но бабата и дядото са много горди с постъпката си и се хвалят колко добре са постъпили като не са тровили детето с лекарства.

Не мога да се съглася, че е дребен акт. Особено, ако се повтаря всеки път, когато се виждат баба и внуче. Това не се тълкува, това Е учене да крие и лъже

Всяко дете, което няма здравословен проблем с някоя храна или не трябва да я приема точно по тази причина, в един момент дори родителите отпускат края.
Никое дете не е останало без шоколад.
Никое дете не е останало без мед и хляб.
Никое дете не е останало без оцветено сокче, близалка и пица. Но всичко с времето си, тук е важното. И при здраво дете, майката решава кога е дошло това време, не бабата.
А забраните, се отнасят за деца с проблем и проблемна баба, която мисли, че знае повече от майката или ги неглижира. Даже в темата виждаме такива персонажи, за да не се започне с вечните оправдания "ама няма такива свекърви, от къде ги намирате".
Да не говорим за психологическото въздействие в/у детето от такива "дребни актове". Да се руши авторитета на майката или бабата да говори лошо за нея и да я омаловажава, изобщо не е добре. Само, че свекървите този факт изобщо не го отчитат, хващайки се само за физическото, само и само да се наложат.

За мен коментарът на Рори обобщава и обяснява абсолютно ясно цялата ситуация. Няма какво да се допълни.

Значи, почвам оттам, че дете на антибиотик не се оставя на баби и дядовци, камо ли пък в друго населено място. Антибиотик не се пие месеци, ушната инфекция е сериозно нещо. Болните деца си ги гледат родителите им, това винаги смятам, че трябва да е твърд принцип, именно за да не се обвиняват после натоварените със сериозна отговорност, че те са виновни, ако лечението не върви.

С всичко друго написано от Рори съм съгласна и затова в предишния си пост написах какъв е според мен начинът да не се случват такива неща  - просто не се поставят безброй спорни и незначителни правила, които да изискват безумни действия, като разрешение по вайбър , за да дадеш бонбон, вафла, или мекица  и чието спазване да затруднява, а неспазването им да води до ужаси като разрушено доверие и объркани критерии.
Предлагам вариант, в който си оставяш детето здраво и разчиташ, че твоят, или неговият родител ще го гледа по начин, по който е гледал тебе и си оцелял и не създаваш предпоставки за комплоти, предателства и дилеми. До тоя извод съм стигнала, след като и аз съм си създавала неприятности, не ме е осенило свише, и аз съм била пренапрегната майка, неуверена и желаеща да се наложи като върховен авторитет. Затова си споделям опита просто.

Ирис, ако на детето по принцип са му забранени бонбон, вафла или мекица, няманужда бабата да настоява по 3 пъти на ден на вайбър, те ще си останат забранени. А за бабата толкова ли е трудно да запомни какво не трябва да дава или да се съобрази с майката? Какво ще стане, короната ли ще ѝ падне, какви са тези толкова дълбоки проблеми, които това ще ѝ нанесе?

Рори, много добре си го обяснила.
Проблемът не е в шоколада, локвите или друга "дреболия". Проблемът е, че вместо да се учи на откровеност, детето се учи да крие. И тези грешни параметри в тази крехка възраст могат да имат тежки последствия.
ПП познавам не едно или две пораснали хлапета с проблеми с храната, защото са ги учили да си дояждат. Имах бивш, който имаше булимични наклонности. Ядеше бързо без да дъвчи с празен поглед. А сестра му пък обратно - ядеше малко, ама наистина малко. И двамата са наказвани с часове да стоят пред чинията си, докато не я изядат. Тъжно е какво може да причини лошото възпитание.