Кюретаж и забременяване след това - тема 89

  • 23 746
  • 750
  •   1
Отговори
# 375
  • Варна
  • Мнения: 3 529
Minnie, благодаря Purple Heart
Спокойно, моята сестра като ѝ се обадих в оня злощастен ден да ѝ кажа, че съм с адски силни контракции и трябва с ММ да отидем в болницата и я моля да вземе детето ми от предучилищна, тя ми каза "не мога, на работа съм". Тя работи в един убит кол център нали... Не е като да е лекар на смяна или нещо друго важно. Майка ми беше починала месец и половина по-рано, свекърва ми преди 4г, дядовци също нямаме отдавна и реално само на нея можех да разчитам. Накрая ММ се обади на негов приятел, който дори не беше в града, момчето веднага скочи на колата и тръгна,взе го и до вечерта беше с него. После пък приятелката му е помогнала на ММ какво да ми донесе в болницата, докато мине раждането и кюретажа. Само да кажа, че сестра ми е на 50, няма мъж до себе си, има син на 25, смисъл единственият ѝ ангажимент в тоя живот е да работи от 9 до 5 и въпреки това с абсолютно нищо не ми помага никога. Не знам... Може би затова толкова неистово искаме още едно детенце, защото сме си само тримата на тоя свят, няма мама, няма тате, няма роднини.

# 376
  • Мнения: 2 434
Моята успешна бременност изкарах в страх. Преди всеки преглед кръвно, чудене и подготовка дали отново няма да чуя най-лошото. Следваше успокоение за ден и отново във филма. Само че с раждането не се успокоиха нещата, до ден днешен имам притеснения и постоянно му преписвам някакви състояния. Знам че не трябва да го правя и че ще му се отрази. Ще работя над това. Вече е на 1г.

При мен, близка приятелка, която беше бременна заедно с мен, когато й казах че ще махнем бебето, защото е с тежки несъвместими с живота увреждания, каза - "взимаш правилно решение за себе си, аз не бих" 🤯🤯🤯🤯 Спрях да й пиша и звъня. То дори не беше избор, нямах такъв. То щеше да загине така или иначе. Хората които не са на твое място никога няма да те разберат. Щом яйцето не е на тяхното дупе - не ги търси.

По повод ковид - аз се разболях 33 гс мисля (там някъде) и моята АГ каза че не е необходимо да пия кръворазреждащи. Хем няколко пъти я попитах и звънях допълнително. Накрая ми се накара. Брах страх 2 седмици и после пуснах хемостаза. Слава Богу всичко беше наред!

По-назад бяхте писали за смяна на заглавието на темата. По принцип има отделна тема за спонтанен аборт и извънматочна.

# 377
  • Мнения: 1 106
Тази твоя "приятелка" е меко казано проста и нетактична... Имаше едно момиче аз като бях в болницата за моя аборт и тя ми каза, че било грях и ако била на мое място нямала да го направи....все едно съм станала същата сутрин с мисълта, че вече не искам да съм бременна и затова реших в 17 седмица да го махна.. (не, че не е абсолютно забранено след 12та седмица, разбира се).
Та тъй, прости хора на длъж и на шир.

# 378
  • Варна
  • Мнения: 3 529
Не издържах и отидох до МД след рождения ден, че много се претоварих днес. Лекарят вика "както и да я меря все е 30мм". Някак си се надявах да се окажат грешни мерките предния път понеже ми е бил пълен мехурът и всъщност точно така си го и обяснявам днешния резултат. Прати ме да пишкам преди прегледа. Гледа ме и с обикновен ехограф, вика добре си е бебето, не е ниско. Честно ви казвам, сефте тая седмица ще спя спокойно тая нощ.

# 379
  • Мнения: 151
Момичета, намерих една статия, в която се разказва за душите на бебетата. Как обикалят около нас много преди да бъдат заченати, дори още преди да сме срещнали хората с които ще ги заченем. Твърди се че трябва да им говорим колко са желани, за да се почувстват добре дошли. И още много други неща.
Знам, че който не се интересува от такива неща, ще ме помисли за пълно куку.
Ето, ако на някой му е интересно
https://lubomirakourteva.com/2022/04/20/spirit-babies-and-conscious-conception/

# 380
  • На изток от Ада
  • Мнения: 11 378
Не вя вярвам в това.  Душите са ппи Бог ,но пак можем да говорим колко са желани

# 381
  • Мнения: 511
Момичета, моята загуба беше декември 2020г., преждевременно раждане в 23г.с., аз до ден днесшен си рева, в къщи, в колата,на работа. Когато чуя че някое бебе се в родило, пак рева. Голяма ревла станах. Така и не намерих сили да отида на осихолог. Умирам от страх следващата бременост как ще мине. В понеделник съм на лекар и се надявам вече всичко да е наред и да започваме сериозно опити 🙂

# 382
  • Мнения: 2 434
Момичета, намерих една статия, в която се разказва за душите на бебетата. Как обикалят около нас много преди да бъдат заченати, дори още преди да сме срещнали хората с които ще ги заченем. Твърди се че трябва да им говорим колко са желани, за да се почувстват добре дошли. И още много други неща.
Знам, че който не се интересува от такива неща, ще ме помисли за пълно куку.
Ето, ако на някой му е интересно
https://lubomirakourteva.com/2022/04/20/spirit-babies-and-conscious-conception/

Препоръчвам книгата "Спомени от Рая". Сборник от разкази е.

# 383
  • Мнения: 511
Момичета, намерих една статия, в която се разказва за душите на бебетата. Как обикалят около нас много преди да бъдат заченати, дори още преди да сме срещнали хората с които ще ги заченем. Твърди се че трябва да им говорим колко са желани, за да се почувстват добре дошли. И още много други неща.
Знам, че който не се интересува от такива неща, ще ме помисли за пълно куку.
Ето, ако на някой му е интересно
https://lubomirakourteva.com/2022/04/20/spirit-babies-and-conscious-conception/

Препоръчвам книгата "Спомени от Рая". Сборник от разкази е.
  след загубата я прочетох, доста добре ми подейства

# 384
  • София
  • Мнения: 12 423
Диди това е супер, значи лежането си дава отражение, продължавай така. 30 см е добре , но не е идеално, но пък е добре.

# 385
  • Варна
  • Мнения: 3 529
Аз затова се питам може ли лежане изобщо да удължава вече скъсена шийка или разликите идват от това, че тя си е динамична и зависи в какъв момент ще я хванеш. Или просто не е измерена добре първия път, защото чаках преди прегледа два часа в коридора без да се изпишкам и през повечето време права.

# 386
  • София
  • Мнения: 6 186
Аз затова се питам може ли лежане изобщо да удължава вече скъсена шийка или разликите идват от това, че тя си е динамична и зависи в какъв момент ще я хванеш. Или просто не е измерена добре първия път, защото чаках преди прегледа два часа в коридора без да се изпишкам и през повечето време права.
Ако не си пишкала преди това определено дава отражение.
Гледай винаги преди преглед да си пишкала.

# 387
  • Варна
  • Мнения: 3 529
Да, снощи ме питаха изрично пишкала ли съм и ме пратиха до тоалетната пак за всеки случай, ама мойта нищо не ми каза тогава като мери. Явно бързаше, защото имаше два часа закъснение с часовете и през просото.

# 388
  • София
  • Мнения: 12 423
Удължава се Диди, шийката е мускул, и като няма напрежение върху нея си връща предишната форма. Мен ме приеха с 19 ММ шийка и отворен конус, след 7 дни в болница беше затворена и 32мм. За това ти казвам, лежането действа.

# 389
  • Мнения: 1 407
Здравейте, момичета.

Извинявам се, че нахлувам така, но ми се иска да ви питам за нещо, което ми се върти в главата тези дни. След първия неуспешен трансфер и срещата с репродуктивния ни лекар, тя каза, че трябва да направим биопсия, защото съм имала един аборт преди 7 месеца (в 7г.с.). Тя ми обясни, че абортите понякога водят до нещо като изграждане на "антитела", най-грубо казано, на организма към плода и следващите пъти тялото го отхвърля поради това. Тъй като нямах дори имплантация, според нея трябва да направим тази биопсия. Аз обаче напоследък се чувствам леко изморена от процедури и при положение, че сме с мъжки фактор и много висока днк фрагментация се чудя нужно ли е фокусът на лекаря да е толкова върху мен вместо да се работи със съпруга ми. Та въпросът ми е мислите ли, че има нужда от тази биопсия, която не знам каква ще е точно всъщност, май спомена нещо и за имплантационен прозорец?

По темата със спряването след аборт, аз да си призная честно много леко минах през него като цяло, но това е най-вероятно, защото беше в ранна седмица. Някак нямах това време да се привържа и единствено се скъсах да рева 3-4 дни след като разбрах, след това просто го приех. Това което ми прави впечатление обаче е, че напоследък не мога да държа на болка. По принцип винаги съм от тези които нищо не правят с упойка стискам зъби и при зъболекари и при процедури, никога не пия обезболяващи и въобще мъжко момиче. Да обаче от няколко месеца забелязвам, че не искам да ме боли, само леко да ме заболи глава, корем, веднага хапче дори 2-3, после на зъболекар вече за елементарни кариеси моля за упойка... направо не знам какво се случва. Започнах да се притеснявам дали психически нещо не започвам да се предавам и дали има нещо общо с аборта и като цяло невъзможността да забременя толкова време. Има ли някоя от вас, която да е изпитала нещо подобно?

Общи условия

Активация на акаунт