Публикувана: 10 фев. 2023, 16:17 ч.
Последно мнение: 1 апр. 2023, 17:43 ч.

Кюретаж и забременяване след това - тема 89

23 729
750
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са препоръките след лапароскопска стерилизация и запазване на фалопиевите тръби?
Какви изследвания трябва да се направят след аборт или спонтанен аборт?
Какви изследвания трябва да се направят след преживяна извънматочна бременност или рискова бременност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са препоръките след лапароскопска стерилизация и запазване на фалопиевите тръби?
  
  След лапароскопска стерилизация и запазване на фалопиевите тръби е важно да се извърши изследване за проходимост на тръбите около 3 месеца след процедурата. Това е така, защото самата процедура може да доведе до сраствания, които могат да попречат на бъдещите опити за забременяване. Вашият лекар може да препоръча пълен пакет от изследвания за инфекции, като уреаплазма и микоплазма. От съществено значение е да следвате плана на вашия лекар и да извършвате необходимите изследвания, за да осигурите успешно забременяване в бъдеще.
- Какви изследвания трябва да се направят след аборт или спонтанен аборт?
  
  След аборт или кюретаж е важно да се извършат различни изследвания, включително PCR анализ за STD/STI, микробиология на цервикалния и вагиналния секрет, ендометриялна микробиотична биопсия и кръвни изследвания за CMV, токсоплазмоза и други майчини антитела. Препоръчително е също да се консултирате с хематлог за оценка на риска от тромбофиллии и да извършите необходимите изследвания преди опити за забременяване.
- Какви изследвания трябва да се направят след преживяна извънматочна бременност или рискова бременност?
  
  След извънматoчна бременност и рискова бременност е важно да се извършат различни изследвания, включително PCR анализ за STD/STI-9, микробиология на цервикален и вагинален секрет, ендомeтриална микробиотична биопсия. Освен това трябва да се направят кръвни изследвания за CMV, токсоплазмоза и други майчини антитела. Препоръчително е също да се консултирате с хематлог за възможна тромбофилия и да извършите необходимите изследвания преди следващи опити за забременяване.
- Какви са препоръките за продължаване на опитите след деня на овулацията?
- Как мога да разгранича тестовете за овулация?

# 360 10 март 2023, 21:31 ч.

София
Мнения: 6 186

Цитат на: Salsera в пт, 10 мар 2023, 18:22

В болницата и аз като теб се чувствах, олекна ми като всичко свърши, даже със съквартирантката си разказвахме вицове. Обаче не осъзнавах, че бях в шок. Като се прибрах от болницата вкъщи и като почна един рев, няколко месеца всеки ден ревях в банята, в тоалетната, докато вечеряме, нападна ме някаква следродилна депресия. Направо не ми се съществуваше, просто живеех ден за ден. Физически бях добре, но психически бях разбита.

Абсолютно същото се случи и с мен.В стая бях с едно момиче след конизация,говорихме си как след шест месеца ще забременеем ,как всичко ще е наред,че все пак сме живи и здрави ,че така е било писано,много позитивна бях два дена.Даже момичето ми каза,че съм силна жена,че много геройски се държа след всичко,което съм преживяла,друг едва ли би имал такава сила.
Обаче после ме тресна жестока депресия,не е истина просто.Добре че беше форума ,малко утеха намирах.
Плачех си където намеря,дори шофирах и си поплаквах,защото бях сама и знаех,че никой няма около мен.И как не направих някое ПТП с депресирания си мозък,не знам Persevere

Доста след това си дадох сметка в колко силен емоционален шок съм била.Една голяма черна дупка ми е периода между двете бременности.
Така че,момичета,когато ви дадат зелена светлина действайте без страх.Мъката по загубената бременност ,се лекува само с нова бременност.

Последна редакция: пт, 10 мар 2023, 21:39 от *Bubble*

# 361 10 март 2023, 22:00 ч.

Мнения: 151

Bubble, аз точно си мислех, как това чакане ти дава възможност да изпадаш в дупки, защото няма какво друго да правиш.

На мен като са ми казали да пробвам веднага и се чувствам наистина позитивно, ама ако трябваше да чакам 5-6 месеца, както съм на 40г... Половин година пазене и още Бог знае колко, докато зачена пак, айде мерси. 🙄

Пс: Между другото, аз съм зачената веднага след сестра ми. Има само 10 месеца между нас, даже сме един набор. 2 бебета в една и съща календарна година, без да са близнаци, това е висш пилотаж. 😆

Последна редакция: сб, 11 мар 2023, 01:19 от Lucky16

# 362 11 март 2023, 07:48 ч.

Варна
Мнения: 3 529

И аз в болницата почти не плаках, бях толкова изтормозена, че нямах сили. После като излязох няколко пъти почвах да плача докато шофирам и няколко пъти докато заспивам. Надеждата, че ще опитаме пак и тоя път ще стане ме крепеше и разбира се големия ми син и мъжът ми. Трябваше и къщата да се обзавежда, та и там си насочих енергията. Много съм щастлива, че пак съм бременна и в същото време постоянно нещо има и не мога да съм спокойна, та имам чувството, че сега ми се случва даже по-често да плача. Не мога да си представя и тоя път нещо гадно да стане, защото сме си казало, че няма да опитваме повече. Вече и име избра мъжът ми, викаме му по име, а малко преди да ми съобщят "яката" новина бях на косъм и количка да поръчам.

# 363 11 март 2023, 08:01 ч.

София
Мнения: 6 186

Диди , пази леглото и всичко ще е наред!
При теб предния път какво се случи и в коя седмица ?.
Ако ти наближава седмицата на предходната загубя е нормално да си във филма.Всичко ще е наред,почивка и позитивни мисли!
Lucky16 ,еха,браво на вашите !😁 Вярно си е висш пилотаж.
Хубаво е че не трябва да чакаш,чакането е гадно.После като почнете с опитите,някак си виждаш светлинката в тунела.

# 364 11 март 2023, 08:04 ч.

София
Мнения: 12 419

Аз докато бях бременна със сина ми изпадах в страшни паник атаки, първото тримесечие го изкарах със страшни ревове, че нямам никакви симптоми, че пак е станало най-лошото. Да не говорим че бях отпуснала душа вече почти в 7я месец и влизах два пъти за задържане, трите месеца лежане бяха ад за ММ, постоянно ревове лоши сценарии. След като родих се качих на едни розови облаци, последно бях ревала когато ни изписаха, не вярваща че е пред мен и го виждам.

Обаче след загубата 2021ва изпаднах в огромна дупка и реших че аз сили нямам вече да понасям всичко това сама и се свързах с репродуктивен психолог. Още си рева само като ми каже здравей тя, но лекувам си душата и гледам да живея малко по нормално. Това че имам едно дете вече помага, но не прави загубите по лесни. Та за това съвета ми е винаги да се възстановите и физически и психически. 🤗

# 365 11 март 2023, 08:15 ч.

Варна
Мнения: 3 529

Bubble, уж ковид, който колкото го мисля, толкова се убеждавам, че не беше никакъв ковид, а тромбофилия. В 18та седмица родих, но кой знае колко време е било мъртво бебето в мен, поне 2-3 седмици имах от оная температура най-опасната 37.2-37.3. Минах ги вече 18 седмици, почвам 22ра и се бях успокоила тъкмо и айде пак филм. Снощи ставаха някви неща с корема ми докато спях, ама колкото и смешно да звучи, вече наистина не знам, дали от това че бебето не се спира, дали движение на червата, дали контракции. Днес, ако не беше партито за рождения ден на сина ми, сигурно щях да мръдна до МД да погледнем какво става. Ама утре може би ще отида, ей тъй ако ще да е фалшива тревога. Иначе денем не усещам нищо нередно освен постоянно въртене, бучкане, риткане.

# 366 11 март 2023, 08:47 ч.

София
Мнения: 6 186

Цитат на: Мацето в сб, 11 мар 2023, 08:04

Сега като си споделяме така,виждам че това,през което съм минала може би е естествена реакция.
Излишно е да казвам какъв страх брах,всички изтрещяха покрай мен,а за мен да не говорим,превъртяла бях играта няколко пъти.
Родих и като се успокоих ... няма такова спокойствие.Бебето реве,аз го успокоявам и се хиля,емоционално нищо не можеше да ме бутне.Коренна противоположност на бременното ми състояние.
Следродилната депресия при мен се изяви като предродилна.

НЕ изпадайте в такива състояния,не го позволявайте,ако трябва търсете психолог,вече и онлайн можете,след Ковида е доста популярно.Моето оправдание беше,че лежа и не мога да отида.

Диди ,ходи да видиш,че си е голяма мъка това неизвестно.По-добре ходене напразно,отколкото дами трепериш и да го мислиш.
А иначе Ковида сам по себе си създава предпоставка за тромби дори и без тромбофилия.Не го мисли сега това,нали те следят.

# 367 11 март 2023, 08:57 ч.

София
Мнения: 12 419

Бъбълс да с психоложката обсъждахме следродилната депресия и наистина я нямаше при мен, буквално бях в облаците, но беше ад преди това. Сигурно и следваща ще е такава но ако я има ще я карам с психолог, просто на 38г нямам сили вече сама да се справям.

Диди 🤗 гадното при лежането е че усещаш всяко неудобство и само за това мислиш и е трудно да се разсейваш, ако продължава да те гложди идете за спокойствие

# 368 11 март 2023, 09:03 ч.

Замък сред облаците
Мнения: 11 139

Диди, той ковид отключва тромбози при предразположения за тромбофилия. Аз затова бях скандализирана, че тогава един аспирин/натаспин не ти изписаха както е по протокол, а дори не знаеше за тромбофилията още. Аз като хванах ковида накрая (40гс) АГ първата работа беше да каже натаспин, но бе забравила, че съм на клексан (па може ли да помни всяка дето й пише по вайбър на каква терапия е) и си останах на клексан. Това го пиша за н-ти път само за да наблегна колко е важно да е адекватен лекарят, който следи бременността понеже и аз първия път изпатих от неадекватна възрастна лекарка по ЗК.
Но сега си те наблюдават, всичко ще е наред, ще ги тормозиш колкото пъти се налага да те преглеждат ❤

Иначе за преживяването, при всеки си е индивидуално. Аз след аборта бях много опустошена, но ескалира 2 седмици след него като се скарах с ММ (буквално си търсех причина да ме навика, да ме нагруби, толкова негативно се чувствах към себе си), повикахме си, а после ме гушна и се наревахме заедно и си изговорихме заедно нещата и емоциите. После 6 месеца ми беше адски криво да виждам бременни и колички. Търсех причини, изследвания правих, почнах да наваксвам дефицитите. Месец след месец тестове за овулация, секс по график и нищо. Лятото сложихме бебеправенето на пауза, да се ваксинираме срещу ковид и защото бяхме изнервени. Трябваше ни секс за удоволствие и за да се радваме един на друг. Много ни успокои тази пауза тогава и вече след наваксването на витамините, след сума изпит аспирин (като превенция при ваксините за мен) станаха нещата. Но психологически след натоварването идва нужда от пауза. Цялото самонавиване е ужасно.
Естествено аз после пак имах проблеми с отлепване и чак като мина 34гс се отпуснах само за да хвана ковид баш накрая и да треперя дали тогава няма да се обърка нещо. Та, човек като реши да има деца спокойствието в душата му свършва в този миг 😅

Сега вече имам и сценарий изготвен ако се окаже кухо яйце/мисед, за да съм спокойна за прегледа в понеделник. Два сценария са ми възможни, визуализирам си всеки и как ще се чувствам ако чуя едното или другото….

# 369 11 март 2023, 09:27 ч.

Варна
Мнения: 3 529

Просто нищо не ми се връзва с тоя ковид, освен един положителен тест по времето, когато всички живо беше с положителен тест. Аз си го направих заради тая странна температура, която дори не бях забелязала със седмици, мислех че следобед ми става сънливо. Температурата беше точно като на Няма Смисъл, стигам до извода, че това е температура подсказваща инфекция. Много пъти съм споделяла, че нямах абсолютно никакви други симптоми, гърдите ми абсолютно чисти, сатурация 100, не съм се закашляла веднъж, не съм имала хрема дори, абсолютно нищо. В деня, в който почнаха същинските контракции температурата изведнъж стана много висока, до 39.5 и нищо не я сваляше. Цял ден с тая температура и с контракции обикалях, от сутринта в 9, чак вечерта в 19ч ми повярваха че раждам и в момента, в който ми дадоха да родя, температурата изчезна и повече не се появи. Реално освен един съмнителен тест, друго нищо не сочи към ковид.
Рязка смяна на топика - нормално ли е отвреме навреме бунта в корема ми да го усещам чак отдолу, все едно думка на входа? Най-често като бодеж долу се усеща.

# 370 11 март 2023, 09:32 ч.

Замък сред облаците
Мнения: 11 139

Ако рита или блъска право надолу се усеща така.

# 371 11 март 2023, 10:01 ч.

Мнения: 151

След загуба/и е много трудно да се зарадваш дори на положителния тест. Само който го е преживял, знае.
Другите, които ти говорят как се случвало почти на всеки(но на тях не е) , че трябва да гледаш позитивно и философски, че ако си в стрес непрекъснато ще умориш бебето и други акъли, които се дават непрекъснато, никога няма да разберат че НЕ МОЖЕ да избягаш от страха! Засяда ти буцата на гърлото още с теста и нямаш миг спокойствие. Просто бременноста никога няма да бъде period full of happiness, а истински кошмар.

# 372 11 март 2023, 10:12 ч.

Мнения: 504

Абсолютно съм съгласна. Заради това на никой почти не съм казала за аборта и ИМ, за да не чувам, че трябва да се успокоя и , че се случва. И как на еди кой си лелята имала един аборт, но после всичко й било наред. Колкото по-малко знаят толкова по-добре. Стига ми стреса, който аз си докарвам, нямам нужда и от допълнителен. Майка ми след ИМ ме побъркваше, как трябвало да почнем опити, как “сме имали задача” след апартамента- бебе. Бях на предела да се скараме, защото не разбираше изобщо. Сега след аборта се кротна и засега не повдига въпроса за нови опити.

# 373 11 март 2023, 10:13 ч.

Замък сред облаците
Мнения: 11 139

Не е така, донякъде е и въпрос на воля да не се отдаваш на страховете си, защото спокойствието е наистина важно (от нерви бях докарала тахикардия на бебето в 10гс, слава богу еднократно).
Ако очакваш да е кошмар, ще е кошмар.

# 374 11 март 2023, 10:30 ч.

Мнения: 7 634

Малко извън темата, ще прощавате.
Диди, честит ти рожденик. Да ти е здрав, палав и игрив. А вие да му осигурите едно щастливо детство.
Мен след загубата ме крепяха мъжа ми и котарака. Добре че бяха те. И пренасянето и подреждането на къщата също успяваха да ме разсейват. Сестра ми обаче успя в най-трудния ми момент да ме "закопае" емоционално, казвайки ми да съм внинавала какво говоря на мама, защото вдигнала кръвно. И въпреки че й казах, че не съм аз виновна за високото кръвно на майка ми и знам че не съм, пак изпитах чувство на вина. А тя, сестра ми, дори не се поинтересува какви са били резултатите от изследванията. Болно ми стана, и още ми е.

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 6 (09.10 - 16.10)

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 8 (23.10 - 30.10)

💪"Игри на волята: България" - сезон 7 (2025) - тема 12 (24.11 - 30.11)

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 5 (02.10 - 09.10)

Причина:

Причина: