А не може ли всички да се държат прилично един с друг?
- Публикувана: 10 фев. 2023, 16:30 ч.
- Последно мнение: 10 март 2023, 12:20 ч.
Болна връзка с майка и.
Може, обаче няма да е интересно. Пропуска се и факта, че обикновено крайно самостоятелните тийнове са самостоятелни докато не стане сакатлъка. Тогава рязко спират да са самостоятелни и започват да настояват, че гадните им родители са длъжни да им оправят кашите...
За един младж на 18-20, е най-нармалното да се съгласи да закара приятел посред нощ на 240 километра + още 2-ма авери, за да доставели нещо си на някого си. Купон бе! Егати кефа!
За един родител за подобни баламски наивни неща опита им казва - шофьора носи отговорност за всички пътници и ще плаща с години от живота си и пари ако стане сакътлък и аверите пострадат; - опитвам се да го подкрепям, ама хич не е много добър шофьор; - карането нощем не е най-безопасното нещо за недоспал младеж; - това дето го носят някому какво точно е и колко години затвор дават за неговото разнасяне; - онези оттатък дето ще получат нещото дали пък днес не си търсят кого на набият и кой да им е виновен за нещо си; - утре как това диване ще иде на работа, ако кара цял ден и още куп неща, които могат да се крият зад "заинатилата се майка".
И ако някой се мисли за голямата работа, че родителите му само да дават СЛУШ то значи не очаква от тях да се погрижат за него ако се осакати, да му помогнат ако изпадне в беда, да му носят цигари в затвора или дори най-крайното - подсигурил е сумата за погребението си и е убеден, че те няма да страдат ако се затрие. Някак не приемам родителите, като оранжерия, която е отгледала партида тикви и след като ги търкулне навън спира да мисли и да е емоционално обвързана с тях. Нормалните хора някак намират баланса между двете крайности "Ще слушка мама" и "наще нищо не могат да ми кажат".
Да, когато си млад и мислиш, че морето е до колене въобще и не вдяваш какво точно са правили гадните родители, но после порастваш и ги разбираш и то много добре. Явно предстои порастване.
За един родител за подобни баламски наивни неща опита им казва - шофьора носи отговорност за всички пътници и ще плаща с години от живота си и пари ако стане сакътлък и аверите пострадат; - опитвам се да го подкрепям, ама хич не е много добър шофьор; - карането нощем не е най-безопасното нещо за недоспал младеж; - това дето го носят някому какво точно е и колко години затвор дават за неговото разнасяне; - онези оттатък дето ще получат нещото дали пък днес не си търсят кого на набият и кой да им е виновен за нещо си; - утре как това диване ще иде на работа, ако кара цял ден и още куп неща, които могат да се крият зад "заинатилата се майка".
И ако някой се мисли за голямата работа, че родителите му само да дават СЛУШ то значи не очаква от тях да се погрижат за него ако се осакати, да му помогнат ако изпадне в беда, да му носят цигари в затвора или дори най-крайното - подсигурил е сумата за погребението си и е убеден, че те няма да страдат ако се затрие. Някак не приемам родителите, като оранжерия, която е отгледала партида тикви и след като ги търкулне навън спира да мисли и да е емоционално обвързана с тях. Нормалните хора някак намират баланса между двете крайности "Ще слушка мама" и "наще нищо не могат да ми кажат".
Да, когато си млад и мислиш, че морето е до колене въобще и не вдяваш какво точно са правили гадните родители, но после порастваш и ги разбираш и то много добре. Явно предстои порастване.
За един младж на 18-20, е най-нармалното да се съгласи да закара приятел посред нощ на 240 километра + още 2-ма авери, за да доставели нещо си на някого си. Купон бе! Егати кефа!
За един родител за подобни баламски наивни неща опита им казва - шофьора носи отговорност за всички пътници и ще плаща с години от живота си и пари ако стане сакътлък и аверите пострадат; - опитвам се да го подкрепям, ама хич не е много добър шофьор; - карането нощем не е най-безопасното нещо за недоспал младеж; - това дето го носят някому какво точно е и колко години затвор дават за неговото разнасяне; - онези оттатък дето ще получат нещото дали пък днес не си търсят кого на набият и кой да им е виновен за нещо си; - утре как това диване ще иде на работа, ако кара цял ден и още куп неща, които могат да се крият зад "заинатилата се майка".
Да, когато си млад и мислиш, че морето е до колене въобще и не вдяваш какво точно са правили гадните родители, но после порастваш и ги разбираш и то много добре. Явно предстои порастване.
За един родител за подобни баламски наивни неща опита им казва - шофьора носи отговорност за всички пътници и ще плаща с години от живота си и пари ако стане сакътлък и аверите пострадат; - опитвам се да го подкрепям, ама хич не е много добър шофьор; - карането нощем не е най-безопасното нещо за недоспал младеж; - това дето го носят някому какво точно е и колко години затвор дават за неговото разнасяне; - онези оттатък дето ще получат нещото дали пък днес не си търсят кого на набият и кой да им е виновен за нещо си; - утре как това диване ще иде на работа, ако кара цял ден и още куп неща, които могат да се крият зад "заинатилата се майка".
Да, когато си млад и мислиш, че морето е до колене въобще и не вдяваш какво точно са правили гадните родители, но после порастваш и ги разбираш и то много добре. Явно предстои порастване.
rf22, не че нещо, ама и твоята истерия е странна. Колкото и ограничения да ти налагат, реално не могат да те спрат. Изключваш телефона, хващаш автобуса и точка. Какво те накара да стоиш вкъщи и да блъскаш цял ден?
Покривът над главата и джобните, които му дават техните.
Всичките пропускате нещо съществено, което е непознато и вероятно непонятно на вас и децата ви- след няколко месеца ми предстоеше казарма като десантчик, с преминато успешно начално обучение, после договор като кадровак. От 15 годишен това ми беше цел и смисъл на живота, тренирах физически и психически част от упражненията в учебните програми на спец частите, включващи доста неща, между които издръжливост на студ, болка, физически натоварвания и т.н.
И ми е някак смешно да ми се говори за някви си джобни. Да, по онова време бях младеж, бях свикнал да се подчинявам на нашите, най вече на баща ми, и когато в конкретната случка той застана на нейна страна ми падна пердето. Може да не съм бил прав, но това беше моя начин да постигна своята независимост. Успяха с добро да ме убедят да запиша да уча висше, наистина имах голям потенциал, вече бях видял нивото и състоянието на армията ни тогава ( не че сега е цвете, но тогава наистина беше зле). И най вече фактът, че вероятно никога няма да вляза в реални бойни действия, което за силно мотивиран като мене действа много скапващо. Което се оказа много наивно, ама така разсъждавах тогава с 18 годишния си мозък. Така че хайде стига със свободните съчинения, а и темата не е моя, просто написах един коментар
И ми е някак смешно да ми се говори за някви си джобни. Да, по онова време бях младеж, бях свикнал да се подчинявам на нашите, най вече на баща ми, и когато в конкретната случка той застана на нейна страна ми падна пердето. Може да не съм бил прав, но това беше моя начин да постигна своята независимост. Успяха с добро да ме убедят да запиша да уча висше, наистина имах голям потенциал, вече бях видял нивото и състоянието на армията ни тогава ( не че сега е цвете, но тогава наистина беше зле). И най вече фактът, че вероятно никога няма да вляза в реални бойни действия, което за силно мотивиран като мене действа много скапващо. Което се оказа много наивно, ама така разсъждавах тогава с 18 годишния си мозък. Така че хайде стига със свободните съчинения, а и темата не е моя, просто написах един коментар
Всичките пропускате нещо съществено, което е непознато и вероятно непонятно на вас и децата ви- след няколко месеца ми предстоеше казарма като десантчик, с преминато успешно начално обучение, после договор като кадровак. От 15 годишен това ми беше цел и смисъл на живота, тренирах физически и психически част от упражненията в учебните програми на спец частите, включващи доста неща, между които издръжливост на студ, болка, физически натоварвания и т.н.
И ми е някак смешно да ми се говори за някви си джобни. Да, по онова време бях младеж, бях свикнал да се подчинявам на нашите, най вече на баща ми, и когато в конкретната случка той застана на нейна страна ми падна пердето. Може да не съм бил прав, но това беше моя начин да постигна своята независимост. Успяха с добро да ме убедят да запиша да уча висше, наистина имах голям потенциал, вече бях видял нивото и състоянието на армията ни тогава ( не че сега е цвете, но тогава наистина беше зле). И най вече фактът, че вероятно никога няма да вляза в реални бойни действия, което за силно мотивиран като мене действа много скапващо. Което се оказа много наивно, ама така разсъждавах тогава с 18 годишния си мозък. Така че хайде стига със свободните съчинения, а и темата не е моя, просто написах един коментар
И ми е някак смешно да ми се говори за някви си джобни. Да, по онова време бях младеж, бях свикнал да се подчинявам на нашите, най вече на баща ми, и когато в конкретната случка той застана на нейна страна ми падна пердето. Може да не съм бил прав, но това беше моя начин да постигна своята независимост. Успяха с добро да ме убедят да запиша да уча висше, наистина имах голям потенциал, вече бях видял нивото и състоянието на армията ни тогава ( не че сега е цвете, но тогава наистина беше зле). И най вече фактът, че вероятно никога няма да вляза в реални бойни действия, което за силно мотивиран като мене действа много скапващо. Което се оказа много наивно, ама така разсъждавах тогава с 18 годишния си мозък. Така че хайде стига със свободните съчинения, а и темата не е моя, просто написах един коментар
Все си мислех, че за армията и спец частите се изисква много здрава психика и самоконтрол. Не знам какво си тренирал, ама да трошиш из вас хич не се вписва в картинката. Добре са те преценили вашите и хубаво, че си се отказал. Така като ти падне пердето и си въоражен може да избиеш една камара невинни.
На 18 всички сме каубойци.
Аз исках да ставам каскадьор, да яздя кон на обратно, да скачам с парашут... Баща ми каза "Ако искаш да си счупиш главата и аз мога да ти я счупя. Даже няколко пъти".
Аз исках да ставам каскадьор, да яздя кон на обратно, да скачам с парашут... Баща ми каза "Ако искаш да си счупиш главата и аз мога да ти я счупя. Даже няколко пъти".
Ти май не правиш разлика между самоконтрол и послушание. И всъщност, колкото и да ти е мъчно да си го признаеш, ти си от послушните момченца, щом мама казва и ти изпълняваш. Трошенето е израз на безсилие, а не на кураж или умения. Не е нужно да ме убеждаваш колко си смел или велик. Всеки прави грешки особено в младостта, но малко са хората, кото могат да си признаят и да се видят с трезв поглед отстрани. Хубаво е, че си ги надраснал тези неща. Някои за съжаление цял живот си остават заблудени.
Между другото скоковете с парашут на Абуто ги минах по онова време и не си строших главата
Акъла ми се взе.