С какво ви дразнят свекървите? – 143

Шерилин го каза. Три дни има плюс-минус ,но не и точно.

Е, рождения ден вече не е интересен... мина. Не получих подаръци, нито нищо. Само поздравление, поне тоя път не бях "украшение в дома на детето ѝ."

Явно тя на работа си говори по телефона с часове, ама аз нито мога, нито искам. Тя е постоянно на телефона, оня ден с майка ми седяла 2 ч. Постоянно някой ѝ звъни и говори, което е идеално, само аз да не съм сред тия хора. Иначе да се прави на телефонистка колкото желае.

Шерилин разказа случай ,но ти интерпритираш случая и правиш констатация.Първо се мисли ,а после се пише.

Фактите са си факти... Няма нужда от констатации.

Шер, няма лошо да ти се обади. Явно наистина е искала да ти благодари Следващия път й кажи, че не е удобно и й върни обаждане след работа.

И ето ви един прекрасен пример доколко драмите снаха-свекърва са наистина драми 🤣

За друг случай със същия потребител става дума, не е лошо първо да се чете по-продължително, преди да се критикува. Няма интерпретации тук, просто друг пример

   Рязко с бутонките , а?

  Шери, и аз да кажа -  сигурно не е имала търпение да ти благодари. Не й се сърди.
   С моята свекърва общуваме предимно във вайбър - понякога на мен ми е по- лесно да звънна и го правя.Ако се наложи тя да звъни , винаги първо пита удобно ли е. Майка ми - задължително на ден два пъти ще ми се обади. Ако кажа  -не е удобно сега, тя " Ама само нещо ......и се налага просто да затворя. Ако пита удобно ли е - разговорът продължава 10, вместо 20 минути. ММ ,  сестра ми , на която й звъни веднъж в седмицата и то с уговорки да е уикенда, ама да не е преди 9.0 или  да не е между 14-16 ч , а сигурно и вие , ще ме питате как търпя.  Търпя, дори ако не се обади се притеснявам. Баща ми преди две години беше зле,сега седят на село, защото се грижат за дядо.
    За имената - изобщо не ме интересува как ще кръстят внуците - само да са ни здрави ! Но за внучката се колебаеха между две имена , между два хубави празника е родена. Едното е с моята буква, другото с буквата на двамата дядовци. Децата дадоха ясно да се разбере , че което име да изберат, не кръщават детето на никой.
   Роди се принцесата , аз за два часа два пъти говоря с щерката, акушерката ми е близка , и с нея говорих, чак на третия път се сетих да питам за името. Много по-важно ми беше да знам , че и мама и бебе са добре. И чери ММ съседите,аз още на работа и една казва- ооооо, дядо, айде сега да видим как  ще се отчетеш , като ти носи буквата. ММ е толкова над нещата, той е изключително възпитан, вика "аз даже в първия момент си мисля,че не харесва нещо бонбоните"

В темите за имената имаше един казус. Свекърът се казва Румен и свекървата много иска бебето да му е адаш. Родителите са харесали Пламен. Но не, свеки настоява. Снахата започва да поддава. Какво да правиш, тежестта на порядките и традицията си казва думата. Предлага да го кръсти Рафаил - оригиналното име на свекъра (католик) преди да го прекръстят. Не се приема. Искала да е Румен, за да му викат Румбата (блякс). И накрая майката на снахата заби последния пирон. "Е, какво толкова, да се радва жената". И се съгласиха да го кръстят Румен?!?!?!.
Как да обясниш, че всъщност е много важно. Първо името е това, с което ще ни наричат цял живот. Второ така се определят граници. Много важни граници. "Тук ти нямаш думата, това е наша работа". Чертаят се в червено и се отбраняват. Въпросът е повече от принципен, жизнено важен е. Как после ще се отбраняваш от намесата на тази свекърва, след като от самото начало си клекнала за нещо толкова важно?
Пак казвам, тези неща трябва да се учат в училище. Както има семейства, в които не се говори за секс, мензис и контрацепция, така има семейства, които са неспособни да предадат тези важни уроци за определяне на лимити, уважението към личността и нейните избори и толерантността в най-висшата ù форма.

Румбата Сериозно?

От цялата работа с имената най-важното е да има насреща мъж на място. Аз си казах моята история и трагедията на баба, че не съм кръстена на нея, още повече съм родена и на 6.12, където се казва с име съм дошла, но майка ми е държала на Михаела, баща ми не е правил сцени или да е имал претенции, отделно родителите ми живеят във фамилната къща, вече са сами, но преди това с баба и дядо. Майка ми и баба ми нямаха кой знае какви търкания, отделни етажи, отделни електромери, всяка си готвеше, когато баба легна на легло вече майка ми и носеше ядене. Но баща ми винаги е защитавал майка, дори, когато не е била права, защото има и такива моменти, винаги е защитавал и мен с брат ми, ако сме били ние виновни ни се е карал насаме, но пред баба и дядо стоеше зад нас.

Не е само за имената. За всякаква намеса се отнася. Няма да има намеса, ако всеки озаптява собствените си родители.

Верми, евала на татко ти! Да, точният мъж трябва да е с теб. Аз винаги говорех, а и сега понякога, на дъщеря ми, че какъвто и избор да направи, ние сме до нея.И нищо не е завинаги. Ако се почувства застрашена по някакъв начин винаги може да си тръгне. Или нещастна. И изобщо да не я интересува какво ще кажат хората. Хората винаги говорят.  Също така намилам непрекъснато , че така трябва да се остави в тоя живот, че да може да се справи сама със себе си и децата си. Да не е зависима от мъж и от никой.
   Много близка наша тъща се запъна, че ако първата внучка не носи дословно нейното име, младите да не се връщат у тях, живееха заедно. Еми носи името на баба си.
   Много се радвам на козирожкия характер на щерката да се отстоява. Като тийн ми скъса нервите, побеля ми косата, ама е за добро.

О, намеса има. Ние не живеем заедно, мъжът ми винаги заема моя страна (не съм конфликнтна, по-скоро принципни въпроси), всичко се казва директно и в очите, но насреща разбиране никакво. Ще дам пример - няколко пъти предупредихме, че не е удобно да идват, когато решат (от друг град са, жилището ни е мое, придобито преди да се запознаем), а те продължават да се обаждат, когато вече са в града. Идва и остава за седмица, не пита удобно ли е, не е ли. Аз работя, прибирам се в 7 вечерта, тя е на специална хранителна диета - готви ѝ се на нея специфично всеки ден. Никога нищо не се купува, всичко се гледа да е на аванта, включително и когато излизаме някъде по нейна идея - синът е длъжен да плати сметките ѝ. Под "сина" разбирайте ние с него и под сметки не визирам единствено в заведение, а за абсолютно всичко. Жената има средства, да не останете с такова впечатление. Просто на нея всички са длъжни. И винаги се казва, че той има семейство, че това не е ок, че не е ок постоянното гостуване, но разбиране никога няма и всичко се повтаря постоянно, от което на мен ми побеляват косите.

Така е, просто последните страници се дискутират имена. 😁

Разбирам, че всички млади много обичат да си пишат, вместо да си говорят с хората. Но разбирам свекървата на Шерилин. И аз ще се обадя, да кажа, че подаръкът е имал успех. Е, не в работно време, но ще се обадя. Все още не разбирам, защо трябва да пиша нещо, като мога да го кажа за 5 секунди.